Книги-игри донесли разочарование

Е, нали е тема за разочарования, мен тези книги ме разочароваха. И аз не съм съгласен за някои книги, които са разочаровали някои от изказалите се по-горе, ама всеки с вкуса си. Но каквото и да си говорим, съм на мнението, че първата книга за Хлапето е доста по-слаба от останалите три, а и от много други книги-игри на Майндкрайм, а пък за "Островът на Динозаврите" да не говоря...

О, острова на динозарвите - как ми напомни за нея.

Конкретно тая книга Майндкрайм беше казал, че е писана за по-малки читатели. Иначе като цяло не съм фен на книгите му писани за "Хермес".

Аз имам доста книжки, които са ме разочаровали, но няма да изброявам всичките, ще отнеме твърде много време.

Ами аз си мисля, че има и много добри книги писани за Хермес, например "Клопка за Победители", но както казах всеки с вкуса си.

Опитах се да изиграя "Сага за Ринглас", но стигнах до половината (всъщност не знам дали е половина) и я зарязах ядосан. А бре тръгнал съм по картата през някви планини и по едно време авторката ме пита какъв път съм бил избрал - а сега де. Как може, значи ако бях избрал друг път пак същите врагове щях да срещна, така ли?

В това отношение трябва да прочетеш Ледено безмълвие на Върдж.

Епизод "някой си"
- можеш да минеш по кратък, но адски труден път.
- можеш да минеш по дълъг, но адски лесен път.
Епизод "друг си"
- избираш дългия и безопасен път. Сигурен ли си? Така ще спестиш голяма част от приключението. Ще изпуснеш редица вълнуващи неща, които предлага тази книга.
- ако това е твоя избор мини на
- ако все пак размислиш мини на
Епизод "последен"
- значи наистина искаш да съкратиш приключението. Тогава не ми оставяш друг избор, освен да приложа свещеното ми право на автор и аз решавам да те пратя по краткия и опасен път.
OWNED!!!!!!

Moore писа: писа:

... OWNED!!!!!!

Мне - TROLLED.

Мислех, че само в "Патрул за ада" има такива неща - и то със стриктно пародийна цел.

Но може пък на Върдж повечето й КИ да са комедийни и затова да е допустимо някак си. (За Сим не говорим изобщо.)

kiril_ps писа: писа:

Опитах се да изиграя "Сага за Ринглас", но стигнах до половината (всъщност не знам дали е половина) и я зарязах ядосан. А бре тръгнал съм по картата през някви планини и по едно време авторката ме пита какъв път съм бил избрал - а сега де. Как може, значи ако бях избрал друг път пак същите врагове щях да срещна, така ли?

Ами, всъщност не е задължително, не знам специално за тази книга, но има книги-игри в които пътищата са различни и враговете също, но накрая има един ключов епизод на който се стига независимо от избраният път, на него биваш питан именно затова и в съответствие от избора ти продължаваш нататък.
Мен в тази книга не ми хареса най-вече това, че беше задължително да имаш някакви предмети за да победиш някои от създанията и ако ги нямаш си дотам.

"Хлапето с револвера". Най-разочароващата книга-игра, която съм чел през живота си. Като игра - зле, като литература - още по-зле, като претенции - най-зле, понеже ги има, много са и нищо не ги покрива.

"Конан и играта на боговете" на Колин Уолъмбъри. В крайна сметка се оказа, че нито е Конан, нито е Колин, нито нищо. Много под обичайното ниво на автора, с някакви измислени и добавени към митологията на Хауърд глупости, нелогични решения и тъй нататък. Дори не я изиграх.

Да започна с Майкъл покрай страхотните му книги за мен има и разочарования.
Златния оракул-може би ,ако я бях прочел на 12 нямаше да е в тои списък,но уви прочетох я наскоро.Накратко времето за пресмятане на многобройните оценки е повече отколкото времето за изиграването на приключението общо взето за 10 мин прибираш статуетката.
Футболът тактическа игра за нея съм писал и в други постове-започва яко ии свършва с началото на сезона където зацикляш в цикличната система до края на играта.
Трилогита за орките-като цяло книгите ни харесват даже много обаче безумния край разваля всичко.Оказва се,че цялата магия на света идва от някакъв си предмет,най-лошото обаче е,че три книги играеш като магьосник това е основата на цялата игра и накрая унищожаваш магията респективно въпросния предмет егати тъпотията.

