6 епизода от Пътешествието

Избрах 6 епизода от Пътешествието (общо 1 464 думи), които за мен са готови да бъдат дадени на редактор. Оправил съм номерацията им и съм сложил три коментара. В тези епизоди няма спойлъри, специално съм ги подбрал така.

Епизод А2 не е типичен за книгата. Включвам на места такива разклонения, защото вярвам, че има играчи, които искат да научат повече за героите, дори когато това не им носи точки за победа.

Нямам претенции да съм добър писател, но се опитвам да пиша добре и в тези епизоди се вижда какво мога. Вероятно в "Пътешествието" ще видите различна версия, защото редакторите на ПГ обикновено дават много ценни препоръки.


А1
Когато Емилия „си взема почивка“, проблемите им изглеждат преодолими. Тя отива да живее при своя приятелка, защото „иска да си даде време да помисли за бъдещето“. Почти пет месеца след като са се събрали да живеят заедно, Емилия решава „да проясни съзнанието си“. Използва много и все по-сложни изрази, за да му обясни какво точно прави, но Борис е сигурен, че нито веднъж не чува „напускам те“, нито става дума за „раздяла“, дори временна. Само че на практика тя го напуска и заживяват разделени. Временно.
Борис остава сам в малкия апартамент, който наскоро е купил със заем и с надеждата да превърнат в дом.
Следва избор, който не е логически. Дългата версия не дава знание, което да е полезно за по-добър резултат в тази игра.
◘ Ако избереш дългата версия на случилото се след раздялата ►Епизод А2
◘ Ако предпочетеш късата версия ►Епизод А3

А2
Минава повече от месец преди тя да го покани на среща. Виждат се в техния любим бар. Започват с водка, говорят си за живота, и от време на време разменят закачки с барманката, която познават отдавна. Емилия упорито страни от сериозната тема за връзката им и Борис се съобразява с това. От опит знае, че така им се получава най-добре. Другото е като да пикаеш срещу вятъра - не е невъзможно, но трябва да си готов да си понесеш последствията и в крайна сметка разбираш, че не си заслужава.
После тя обявява, че ѝ се ходи на клуб. Там няма приказки; пият и танцуват. Минава два след полунощ, когато - леко пияни и разгорещени от танците - се озовават на улицата в приятната юнска нощ. Тя предлага да се разходят до квартирата ѝ.
На раздяла го поглежда замислено, протяга се бавно напред и го целува. Спира нежно, но решително опитите му да я задържи. Той остава загледан във входа, погълнал любимата му...
Минути по-късно получава съобщение от нея: „да отидем у вас?“. Вдига поглед нагоре и я вижда на един от прозорците. Неговият танц на радостта завършва с пирует.
Когато отново поглежда към прозореца, жените са станали две. Обсъждат нещо и изглеждат доста напрегнати. Емилия очевидно се изнервя, започва да жестикулира все по-разпалено. Другата недоволно поклаща глава, но не изглежда да се съгласява или да отстъпва. Емилия се впуска в яростна тирада, размахва често пръст пред лицето на приятелката си, накрая изчезва към вътрешността на стаята. Малко след това стълбището светва.
- Какво беше това преди малко? - пита Борис, когато Емилия се притиска към него.
- Приятелски огън - отвръща тя. - Имаме разногласия по въпроса дали трябва да спя с теб. Тя смята, че съм слаба и допускам грешки, затова се опитва да се грижи за мен.
На езика му е да я попита дали не е започнала да предпочита своя пол, но тъкмо тогава ръката ѝ му доставя категорично опровержение. Почти го правят в таксито. Обхванати от ентусиазъм след дългата раздяла, отдават дължимото на всяко любимо кътче в апартамента... Но на сутринта Борис се събужда сам.
Това е наказанието за онези, които в разгара на нощните удоволствия пропускат да отправят молитва към покровителката на сутрешния секс, упреква се той. Проява на остроумие пред лицето на поражението. Утехата на губещия.
Открива бележка: „Не ме търси. Ще ти се обадя, когато съм готова. Ти си чудесен.“ Толкова иска да бъде чудесен за нея, че решава да я послуша. Вече е забравил за странната сценка на двете приятелки и ще минат няколко седмици, преди животът да му я припомни.
Дълго размишлява дали има някакво тайно послание в това, че бележката започва лошо и завършва добре. Дали първо е казала важното, а после е решила да смекчи удара? Или е започнала с оперативно указание, оставяйки важното за накрая? Обръща реда на изреченията, но отново не може да изтълкува написаното еднозначно. Рационалистът в него му заповядва да престане. Неведнъж, но с променлив успех.
И сега това кратко съобщение, получено седмици след последната им нощ: „Трябва да поговорим. Ела в бара днес в 8. Можеш ли?“ Отговаря с: „Believe in me as I believe in you, tonight“. Сеща се малко късно, че тя не е особено очарована от навика му да вкарва цитати от любими песни в общувания.
Умът му започва да изгражда хипотези с бясна скорост. Мята се в двете крайности. За да се вземе в ръце, Борис решава да се задълбочи в друга дилема, която го занимава от няколко месеца. Пуска „Adore“ и се опитва за пореден път да реши дали му харесва новото звучене на Smashing Pumpkins. Така прекарва времето до срещата.
Отиди на ►Епизод А4

