Пътешествието към добрата литература

не знам за вас, но книгите-игри трябва да запалят каквото е оцеляло от 12-16 годишните, даже до 18 може да се пробва. има прекрасни младежи, които можем да "захраним" с интересни, увлекателни истории, като в тях се приплетат някои полезни неща - вдъхновение, поука, житейски мъдрости, въпроси, върху които да се мисли.

такава книга беше "Пустинен огън" за мен.

втората група читатели са над 30 до 40 годишни, които осъзнават, че вече не са млади и един ден ще умрат. и преди са го знаели, но сега го осъзнават. и са готови да платят добре за всичко, което ги връща в състоянието им от по-ранните години. за някои това са 18 годишни момичета, за други - филми, комикси, компютърни и книги-игри (примерно в моя случай)

специално младежите повече ще оценят една интересна история, отколкото добре написан текст. за това вдъхновението, екшъна, динамиката е по-важна, даже лафовете и жаргона. дори логичните избори не са толкова важни за повечето читатели в ранна възраст и са по-скоро бонус към добрата история. учат на логично мислене, предвидливост и прочие, но не са толкова зарибяващи.

съответно авторът трябва да чуства тия неща в себе си. да гори в историята, да се вживява в нея, да се забавлява. поне за мен най-голямо удоволствие ми доставя някой от читателите да ми каже "няколко дни живях в книгата". при това книга с лош и нередактиран текст, знаете ме колко мога
(не става дума за Калоян)

дори да си спокоен, да имаш време, да не те мързи и никой да не те притеснява - пак може да се роди скучен, перфектен текст, което за мен не е добро писане. а, да речем, добро инженерстване на думи. това е което винаги ми е пречело в Майндкрайм и ми е харесвало в Блонд. За това за мен Блонд е по-добър писател и по-добър автор на книги-игри, макар да отстъпва в огромен брой други, технически отношения на Майндкрайм. То просто се забавлява с книгите си, забавлява и мен и колкото и да се възхищавам на перфектно изработената Черна маска удоволствието не е толкова голямо, колкото от Принца на пустинята или дори един Херкулес.

Не разбирам тезата на Ксенокс. Приемам, че хората често са нелогични и онова, което ражда главата им след напъване с цел мислене често е абсурдно, но не намирам за нормално да се говори за някои неща като за установени факти, вместо като за лични усещания и свободни фантазии.

Не разбирам как Ксенокс решава, че Блонд се е забавлявал да пише своите книги, а аз не съм се забавлявал. Не разбирам и защо удоволствието на читателя от една книга-игра да зависи от усещането му за това колко се е кефил автора, докато я е писал. Би предпочел лошо сготвена пържола пред уникално сготвена, само защото онзи с гадната пържола много се е кефил (и вероятно вътре има и два-три косъма, защото пичовете-готвачи не слагат шапки, а когато се кефиш, често клатиш глава, понякога над тигана), докато добрият готвач е изглеждал много сериозен?

Безогледното вкарване на чужди лафчета придава стойност на едно произведение, само защото произведението е предназначено за читатели, за които тези лафчета са оригинални? Ако Пенчо препише и си припише монолог на Шекспир, вие носите на ръце Пенчо и го наричате Бард? Също толкова безумно е аз да съм слаган на пиедестал заради логическите задачи в Изпитанието.

Аз съм и поет, май. Потърсете началните редове на стихотворението в "Сърце от камък" в Гугъл и ще видите на колко хора им е любимо, слагат си го в профилите на сайтове за запознанства, а на всичкото отгоре имах две истории с претенции от болни хора, че те са авторите на въпросното стихотворение. Понеже въпросното стихотворенийце е било първи и единствен сблъсък на много хора с поезията, и ги е впечатлило, това ме прави добър поет!?

Житейската мъдрост в текстовете на младия, по онова време 20-ина годишен Блонд... Разбирам, че когато сте били на 12-15, сте приемали изцепките на печения батко за чиста мъдрост, ама с годините не поумнявате ли? Плашещо е дипломиран лекар да продължава да вярва, че в подобна книга има "поука, житейски мъдрости, въпроси, върху които да се мисли".

Виж, за скучните текстове и истории няма смисъл да си говорим. За повечето от вас сериозната литература е скучна работа. Щом абсурдния образ на Валенс (прочетох внимателно Небето ви чака, та имам добра представа както от литературните умения, така и от историята и изборите) ви поучава, забавлява и вдъхновява, аз просто приемам, че за всеки влак си има пътници.

Впрочем и аз никога не съм разбирал позицията "Усетих колко се кефи творецът Х на това, което е свършил, и кефът му ми се предаде по етера." На мен ми е на едно ниво с Унилсън и Сив маг Емил подобно отгатване на мисловни и емоционални състояния и калибрирането на собствените такива спрямо тези догадки.

Най-малкото, един автор минава през приблизително 100 различни емоционални фази, докато пише, тъй че не знам как се стига до усреднени оценки на състоянието му.

