Вечният войн

С гордост съобщавам, че минах през всички разклонения на „Вечният воин”. За съжаление рано-рано се отказах да я играя. Защо? Като за начало, в правилата не става ясно дали точките на трите елфически умения (Анда, Фуера и Клария) са индикатор за мощ или точки за изразходване. На места в текста ми се стори, че се ползват като модификатор, на други пък се изразходваха. Много объркващо.
Битките... никакъв баланс, за съжаление. Първата е невъзможно трудна без невероятно благоприятен зар, а следващите стават все по-лесни след ъпгрейдите на персонажа.
Самата история не е лоша и щеше много да ми хареса, ако я бях чел през 90-те години с тогавашния си акъл. Не съм сигурен обаче, дали сега ще впечатли някое съвременно хлапе. Надявам се да го стори, защото със сигурност целевата ѝ аудитория не е 35+. Книгата се води с автор Робърт Блонд, но на моменти се усещаше назидателния и подигравателен тон на Ейдриън Уейн, който познаваме от изявите му в интернет. Също така, някак не ми се вярва Богдан Русев да седне да пише история по стоковите илюстрации на Дийн Спенсър. Подозирам, че творческият редактор Александър Александров е дописвал и разклонявал (където е нужно), прилагайки прийома „съчинение по картини”, с който учителите ни занимаваха в началните класове. Ако е така, трябва да го поздравим за усърдието да напише текст за всяко едно от многото изображения. На моменти наистина имах усещането, че топ западен илюстратор е работил специално за изданието...
Най-силно правещата впечатление недомислица в сюжета е прословутата диадема на Сабрила, ако Елмарил откаже да работи за елфката.
Най-силно правещата впечатление правописна грешка е „странноприемница” с едно „н”.
А безапелационно най-големият пропуск изобщо са трите сгрешени препратки. Дали самият автор е отговорен за тези неща, или Редакцията и Корекцията, е въпрос на лична преценка.
Докато четях „Вечният воин”, успях да направя някои паралели с моя аматьорски фен-фикшън „В Гората на забравата”. Разбира се, аз съм обикновен бездарник, и не искам да се сравнявам с Блонд, нито твърдя, че той е заимствал от мен. Все пак направих набързо един колаж със следните отправни точки:
1. Главният герой се сдобива с вълшебен предмет – във ВВ са магически ботуши, във ВГЗ са магически ръкавици.
2. Главният герой играе на зарове в таверна.
3. Главният герой трябва да е учтив, за да успее.
4. Героят елф е заслепен от зла сила, и иска да я притежава само за себе си.

Прочетох я. Бях дочул, че е ужасна, едва ли не най-слабото нещо от последните години. Не бих стигнал чак дотам, за мен дори тази година има няколко по-слаби книги-игри. Най-силната част на книгата е литературният стил - приятно се чете и макар историята да е клиширана донемайкъде не ме натовари. Свършва бързо - мисля, че ми отне около 40 минути да я прочета, което с оглед на плътността на съдържанието е плюс. Книгата бе маркетирана като завръщане на старите майстори от 90-те и в това си обещание не подвежда. Изобилства от сгрешени препратки и слабости на логическата структура. Например - избрах да не говоря с елфката-поръчител, която дойде да ме убеждава да ѝ върша някаква работа. След като избягах сам от затвора, книгата ме принуди да тръгна да търся някаква корона, за която героят ми нямаше дори знанието, че съществува... Полиграфически изданието е доста зле реализирано. Илюстрациите са разностилови, тези които са поместени на две страници изглеждат направо уродливо, поради лошия предпечат. Не е тайна и че творческият редактор е пренаписвал части от текста, така че те да пасват на еднодоларовите комплекти от стокови илюстрации, които Дийн Спенсър предлага на по-непретенциозните си клиенти. Това само по себе си създава леко пародийна нотка в текста, особено в частта, където разбираме, че огрите можели да бъдат и великани и полуръстове, че дори и феи-пеперуди. Вярвам, че биха могли да бъдат и слоници-стриптизьорки, ако Дийн включи такава картина в подаръчните си предложения. Като цяло - кичозно изпълнение, което обаче тангира около или малко под средното ниво на старата вълна, що се касае до история и игра. Става за начесване на носталгията, но смятам, че този номер няма да може да минава многократно и ако старите майстори искат да запазят реномето си, ще трябва да предложат и някой нов номер към бъдещите си продукти.

