Хлапето

Абе, незаслужено е. Това е победа от типа: "Аз бях там пръв". Любовната история в Хлапето не е нищо особено. Просто ви поразих в период от вашия живот, когато не бяхте стигнали до стихотворения и любовни истории от велики хора.

Добре, дай ми пример за някоя такава, която да ти е харесала, без значение дали е филм, КИ или линейна книга.

Не съм съгласен. Аз по това време четях всякакви криминални романи и Хлапето най-ми харесваше. Чел съм всички книжки по толкова много пъти, че знаех изборите наизуст , както и по колко точки дават. Накрая си четях книжките като роман. Всяка е добра, но последната е направо супер - наистина дет вика Mayday много заредена емоционално и разтърсваща история.

Книжките са в кулминация. Точно като в живота, всичко започва като на игра и някак си леко. Постепенно нещата загрубяват и по-някое време вече няма връщане назад - героя почва да върви по коловоза, който го води до неизбежния край. При това той го осъзнава. Вътрешните борби, емоциите на Хлапето, чувството му за справедливост и обреченост, хапливия му характер - всичко това те кара да изпитваш много силна емпатия към героя. Обикновено това куца на добрите криминалета - героя ти е някак чужд. Или е прекалено перфектен, или е префърцунен и неестествен, или пък далечен и някак си измислен. Джейсън Торн е толкова реален и плътски образ, че като чета имам чувството , че всеки момент ще изскочи от книгата и ще ме прасне с празната бутилка водка по главата Може би за това допринася воденето на разказа през очите на главния герой. Много точно е изобразено как той усеща света около себе си и как преценява ситуациите и хората, с които си има работа. Много реално е пресъздаден майндсета на персонажа.

Със сигурност като всяка история и тази има недостатъци и някои бели петна. Но това което дава е много повече.

И в днешни дни си препрочитам с удоволствие историята, която ме пренася в Яфисо и с интерес проследявам създаването, борбата и края на Хлапето. Не знам какво трябва да се разбира под добра литература. Изгубил съм бройката на криминалните романи, които съм прочел, но за мен Хлапето си остава най-яката история с най-силния персонаж на герой .

Mayday писа: писа:

Добре, дай ми пример за някоя такава, която да ти е харесала, без значение дали е филм, КИ или линейна книга.

Пътят на Карлито, филм.
Примери за книги мога да давам много.

Четирилогията на Хлапето са единствените КИ, които си оставих, когато се преместих. Останалата част от колекцията ми от над 220 КИ бяха дарени. Мисля, че това е достатъчно от мен като коментар.

Може би с много малки изключения, с голяма разлика определено най-класната поредица от всички книги-игри, които съм чел. Книгите имаха всичко - добро развитие на историята, супер литературна част, запомнящи се персонажи и интерена игра!

От хълма на времето мога да кажа, че сравнявах Джейсън с Роки - и двамата започвайки от кажи-речи еднакви ситуации, но с напълно различен край. Въпреки че беше лошо момче без това да му е самоцел, а следствие от гадориите, през които е преминал, а и може би именно заради това, тайничко се надявах да има добър край. Заради Джесика, Томи, Джо и всички останали. Уви, всички знаем как свърши Хлапето...

Най-криво ми е, че поредицата не получи обещания литературен разказ - имаше доста истории, които могат да се разкажат.

Аз повече сравнявах Хлапето с Майкъл Корлеоне от Кръстникът. Общото между тях е, че и двамата герои са принципни, но и много гневни. А гневът е това, което ти постила пътя надолу както се случи и в двете истории. Колкото до любовните истории - ако не си ги преживял, няма как да ги разбереш наистина и от книжка