Колкото до комбинацията "скучен, перфектен текст", това толкова въпроси отваря, че не знам откъде да започна ...

П.П. Намирам за проблематична и концепцията за "динамична, увлекателна, но недобре написана история" = "полезна за младите". Това от лявата страна на уравнението обикновено освен динамично и увлекателно, е и изтъкано от клишета и закостенели и повърхностни и необмислени морални, етически и психологически позиции, така че дори да е интересно за някой новак в дадения жанр или тип история, то то не е полезно, така както аз разбирам думата. Звучи ми като екшън с Ван Дам или от тия съвременните, дето ги снимат в "Бояна".

И трето, не знам защо, но ми се струва, че някои хора си представят доброто писане като противоположно на динамичната, увлекателна история. Честно казано, ако писането на една динамична и увлекателна история не е съизмеримо поне с Мартин (щях да кажа Зелазни, ама нека посмекчим критериите малко) или Кинг, то тя на мен просто не ми е динамична и увлекателна.

Не ща да чета за картечницата на капитан Дърк Бластър с изречения в стил "Дърк Бластър извади картечницата. Започна да стреля и тя се раздруса в ръцете му. Вразите изпонападаха ,облени в кръв и черва. Празните им очи отразяваха страховития силует на капитан Бластър, който процеди през зъби: - Еста ла вусте, бабос." Ето, и лафче си има, ама някак не ме грабва.

само да вметна, че никой от вас си няма идея какво казва

и по-лошо - какво НЕ се казва, от това, също, си нямате никаква, ама никаква идея

айде, наздраве за Зелазни Дуоркин да ви се е обаждал наскоро да играете карти?

Mindcrime писа: писа:

За повечето от вас сериозната литература е скучна работа.

Сериозната литература е страшно разтегливо понятие. "Клетниците" и "Скитникът евреин" броят ли се за сериозна литература?

Не съм чел "Скитникът-евреин", а от "Клетниците" имам смътен спомен.

Сериозната литература не си поставя за цел да забавлява читателя с динамични обрати. Знойните красавици, ако ги има, нямат функцията да възбуждат читателя и да бъдат покорявани от героя. Насилието и секса не са вкарани за циркаджилък. Деликатна е разликата.

Може би Трип може да цитира авторитети по въпроса какво точно е сериозна литература.

ignore сериозната литература

Доста е интересна стига да имаш някаква представа за темата която е обект на конкретното произведение. Обикновено в сериозната литература се обсъждат и поставят на преден план някакви проблеми, конкретни теми.

За човек който е слаб в историята на средните векове и нравите от тази епоха например, трудно ще му стане ясно какво толкова намират в Името на Розата.

Говоря за моите усещания, разбира се.

Как разбирам, че "Блонд се е забавлявал да пише своите книги", а Майндкрайм - не. Ами от няколкото думи от автора примерно. Писането на Майндкрайм все беше описвано като някакъв непосилен труд, на който малцина са способни, свързано с много изпипване, определени условия като тишина или точната музика. Блонд винаги е казвал нещо от рода: "много се кефех докато пишех, дано и вие се кефите" или разправяше разни глупости как си бил счупил крака, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Някак при него беше удоволствие да пише, а за Майндкрайм - труд.
Съответно това си личеше и в книгите - волния, спонтанен хумор на Блонд, сякаш писани на шега истории (понякога без никаква игрова стойност) и внимателно построените текстове на Майндкрайм с изрядни игрови системи. В крайна сметка първото ме забавляваше повече.

"Не разбирам и защо удоволствието на читателя от една книга-игра да зависи от усещането му за това колко се е кефил автора, докато я е писал."

Щото зависи. Поне според мен. Усеща се. В твоя пример бих казал, че пържола на жар с приятели в гората е по-добра от пържола в изискан ресторант.

Житейската мъдрост в текстовете на младия, по онова време 20-ина годишен Блонд... Разбирам, че когато сте били на 12-15, сте приемали изцепките на печения батко за чиста мъдрост, ама с годините не поумнявате ли? Плашещо е дипломиран лекар да продължава да вярва, че в подобна книга има "поука, житейски мъдрости, въпроси, върху които да се мисли".

житейската мъдрост или там други поуки и изводи може да се вкарат и от 16 годишен, стига да са на място и да не се натрапват. да те накарат да мислиш, да чустваш нещо, без да ти го диктуват. вкарайте нещо такова в някакво яко приключение и децата ще го прочетат и може да го приемат по-лесно.
освен това трябва и да са стойностни. не мисля, че нещо умно зависи от възрастта на този, който го е написал.

сериозната литература си е сериозна литература. децата по-скоро не щат сериозна литература. книгите-игри трябва да забавляват и да развиват въображение, мислене и т.н. та по-нататък да поискат да видят загатнатите идеи в по-сложен, разгърнат и дълбок вид в "сериозните книги". а границата между едните и другите, тя наистина е широка и неясна.