А3
Следват два месеца, в които Емилия пожелава да се видят само веднъж. Не обсъждат връзката си, вместо това правят секс. Тя не остава за закуска. Бележката ѝ гласи: „Не ме търси. Ще ти се обадя, когато съм готова.“
И сега това кратко съобщение, получено седмици след последната им нощ: „Трябва да поговорим. Ела в бара днес в 8. Можеш ли?“
Отиди на ►Епизод А4

А4
Отива с половин час по-рано, а Емилия е вече там. Настанила се е на масата в ъгъла, макар че неизменното предпочитание към местата около бара е едно от многобройните неща, които ги свързват. Течността във високата чаша е... сок?!
- Да не си на антибиотици? - пита Борис с недоверчива усмивка, настанявайки се срещу нея.
- Сигурно е нормално да ти е смешно, ако съм на антибиотици - срязва го тя. Поема дълбоко въздух и продължава: - Извинявай, прекалено емоционална съм от известно време насам. Бременна съм.
Казва го тихо, а в главата му тези думи взривяват света. И докато Борис губи почва под краката си, тя му разказва как е срещнала човек, обикнала го е, опитали са и тя веднага е забременяла, просто Съдба! Сватбата е съвсем скоро, но не би било уместно... Кратки изречения, всяко носещо различна, но еднакво безпощадна информация, го разкъсват отвътре като куршуми с кух връх.
◘ Борис може да се опита да научи от Емилия повече за случилото се ►Епизод А5
◘ Или да приключи тази среща бързо ►Епизод А6

Коментар на автора: Изборът на А4 влияе на показателите на героя, затова епизоди А5 и А6 може да намерите в книгата-игра. И от двата се отива на А7, затова продължавам с него.

А7
После тя си тръгва. Всичко между тях е приключило. От Емилия остават спомените и една подарена му от нея гривна, която Борис не сваля от лявата си ръка - дракон, който може да бъде увиван около китката в най-различни пози.
Борис харесва украшението и след раздялата решава, че ще го носи до деня, в който отново обикне жена. Дотогава гривната ще му напомня да внимава на кого отдава сърцето и мечтите си. Мелодраматично, но той не се и опитва да го раздава мъжкар.
Вечерта едва започва, а в това състояние не е добра идея да я прекарва сам. За щастие, животът предлага изобилие от възможности.
◘ Ако избереш Борис да се обади на Асен и да му предложи да се напият ►Епизод А8
◘ Може да прибегне до телефона на една похотлива фитнес-инструкторка, която едва ли не насила му го е вкарала в контактите по време на тренировка ►Епизод А9
◘ Или да се опита да организира приятелите си да поиграят на бордови игри за няколко часа ►Епизод А10
◘ Винаги съществува възможността да се опита да удави мъката в работа ►Епизод А11

Коментар на автора: Всеки от горните четири избора се отразява по различен начин на показателите на героя. Епизод А7 е добър пример за това какъв тип избори се налага да прави човек в „Пътешествието“. Ще дам само още един епизод, който отново завършва с избори. Героите имат много показатели, дневникът е с доста таблици, затова всеки избор си има плюсовете и минусите.

