Български поредици книги-игри

Аз също си мисля, че една поредица трябва да има един и същ главен герой и система. Именно за това споменах Водопадът на Дъгата (макар че там май имаше някакви вариации). Магията на Мрака като че ли е най-добрия пример.

Относно трудността, аз съм на мнение, че КИ трябва да са средство за забавление на първо място и предизвикателство на второ. Мисля, че не съм превъртал КИ от първия път. Смятам, че всеки писател трябва да даде честен шанс на героя да се справи със ситуациите, а не да се прави на интересен с това колко много е затруднил играчите. Не твърдя, че Уейн го прави, всъщност.

Up!