С. оглед на ревютата до момента, не бих си го причинил.

И така, дългогодишно очакваната книга-игра за Вечният воин Елмарил Сивия е вече факт. Паметната дата на излизане, според темата във форума за книги-игри е.... А, чакай малко, няма дата там, няма и книга! Какво се случва? Хмм, да видим Националния регистър на издаваните книги в България. Там датата е... 31.12.2024 година. Ъъъ, след една седмица? И пише, че не е илюстрована? Ъъъ, може ли просто.... Да, добре започваме вече малко по-сериозно.
И така, настоящото ревю ще бъде представено под формата на диалог между двама души. Единият нека да го наречем Надъханият фен, съкратено Фенът или Фенко. Той е носталгик, романтик и слаб сангвиник. Другият ще бъде киселият чичко и критикар Критко. Тези двамата ще отразят двете страни на книгата подобаващо, всеки от неговата си камбанария. А вие си преценете накъде завивате повече.

И така, да започваме!

Фенко: Уау, не мога да повярвам! Книга-игра от Робърт Блонд, първата му от 90-те години насам! Вечният воин, фентъзи свят, напрегната история и екшън? Това е страхотно!
Критко: Как ще е първата му, това е петата или шестата! А може и шестата и седмата, какви са тия глупости, които ги е писал Уейн на задната корица!? Елмарил Сивия, сериозно? По-клиширано не можа ли да го измисли?

Фенко: Корицата е на топ западен художник, вътрешните илюстрации – също. Изглеждат разкошно, има и цветни на вътрешни страни на кориците. Богато илюстровано, като едно време. А вътрешните изглеждат феноменално, нямам думи!
Критко: Стокови илюстрации, сериозно? Дийн Спенсър, не може да бъде! Един пакет 100 илюстрации в DepositPhotos e 100 долара на промоция, какво му плащаш? И тези черно-бели илюстрации на две страници, за какво са, за обем?

Фенко: Оформено си е като едно време – епизодите с точка над текста, къси тиренца, няма удебеления, няма курсив, всичко си е еднакво и хомогенно, както трябва. Нямам търпение да започна да я играя!
Критко: Какво е това 90-тарско оформление ве брат? За последните 12 години книгите-игри напреднаха много – вече нито на такава хартия ги печатат, нито по този начин оформени. Да не говорим, че липсват зарчета по страниците. Какво е това, някаква машина на времето ли? Тази книга-игра да не е останала неиздадена отпреди четвърт век?

Фенко: Я да видим правилата... Ооо, „Сила“, точки „Живот“, има и умения, по които разпределяме точки, ехаа, страхотно. Има и „Шанс“, както доброто старо време, нищо не се е променило.
Критко: Абе, бате, каква е тази архаична механика отпреди заяждането на Майндкрайм на времето с останалите автори? Алоуу, не сме 1995-та година, дайте нещо по-сериозно! Добре поне, че има кодови думи, да не пита после автора ти направи ли това или онова.

Фенко: Книгата започва със затворения Елмарил в Кулата. Какво ли ще се случи? Тези гадни джуджета го пазят, аха, явно някой го е предал и затова сега е в килия, като затворник. Каква ли е тази мистериозна посетителка, която иска да се срещне с него. Я да видим...
Критко: Сериозно ли първият ми избор е между 10 и 19? Я направо на 19 и да се спират мъките ми... Честно, това да не се търкаляло на заготовка, нещо като разказ-полуфабрикат из папките на Блонд и да го е подарил на Уейн, за да му направи някаква игра там и да го издаде като книга-игра, че да се увенчаят с 5+ годишните му анонси с някакъв краен резултат?