А8
Асен не остава очарован от поканата за пиянски запой. Прекарал е тежък ден, уморен е и плановете му за вечерта включват първо да се изтегне пред телевизора за около час, после да вземе освежаващ душ и накрая да прегледа един доклад за социалните проблеми на областта, в която го изпращат на мисия. Цели четиридесет страници, никакъв пълнеж, само факти, анализи, хипотези. И е добре да го прочете тази вечер, да нахвърли бележки по него...
- Разбирам - казва Борис. - Само че... имам огромна нужда да се напия и то точно с теб. Семейните няма да ме разберат.
- Гласът ти е странен - казва Асен. - Пиян ли си?
- Не, не съм пиян. Тя е бременна и не може да пие, не пих и аз. Току-що си тръгна, кога да се напия!?
- Емилия е бременна? - възкликва Асен. - Ще ставаш баща?
Борис въздъхва тежко.
- Емилия ще става майка, някой друг ще става баща, те двамата ще стават съпрузи... как се справям с обясняването на случая? Така... мълчиш, значи успявам. Сега знаеш как се почувствах аз, когато тя ми сервира чудесните новини. Имам нужда от як запой. Искам да вилнея по баровете. С теб! Но ако имаш много работа, зарежи. Като отидем на пътешествието, ще има време за пиене. Или пък като се върнем. Или другото лято. Или в другия живот. - Борис повишава рязко глас: - Как да ти кажа по-ясно, че имам нужда от теб и имам нужда сега!?
◘ Асен може да приеме предложението на приятеля си ►Епизод А12
◘ Да се опита да го убеди да си намерят момичета, вместо да се напиват ►Епизод А13
◘ Или да му откаже, защото е затънал в работа ►Епизод А14

Коментар на автора: И така-нататък, и така-нататък... Който е харесал прочетеното, ще намери всичко от мен в „Пътешествието“.

Въпрос. Какъв период от време обхваща Пътешествието?

Първата книга-игра "чиклит за мъже"

Какъв период от време обхваща Пътешествието?

Кълнях се, че Пътешествието ще започва от слизането им от самолета. Защото с Отново заедно се получи така - уж трябваше да има кратка предистория, после пътешествие, пък то...

Героите започват с някакви показатели, които се определят на база случайност. Играта започва около месец преди да тръгнат на пътешествието, и свършва в неговия край. Самото пътешествие е две седмици. Тези две седмици се точат много по-дълго от месеца преди заминаването.

В този месец преди заминаването играчът може да промени някои показатели. Всичко зависи от това с какви показатели е започнал и какво иска да постигне. После в Турция всеки ден е разбит на части и стават различни неща.

Сложна ми е схемата, не е случайно, че още не е готова и я преправям често. И да съм правил такова нещо, забравил съм и го уча наново.

Тук вече става интересно! Определено събитията те карат да се вживееш. В предишната част имаме заспиване на работа, проблеми в работата, тъща, болести. Сега става въпрос за драматична връзка, в която се прокрадва и мистериозната ръка на приятелка (а може би и още нещо).

Той остава загледан във входа, погълнал любимата му...

Тук останах с впечатлението, че Борис е погълнал нещо в женски род, което е цензурирано с многоточие.

Неговият танц на радостта завършва с пирует.

Това е наказанието за онези, които в разгара на нощните удоволствия пропускат да отправят молитва към покровителката на сутрешния секс

Или е започнала с оперативно указание, оставяйки важното за накрая?

Тези изрази ми звучат странно. Не разбирам какъв точно е пируета, каква е тази богиня и за първи път чувам за оперативно указание.

