Български поредици книги-игри

Струва ми се, че понятието Поредица, може да е с по-общ характер или с по-тесен характер. От една страна са Суперагента, Варварският бог, а от друга Хлапето, Пари и гангстери (да не споменавам поредицата "Книга, в която героят си Ти").
Само да попитам - Ринглас колко разказа и КИ има написани?

Пешка, ама разбира се, че две съвременни спортни, две "ковбойски", една карибско-пиратска и една псевдо-фентъзи книга правят поредица. Кой е казал, че книгите в една поредица изобщо трябва дори да са в един жанр, що остава да са една история? Нищо не съм казал за Суперагента, забелязваш - така или иначе скоро ще са другояче нещата.

Но ако наистина трябва да се уточни терминологията за в бъдеще, според мен трябва да се прави разлика между двата основни и много различни типа "поредици" (българският е несъвършен в това отношение):

1. Нещо, което може да мине за трилогия, тетралогия, сексталогия, декалогия и така нататък (като Кървав Меч, Тигъра и тем подобни): това е голяма обща история с начало и край, разделена на части.

2. Просто серия от книги с ОТДЕЛНИ истории, обединени от повърхностен елемент, най-често система или жанр (Битки Безброй, Виртуална реалност и др.).

Готово. Вече е просто и ясно. Трилогия (или повече) - или серия заглавия.

Мен ми е чудно дали повечето книги на Колин могат да се определят като "поредица", тъй като героят от "Таласъмите" и този от "Гората на Демона" комай беше един и същи. Можем да наредим там дори онзи от "Огнена пустиня". Ако не друго, най-малкото, което е, действието се развива в една и съща вселена.

"Господарят на зверовете" също беше от две книжки.

На Сим "Прокълнатата..." и "Окото..."

На Джорд "Господарят на Мрака" и как му беше там продължението.

"Варварският бог" и "Принцът..." също са си своего рода поредица.

... тези при положение, че смятате за поредица две книги, продължаващи (в някаква степен) прежна история.

На Майндкрай Шангри-Мангри, орки-морки. Той като че има най-много такива, развити истории/герои/вселени.

Независимо от конкретното определение за "поредица" обаче, трябва да се отбележи че относително малко такива начинания са завършени от край до край - "Валенс" и "Гуор" (за СА да не говорим) остават с отворен финал, всичко друго завършено е 4 или по-малко книги (или аз бъркам).
"Хрониките на Орм" свършиха преди да са почнали, "Полунощ" също - въобще си мисля че издаването на цялостни продукти си е било сложна работа поне в БГ...

За Ринглас се сещам за 2 серии разкази в списанието (които комбинирани с частите си дават относително играеми КИ), "Сага за Ринглас" и "ТАЛИСМАН" - друго май няма.

Същинските поредици трябва да имат цялост и на равнище игра, подобно на "Кървав меч" и "Пътят на тигъра", не само да са сюжетно свързани. Т.е., трябва да има пренасяне на данните от дневника в следващата книга. В българските книги игри това се среща твърде рядко, само по изключение.

Данните от "Конникът на Апокалипсиса" се пренасят в "Сянката на Сатаната". Това обаче са само две книги, които спокойно можеха и да са една по-обемна.

В поредицата за Дъгата на Върдж някои неща се пренасяха в следващата книга, предимно уменията, но само някои предмети (а предметите са най-същественото в играта там).

Ми, технически няма определение за поредица, нито от гейм-плей страна (HOMM 1 до 5 са поредица, но нямат много общо една с друга), нито особено силно определение от литературна страна, където често имат навика да слагат всичко в един и същ свят като част от поредицата за тоя свят (само вижте на Фийст нещата).

Лично аз клоня към идеята, че книгите трябва да са свързани системно и сюжетно, за да са поредица. КМ, ПнТ, Самотния Вълк и при нас Магията на Мрака. Може би поредицата за суперагента и тази за Валенс, но ако включим тях, значи включваме пълната хексалогия? за Алкирия на Блонд и Уейн - Варварския бог, принца на алкирия и магията на мрака. Това от което аз съм чел де

Забравяте поредицата за сеньор Рикардо Ченси, която е страхотна.

ringlas писа: писа:

Да добавя и "Дъгата" на Върдж към поредиците - 4 книги напълно отговарящи на критериите.

Това е единствената истинска българска поредица, ако изискванията са сюжетна И системна връзка (както е при Кървав меч, Пътят на тигъра, Самотния вълк).

и Магията на Мрака - една и съща система и един и същ сюжет. Или там не можеше да си пренасяш героя?

hameleona писа: писа:

и Магията на Мрака - една и съща система и един и същ сюжет. Или там не можеше да си пренасяш героя?

Системата е еднаква в четирите от "Магията на мрака", но няма пренос на заклинания, магическа сила или издръжливост. Всеки път избираш нови заклинания и започваш със същия начален брой точки за издръжливост, умение и магическа сила.

бах мама му, все грешно съм я играл значи

hameleona писа: писа:

бах мама му, все грешно съм я играл значи

Как си я играл ???

vg писа: писа:

hameleona писа: писа:

и Магията на Мрака - една и съща система и един и същ сюжет. Или там не можеше да си пренасяш героя?

Системата е еднаква в четирите от "Магията на мрака", но няма пренос на заклинания, магическа сила или издръжливост. Всеки път избираш нови заклинания и започваш със същия начален брой точки за издръжливост, умение и магическа сила.

Това винаги съм го смятал за плюс, а не за минус.

Помислете логично. Колко от нас могат да превъртят нормално трудна КИ от първия път? 25% макс. Тогава на останалите защо по дяволите им е пренос изобщо? А и да превъртиш първата, като си на кихавица живот, във втората ше стигнеш до първия ъгъл. И изобщо кви са тия глупости?

От книга в книга може да се пренасят само някои бонуси, в изключителни случаи - като Вършачката на Куон. Но дори тва си има минуси, ще се сетите що.

vg писа: писа:

hameleona писа: писа:

бах мама му, все грешно съм я играл значи

Как си я играл ???

директно с дневника от предходната... беше плюс, че ги набарах всички на куп.