Пътешествието към добрата литература

Замислих се какво ми пречи да пиша добре. С лекота се сетих за няколко съществени причини:

1. Липса на теоретична подготовка
Увлечения по история и математика в прогимназията, после математика и физика в гимназията, разни проектантски дисциплини в института... това е добра основа за силно развито логическо мислене, но не и за добро писане.
За щастие, няма образование, което да отхвърля възможността завършилият го да се занимава с писане занапред. Вярвам, че моето образование помага да пиша добри книги-игри, но не точно в литературната им част.

2. Липса на практика
Преди да започна да пиша епизоди от книгата за Инициативата, не бях писал от поне десетина години. Всеки епизод ми върви бавно. Знам, че за да се получи добре, трябва да опиташ по няколко начина и да избереш най-добрия. Понякога осъзнавам, че ми липсва арсенала, за да опитам по няколко начина. Арсеналът идва с практиката.

3. Липса на концентрация
Заради здравословни, емоционални и служебни проблеми, както и заради нуждата да си почвам и да разпускам от време на време, така и не успях да намеря време да посветя десет поредни дни на писане. Не е да не опитвах, но непрекъснато се случваше нещо. И така скоро ще станат три години.
Липсата на концентрация води и до по-слаби образи. Схемата може да се прави с прекъсвания, но паузите в писането водят до проблеми с описанието на героите. По-трудно задържам в себе си образите на героите, по-неясно си представям техните жестове и реплики в отделни ситуации... техните особености стават или нереалистично отличаващи ги от другите, или прекалено незабележими.
Никсата обръща внимание, че героите ми говорят като мен... така се получава, когато не ги виждам ясно. Или говорят както си искат, или като мен... не е добре и подобни забележки ще ми помогнат да оправя грубите места.

4. Липса на редактор
Момчетата от СКИ ще допринесат за по-доброто качество на продукта. Но нито един от тях не е сериозен редактор. Ще отстранят грубите грешки, ще оправят баланса, ще дадат съвети като усърдни читатели... Всичко това го нямах в предишния си период като автор. То ще помогжне за един по-добър продукт. Но добрата литература се постига по-лесно с редактор.

5. Липса на време
Всяка от горните 4 причини се дължи донякъде на петата. Не вярвам, че човек може да пише добре вечер, ако преди това е работил добре през деня. Нито пък да пише добре, ако пише само един ден седмично.

6. Липса на мотивация
Не е като да не искам да напиша тези книги. Но и не е като да искам да ги напиша въпреки всичко. В началото зарязах образованието си, за да пиша книги-игри. Ето такъв тип решителност сега липсва, затова нещата вървят бавно.

7. Липса на младежка дързост
Едно време вярвах, че постигам добри резултати. Бях чел по-малко добра литература. Не бях имал възможността да прочета книгите си след години... Високото самочувствие е нож с две остриета и вероятно е изиграло немалка роля за слабите страни в книгите ми. Но то много ми помогна да напиша тези книги.
Има нещо много гнило в това как някои епизоди ги пренаписвам по десетина пъти и пак не съм доволен от резултата. Мисля, че съм минал в другата крайност, което също вреди на доброто писане.


Има нещо, което ме прави по-добър от почти всички автори на книги-игри (и изключението е Торо, макар че засега това е по-скоро усещане - Черният нарцис не беше кой знае какво, просто добър дебют, но пък човекът има теоретична подготовка и проявява интерес да трупа компетентност в областта) - по-добър съм от тях в правенето на играта и в постигането на баланс. Повечето от тях си нямат идея за какво точно става въпрос. Както вероятно би казал един добър писател за моя стил, ако му попаднат мои неща.

Ако един добър автор реши да пише книги-игри, ще види зор, защото тук целта не е да се разкаже историята по убедителен начин, а да развиеш историята по много различни начини и те да са почти еднакво убедителни.


В "Пътешествието" се старая доста да постигна приличен стил. Само времето ще покаже дали резултатът ще е задоволителен въпреки изброените 7 причини.

"Липсата на концентрация води и до по-слаби образи. Схемата може да се прави с прекъсвания, но паузите в писането водят до проблеми с описанието на героите. По-трудно задържам в себе си образите на героите, по-неясно си представям техните жестове и реплики в отделни ситуации... техните особености стават или нереалистично отличаващи ги от другите, или прекалено незабележими."

За мен най-ключовото в горния пост е горното.

Мисля, че многото практика в писането не е нито необходимо, нито достатъчно условие за качествени резултати. За много автори знам, които изобщо не са продуктивни, но са много добри, както и за такива, които правят рязък качествен скок в писането си, в резултат не на изписани сума ти думи, а на смяна на схващането що е то добро писане.