забременяла, просто Съдба! Сватбата е съвсем скоро, но не би било уместно... Кратки изречения, всяко носещо различна, но еднакво безпощадна информация, го разкъсват отвътре като куршуми с кух връх.

Липсва точката след "просто". Какво не е уместно? Последното изречение може би е добре да се раздели на 2. Какво са куршуми с кух връх? Иначе, много красив израз.
Може ли А5, плийз?

Цялата ситуация е толкова интересна, че си е почти престъпление да не е игрова.
Емилия от къде е сигурна, че не е бременна от Борис? Предпазни средства ли са ползвали?

П.С.:

A hollow-point bullet is an expanding bullet that has a pit or hollowed out shape in its tip often intended to cause the bullet to expand upon entering a target in order to decrease penetration and disrupt more tissue as it travels through the target.

Яко!

Сложни въпроси. Липсва ми речников запас и терминология, за да отговоря убедително на някои от тях. Ще опитам както мога.

Аз съм самоук. Каквото съм научил, съм го научил от практиката - четене на добри автори (повечето от тях ще бъдат определени от мнозинството тук като скучни, например Джулиан Барнс или Джонатан Франзен), замисляне върху това какво ме вълнува в техните текстове, как ми въздействат. Дискусии с хора, които също се интересуват от добрата литература. Да, може би трябваше да изкарам някакви курсове, но животът е кратък и май ми е късно. А и не знаех къде, при кого...

Тук останах с впечатлението, че Борис е погълнал нещо в женски род, което е цензурирано с многоточие.

Погрешно е впечатлението.
Понякога се "гълтат" думи, които се подразбират.
Входът е погълнал любимата му (жена). Борис остава загледан във входа, (който е) погълнал...
Пунктуацията категорично указва, че входът е глътнал нещо, а не Борис.


Не съм описал точно какъв пирует е изпълнил Борис, защото не е важно. Пируетът е танцово движение, при което се завърташ на върха на единия крак около тялото си. При което Борис губи от поглед прозореца. Оставям на читателя да допълни с въображението си, ако иска, какъв точно е пируета. Не че не мога да опиша точно един определен пирует, но ми се струва излишно. Не искам да акцентирам прекалено на това. Все едно вместо да кажа, че героят е с черни обувки, да започна да обяснявам обстойно всеки детайл по обувките. Авторът преценява кое колко е важно за историята, на кое колко време да отдели. И така води читателя.

Богинята на сутрешния секс... И това бих го оставил в роман. Закачка е. Примитивните хора са се чудели как стават нещата, приписвали ги на богове и им се молели. Борис, когато сутринта остава "на сухо", в пристъп на самоирония се самообвинява, че не се е помолил на една измислена богиня, затова Емилия си е тръгнала без да правят секс сутринта, както би му се искало на него.
Сутрешният секс е израз, натоварен с много значения. Дали ти става сутрин (сутрешната ерекция не е даденост), дали жената иска да прави секс с теб и на трезва глава...
Закачката е и в това, че ако си свършиш добре работата през нощта, най-вероятно ще завариш жената да спи до теб на сутринта... В общия случай мъжете заспиваме първи, но и първи се будим. Задоволената жена спи дълго, при събуждане е отзивчива... такива работи. Пак да кажа, в общия случай, а не твърдо винаги.

Знам, че е криво да се обяснявам какво съм искал да кажа. Въпросът е в това колко хора имат затрудненията на Ронин. Защото... не искам да обидя никого, но не знам как да обясня как мисля, ако не го кажа направо: някои от вас наистина не са напреднали много в разбирането на сложни текстове и ако трябва да се съобразявам с тях, ще загубя напредналите. А Пътешествието го пиша за себе си и бих искал да се хареса и на читатели с по-изискан вкус.
Ако трябва да пренапиша текста, така че да го разберат повечето 16-годишни, най-вероятно ще се справя, но ще стане роман за юноши, който вече е под нивото на хората над тридесет, които искат авторът да им говори като на зрели хора. А някои от вас не са надрастнали нивото на юношеските романи.

