Книги-игри донесли разочарование

[offtopic]

Nichy писа: писа:

seriousblack, тя тази публика не чете книги

А потребителят Rahvin, къде го забравяш?[/offtopic]

seriosblack писа: писа:

Според мен книгата беше писана от некъв ултрас от тези които ходят всяка седмица на мач и още на полувремето за тях мача е завършил в най-близкото РПУ. А и ми изглежда като написана именно за такава публика.

Не си далеч от истината. Майндкрайм преди няколко месеца сподели във форума бойния си опит от неволни срещи с ултраси на ЦСКА. Само че сблъсъците са се случвали след мачове и май са завършвали в медицински заведения, не в РПУ.

[offtopic]Един чисто футболен въпрос: Имаш ли някакви идеи как Валенсия ще додрапа до зона Шампионска лига този сезон и изобщо как ще се представи след продажбата на Хуан Мата, че и аз съм за тях ?[/offtopic]

vg писа: писа:

seriosblack писа: писа:

Според мен книгата беше писана от некъв ултрас от тези които ходят всяка седмица на мач и още на полувремето за тях мача е завършил в най-близкото РПУ. А и ми изглежда като написана именно за такава публика.

Не си далеч от истината. Майндкрайм преди няколко месеца сподели във форума бойния си опит от неволни срещи с ултраси на ЦСКА. Само че сблъсъците са се случвали след мачове и май са завършвали в медицински заведения, не в РПУ.

[offtopic]Един чисто футболен въпрос: Имаш ли някакви идеи как Валенсия ще додрапа до зона Шампионска лига този сезон и изобщо как ще се представи след продажбата на Хуан Мата, че и аз съм за тях ?[/offtopic]

Направо ми иде да си шибна главата в стената от кеф(странна логика а). Мислех че ще си умра като единствения критик на Боговете. По мои спомени Майндкрайм е споделял че не си е търсил боя, но като му се нахвърлят 20 говеда които не знаят защо съществуват няма как да не се защитава. С това съм съгласен BTW. Аз си мислех че книгата е писана от човек който сам си търси боя и е предназначена за същия тип хора.



А за да не бъде поста ми офтопик се сетих за още една книжка която ме е разочаровала- Купата е наша на Джордж. Даже няма да се аргументирам понеже ме мързи, а и наскоро самият Джордж напълно се съгласи с моето мнение като каза че оценка за книгата 1 по 10балната е твърде... да кажем щедра.
На въпроса ти отговарям на лично да не разводняваме темата.

Seriosblack, в "Боговете на футбола" наистина има твърде много странични неща (боен турнир, банков обир, бизнес решения), а и жанрът е фантастика, за да бъде футболната книга мечта. Но това, че беше първата засягаща футболна тематика я е направило хит във времето около световното през 1994 и все още я прави скъп спомен за много читатели. Мога напълно да разбера защо не ти е харесала; подкупи, боища, интриги - не това иска един нормален футболен привърженик. От друга страна, ако приемем, че е просто нестандартна книга-игра от поредицата за суперагента, а не опит за пресъздаване на футболната игра, тогава си е съвсем прилична и доста разнообразна. Иначе и на мен не ми допада колко малко мачове всъщност се играят, как индивидуалните качества на играчите се използват само във финала за купата, как резулатите в първенството се определят със слепи избори и това, че нямаш избор на пълен състав от единайсетима.

"Купата е наша" доста ме разочарова. Имаше една-две добри хрумки в нея (това как контролираният от играта противник сменя тактиката си), но цялостното изпълнение беше много зле. Имаше много празнини в правилата. Всъщност изобщо не смятам, че в настолна игра може да се направи добра футболна симулация. Просто футболът е твърде динамичен, играчите действат едновременно, не ход по ход, траекторията на топката е сложна и така нататък.

ВГ не искам нещо да те подстрекавам, но си има добра бордова игра на тема футбол.

Не знам за вас, но за мене най-голямо разочорование ми докараха:
- Златният оракул - защото решавах 20 минути тестове и попълване на таблици с оценки, а играта трая точно 10 минути
- Ледените пирати - да ги чакаш 3 години след рекламата и да я прочетеш за 5 минути.....

Златният Оракул я изгирах наскоро и аз имам същите впечатления от нея. А пък и колко смятах докато си купувах кораби и харчех пари, направо си взех калкулатор по едно време, тъй като ме мързеше да смятам толкова много. Но пък ми хареса, защото беше за пирати, а подобни истории винаги са ми допадали. За да не излизам извън темата друга книга която ме разочарова е:

Олтарът на Тъгата- всъщност ми хареса, но бе прекалено малка и това ме издразни.

SatanicSlayer писа: писа:

ВГ не искам нещо да те подстрекавам, но си има добра бордова игра на тема футбол.

Създателят й трябва да е гений. Веднага си признавам, че съм играл точно на една бордова игра само веднъж и не познавам тоя род игри, така че приемам, че има такава, щом ти го казваш . Да се препирам за неща, с които не съм запознат изобщо, не ми е свойствено.

Почти всичси книги-игри съм ги играл преди няколко основни "завоя" в живота, така, че...

