Пътешествието към добрата литература

Подвеждане към какво? Неуважение към какво?
Също така, мога, но не бих, в момента. Не виждам противоречие.

Първо зявяваш, че можеш да го напише за три седмици, а след моят пост се отмяташ, че нямаш време. Ако го беше написал в първия си пост, нямаше да се доведе до моят пост и щях да приема, че е заради мързела и дори нямаше да си правя труда да пиша след теб.

С риск да отбия темата в друга посока: предполагам, че следващите няколко реда вече са били казвани, обсъждани и предъвквани поне хиляда пъти на форума, но смятам, че е важно да се споменат отново и тук, най-вече поради забележката на психо, че книгите-игри не са за "елита" и че трябва да се търси масовата публика, която не държи на много хубава литература.

Според мен има много грубо казано три начина човек да се заинтересува, да прочете някоя нова КИ и евентуално да продължи да си купува новите:

1. Силата на носталгията - човекът минава случайно покрай щанда на СКИ, вижда "Призванието" или нещо друго и си казва "Я! Аз едно време колко се кефех на КИ-те! Защо пък да не пробвам някоя нова?"

2. Хубаво разказана, интересна, вълнуваща история (изключително условно казано "добра литература", макар че съзнавам, че терминът "добра литература" не се покрива само с това, а в самото определение намесвам и други неща като самата история и т.н. Но да го приемем условно само, за по-простичко)

3. Хубава игра - балансирана, забавляваща читателя, гъделичкаща го да разбере какво ще се случи, ако избере това или онова (отново много условно определение).

Ако 1) накара човек да си купи нова КИ, но 2) и 3) ги няма хич - не вярвам същият човек да си купи още една. Освен ако не е колекционер.

Ако 1) и 3) са верни, то тогава човек ще се порадва на съживената носталгия, ще се изкефи на играта, но същото може да направи и с някоя компютърна или бордова игра. А такива има адски много, за да може жанрът КИ да предложи достатъчно добра конкуренция.

Ако 1) и 2) са верни... хм, моята лична гледна точка е, че тук шансовете човек да бъде грабнат и задържан (отново) от КИ-те е може би малко по-голям от предишните два варианта. Бедата е, че, както при втория вариант по-горе, и тук съществува алтернатива. Обикновените книги могат да предложат много повече и като количество, и като качество литература.

И в трите случая 1) може да е движещата сила за покупката на една-единствена от новите КИ. Но едва ли би могла да накара човек да продължава да си купува и за напред КИ, най-вече поради липсата на 2) и 3).

Тези варианти според мен важат с още по-голяма сила за ситуацията, в която случайно минаващия човек покрай щанда не е старо куче, израснало с КИ-те, а е някой заблуден минувач, който си мисли, че КИ-те са книжки за оцветяване. Тогава даже и силата на 1) я няма. В такъв случай задачата на продукта, на който му липсват 2) и 3), е още по-тежка.

Да се върнем на широката публика: ако тя наистина не държи толкова много на добра литература, КИ-те реално не могат да й предложат нищо ново. Защото "някаква книжка за четене" се намира във всяка книжарница. А игри можеш да играеш и на телефона си.

Макар и следващите ми думи да са една идея преувеличени, мисля, че са в правилната посока: за мен добрата книга-игра трябва да те накара да се вживееш в историята, да се наслаждаваш на езика на автора, да се потопиш в атмосферата, да тръпнеш (е, добре, или поне да си напрегнат) при поредния избор и накрая да си кажеш "Мамка му, колко яко беше! Дано скоро излезе нова!". Комбинация от 2) и 3). Бонусът е 1). И да, за постигането на тази цел добрата литература (или поне опитът за добра литература) определено помага.

SatanicSlayer писа: писа:

Първо зявяваш, че можеш да го напише за три седмици, а след моят пост се отмяташ, че нямаш време. Ако го беше написал в първия си пост, нямаше да се доведе до моят пост и щях да приема, че е заради мързела и дори нямаше да си правя труда да пиша след теб.

Как "нямам време" = "мързи ме"? Би ли направил разбивка на това уравнение?

Всички мързеливи се оправдават, че нямат време. Така че това е решението на това уравнение.

Аз си мисля, че доста от потенциалните и реални таланти които могат да се справят в интерактивната форма в момента работят по различни гейм проекти като сценаристи или дизайнери.

Satanic, хайде сега малко математическа логика: имаме две множества. На мързеливите и на нямащите време.

Всички мързеливи (или айде, почти всички, има някои честни със себе си) обичат да се причисляват към нямащите време.

От първото следва, че множеството на мързеливите е подмножество на нямащите време. Нямащи време, които НЕ СА мързеливи, следователно има.

И въпросът: как реши, че не съм от последните, а моментално ме сложи в графата "мързеливи"? Зе Бг знае в конкретика защо и колко точно нямам време впрочем, но ми се ще, след като някак пренесе цялата тема изведнъж върху мен, да поговорим за мнителността ти.

Wukong, мда, това е реална вероятност. Сикамор, мисля, че и ти си прав като цяло, но според мен вътрешната потребност за добро качество на човек, който знае що е то, е по-очевидната причина за стремеж към хубаво писане. Зе, например, или зенокс, или хама, или ти, не търсите добре изпипан текст поради някакви принципни съображения, а защото такива текстове ви кефят, чисто и просто.

Trip писа: писа:

Зе, например, или зенокс, или хама, или ти, не търсите добре изпипан текст поради някакви принципни съображения, а защото такива текстове ви кефят, чисто и просто.