Дали "не ме търси" е "оперативно указание" не мога да преценя обективно. Нещо и на мен не ми звучи достатъчно добре, но съм си казал, че няма да го пипам този текст известно време. Повдига ми се от него, редактирал съм го много пъти, много упорито всеки път. Нямах подходящ израз, с който да заменя "оперативно указание".



След "просто" няма точка. Емилия е жена, която понякога слага главни букви на някои важни думи. И мъжете го правят... Тръгва се от "Тя е жената с главно "ж"", после читателите свикват с този израз и разбират какво означава. Тогава се появява още по-отворен автор, който побутва нещата към "Тя е Жената". И вече отпада нуждата от добавки като "с главна еди-коя-си-буква".
Тя обяснява на Борис, че случилото се между нея и един друг мъж е просто Съдба, затова връзката им толкова бързо се е развила така плодотворно.

Не би било уместно Борис да бъде поканен на сватбата. Въпрос на житейски опит е да си допълниш изречението по този начин, другият вариант е да си чел повече. Може би се иска и да се замислиш малко, не е толкова интуитивно. Мъничка провокация към читателя.
Тук е спорно дали трябва да променя нещо. Ако пишех роман, щях да кажа, че когато започнете да четете нещо повече от блудкави истории, ще се научите да разбирате по-сложни текстове. За книга-игра... колебая се, ще видя как биха гласували редакторите.

За последното изречение... карам го на усет. Пиша, после се опитвам да усетя как звучи. Да напипам правилния ритъм. След поредица къси изречения нарочно оставих дългото изречение, в което описвам болката на Борис.

За куршумите с кух връх виждам, че е изяснено какво представляват. В случая използвам израза, за да покажа, че тези късички изречения с ужасни за Борис факти, го нараняват при произнасянето им, но после засядат в главата му (той ги осмисля) и тогава боли още повече, пораженията се оказват по-страшни от очакваните. Мислих го и вярвам, че съм се справил с внушението. Но тук е ролята на редакторите да преценят доколко съм се справил.

Може и А5, и А6 (разбира се, номерацията я сложих само за целта на демонстрацията), но в "Пътешествието", когато излезе на пазара. Тези епизоди променят оценките на героя, не мога да разваля удоволствието на читателите, като им ги разкрия преди да са започнали играта.



Не може всяка ситуация да е игрова. Затова съм показал А7 и А8, с тях давам представа кога спирам, за да дам възможност за избор.

За тези два месеца те са спали само веднъж. И това как Емилия е сигурна, и как Борис е останал сигурен го оставям на въображението на читателя.
В А5 има следния текст:

В главата му се зараждат стотици въпроси и той започва да я обстрелва с тях. Кога се е запознала с този мъж? Кога са правили секс за пръв път? Двамата с Борис познават ли се? Кога е разбрала, че обича другия? Какво толкова намира в него? Сигурна ли е, че Борис не е бащата на детето? И така-нататък, и така-нататък... С негова помощ тя търпеливо рисува картината на своята изневяра.

Не доказвам, че Емилия е права да е сигурна, че детето не е от Борис. Но давам да се разбере, че са покрили тази тема и са се разбрали.


С А1 започва историята на Борис в "Пътешествието". Важното за читателя е да разбере, че Борис е не само наскоро издигнал се на по-висока позиция оперативен мениджър, а и човек с наранени чувства. Искам да предам това, останалото са подробности.

Вижда се, че доста си променил начина си на писане от Хлапето 4. Сигурно е следствие от романи, които не съм чел... но не бих и прочел. Сигурно наистина ти се струва, че проявявам незрялост нетипична за възрастта ми.

Може би просто житейският ми път е много различен от твоя. Не съм имал забивки за по 1 нощ и не съм имал притеснения, че на сутринта ще съм сам. Сигурно за това ми е интересно ситуацията, която описваш. За сметка на това пък съм имал контакт с Тъща!