Фенко: Значи Сабрила иска да ѝ открадна някаква диадема и ще ме освободи оттук. Че добре, иначе не знам как ще изляза от този зандан. Това е моята мисия, ясно, действам!
Критко: Това са пълни глупости, я да ѝ откажа – аз най-великият крадец ли съм или всеки може да ме контролира, като кукла на конци, както си реши. Ще избягам със собствени сили от затвора, ама интересно, защо досега не съм го направил? Ааа, Елмарил е чакал мен, за да метна един зар и да избяга. Ясно, ясно... Да, брат, коварният ми план е да използвам „Клария“, за да избягам. Аха, не става, губя 2 точки „Живот“ и какво, ще скачам през прозореца. Еми, пребих се на 21, айде честито. Почвам отначало, докато ми сработи зара. Става все по-хубаво...

Фенко: Битката с двамата огри, които ме следят е много трудна и затова ги избягвам, използвайки „Клария“. После си купувам стъкленици, които ми увеличават „Сила“ с 4 точки и „Живот“ с една. Така вече ще съм по-силен в битка!
Критко: Сериозно ли има битка на 38 с двама ловци на глави, които са поединично колкото мен силни? Как се предполага, че трябва да ги победя без сериозен зар на моя страна? Все едно играя БИТКИ БЕЗБРОЙ в момента. Естествено, че загинах. Почвам отначало, но този път слагам 6 точки на „Клария“ и не оставям нищо в ръцете на съдбата.

Фенко: После е ясно къде отивам – за парите, които Фенрил ще ми даде, като го сгащя да обира заложната къща. Та това са цели 25 риала, юху, кой ти ги дава? Накрая купувам най-скъпия меч и вече имам „Сила“ равна на 3+4+3=10 точки. Хайде вече някой да ми каже нещо!
Критко: Аман от предатели, и аз отивам за парите – другите опции са несъществени. С най-скъпия меч накрая битките приключват, като гледам. Дори в битката със Сабрила на епизод 222 съм вече на +4 пред нея. Счупена работа...

Фенко: С толкова много точки и пари, вече единствената ми цел е да отида в Ора, да ступам жреците и да си вдигна „Фуера“ с 4 точки, за да не изгубя точки след това на епизод 137, когато навлизам в отровните дъждовни гори. Преди това може и чай да пия, и ризница да си купя, за да елиминирам напълно влиянието на „Шанс“ в битките.
Критко: Играта до края става скучна – минавам като Супермен през всички битки, а те са доста и завършвам книгата. Кой е тествал цялото това нещо, някакъв баланс, използване на „Анда“ някъде не се ли налага задължително? Вземам си ризницата и дори и жреците не ми се налага да бия, направо speedrun до края на книгата. Отегчително...

Фенко: Справих се, добра игра направих. Хареса ми стилът на Блонд, подобрен от идеите на Уейн и развит със система с умения, битки и кодови думи. Накрая има реклама за новия Валенс и „Сонора 2“, нямам търпение!
Критко: Мда, ако „Вечният воин“ беше излязъл първи през 2011 година, щеше да „Уау!“ – сега е някъде между дъното и средното ниво за Новата вълна. Излезли са вече над 100+ книги-игри за последните 12 години и конкуренцията хич не е слаба.

Заключение
Изживявайки „Вечният воин“ мисля, че и Блонд, и Уейн са останали в Първата вълна.

За корекция
- епизод 168 изпраща на 7, а трябва да е на 160
- епизод 181 изпраща на 143, а трябва да е на 153
- епизод 191 изпраща на 11, а трябва да е на 200

Оценка 3 и ¼ от 10
Литература 6/10
Игра 2/10
Оформление 3/10
Преиграване 2/10

Добавете следните точки с натрупване
+1 ако сте фен на Блонд
+3 ако сте фен на Уейн
+5 ако не сте чели нищо друго от Новата вълна

Едно от заглавията, обрали повече внимание тази година. Самостоятелно заглавие на един от най-универсално харесваните автори в първата вълна (феновете на Майндкрайм да не кършат пръсти, той е по-скоро в графата "силно любен и мразен", докато за Блонд рядко съм чувал открито негативни думи. Аз самият бях голям фен на поредицата за Валенс и Магията на мрака. Не очаквах особено много, защото видях горе-долу какво завърналите се автори от 90-е могат да предложат към днешна дата, но може да се каже, че бях търпеливо позитивен.

