Пътешествието към добрата литература

Да, Ксенокс, приключихме. Ти ни победи. Да ти имам гените!

Аз нещо което не мога да разбера е кривата логика, че ако някой се "кефи" на произведението си значи край - пише го веднъж и не се занимава повече. Моята логика ми сочи, че ако автора който се вживява в някъкъв труд много повече го цени и влага много повече усилие да си го редактира, респективно влага в него - време и желание.
Аз поне като разработвам някъкъв проект без значение какъв ако ме е запалил му отделям време да го оптимизирам, изчистя от някакви елементарни грешки и недомислици - колкото повече ме "кефи" толкова повече внимание му отделям за оптимизация.

xenox писа: писа:

Не, не. Застива защото така е трениран в Германия. Ако беше трениран у нас, нямаше да замръзне тъй нелепо.

И какво? Щеше да пълзи отчаяно по голлинията като Шаранков? А после да рита гредата и да удря тревата, вместо да гледа тъпо и след мача да се откаже от националния отбор?

Гени, школи, труд, кеф, ала-бала. Много сте забавни. Какво следва сега? Километрични разпалени разсъждения, които обясняват как Кройф е велик заради въздуха в Амстердам и уникалната тревна настилка на тренировъчните игрища на Аякс, но разбира се, съчетани с точната надморска височина. Да се чуди човек защо ван Гаал (фан Хаал, или както там му викат) си е останал с финес и изражение на пън при същите условия.

И за да се върне дискусията към първоначалната тема, ще ми бъде още по-любопитно да обясните на какво се дължат разликите между двама аржентинци. Не, не Кемпес и Марадона, които са огорчавали различни елитни сбирщини от русокоси дървени роботи на световни футболни финали, а Борхес и Кортасар. Гени, тренировки, трудолюбие, начин на хранене, маркетингов подход, кеф, школи? Или пропускате нещо по-съществено, а?

Майндкрайм изчерпа темата по-горе с коментара си за Дан Браун. Не знам дали не беше ироничен.

Не бях ироничен.

Автори като Дан Браун с лопата да ги ринеш. Трябват им, произвеждат си ги - конфекция. Не ги следя, не мога да приложа списък. Гришам е друг такъв автор.
За да пишеш както пишат Браун или Гришам, не се изисква никакъв талант, изисква се известна школовка.
Не съм им светил и на двамата, не знам с какво точно са ценни. Прредполагам, че е с умението да съчиняват истории, които да се харесват и на Холивуд. Напълно възможно е някой писател (или по-скоро журналист) да им ги полира, така че написаното да не присяда в гърлото на масовия читател.

Човек като чете американските масови автори, точно това забелязва - произвеждат ги на килограм, точно както са се научили да си произвеждат масово ръководители. Докато в България почти никой не може да пише добре, в САЩ мнозина пишат прилично. Само че това не е достатъчно, за да станеш писател, да напишеш нещо като "Кръстникът" или "Кланица 5", "Голите и мъртвите" или "Нещо се случи", "Пътят" или "Свобода". И така-нататък. И така-нататък.

Честно казано, нямам представа как стигнахте до разговор за футбол и гени, но пък нямам и време (за желание, да не говорим) да изчета внимателно предните пет страници, така че давам направо на база на това, което прегледах - с надеждата да е горе-долу по (разширената версия на) темата.

На Xenox конкретно и всеки друг, който обръща чак такова внимание на гените или таланта в спорта, мога само да препоръчам да прочете великолепната Outliers на Малкълм Гладуел. Един от интересните факти, цитиран в нея, е, че в онези спортове, в които млади състезатели се набират по някакъв сезонен календар (Гладуел дава пример с хокея в Северна Америка, ако не се лъжа) "най-талантливи" се оказват онези деца, които са родени възможно най-рано.

(Какво ще рече това? В хокея например, драфтовете за преминаване в по-висока възрастова група се провеждат в края на годината. Десетгодишните деца, които са родени в началото на годината и ще навършат 11 малко след драфта по правило демонстрират по-високи умения от онези, които са навършили 10 малко преди него - най-малкото по две причини: 1. на тази възраст няколко месеца често пъти дават огромна разлика в развитието; и 2. по-големите в много от случаите са имали повече време да тренират.)

Друго, което беше интересно за мен като човек, който не е навътре с процеса на подбор и подготовка на играчи в спортните клубове, беше признанието на треньори, интервюирани (или може би просто цитирани) от Гладуел, че на възрастта, на която се набират състезатели за детските отбори, е просто невъзможно да се определи кой има вроден талант и кой не - и оттам обикновено се набират онези деца, които са най-издържливи, най-едри или най-бързи (затова и родените по-рано имат предимство), те получават внимание, с тях започват да работят специалистите, те в общия случай тренират със стотици часове повече от връстниците си и това дава разликата, която потвърждава, че първоначалният избор на търсачите на таланти е бил "правилен" (слагам правилен в кавички, защото тезата на книгата беше, че в крайна сметка основният показател за талант е целенасочената и продължителна работа за развиване на едно или друго умение и, че първоначалният подбор в спорта - и не само - по всяка вероятност е толкова произволен, колкото си иска).