* всички, които според картинките и заглавията (предната корица) обещаваха битки, а иначе нямаха нито една. Демек, много на брой. Бях малко наивно хлапенце, жадуващо за екшън.

* Линейните с трупане на точки, където основно изборите носеха/отнемаха точки.

* Всички книги-игри със сгрешени и непълни правила.

Мнението ти НЕ се зачита. Дай конкретни заглавия и обосновка

Красавицата и ченгето - Ако бях на 5 години, сигурно щеше да ми хареса. След като я прочетох бях потресен....

Пъкъл - Абсолютният WTF край. Дано някой хубав ден издадат и последната.

Лорд и Магьосник - Втората и последна стратегическа игра, някога попадала пред очите ми.

НБА - Краят на коридата - Последната ми спортна игра....просто ми писна да се занимавам с перипетиите на 'Торменто'.

Наскоро прочетох Черното Огледало на Колин. Имах спомена, че като малък тази книга ми хареса доста, но изобщо не помнех защо. Сега като я изчетох, честно казано изобщо не бях впечатлен, цялата книга се минава за изключително кратко време и няма кой знае каква игра. Самата история не е нищо особено. Явно причините да ми е харесала някога, е това, че в книгата имаше някаква загадъчност и някакъв тайнствен елемент на хорър ( явно се лъжа, че не харесвам хорър, навсякъде където видя такова нещо, ми харесва ). Това ми хареса и сега, но книгата не ми допадна толкова колкото едно време. Очевидно на 10 години виждаш нещата по един начин, а след 20 по друг. Като се замисля сега единствено Синът на Пустинята, успя да ме грабне почти толкова колкото едно време.

stalk писа: писа:

Това ми хареса и сега, но книгата не ми допадна толкова колкото едно време. Очевидно на 10 години виждаш нещата по един начин, а след 20 по друг. Като се замисля сега единствено Синът на Пустинята, успя да ме грабне почти толкова колкото едно време.

Това е напълно нормално. Няма как онова, което ни е било интересно на 10, да ни е интересно на 30. Всъщност, може, заради носталгията, но пък как бихме се отнесли към нов продукт със същите замисъл и изпълнение, но който именно защото е нов, не ни влияе с носталгия?!
Затова и при мини форумните срещи в Стара Загора сме обсъждали какво е бъдещето на днешните книги-игри. Минавали сме и покрай тъжни констатации, че това вече е мъртъв жанр. Дали сме се спирали, не искам да говоря, но със сигурност сме минавали. И че е нужно нещо качествено ново, нещо за 30-годишни, защото няма какво да се лъжем - ние сме аудиторията на този жанр. Макар че това може да са едни депресантски самозаблуждения и нямам нищо против да разбера, че съм грешал с тъжните си констатации.

hameleona писа: писа:

[offtopic]

Nichy писа: писа:

seriousblack, тя тази публика не чете книги

А потребителят Rahvin, къде го забравяш?[/offtopic]

Аз и книги чета и мисля, че след тази КИ Боговете на футбола всичко остнали са тотално разочарование за мен. Имам една сделка за единствената ми футболна КИ и като отида в София с кеф ще се отърва от нея!

"Орбитални Имоти Лейн и Брайт"- не ми хареса, въпреки всичките хвалби, които четох за нея. Все се опитвах да си кажа, че ми харесва, ама не. Стори ми се скучна, нямаше екшън, почти нямаше и битки, единствено спасението на приятеля ти, ама това се описваше в съвсем кратък период от книгата. И изборите ми се сториха безинтересни, печелиш ако наемеш жената ( забравих и името). А тия търгове ми се сториха голяма тъпотия.

"Сага За Ринглас"- Ринглас в Мегаигрите ми е един от любимите герои и там наистина бе готино. Ама тая книга, беше разочарование за мен, прочетох я до половината и я зарязах, системата за битки не ми хареса. А и това, че за да победиш някои създания, задължително трябва да имаш някои предмети също бе тъпо. Например трябваше да имаш някакъв предмет ( не помня какъв) за да победиш дракона, при положение, че в Мегаиграта си го победих с меча. Това, че авторката е написала, че предпочита битките с литература, обаче тука не го направила така, понеже битките били много ме из-дразни- ами да ги направи малко, но да са с литературен текст.

"Островът на Динозаврите"- Започна готино, завърши тъпо и то прекалено тъпо. Системата бе много лесна и май, че нямаше начин да умреш в тази книга. Тази книга е доста под нивото на автора и, според мен.

"Хлапето с Револвера" - Още една книга, която е под нивото на автора. Книга в която няма игра и сюжета е някакво кратко и бързо описание на героите. Добре, че следващите от поредицата са добри. Но, ако човек попадне първо на тази е твърде възможно, да реши, че изобщо не си заслужава да се занимава с поредицата за "Хлапето"

Ееее, недей така. На мен "Хлапето с Револвера" много ми допадна. То и за другите от това ти мнение не съм съгласен - явно са ти попаднали в неподходящ момент
В интерес на истината не съм сигурен дали се запознах с Хлапето от първата или втората част на поредицата, но съм сигурен, че когато четох първа част ми се стори много реална и истинска