На първо четене
Книгата мирише на 90-е къде по носталгичен, къде по архаичен начин. Бойната система е Показател за Сила + Зар <=> Противникова сила. Има три качества, които за целта на ревюто ще наречем Магия, Ловкост и Сила, макар че имат своят по-задълбочен бекграунд. А приключението започва със "симпатичен" бандит, който ще бъде освободен от затвора "при едно условие".

Още при първи прочит
За по-опитния читател веднага става ясно, че това е или разказ, който е насилствено разклонен, или крайно линейно приключение, което е малко по-малко насилствено доразклонено. Имаш на практика само една линия, която има някаква наративна стойност и е обезпечена от текста на играта. Малко отклонение веднага води до необяснимо поведение на героите.
За да не издам много, ще ползвам пример от началото на играта. Ако избереш да отпратиш чорбаджийката, която иска да те освободи от затвора, за да ѝ вършиш мръсната работа без да я изслушаш, а след това избягаш от затвора, ти все пак тръгваш да търсиш короната, която чорбаджийката е щяла да ти поиска да търсиш, нищо, че ти самият въобще не би следвало да имаш стимул да го правиш.
За мен това демонстрира неуважение от страна на автора към изборите, които той самият предоставя. Същото чувство се затвърждава от снизходителния или обидния тон при други конкретни избори в по-късната част на играта (за някои от които дори е спорно дали светоизграждането достатъчно добре обезпечава въпросния тон).

Какво аджеба е играта?
Представете си поредица от случки, всяка от които се основава на един логически избор, битка, решена почти изцяло от зара, или опасност, която можеш да избегнеш с умение. Тази поредица е много бегло и посредствено навързана от наративна гледна точка. Ако графирате играта, ще иглежда като броеница: всяка перличка с 10-12 епизода оформя една ситуация, която е затворена в себе си и рядко (за да не употребя кардиналното "никога", тъй като не съм правил изчерпателна проверка) оказва влияние на някоя от следващите ситуации.

Бойната система и балансът
Най-слабата част в играта трябва да е семплата и въпреки това неработеща бойна система. Още първата битка (ако не бъде избегната с наличието на повишено ниво на магическо умение и добър шанс) те сблъсква с двама врагове, срещу които имаш малък шанс за победа. Не съм сядал да го изчислявам, но усещането ми е за 20% или нещо от този порядък. Дотам си нямал никакво време да се подготвиш. Съответно вземеш ли тази битка, вземаш едни пари, които ако налееш в предмети за сила, играта става тривиална. След тази битка изринах остатъка от играта без напрежение. Важно е да се отбележи, че глаголът "изринах" не трябва да се чете все едно аз имах някаква заслуга за това. Просто бях с прекалено добри стойности, за да може враговете да имат реалистичен шанс да ме бият.

Втори прочит няма и да има
Във "Вечният войн" има критична липса на алтернативни наративни линии. Няма и механическо основание да преиграеш приключението. Даже изпитвам малко неудобство да ползвам думата "играеш" в случая на "Вечният войн". Чувството ми е, че тази книга игра е написана от автора и никога не е погледната след това. Творческата ѝ стойност е съмнителна в най-добрия случай и за мен е загуба за жанра, че вниманието, което ѝ се отдели не беше отделено на горе-долу всяка друга игра (с малки изключения) излязла тази година.

Послепис
Много ми харесват илюстрациите, но е кофти идея да има такива на две страници, защото сгъвката ги изяжда, ако не искам да си разчепя книгата.