[Пътят на тигъра] За Фоксглъв

Един от колоритните образи в Пътя. Специално заради нея вчера преиграх Владетел. По принцип се води враг, но не съм убеден, че е така. Като съветник помага за предотвратяването на покушение върху нашия чивек. Е, сменя фракциите както й е удобно, използва манипулативни магии... ама я разбирам жената. Нито има войнските умения на Гуинет, нито владее Пътя на Тигъра. Изобщо, оцелява както може. Или може би не. В Пъкъл можеш да заповядаш да бъде екзекутирана. Едно от най-садистичните възможни решения в КИ.

Аз с удоволствие закривам ордена й, ползвам помощта й във "Властелин" и я екзукутирам в "Пъкъл". Това е шефката на тайните служби на Узурпатора (а той е демон, да му се не види, не е просто някакъв си там опортюнист), жрица на отвратително божество и т. н. В "Завоевател" Гуинет изказва доста разумното подозрение, че Фоксглъв е съучаствала за проникването на орките в града. Пък и иначе в "Пъкъл" има възможност Фоксглъв да омае нашия човек и да го предаде на гадовете от Процепа в критичен момент. Никаква милост за тая Мата Хари

Аз пък мисля, че е полезна стига да й няма човек доверие. Все пак точно за това никой не закача 2-3-4... -n-ните агенти. Просто са полезни и за двете страни, но трябва да си имаш едно на ум с тях.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Аз с удоволствие закривам ордена й, ползвам помощта й във "Властелин" и я екзукутирам в "Пъкъл". Това е шефката на тайните служби на Узурпатора (а той е демон, да му се не види, не е просто някакъв си там опортюнист), жрица на отвратително божество и т. н. В "Завоевател" Гуинет изказва доста разумното подозрение, че Фоксглъв е съучаствала за проникването на орките в града. Пък и иначе в "Пъкъл" има възможност Фоксглъв да омае нашия човек и да го предаде на гадовете от Процепа в критичен момент. Никаква милост за тая Мата Хари

Отдавна не съм играл Пъкъл. Там не беше ли друга намесата й - чрез това "робско омайване" те кара да я защитиш в една битка, което ти струва живота.

Фоксглъв си признава, че е била съучастник на орките, но е била принудена. Не става ясно как... може би аз съм лековерен .

Та, моето решение е да я направя съветник (въпреки наказанието от 1 точка популярност) и да слушам внимателно всяко нейно предупреждение. В Пъкъл я пускам да си ходи.

Някакси... напомня ми на Калън (Кейлън) на Гудкайнд.

Рони# Мейдей писа: писа:

Някакси... напомня ми на Калън (Кейлън) на Гудкайнд.

На мен пък ми напомня Ничи - тя сменя страните.

Пощадих я, тя пък пък си открадна целувка и ме вкара в беля. Ама ми е простено, по времето, когато четох книгата, хубавите момичета лесно ми завъртаха главата, пък за една целувка - ехеее. И сега не бих я екзекутирал, като я видя такава несретница. Ама след толкоз години брак съм развил имунитет към робското омайване и няма да и мине номера с целувката.

Става ли ясно каква е мотивацията й да помогне на орките и другите гадове от процепа?

Рони# Мейдей писа: писа:

Става ли ясно каква е мотивацията й да помогне на орките и другите гадове от процепа?

Освен, че е жрица на Немезида, божество на крайното зло?

Аз съм играл по различни начини спрямо нея: вкарвал съм я в съвета, закривал съм и ордена, екзекутирал съм я, оставял съм я да ме омае: истината е че почти няма толкова добре развити персонажи като Фоксглъв в книгите-игри - тя е най-непредвидимата и безскрупулна опортюнистка, която жанра познава.
Страшно интересен персонаж - доста по-забавни са интеракциите с нея отколкото с Гуинет например - там всичко си е по коловоза

Blackjack писа: писа:

Аз съм играл по различни начини спрямо нея: вкарвал съм я в съвета, закривал съм и ордена, екзекутирал съм я, оставял съм я да ме омае: истината е че почти няма толкова добре развити персонажи като Фоксглъв в книгите-игри - тя е най-непредвидимата и безскрупулна опортюнистка, която жанра познава.
Страшно интересен персонаж - доста по-забавни са интеракциите с нея отколкото с Гуинет например - там всичко си е по коловоза

+1

Blackjack писа: писа:

Аз съм играл по различни начини спрямо нея: вкарвал съм я в съвета, закривал съм и ордена, екзекутирал съм я, оставял съм я да ме омае: истината е че почти няма толкова добре развити персонажи като Фоксглъв в книгите-игри - тя е най-непредвидимата и безскрупулна опортюнистка, която жанра познава.
Страшно интересен персонаж - доста по-забавни са интеракциите с нея отколкото с Гуинет например - там всичко си е по коловоза

+ още 1
Това е вярно. В политиката, за разлика от литературата, е по-добре да разчиташ на скучните и предвидими персонажи. Всъщност точно с тази си предвидимост Гуинет става незаменима, а това би могло и да я направи опасна за режима на нашия нинджа. Ако Макиавели беше съветник на Отмъстителя, Гуинет би умряла от натравяне с марули, а Фоксглъв би била държана в относително луксозна тъмница за всеки случай

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

...Фоксглъв би била държана в относително луксозна тъмница за всеки случай

Точно там й е мястото, но бих добавила и допълнителна охрана в случай, че на накой му хрумне да я освобождава или убива без владетелско одобрение.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Ако Макиавели беше съветник на Отмъстителя, Гуинет би умряла от натравяне с марули, а Фоксглъв би била държана в относително луксозна тъмница за всеки случай

С това не съм съгласен. Противно на широкоразпространените мнения, държавническият модел на Макиавели включва като основна цел общото благо.

vg писа: писа:

С това не съм съгласен. Противно на широкоразпространените мнения, държавническият модел на Макиавели включва като основна цел общото благо.

Не отричам. Просто е рационално владетелят да не бъде зависим от един безценен съветник, а да има дори и неприятни алтернативи - просто за да не бъде зависим. Именно тази независимост на владетеля (поне за Макиавели) би била добре дошла за общото благо. И ако Отмъстителя беше ренесансов принц, щеше да действа така Quod erat demonstrandum.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

vg писа: писа:

С това не съм съгласен. Противно на широкоразпространените мнения, държавническият модел на Макиавели включва като основна цел общото благо.

Не отричам. Просто е рационално владетелят да не бъде зависим от един безценен съветник, а да има дори и неприятни алтернативи - просто за да не бъде зависим. Именно тази независимост на владетеля (поне за Макиавели) би била добре дошла за общото благо. И ако Отмъстителя беше ренесансов принц, щеше да действа така Quod erat demonstrandum.

Сега те разбрах