Книгите на Димитър Славейков

Реших да пусна тема за книгите на Мишо и какво влияние са ми оказали като ученик. Макар да бе някакси противоречива личност и нестандартен тип писател, което накара много хора да не го харесват аз лично мисля, че книгите-игри нямаше да са това, ако не беше и неговият сериозен принос.

1. Изпитанието - още щом я прочетох разбрах, че на хоризонта се появява нов автор, за който още дълго ще се говори. Преплитането на фантастика и фентъзи ми допадна много, харесаха ми много идеята, структурирането на самата игра и най-вече чистата логика, която лъхаше от книгата. Поразбрида се и тя от игра, милата - първо я лепих с тиксо, после я подшивах, накрая се отказах и си я купих наново.
2. Златният Оракул - пирати! Сражения в открито море! Атакуване на поселища! Абордажи! Набиране на екипаж! Кой не е чел приключенски романи като юноша? Кой не е искал да е на мястото на пиратите, живеещи ден за ден? Ето това наричам романтика!
3. Боговете на футбола - признавам си, като малък не бях голям футболист. Сега се убеждавам, че е било за добро, в противен случай щеше да ми се налага да ходя само с манекенки и попфолк певици, както и да прекарвам вечерите си, напивайки се като смок по чалга клубове. Случи се така, че съучениците се събраха да ритат, а мен не ме извикаха и бях наистина огорчен. Минавайки покрай една вестникарска сергия съзрях книжката и започнах да я разглеждам. Продавачът беше завършен идиот, дрънкаше ми ги някакви за мачове и световното, как настоящото световно през 94-а било вътре цялото, авторът бил уникален ясновидец т.н. Купих книгата да не му слушам дивотиите, прибрах се у дома и я изчетох. И до днес смятам, че този следобед, прекаран с Боговете на Футбола беше много по-съдържателен от пропуснатия мач.
4. Демоните в NBA - вече бях разбрал, че силата ми не е в мачовете, а в баскетбола. Високият ми ръст и свирепите чадъри, с които буквално събарях противниковите играчи на терена бяха залог, че тук съм вече добър. Купих книгата на старо от един алчен задръстеняк от друг клас на безбожна цена (по-висока от коричната, спестявах от закуски цяла седмица), но си струваше всяка една стотинка, че и отгоре. Не е нужно да споменавам, че любим играч ми беше Шакил О'Нийл и си го купувах задължително винаги.
5. Тъмната страна на Земята - няма нужда да казвам, че вече ми бяха попадали романи на Кинг и тази книжка ме размаза от кеф. Беше структурирана перфектно в три части - първо, градски хорър, който да те уплаши и да грабне вниманието ти, заковавайки го върху проблемите. Второ, същинска част - мисия, странстване, напрегнатост. И накрая последната, литературна част - едно нескончаемо чувство на обреченост, меланхолия и депресия. Истинска красота.
6. Викингите - просто страхотни книги, уникални. Увлечението ми древните викинги и техните вярвания бе намерило отзвук в книга-игра, от която научих наистина много нови и интересни неща. В ера, когато интернет нямаше, а компютрите бяха рядкост и не притежаваха хард-диск, тези две книги бяха истински находки.
7. Черната маска - макар вече да бях по-голям, играенето на книгата ми достави истински кеф! Не бях и предполагал, че да си супергерой е толкова трудно, как изпива цялото ти време и личен живот, няма сън и почивка, а има толкова много задължения и отговорности. Буквално ми отвори очите за много неща.
8. Хлапето - серията за Джейсън Торн бе нещо, което определено ми липсваше и от което имах нужда. Много хора я плюха, но за мен тя е нещо... специално.
9. Сърце от камък - да, стилът е брутален. Да, ченгетата не са такива. И да, трябва да има и такива ченгета.

Накратко - Майкъл, благодаря ти за тези книги. И не само за тях.

Тъжно е, че не излезе книга-игра на футболна тема от Майкъл през 1998.

...но излезе такава на тема Баскетбол

Не си спомням световни първенства по баскет. Може би защото никога не съм гледал такива
Обаче през 1998 беше последното световно по футбол с участието на България и освен това краят на 90-те беше и краят на хубавия футбол. А тъкмо в "Пробив в NBA", за която говориш, Майкъл писа за разочарованието си, че не е написал футболна книга-игра през онази година.

Тия теми нещо ми се дублират с "Топ 5", честно казано... Вече писах доста там...

Макар да не харесвах изявленията му спрямо другите автори, Майкъл пишеше много хубави книги и си личеше, че вкарва емоция в цялата работа. "Тъмната страна на Земята" му е номер 1, но много харесвах "Изпитанието", "Златният оракул", трилогията за Шангри... за жалост съм пропуснал "Черната маска", което е жалко, тъй като много обичам истории за супергерои.

"Златният оракул" и "Тъмната страна на Земята" бяха наистина хубави. "Викингите" също беше интересна, така си е. Като за мен това бяха най-успешните му.

Кодовите думи - елементарен автоматичен начин играта да направи проверка за минала ситуация без да те пита директно.

Кодови думи имаше и в доста стари книги преди това - примерно в поредицата "Кървав меч", просто не беше толкова застъпено в играта. Имаше по една-две кодови думи (наричани пароли) в книга.

Двете му за Дивия запад - "Номерът на Хю" и не помня заглавието на другата също бяха добри.

Не знам, за мен и двете за дивия запад бяха доволно наивни и зле написани.

Иначе ако трябва да назова някоя, която все още помня с добри чуства, това несъмнено е "Боговете на футбола".

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Двете му за Дивия запад - "Номерът на Хю" и не помня заглавието на другата също бяха добри.

Другата е "Изгревът на Мрачното Слънце". Да, добри книжки бяха, със сигурност.

Банда, цък! :

viewtopic.php?f=66&t=134

Радо писа: писа:

Шангри едно беше изключително недомислена книга - скучна , с герои за които изобщо е ми пукаше и досадна бойна система. Втора беше с пъти по-добра а трета вече си беше както трябваше да е поначало за да е интересно.

Странно, при мен е точно обратното. Първата книга много ми хареса - бойната система, лабиринтите, дългите битки, абе една добра бойна книга-игра. Втората, освен че имаше някакви логически ключове, друго не съм запомнил - от нея не съм бил недоволен, защото е трябвало да си напъна малко мозъка. А пък третата е такава скука и хабене на хартия...

Мен Шангри ме кефеше. Майкъл непрекъснато пускаше лафове като коментари към епизодите и ме радваше, геройчето също си го беше изградил добре и падаше як кьотек. Разбира се, не ме кефеше повече от Пътя на Тигъра, както ме задължаваше автора в предговора, но си бе готина и чаровна история.

За трилогията Шангри мога да споделя само личното си виждане - а то е, че поредицата тръгна много добре с първа книга, с втора книга се разви страхотно, но с трета книга завърши малко постно и набързо. Главният лош не бе описан достатъчно добре, а се загатваше в предните две книги че е really bas ass. Тя и последната бе около три пъти по-тънка от останалите. Защо обаче - вече ми е ясно...