Съгласен. Стигна ли до ниво, което самия мен ме удовлетворява, едва ли ще се занимавам да надграждам. Не ми е работа писането, все пак. Правя го за себе си, ако аз съм доволен - всичко е ок. И се боя, че това е жестоката истина за всяко едно хоби. Нищо няма да накара Ронина да спре да вкарва секси-демонки с добри души в произведенията си, ако на самия него не му писне да ги вкарва. И не мисля, че колкото и по-злобни да стават определени критики, някой ще му запука. Знам, че на мен не би.


Сикамор, до някъде споделям цялостната ти идея, но съм дълбоко убеден, че "прилична" литература и "прилична" игра са повече от достатъчни. Да не пишем като 13 годишни аой фен-фикшън момиченца, но и да не се мъчим на сила да ставаме някакви литературни величия. КИ са хибриден жанр и добре им подхожда термина Jack of all, master of none. Никога няма да имаш някакви литературни висини в тях, освен ако някак си не хванеш някой много велик автор и много добър гейм-дизайнер и не ги набуташ да тренират една година, за да напишат такава КИ. Ма ще трябва да ги държиш на мушка, че да се навият - и двамата ще изккарат тройно и четворно повече пари поотделно в сферите си. И това е.

Опити да се зарибяват хора по над 30-35 години, които не практикуват определен вид игри и(ли) не са стари фенове за мен са безсмислени. Няма смисъл човек да се цели натам. КИ по-скоро биха допаднали на млади хора, геймъри от различни видове, фенове на фентъзи, трилъти и фантастика... Лично мнение, но не мисля, че може да се създаде КИ, която да привлече масово хора извън тези групи.

Мда, и аз не виждам жанра много-много извън тази публика, но и тя си има слоеве. Феновете на Салваторе ще ги хванеш с проза като на Салваторе, но тя не е единственото ниво, а доста фенове на тия жанрове вече знаят кой е Мартин, кой е Абъркромби и т.н. и могат да направят разликата.

Trip писа: писа:

Хаха, нито имам времето за тия три седмици, нито мотивацията

Вярвам ти, но отстрани погледнато да заявиш "аз мога еди-какво си за еди какъв период, ама нямам време и желание" звучи малко като "аз утре мога да опраша мис Вселена, а вдругиден да стана милиардер, ама не ми се занимава", сещаш ли се

Трип: съгласен. Мисълта ми беше, че добре изпипаните текстове имат и реална полза. От чисто практическа гледна точка според мен са важни за жанра. Не бива да се прави компромис, а напротив - да се опита да се постигне колкото се може по-хубав текст. Няма да е нещо уникално и умопомрачаващо добро. Но би било само от плюс за бъдещето на книгите-игри.

Хама, така е, не мисля, че някое КИ-произведение може да вземе голяма литературна награда. Но пък и според мен не бива да си казваш "абе тук това става горе-долу, няма какво повече да го мисля". Според мен е хубаво човек да се опитва всяко следващо произведение да му се получава по-добро от предишното, доколкото е възможно, разбира се. В този ред на мисли: във всички случаи, в които съм работил досега с редактори/коректори/тестъри, съм преглеждал отново текста, след като съм го предал. И съм си казвал на много места "ей, таковам, тук това не е трябвало да го пиша така" или пък "тук по дяволите защо съм го направил така, а не по друг начин?". И все се заричам, че следващия път ще отделя повече време или ще премисля повече нещата. За съжаление, май честичко това си остава само на приказки.

Бранко, дълбоко не смятам, че съм направил особено епично заявление, често казано. В смисъл, да беше някаква голяма хвалба, да имаше смисъл от тия изфабрикувана драма в момента По-важно ми беше доуточнението, че всеки може, както и че елементите на интерактивната проза не са същите като на статичната. Най-малкото имаш елемента "избор" там.
Принципите на гришамовото писане човек може да ги програмира, толкова са базови и нискостеблени. Проблемът е най-често със задмониторното устройство, което отказва да приеме този факт. Хората тук, забелязал съм, си мислят, че писането на ниво "колкото да не си изям боя", образно казано, е много по-смътно, мистично и трудно, отколкото е. И си мислят, че гейм дизайнът на същото ниво е много по-ЛЕСЕН, отколкото е. Обратното

sycamore_bright писа: писа:

Хама, така е, не мисля, че някое КИ-произведение може да вземе голяма литературна награда. Но пък и според мен не бива да си казваш "абе тук това става горе-долу, няма какво повече да го мисля". Според мен е хубаво човек да се опитва всяко следващо произведение да му се получава по-добро от предишното, доколкото е възможно, разбира се. В този ред на мисли: във всички случаи, в които съм работил досега с редактори/коректори/тестъри, съм преглеждал отново текста, след като съм го предал. И съм си казвал на много места "ей, таковам, тук това не е трябвало да го пиша така" или пък "тук по дяволите защо съм го направил така, а не по друг начин?". И все се заричам, че следващия път ще отделя повече време или ще премисля повече нещата. За съжаление, май честичко това си остава само на приказки.

Чакай сега, къде съм казал, че трябва да се тъпче на едно място. Честно казано аз не мога да си представя, че даден човек няма да се развива, ако се занимава с подобно нещо. Всеки сам си решава. Може да е онзи тип, дето редактира историята си 1500 пъти и така и не я публикува, защото все не е доволен, може и да бъде по-нормален писател и да се опитва да надскача себе си със всяка следваща история. Предпочитам втория тип

Ами... +1, дето се вика

Някой брои ли липсата на добра идея (концепция) за пречка? Ама от онези идеи за някаква история, дето направо си ги представяш цветно, и няма нужда да се чудиш "а сега какво да направя с героите?"

Мисля че доста книги игри страдаха от липса на добра концепция за историята от страна на автора, просто ми бяха като изсмукани от пръстите - без да са непременно слаби като текст, или като игра.