Не мислех, че пируетът трябва да се възприема буквално.

Женените мъже съвсем не са застраховани от угрозата да се събудят сутрин сами. Понякога е въпрос на навреме отправена молитва към богинята на сутрешния секс в някое друго легло, от някой друг мъж.

Ако си паладин в брака и не знаеш какво става настрани, мисля, че ще ти е непонятна някаква част от "Пътешествието", където вилнеят Асен и Борис. Човек не може да преживее всичко сам, но ако имаш пъстри приятели, научаваш доста и от разговори с тях.

То не е едно притеснение, когато си със сравнително непозната жена. Често притеснението е, че се събуждаш сутрин и тя не си е тръгнала. Или пък че си е тръгнала с нещо твое, примерно с кафе-машината.

Едва ли има много останали паладини в брака, просто за някои хора е по-добре да се опитат да съградят нещо с един човек, отколкото да продължават да ловуват еднодневки.

Важното е, че явно и при Асен ще има пикантни неща, което е добре.

Хаха, това с кафе машината е брутално .

Първо, правя уговорката, че съм опитал да се разгранича както от личностните ни отношения с ММ, така и от тематиката на разказа. Е, доколкото е възможно.

Генерални проблеми на текста:

Повествованието е чисто и просто дървено, все едно историята е преразказана от робот. Сухота на изказа, кратки, накъсани изречения, които не носят заряд. Имах чувството, че чета доклад на С-3РО относно пристигнала нова партида дроиди и специфики на печатните им платки. Според мен кардинален проблем е изборът на глаголно време, което е използвал авторът, както и гледната точка. За мен чисто като читател просто не успях да вляза в творбата, да я почувствам - все едно не съм там, а гледам отстрани, като сотаджия, наблюдаващ обект на екрана от охранителна камера.

Конкретни проблеми на текста:

А1 - Първият епизод е препълнен с думи в кавички, които накъсват текста и просто дразнят визуално. Все едно си слагал прекалено много изрази в скоби, същата работа.
А2 - "Минава повече от месец преди тя да го покани на среща" - изпусната запетая след "месец".
"Започват с водка, говорят си за живота, и от време на време разменят закачки с барманката, която познават отдавна" - тук пък такава не трябва да има преди "и".
"Минути по-късно получава съобщение от нея: „да отидем у вас? Вдига поглед нагоре и я вижда на един от прозорците." - значи, в продължение на минути той стои долу, чака и се надява, без да помръдне, след като я е изпратил? Звучи нереално.
"Неговият танц на радостта завършва с пирует." - двоен аксел и троен тулуп няма ли? Това метафора ли е, или пичът действително си денса на улицата, докато мацката го гледа? Не разбрах.
"На езика му е да я попита дали не е започнала да предпочита своя пол" - това е чисто и просто тъпо и не на място, в чисто приятелските отношения между две жени сценката и поводът за нея са си нещо нормално, героят би трябвало да го е осъзнал, вместо за една бройка да изръси простотия.
"оперативно указание" действително звучи странно и трябва да се замени. Това не е офиса, това са отношения между мъж и жена.
А4 - "Извинявай, прекалено емоционална съм от известно време насам. Бременна съм" - повторение на "съм"
"просто Съдба!" - ако тук между двете думи се сложи едно многоточие, ще стане много по-добре.
А7 - "дракон, който може да бъде увиван около китката в най-различни пози" - смени думата, изречението (поне при мен) извади асоциация за поза Дракон от Кама Сутра.
"Борис харесва украшението и след раздялата решава, че ще го носи до деня, в който отново обикне жена. Дотогава гривната ще му напомня да внимава на кого отдава сърцето и мечтите си. Мелодраматично, но той не се и опитва да го раздава мъжкар." - остави мелодраматизма, по-горе останах с впечатлението, че героят е рационалист. Изобщо не ми изглежда логично и рационално да запази предмет от човек, който се е подиграл по такъв жесток начин с него - още повече украшение, което няма да сваля от себе си.
А8 - не ми харесва начинът, по който Борис крещи на приятеля си. Вярно, че преминава през тежък период, но това не трябва да е опрадвание. След всичко прочетено дотук започвам да се съмнявам в рационализма на героя - някакъв странноват хаос на образа, още повече след тирадата, която дръпва на Асен по телефона, и то само защото приятелят му е задал два кратки въпроса, при това уместни.

