Най-култов персонаж от книга-игра

Че той Езълчо не е ли злодей, а не персонаж

Тед Бън, Белаур, Вирош - това са за мен култовите

Супер-идея за тема. Все ме изненадвате в тва отношение.

В повечето книги-игри главният герой няма почти никаква индивидуалност - може би за да остане повече място за играча. Страничните образи пък са просто "странични" и не получават възможност да блеснат.

Това разбира се са само общи положения. Винаги има начин да ги надскочи човек.

Може да се направи игра, в която читателят води действията на напълно завършен пълноценен герой - като в нормална книга, в 3-то лице, минало време. Аз точно натам клоня. Има дори компютърни игри на същия принцип.

Но и в стандартната книга-игра пак може да се направи много. Ние например поначало зареждахме героя с полусмъртоносни дози самоирония (Тед Бън и повечето други - а при Тоби Джърк си беше направо гавра ), а това е може би най-важното качество за един герой.

Съпътстващият образ (ако го има) също е златна мина откъм възможности, използвана само донякъде (Слим/Алвиан/Спърки от една страна и Бети/Уили от друга).

Съжалявам само, че нямахме достатъчно силен антагонист - а това е най-важната фигура в една история. Може би и заради това в романите си използвам възможността да наваксам максимално по тази линия.

Що бе, Въргър Хулаку си беше доволно лош Но да, антагониста е важна фигура, гадината.

Е, за книга-игра може би става. Ама по сегашните ми стандарти е с оценка някъде 3,5/10.

По скоро Полковник Полковник. Той, виж, е истинска могъща гад.

По принцип, само да спомена, антагонистът може и изобщо да не е човек.

В Бога/Принца/Магията (на мрака) си беше точно Черната магия. (тъпичко)
В Дракона и Пурпурният змей беше анахроничната технология. (и обречения сблъсък с нея, доста по-интересно)

безапелационно и безспорно Икон Безбожника от Кървав Меч.

От Кървавия меч аз си харесвам Принц Сузориен, пълна откачалка и лъхаше на някакъв изгнил езически декаданс - не че има такова нещо в действителност, но Сузориен точно на такова лъхаше.
А иначе мисля, че най-харесвам Хонорик, Гранд Маршала на Легиона на Меча на Обречеността (ехаа!) от "Пътят на тигъра". Имаше стил, говедото. Иначе оттам и Отмъстителят много си харесвам. Гадна нинджа и ти се превъплъщаваш в него!

Дедо поп Вальо, като се замисля. Хоули крусейд пауър и битов алкохолизъм лъхаха от него
И тарикатшето от "Кървав меч". Особено като правеше четки на Лариша Бездушната, за да му пробута тя още един ценен предмет

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

И тарикатшето от "Кървав меч". Особено като правеше четки на Лариша Бездушната, за да му пробута тя още един ценен предмет

Или като бъзикаше Хурондус

Определено любим персонаж ми е Дик Ченси. Може би най-пълно изградения образ в родния жанр(освен може би Валенс, но книгите за него не съм ги чел). Още от малък исках да съм археолог(даже мисля да се заловя с това след като завърша училище) и книгите за него ме грабнаха от първата минута.
След него е, разбира се, Белаур Х, с няколко цифри след хикса, не ги запомних...

Джейсън "Хлапето" Торн. Както и да го гледаме той е най-коментирания герой в книгите игри.

Валенс категорично и безапелационно! Даже в едно рпг с мойта тайфа водещият го беше взел назаем за NPC и само като каза името, цялата стая фенове заквичахме от кеф

100% Валенс, да. Беше култов. Хлапето съм чел само една от книгите и не мога да го коментирам.