Приказката за 10-те хиляди часа за усъвършенстване си идва с много важно уточнение - трябва да представляват 10 000 часа качествена, добре обмислена практика. Писането на повечето вманиачени любители, ако и огромно по обем, не е такова като подход -> никога няма да бъде добро като резултат, ако ще не 1, а 10 милиона думи да изпишат. А солидна част от качествената, добре обмислена практика изобщо не е писане, а четене и мислене върху прочетеното, точно онова мислене, дето го спрятахме по откъсите от ЛЦ и разни хора обясняваха, че е баси излишното задълбаване. Хора, това е литература, едно от най-дълбоките и всеобхватни постижения на човешкия език, а оттам и разум. НЯМА такова нещо като излишно задълбаване там. Излишно е, ако ти пречи да седнеш изобщо да пишеш, а пък искаш - само дотолкова.

Та, във връзка с горното, смятам, че цитатът в началото е изключително важен, защото очертава най-важния елемент от non-domain specific работата в писането - свеж, внимателен поглед към реалността, която симулираш старателно в главата си, преди да я запишеш на листа.

Domain-specific работата разбира се е боравене с определени езикови похвати, но и там е въпрос на усвояване на модели и по информатически казано design patterns, което пък е въпрос на това да внимаваш в симулираната реалност, докато четеш.

A, и още нещо, защото ММ го спомена.

Един от pattern-ите, които не разчитат на езикови похвати, а на това човек да се пречупи и просто да приеме, че това е така, е следният: Авторът може да си позволи да говори общи приказки за всичко в текста си, но опре ли до герои, точното (не подробно и като от полицейски доклад!) описание и жестомимика са незаменими. И да, това важи и за най-фентъзи и фантастичните текстове. И епичните Рицари на мощта понякога потриват нос с китка - дланта им е мазна от свинското ребро, което набиват - и после облизват туфичката косми под долната си устна, щото там им е останал лют сос. Човек може да махне с ръка по доста различни начини, както и да се усмихне дяволито или да се ухили широко. Лицето, разкривено от ярост, може да е разкривено по най-различни начини. И т.н., и т.н.

Тук изхождате от правилото, че за добра КИ трябва добра литература. Искам да ви предложа демо на едно от най-харесваните КИ приложения на Hosted Games :https://www.choiceofgames.com/user-contributed/life-of-a-wizard/
Тук литература почти няма, но пък изборите са интересни и свободата е сравнително голяма.

Нуждата от добра литература е въпрос на лични критерии. Аз не познавам човек, който може да пише добре, но пък вместо това пише зле нарочно, за да се продава повече. Познавам хора, които БИХА МОГЛИ да пишат добре, но знаят, че няма нужда и така и не правят скока на по-горното стъпало. Но направят ли го веднъж...

Колкото с Life of a Wizard, мешаш критериите. Първите пасажи от това изобщо не са литература (не се и опитват да са), а късчета character generation, тъй че няма как да ги съпоставяш. До изтичането на trial частта играта също изобщо не е започнала. Като цяло, по-скоро не е подходящ пример това, за мен.

А за КИ е нужна добре модулирана към изискванията на интерактивността литература, което по никакъв начин автоматично не я отделя във всеки един аспект от добрата неинтерактивна литература. Всъщност пресечните точки и различията следва да са обект на доста внимателно обмисляне и дискусия.

Трип, цялата КИ е в същия стил. Всъщност, цялата КИ е character generation до самия край . Давам го като пример за нещо интересно и забавно без да си поставя литературни цели. Горе-долу така е и при ББ.

Успехът на книгите ми е доказал, че читателите предпочитат разнообразните и логични избори пред добрата литература в книгите-игри.

Но знаеш ли, има такова мнение, че за да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За тази цел трябват крака. И ботуши. Може даже немити крака и мръсни ботуши… Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега.

Горното е от Стругацки и има няккаво отношение към темата, понеже засяга въпроса за необходимостта и достатъчността на едно условие. Една от причините да не ми допадат техните книги са именно подобни лирични отклонения, които винаги текат в една посока, малко като в книгите-игри на Любо Николов. Когато си юноша, може да ти харесват (както е верен лафа, че на младини всеки свестен човек е бил поне за малко социалист) подобни разсъждения. С времето усещаш, че са доста едностранчиви.

Та, за да е добра една книга-игра са необходими повече ситуации с избори, повече логика в ситуациите, верни препратки и сравнително верни сметки за това колко добре може да се е развил героя до даден момент. Понякога е достатъчно тематиката да е добра.

Но Никола в друга тема повдигна въпроса за добрата литература в книгите-игри (по-скоро за липсата ѝ) и аз разсъждавам върху това.