С това не искам да кажа, че гените не играят роля - особено в спорта - а, че тя е значително по-малка (и се неглижира значително повече в самия процес на изграждане на спортисти) отколкото Xenox предполага. В тази връзка аз съм абсолютно убеден, че, ако намериш чистокръвно германче, което може да проследи арийската си кръв с десетина поколения назад, но чиито родители са се преселили в Бразилия малко преди раждането му, и което е играло футбол единствено с бразилските си връстници, то ще играе като бразилче и ще развие същите качества, които и онези около него. Не разбирам особено от футбол, но съм виждал точно това в други спортове, които са ми интересни.

Надявам се, че не съм разбрал Xenox изцяло неправилно и горното има смисъл в контекста на разговора .

За вдъхновението. Бившата ми приятелка, без съмнение, е измежду най-невероятните танцьори, които съм виждал. Рядко е имало случай произволни хора да не са се възхищавали на невероятно вдъхновения и първичен начин, по който тя танцува, и на вродения ѝ талант. Това, което тези хора не знаят, е, че талантът ѝ не е вроден, поне съдейки по нейните думи - тя беше ("е била" всъщност) професионална гимнастичка през по-голямата част от годините си в училище и танцовите ѝ умения са следствие от много хиляди часове на наистина брутални тренировки, които в крайна сметка водят до това да има изключително висока степен на контрол върху тялото си и да усвоява изключително лесно танцова техника... но по собствените ѝ думи, преди да премине през тях, тя не е харесвала танците и не е можела да танцува.

Още един анекдотичен пример. Когато започнах да се уча да свиря на китара преди петнайсетина години, с мен на уроци ходеше един приятел - той е с близо 5 години по-голям, т.е. тогава е бил на около 20 и никога не беше демонстрирал музикални умения. В началото аз направо летях пред него - ученето ми се отдаваше лесно, а на него не (така че смело мога да твърдя, че той няма музикален талант) - днес обаче не можете да си представите колко добре свири, докато аз съм гола вода. Предполагам, че Xenox би го нарекъл вдъхновен, нешлифован и видимо изпитващ удоволствие, без дори да се замисли за хилядите часове на блъскане, механични тренировки и мислене върху музиката, водещи до наистина великолепен резултат.

В тази връзка, няколко години по-късно същият приятел заряза всичко, което беше учил, и се захвана да се учи да прави визуални ефекти (CGI). И там нямаше талант - не ме питайте как съм разбрал, просто, когато онова, с което се занимаваш, ти отнема месеци и месеци блъскане почти без видим напредък, явно предразположеността ти е другаде. Днес Христо има в портфолиото си работа по филми като 2012, Red Tails, Хинденбург, Man of Steel и Iron Man 3 (където сриването на къщата на Тони Старк при атаката с хеликоптерите е негово и на колегите му дело) и е признат за голяма работа в този бранш.

Връщайки се към писането, прочетох мнение, че Богдан Русев навремето бил нешлифован, вдъхновен и изпитващ единствено удоволствие (или нещо от сорта), но силно се съмнявам, че той самият би се съгласил с това. С него конкретно съм си говорил за това каква мъка е писането, колко голяма е ролята на дисциплината и колко усилия са необходими, за да напишеш добър текст. За мен (а и вярвам за всеки, който разбира от литература, впрочем) новите неща на Богдан Русев са на светлинни години пред всичко, което е писал като автор на книги-игри - и като вдъхновение, и като хумор, и като диалог и развитие на персонажите, и по линия на гладкостта на текста, ако щеш - и това в крайна сметка е доказателство, че последователната и целенасочена работа е много по-важна от таланта.

(Леко отклонение по същата линия: не знам откъде Xenox си вади изводите, че първите албуми на Металика и Корн са "сурови, необработени, първични, агресивни, диви", но въпросните изводи са напълно наивни. И в двата случая имаме музиканти, които са се развивали - първо по отделно, а впоследствие и заедно - дълги години, преди появата на въпросните албуми - повечето от момчетата от Корн свирят заедно близо 6 години преди "дебюта" си, за Бога - а и в двата случая имаме албуми, по които се е работило целенасочено адски много време, за да постигнат чисто техническото си ниво, преди да бъдат пуснати на пазара.)

