Най-дразнещ vs. най-любим финал

Ок, ясно. Когато току-що си хвърлил зарче и ти се е паднало "умираш", а не помниш от кой епизод идваш, си е бая дразнещо
Имах предвид най-дразнещ "успешен" финал, когато си превъртял книгата, а до нищо не се стига. Няма достатъчно точки опитност, няма поука, няма удовлетворение, няма торба злато и елмази, няма кралска корона или шампионска титла.
Може да е тъп финал. А може и никак да не е тъп, просто да е неудовлетворителен. Полууспех или бъзик на автора. Това всъщност може дори да те изкефи по някакъв начин.

Най-любимият е ясен. Кефи те. Може да е по най-различни причини.

Финалът на "Каджанга" на Л. Николов ми се видя леко дразнещ. Накрая кво - отлиташ от планетата и това е. А имаше толкова въпроси без отговор! Обичам всичко в сюжета да се разплете докрай.
С.-Николовите финали, разбира се, съответстваха на всичко друго в творчеството му, но не съм чел повече от три книги на тоя антигений, така че нямам основание да се оплаквам.
Лично за мен абсолютно най-дразнещ беше финалът на поредицата "Пътя на Тигъра". Триста космати цирея на гъза на врага ми! Как е възможно Отмъстителя да се блъска, да коли наред, да си оправдае името, да оправи царщината, да изтреби лошковците и накрая да се забатачи в някаква си паяжина! Да, вярно, имаше намек назад в поредичката, че накрая него и Доре льо Жьон (или Дорей льо Жун, както предпочитате) ги чака почетно място в Градината на боговете. Имаше и леко загатната възможност да бъде сразена скверната Нулак/Корубана (може би именно този подвиг би направил Отмъстителя достоен за Градината). Но това е просто недостатъчно. На геймъра му трябват кръв, сълзи и да раздава справедливост! Поредицата увисна във въздуха. А инак е велика и точно това прави нещата толкова дразнещи за мен. Бях дете, отвореният финал ме потискаше. Мътните го взели!

Най-якият финал, прерастващ в гадно продължение за мен беше между "Варварският бог" и "Принцът на Алкирия". Героят е пич, става крал на Алкирия, има си жена и деца, супер. И после се оказва, че някакъв гад го е отровил. Ха-ха, тъп безмозъчен екшън-герой, пада ти се. Кефех се.

Леко фрустриращи, но много здрави бяха и финалите на "Кървав меч".
В "Бойните ровове" имаше възможност да пуснеш Скрюмир да овършее Крарт, а ти да избягаш с торба злато и недостатъчни точки за опитност, които после ще ти отелят вола в Уирд. Много яко, полупобеда, ама някак готина. Разбира се, този финал беше лесен за избягване и дори имаше опции за няколко премии от точки за опитност, ако смажеш Скрюмир и Астарандел и не зарежеш Имрагарн да мре по пътя.
В "Царство Уирд" финалът си беше бетонен - накрая странна жена отвежда вдетинения старец/цар нанякъде. Оставаш с впечатлението, че тука има още някаква историйка, беше очарователно.
В "Демонски нокът" финалът беше бая тревожен. Цял том блъскане из Ориента, за да се окаже, че най-ценното ти притежание е в Ада, да му се не види. И то след като си размазал невъзможни врагове, за пореден път си доказал на Икон, че е лузър и изобщо си си заслужил един шербет на пристанището на Крешентиум. Но пък имаше и някакъв позитивен дух.
В "Пътят на Съдбата" най-кривото беше, че се губят старите предмети, събирани с толкова старание. Но какво пък, самата книга беше идеална.
Може би от всички финали на книги-игри този на "Стените на Спайт" беше най-хубав. Някак си страхотно ме кефеше. Все едно отец Валенс го беше писал, ако ме разбирате

"Магьосникът от Огнената планина" също беше с приятен финал - можеше не просто да окрадеш сандъка със златото, а да останеш да господаруваш под Планината. Ми супер, какво по-приятно от фентъзи-герой, превърнал се в поредния Черен лорд

Най-дразнещ финал:
Пътя на Тигъра 4 (6) - Пъкъл
Пропадаш в стомаха на всемирния глист, за да станеш жертва на някаква демонка. Lame. После разбрах, че просто авторите не са довършили продължението на "Пъкъл", но на кой пък му пука...

Най-готин финал... Няма да повярвате.
"Окото на дявола". Много истински завършек според мен. И с бонус - "сега можеше да висиш на ченгела".

Пешка, засрами се, как може и ти да си от партията на тайните фенове на Сим
А има ли някакво инфо как е трябвало да продължи "Пъкъл"?

Никак. Смит и Томпсън си падали по депресарски финали.

Доколкото знам са имали идея да довършат нещата "някак", но така и си е останало...

Аз пък съм чувал, че това е само спекулация от феновете и другата им голяма поредица също завършвала така.

Аз май в Ъндърдогето го четох това. Т.е. не знам колко е достоверно. Другата "голяма" поредица коя е? :

Given the similarly downbeat conclusion of Smith and Thompson's Falcon gamebook series, and that uniquely amongst the books the words "The End" appeared after the final paragraph, it seems likely that the ending of Inferno! was intended

и за продължението на "Пъкъл":

As the final paragraphs of the sixth volume speed Avenger through a number of layers of the Rift of Orb, it is possible that the putative seventh volume would have featured adventures through these layers leading to the same conclusion.

Сорса е добрата стара уикипедия:
en.wikipedia.org/wiki/Way_of_the_Tiger

Точно в тоя дух четох нещо и аз. Даже може итова да е било. А Фалкъна само го дръпнах, не съм го чел още.

и аз... нещо нямам сили за толкоз сложна игра, но нещо леко и приятно бих минал с удоволствие.

В "Царство Уирд" финалът си беше бетонен - накрая странна жена отвежда вдетинения старец/цар нанякъде. Оставаш с впечатлението, че тука има още някаква историйка, беше очарователно.

И тук има опция за полу-победа. Ако не можеш да разрушиш магията на Бродника а го убиеш вместо това полу-губиш играта.

Други книги, които смятам че са с мега-тъп завършек са "Нинджа" на Диас и поредицата "Избери своето приключение". Роуз Естес също имаше една-две такива - "Замъка на Пентегарн" и "Завръщане в Брукмиър".
В общи линии - десетина несвързани финала на книгата.

Най-готин финал:

Синът на Пустиянта - ставаш си владетел, яко маце до тебе, кво повече да искаш.
Небето ви чака - макар и леко хъм... нестандартен, винаги ме е радвал неимоверно. Както и цялата поредица, но както и да е.
Вампирите на флавия: Вкусът на кръвтта - финала е як. Развръзката в ловците винаги ми е била неприятна, обаче

Най-тъп финал...

Гледам да не помня тъпите книги

Най-опропастен според мен беше финала на Тъмната страна. Щото една лайняна книга ако има лайнян финал - голяма работа, не си струва да се коментира. Но велика книга като Тъмната страна с такъв наивен край... Влизаш в ада, намираш от нищото ДВЕ колби жива вода и с едната поливаш дявола, с другата гаджето и готово. Телепортираш се у дома за да слушаш мама и татко как ти се карат. Много ме е яд.

Е защо, според мен понякога се получава хубав контраст между гнусна книга и сантиментален финал...

"Клопка за победители" също беше със захаросан финал. Някои добри истории, особено ако са комбинирани с добра игра не заслужават такова нещо.