Показах 6 епизода от "Пътешествието" и вниманието на хората се насочи главно към историята с Емилия, към дългия епизод А2... Струва ми се,че един добър редактор, след като разбере какво отношение има тази история към основната книга, би ми препоръчал да слея А1, А2 и А4, да вкарам този епизод в максимум 400-500 думи и да продължа нататък с игровите ситуации и изборите. Защото за играта не е важно какво е написала Емилия на Борис в единствената им нощ след раздялата. Важно е, че той я е обичал, че тя се е карала с приятелката си, че Борис отива на Пътешествието с отворена рана. Толкоз. Другото е по-скоро литературничене.

Рони: Е, аз мислех, че говорим за друго Иначе сигурно има и игри, в които текстът само маркира някакви неща и дава инфо тип "Откри нов артефакт", "Сила + 2". Но мисля, че за всекиго е ясно, че това не е литература, тъй че не би предявил претенции към подобни късчета текст. Въпросът беше за тези, към които може.

Впрочем, постигането на литературен storylike ефект в една текстова игра, без да се прибягва до литература със същите елементи като неинтерактивната, е интересна тема на разговор.

" Важно е, че той я е обичал, че тя се е карала с приятелката си, че Борис отива на Пътешествието с отворена рана. Толкоз. Другото е по-скоро литературничене."

ММ: Въпросът е как този синопсис на character арката ще се разгърне в текст. Защото ако не стане добре, то на читателя просто няма да му е ... важно А иначе, колко думи са нужни за целта... Това е ортогонален въпрос. В интерактивната литература наличните избори и смяната на определени статистики може също да "говорят" в story/character план.

Липса на талант?

И той дава едни 10% към качеството.

Mindcrime писа: писа:

Замислих се какво ми пречи да пиша добре. С лекота се сетих за няколко съществени причини:

1. Липса на теоретична подготовка
Увлечения по история и математика в прогимназията, после математика и физика в гимназията, разни проектантски дисциплини в института... това е добра основа за силно развито логическо мислене, но не и за добро писане.
За щастие, няма образование, което да отхвърля възможността завършилият го да се занимава с писане занапред. Вярвам, че моето образование помага да пиша добри книги-игри, но не точно в литературната им част.

Това за мен честно казано е толкова дребно, че не го и категоризирам като проблем. Да, за да пишеш добра литература помага да завършиш някаква филология или от сорта, но изобщо не е задължително. Примери за самоуки таланти, както и за творчески некадърници въпреки всичките им висши образования по темата колкото щеш.

Mindcrime писа: писа:

2. Липса на практика
Преди да започна да пиша епизоди от книгата за Инициативата, не бях писал от поне десетина години. Всеки епизод ми върви бавно. Знам, че за да се получи добре, трябва да опиташ по няколко начина и да избереш най-добрия. Понякога осъзнавам, че ми липсва арсенала, за да опитам по няколко начина. Арсеналът идва с практиката.

Лично за мен това е най-сериозното в случая. Твърде голям период от време, през който, образно казано, инструментариума ръждясва. Докато го изчистиш, смажеш и завъртиш машината отново се изисква време, работа и най-вече желание - още повече, че когато си писал последните книги-игри от Старата вълна тогава си работил на доста високи обороти. Изключваме в случая хората, които колкото и да пишат, няма да станат по-добре - нека обърнем внимание на добрите практики. Съществуват автори, които правят рязък скок, както и такива, които не са много продуктивни, ала са добри (тук вече може да се спори дали наистина не са продуктивни или просто публикуват по-рядко и когато са само абсолютно сигурни, че творбите им са изпипани на 1000%). Но те са много, много малко. В болшинството от случаите си трябва труд - пишеш, четеш, осмисляш, задобряваш.

Mindcrime писа: писа:

3. Липса на концентрация
Заради здравословни, емоционални и служебни проблеми, както и заради нуждата да си почвам и да разпускам от време на време, така и не успях да намеря време да посветя десет поредни дни на писане. Не е да не опитвах, но непрекъснато се случваше нещо. И така скоро ще станат три години.
Липсата на концентрация води и до по-слаби образи. Схемата може да се прави с прекъсвания, но паузите в писането водят до проблеми с описанието на героите. По-трудно задържам в себе си образите на героите, по-неясно си представям техните жестове и реплики в отделни ситуации... техните особености стават или нереалистично отличаващи ги от другите, или прекалено незабележими.
Никсата обръща внимание, че героите ми говорят като мен... така се получава, когато не ги виждам ясно. Или говорят както си искат, или като мен... не е добре и подобни забележки ще ми помогнат да оправя грубите места.

Вярно е. Това обаче се превъзмогва - с воля и дисциплина. Или поне емоционалните и служебните проблеми - виж, за здравословните си трябва лекар.