И последно, едно лично наблюдение. Аз пиша много текстове. Много пъти имам вдъхновение, много пъти пиша и насила. Забелязвам обаче, че що се отнася до хората, които ме четат, те почти винаги възприемат по-лесните текстове - онези, които са на по-смилаеми теми, поднесени са по-достъпно или им казват онова, което искат да чуят (а това в общия случай - макар и не винаги - са именно текстовете, които пиша, когато нямам истинско вдъхновение) като вдъхновени, а по-сложните - като "поръчкови", "пълнежи" или като цяло неща, които явно съм творил насила. Това при равни други условия.

Не че претендирам за универсалност на едно подобно наблюдение, просто е по-добре да сме малко по-смирени, когато се опитваме да говорим как се е чувствал авторът в един или друг момент. Понеже, ако вземем, че го питаме, е много вероятно да се окажем искрено изненадани .

Добре, още един път.

Богдан Русев. Не, новите неща не ми харесват толкова. Всичко след .електрочакра е семпло, минималистично, сиво, лишено от нови идеи. реално повечето от идеите му са разгледани в сборника разкази и от тогава не ги е развил особено - победилия комунизъм, безсмъртието, безразборния секс. Предполагам Русев си ги харесва нещата, но явно е въпрос на вкус. Само Вълшебният път (ли се казваше?) бе малко по-свежа, но като сравних крайният резултат с първоначалния вариант на първа глава, който е по-голям от цялото произведение, се разочаровах и там.
ни знам за какъв труд сте говорили, но последните му неща са писани и мързеливо, освен другото. и подозрително често остават незавършени.

Металика. Последният албум не ми харесва, изсмукан от пръстите, скучен. след години развитие и свирене резултатът трябва да е по-добър от кил ем ол, но ето на, предпочитам да слушам него. И изобщо не ме интересува колко са работили по единия и колко по другия.
Корн. Същото. Нищо от последните им неща не може да се сравни с първите три албума, особено с първите два. Може да са по-добре изсвирени или продуцирани, но нещо им липсва. Усещам ги неискрени, позьорски.
И да не кажете, че остарявам и не се развивам, примерно Грийн Дей ми харесват много и след Дуки, дори бих казал го надминават. Серж Танкян ми е любим със и без Систъм оф а даун и т.н.

Да си талантлив не значи че си добър. Рано приетите деца са били по-добри, не по-талантливи. Талантът е потенциал - той трябва да се развие. Освен в случаите, когато е изключително голям и дава добри резултати с по-малки усилия.

Също така това, че си вложил труд, не значи че нямаш талант. Имам чуството че мислите, че смятам така. Нищо подобно.

Навсякъде трудът е изключително важен. С труд, добър екип, нужния маркетинг можеш да постигнеш много, но ще си Дан Браун. Трудът може да замести и компенсира липсата на талант до много голяма степен. Но липсата на талант и вдъхновение или там нещото, което прави някои произведения добри, а други не, в крайна се усеща.

И обратно, има го също и го ценя дори повече, има нешлифовани произведения, които са просто свежи, идейни, нови и ми харесват въпреки несъвършенствата си. И ми харесват повече от много изпипани творби.

Не знам как да го нарека това "нещо", което прави нещата добри. Просто "качество" като отделна, съвсем различна от всичко останало, черта на дадено произведение. Чиято първопричина търся в таланта и вдъхновението и чиято липса се усеща под дюшеците шлифоване, редактиране и продуцентска работа.

Милият Ксенокс си дал зор да опита още веднъж.

Пак ми лази по нервите с Металика. "Последният албум" на Металика не му харесал. За "Лулу" ли говори? Или за "Death Magnetic"? Или пък не е чувал, че са издавали нещо след ''St. Anger"? Не благоволява да уточни, но държи да ни залее с порой безполезни емоции и никакви факти. Дано да се е кефил, докато е писал иначе безполезното си мнение.

За това Хеслер, Литбарски и Матеус не са, примерно, Роналдиньо, Денилсон и Ривалдо. Правят едни и същи неща - бягат, финтират, подават, отнемат топката, но едните правят едни неща по-добре, а другите - други.

Чудесен начин да се води спор. Първо изброява трима немци, които играят като полузащитници. После изброява трима бразилци, които играят като нападатели. Накрая... каква изненада! Немците не били като бразилците. Триумф на научната мисъл. Дано да не му дават да слага диагнози на нещо повече от кокошки.
Знам ли, може би ако сравним централния нападател на немците с централния защитник на бразилците, също ще открием разлики, които ще ни наведат на интересни размисли за генотипа и фенотипа.
Ето това е начинът, по който Ксенокс дискутира. Натоварващо е за отсрещната страна да изстрадва това. Много пъти този стил ме карал да си мисля, че е "тъпо парче". Но нали цивилизация... трябваше да започне да клевети, а при забележка да се лигави, за да му го кажа.

е и аз не мога повече да обяснявам генотип и фенотип...

Обясни за перспективата тогава, Ксенокс. Да видим там дали си научил нещо повече от последния път, когато само знаеше да пишеш правилно думата, но не и какво точно означава.