Нещо интересно, което ми направи впечатление - по принцип мъжете писатели описват по-трудно женски образи, в тези откъси образът на жената беше представен малко по-добре от мъжкия.

Но за мен лично човек, който няма претенции да е добър писател (а друг път пък има, странна работа) и в текстовете му присъстват подобни проблеми трябва да премисли хубаво няколко пъти, преди да тръгне да критикува останалите.

Рони# Мейдей, понякога не е въпрос на избор. И най-дългото пътешествие започва с една първа крачка. Вярвам, че има "паладини", които са такива, просто защото не умеят да бъдат "ловци", има го и обратното. Вярвам, че играта с двата класа е еднакво трудна, победата ми звучи еднакво епично.

За себе си вярвам, че съм като много други хора - докато чакам и се надявам да стане онова, което искам, вземам от живота онова, което ми се предоставя.



За късите и дългите епизоди...

Може би трябва да изчистя евентуално недоразумение. Епизоди А5 и А6 не са с различна дължина, в тях просто се случват различни неща.

Не знам на колко места в книгата ще има такова разклонение на къс и дълъг епизод. Потенциално, има около 15-ина по-дълги епизода. Когато видя, че епизод става дълъг, не се ограничавам. Оставям го да набъбва колкото си иска. Знам, че по-късно винаги мога да го свия. Ако след известен брой саморедакции епизодът продължава да е дълъг (2+ страници), прибягвам до такова разклонение. За момента само този епизод А2 ми се струва полезно да бъде прескочен и с паралелен къс епизод.

Когато предам цялата книга-игра за редактиране, ще се види колко са тези дълги епизоди и ще сондирам мнения доколко са интересни за четене. Епизодите, които редакторите обявят за излишно дълги, ще бъдат съкратени, а паралелните къси епизоди ще бъдат премахнати.

Вярвам, че ако има два-три такива епизода в книга-игра от 500+, най-добро е моето решение, защото са твърде малко, за да налагам особени правила. Дразнещо би било, ако с подобен род разклонения вдигам броя на изборите в историята от 60 на 80, защото изглежда като мамене на читателя. Но ако изборите скочат от 197 на 200, какво му е дразнещото?

Cliff_Burton, за "скипването"... Струва ми се, че предоставянето на къс вариант избавя читателя от необходимостта да прочете епизод от 2-3 страници отгоре-отгоре и да се опита да схване какво се случва в него.



Благодаря на ringlas за интереса към системата. Все пак, там се старая с повече увереност за постигане на успех. Ето защо дадох тези епизоди А7 и А8.

За съжаление, не мога да коментирам логиката зад всеки от изборите, защото ще е да изръся директни спойлъри. Принципно, изборите дават възможност на читателя да решава кое му е важно да подобри, а аз се старая да дам повече възможности. Някои от продълженията променят оценката на героя за някое умение, други променят точките Удоволствие, трети водят до записване на кодова дума, която по-късно би могла да промени развитието на ситуацията, а четвърти водят до промяна на оценката на групата за Приятелство.

Старая се много да вдигна и нивото си като литература, но... не съм писател, така че макар да ви уверявам, че ще дам максимума от себе си, не очаквайте някакви висоти. Надявам се да не дразня онези с по-завишени критерии... За мен повечето книги-игри, включително и доста мои, са написани по ужасен начин и дори когато играта що-годе ми харесва, качеството на текста ме нервира. Надявам се в "Пътешествието" четенето да върви гладко, пък тук-там може дори да ви хареса.

В "Пътешествието" отпадна Контрола над случайността. Беше ОЗ-експеримент.