за мен - може да е плашещо все още да харесвам идеи на 20 годишен автор. не знам. харесвам ги даже повече от новите неща на Блонд, главно защото дълбае на едно ниво от години, предъвква едни идеи, става по-изискан (!?) и опитва да пише не с предната лекота, а "добре", подражавайки на авторите, които чете. майната им, искам си стария Блонд, поне от .електрочакра.
и все пак, струва ми се други неща са по-плашещи. алкохол и хазарт, примерно.

[offtopic]доста бях потресен от живота на любимите си автори на книги-игри. как па един от майндкрайм, блонд и уейн не стана нормален, скучно женен мъж с дечица и т.н. вярно че така сте по-интересни личности и ви се кефя, но не очаквах така да се развият нещата. мама му стара как я мислите тая работа, няма да сте вечно млади![/offtopic]

Ех, щом те плашат алкохола и хазарта, Ксенокс, а не безхаберието и некомпетентността, то тогава житейската мъдрост на един двайсетинагодишен хлапак, който преразказва прочетеното и видяното от произведенията за възрастни почти със свои думи и става велик в очите на малките, благодарение на евтини лафове, би могла все още да те забавлява. Или пък да те разтърсва и да те води до моменти на провиждане на Истини.

Между другото, какво мислиш за екстазито? Може би то е скапало мозъка на твоя любим автор, поради което от една възраст нататък продължава да цикли на едно място и губи своята житейска мъдрост. Да те замеря и аз с една житейска мъдрост, само дето ще си призная, че не е моя. Не е казана за ужасяващите те алкохол или хазарт, а за наркотиците: различни хора започват да вземат наркотици и с времето стават еднакви.

Доколкото разбирам, радвало те е посланието на Блонд "много се кефех докато пишех, дано и вие се кефите", докато от мен си получавал "скапах се, докато пишех, дано и вие да се скапете, докато четете". Може би си пропускал края на моите няколко думи, където завършвах с "Приятно четене и успех!"

Ужасяваща е склонността ти да извърташ нещата при спор, да не възприемаш аргументите на другата страна, инатливо да си настояваш на своето, без да привеждаш аргументи (изобилстват заключения, базирани на твоите усещания... надявам се, използваш по-научни методи, когато поставяш диагнози в работата си).

Твоята интерпретация на примера ми с пържолата, е долнопробен опит да надделееш в спора. Може би е и неразбиране, породено от факта, че си черпил мъдрост предимно от незрели автори. Да, разбира се, най-вкусно сготвената пържола, ако ти е поднесена точно преди да те качат на електрическия стол, съвсем не е за предпочитане пред подметката, която ти поднася красива жена, преди да се отдадете на страстни забавления. Само че сравненията между две неща, за да са коректни, се правят при равни други условия. Не сте ли го учили в медицината?

Ето още едно твое абсолютно погрешно усещане, за "внимателно построените текстове на Майндкрайм". Всеки, който може да различи доброто писане от напъните, би ти казал, че особено в ранните ми и по-популярни и обичани книги, просто пиша зле и няма внимателно построени текстове. Вероятно Трип, Торо или Анардил биха ти свършили работа, ако желаеш да потвърдят, че съм прав, а ти си се объркал (или просто си се чудил какво да напишеш, така че да не звучиш абсолютно негативно настроен към мен).

Писането е труд, както вероятно ще откриеш, ако започнеш наистина да пишеш. И като всеки труд, може да бъде всякакъв. Включително и удовлетворяващ. Това също е житейска мъдрост. Кандидат-творците, които остават в неведение за труда, си остават само с розовите мечти.

Не знам кому е притрябвало да става скучно-женен (или скучно-омъжена). Звучи ми пораженческо. А ако някой ми го пожелае, бих го приел за проклятие.

Това с книгите игри само за деца продължава да ме побърква - подобно мислене загроби не е една и две фирми в гейминга.

Ако мога да се опитам да върна дискусията към по-нормална посока.

По-горе някой го каза. Ако имахме някакво литературно или гейм-дизайн гуру, този човек щеше да се занимава със съответното нещо и да вади доста повече ползи като цяло. Съгласен съм. Ако не е фен на КИ, такъв човек няма никакъв стимул да пише КИ. Ок, може би една-две за предизвикателството. Което мисля сериозно изключва всякаква възможност за велика литература и зашеметяващо иновативна игра.

Това е моята логика, поне. Мъча се да си изчистя грешките в писането и да прилагам и експериментирам с различни геймплей решения (най-вече защото се чувствам доста уверен в гейм-дизайна). И не спирам да се интересувам от кое да е от двете. Личния ми съвет, към всеки искащ да се занимава с КИ е да следва подобен път. А който си мисли, че правенето на игри или писането на добри истории му идва толкова от вътре, че не се налага да се подобрява... честно казано, не мисля, че такъв човек има работа в тази тема.

Хами, живеем в свят, в който понякога маркетингът е по-важен от качеството и той определя ползите.

Всеки има своя начин да се развива. При мен това е да не спирам да чета КИ (обикновено във вид на приложения), защото във почти всяка има по нещо, което можеш да научиш (или поне да се поучиш от грешките).