Mindcrime писа: писа:

4. Липса на редактор
Момчетата от СКИ ще допринесат за по-доброто качество на продукта. Но нито един от тях не е сериозен редактор. Ще отстранят грубите грешки, ще оправят баланса, ще дадат съвети като усърдни читатели... Всичко това го нямах в предишния си период като автор. То ще помогжне за един по-добър продукт. Но добрата литература се постига по-лесно с редактор.

Тук не съм съгласен Не знам как е по света, но у нас добрият редактор се среща много по-рядко, отколкото добрият писател. Работата ми до момента с Торо и Лонгшот като редактори (хайде и Никсата, макар и само като тестер) ме остави много доволен. Имаш възможност да работиш освен тях и с други, както и да пускаш тук части от произведението, в което различни потребители да коментират, да дават препоръки и т.н. Възможности за оправяне на текста, както и игровата схема и механики има. Имаш и възможност да си изпипаш текста в случая - не си притиснат от срокове да напишеш книга в рамките на един месец, или пък две книги.

Mindcrime писа: писа:

5. Липса на време
Всяка от горните 4 причини се дължи донякъде на петата. Не вярвам, че човек може да пише добре вечер, ако преди това е работил добре през деня. Нито пък да пише добре, ако пише само един ден седмично.

- най-разпространеният проблем, не само относно писане. Има прекалено много фактори, които могат да те разсеят, а и в служебен план доста работодатели изискват все повече от служителите си, изцеждат ги докрай и писането е последното нещо, което ти се прави вечер след работа.

Mindcrime писа: писа:

6. Липса на мотивация
Не е като да не искам да напиша тези книги. Но и не е като да искам да ги напиша въпреки всичко. В началото зарязах образованието си, за да пиша книги-игри. Ето такъв тип решителност сега липсва, затова нещата вървят бавно.

7. Липса на младежка дързост
Едно време вярвах, че постигам добри резултати. Бях чел по-малко добра литература. Не бях имал възможността да прочета книгите си след години... Високото самочувствие е нож с две остриета и вероятно е изиграло немалка роля за слабите страни в книгите ми. Но то много ми помогна да напиша тези книги.
Има нещо много гнило в това как някои епизоди ги пренаписвам по десетина пъти и пак не съм доволен от резултата. Мисля, че съм минал в другата крайност, което също вреди на доброто писане.

Тук вече не мога да ти дам акъл - това също са проблеми, при това по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Там трябва сам да се справиш, най-вече психологически. Дано съм бил полезен.

xenox: Еми, талантът, както си го представям, за мен е в голяма степен въпрос на характер. Давам за пример онова с жестомимиката. Неталантливият хипотетичен автор няма да го пропусне, защото умът му някак не може да осмисли този принцип. Ще го пропусне, защото ще си каже "тва са изгъзици, заеби". Ерго, проблем на това да надмогнеш себе си и да си кажеш, окей, предавам се на този модел, позволявам му да ми влезе в главата и да управлява донякъде процеса ми на писане. Подобно запъване пред добри литературни модели за мен е дефиниция на неталантливост.

Trip писа: писа:

xenox: Еми, талантът, както си го представям, за мен е в голяма степен въпрос на характер. Давам за пример онова с жестомимиката. Неталантливият хипотетичен автор няма да го пропусне, защото умът му някак не може да осмисли този принцип. Ще го пропусне, защото ще си каже "тва са изгъзици, заеби". Ерго, проблем на това да надмогнеш себе си и да си кажеш, окей, предавам се на този модел, позволявам му да ми влезе в главата и да управлява донякъде процеса ми на писане. Подобно запъване пред добри литературни модели за мен е дефиниция на неталантливост.

По това описание си представям неталантливият автор по-скоро като мързелив автор, което за мен лично е малко по-друга категория

А, що, неталантливият може да обожава да описва примерно битки, удар по удар, да е изписал хиляди страници битки и нито ред жестомимика. Ето ти един много трудолюбив и много неталантлив автор Талантливият по-скоро умее да прави добри качествени скокове в схващането си за това какво-що, нежели да чака количеството да го ъпгредне от само себе си.

Впрочем, затова е полезна теорията, защото дава наготово принципи, върху които умни хора са мислили доста. И нямам предвид филологията, а практическите принципи на писането, изхождащи от това се случва в главата на автора/читателя като пише/чете. Аналогията отново би била с инженерството, където не е нужно да изобретяваш механизъм след механизъм наново. Има си готови чертежи.

Още нещо: липса на вдъхновение.

Имаш време, талант, знаеш как се пише, но мамка му, не става без нещо да те вдъхнови. Особено, ако трябва да напишеш нещо ново и оригинално.