ЗА Върджелин то е разочарование до разочарованието има добри книги,но те са нищожна част от творчеството и.

Колинлин също ме е разочаровал с недоразумението Спасете титаник

Поредицата Магията на мрака - Блонд и Уейн
4 книги, написани просто да се вземе някой лев. Неуспешен опит да се постигне някаква загадъчност, линейна схема с изключително фиктивни избори. Злоупотреба с популярноста на Варварския Бог (за мен най-добрата им книга и една от най-добрите въобще излизали в България). Книжките са малки и спокойно може да се съберат в една и по този начин да имаме в колекциите си една тъпа книга в повече, вместо цели четири, но пък от 4 книги хонорара е по-голям

Асасините на Персия - така и не съм сигурен дали е на тандема Блонд и Уейн, като пише на корицата или си е само на Уейн.
Не че имах кой знае какви очаквания, но и дъното е много над тази ... книга Написал съм ревю в раздела, посветен на нея - няма смисъл да го копирам тук. А като се сетя каква реклама и какви превъзнасяния бяха колко е добра и невероятна и едва ли не тя сама ще възроди жанра ... просто няма как да не я спомена тук!

УБИЙСТВО В БЕЛСКЕЙД - РОБЪРТ БЛОНД - Последната излязла книга от поредицата ВАЛЕНСИАНСКИ ХРОНИКИ.
Единствената книга от тази поредица, за която откровено мога да кажа, че е слаба и определено не ми хареса. Някаква история, маскирана като книга-игра. Само че всеки избор който ви отклони от историята предначертана от автора просто ви води до смърт. Да се чудиш защо тогава има избори? Ами за да пише на корицата книга игра - друга причина не виждам. Жалко, че една хубава поредица завърши по този начин

Патрул за Ада - Говоря за черновата, а не за новата, макар че не вярвам и новата да е по-качествена.
След всичките хвалби колко била смешна и колко пародирала другите и как се скъсвали от хилеж на нея, очаквах нещо с което да се по-пилея от смях и да чета яки бъзици с герои на книги-игри и техните автори. Вместо това имаше някакво малоумно обикаляне, никаква игра, два три бъзика колко да не е без хич, които не бяха и нищо особено, даже в зависимост от настроението ми биха могли и да ме изнервят.
И яко лигня, в пустинен огън също имаше такава лигня, поне установих какво хората възприемат като невероятен хумор, колкото повече се лигавиш толкова по-смешно е, аз това не мога да го разбера, но явно нямам чувство за хумор, или чувство за лигавене, лигавите хора винаги са ми били неприятни.
Пустинен Огън поне ме изнерви с тъпотиите си, това даже не можа и да ме изнерви за-малко да заспя.
Е все пак имаше и един два забавни момента, които не мога да отрека, но за мен тази книга е слаба, даже много слаба.
А за новата, само идеята да се преиздаде тая тъпотия с цел възраждане на жанра ми е адски странна ( да не кажа по-лоша дума).

[align=justify:1hb7lsqt]Не знам защо хейтвате Убийство в Белскейд. Аз я намерих за доста приятно връщане към корените на поредица след изключително различните вампирски истории, в които Валенс няма почти никаква роля. Смятам, че сложните и объркани взаимоотношения, цитатите от Библията и донякъде разпокъсната игра отразяват душевното състояние на лошия (да не правим спойлери) и на Валенс от един момент нататък.[/align:1hb7lsqt]

Интресно. Виждам, че вече не се трият негативните мнение за книгиа на Уейн. Което е добре за форума, след като имаше голямо гонене на вещици преди.
По темата сега.
Аз мога изтъкна ако не съм го направил вече преди това и поредицата ъъъъ а де Планините Шамутанти, Пристанището на клопките, Седемте дракона и Кралска корона... това бяха КИ които ме караха да се чудя какви идиоти има на тоя свят (особено в Англия, уви вече знам и от първо лице) които не само пишат такива простотии ами ги и издават!
Тия книги имаха най - малоумната игрова система, която беше на нивото на Изпитанието и дори по - лоша. Системата за магиите беше много идейна, но толкова тъпо изпълнена, че чак да се разревеш. Финала беше потресающ, като ако се махнат повечето брътвежи се свеждаше до: Честито! Ти победи!
Класика.
Ех свят на Орб. Ех Кървав меч!