Топ 5 преводни

Иииииииии да си дойдем на думата с преводните книги-игри. За повечето читатели (сред които съм и аз) българските бяха по-хубави, макар да съм срещал фенове, които твърдят точно обратното Моят личен топ 5:

1. Дейв Морис и Марк Смит - В бездната сред мъртъвците
2. Дейв Морис и Марк Смит - Огърлица от черепи
3. Марк Смит и Джейми Томпсън - Мечът на самурая
4. Серията Кървав Меч
5. Поредицата Пътят на Тигъра

Най-много ми допадат богато описаните митологични светове и всичките герои, богове и чудовища в книгите, авторите определено са черпили с пълни шепи от вярванията на различните народи. В немалка част от преводните книги се среща като фактор и силата на религията, независимо каква - явление, което не мога да се сетя да е сериозно застъпени в родните книги-игри. Естествено, да не забравяме и определено по-високата степен на трудност на въпросните преводни творби, която те кара да ги играеш отново и отново

Бранимире, ама ти най-хубавите книги си ги оставил за последно!

За мен грандовете са именно Меча и Тигъра!

всичко останало е след това!

Абсолютно съм съгласен с Ян. Имам толкова добри спомени от Тигъра. Още си спомях как обикалях да ги търся всичките А що се отнася до Меча - попадна ми само първата книга преди много време, и то съвсем за кратко, и нямах възможност да я прочета. Но това, което видях, наистина ме кара да искам да я прочета цялата! И ако колекцията не се продаваше на абсурдни цени в България щях да я притежавам вече

КАКТО ВЕЧЕ КАЗАХ - за мен най-добрите са на първите места. Имаше някои неща в Кървавите мечове, които не ми допаднаха, а Пътя на Тигъра изобилства от недомислици - като се започне от факта, че първите две книги не са издавани, а се започва от трета, минава се през разминаванията в превода и грешните препратки към епизоди, гаднявия никакъв край и накрая се завърши с епичното създание ВСЕМИРНИЯТ ГЛИСТ

Петте Кървави меча доста точно заемат местата от класацията.

Не че са бог знае кво (макар че те СА), просто извън тях и други неща на същите автори НИЩО свястно преводно никога не е имало. Дори Тигъра търпят много критика, да не говорим за останалите.

От тези пет първата и последната ми бяха много скучни, щото бяха изцяло под земята. Четвъртата също беше под земята (бидейки в Ада ), но имаше интересни пейзажи и изроди.

Безспорните любимци са ми 2 и 3. Двойката е страхотна фентъзи версия на Далечния север, а тройката - хахах, винаги съм си падал по Юга (и Изтока) дори повече. Даже, в интерес на истината, ако трябва да се проследи откъде почна цялто ми лайф-лонг увлечение към Арабското фентъзи, това ще е точно горещото лято на '95-а, Ахтопол, където единственото ми културно забавление, насред безкрайните свалки с рускинчета, беше едно омачкано копие на КМ3. Та така. Тази пролет, като излезе Танц с Вятъра, ще разберете по-добре за какво говоря.

Стискаме палци за последното!

При мене е същото както и при вас. Няма отделна книга, а директни поредици.

На челото си е Кървав меч. Няма друга игра, която да съм преигравал толкова пъти, колкото тази игра. Проста и ефикасна бойна система. Набор от хубави магии. Хубави умения на всеки един от четирите класа. Митове и легенди, с което се занимавам и аз. Напълно възможно за игра по версия 1.01.
Следващото място заема Пътят на Тигъра. Аз съм един от малцината прочели първа и втора част. Там се крие истината. Най-добрите книги, за съжаление не са издадени и преведени в България.
На трета позиция е поредицата Магьосничества. Много добра поредица. Откачените магии. Странните местности. Епичния завършек. Магията Зед (май така се казваше).
Четвърто място е поредицата на издателство Сова. Изборът на Умения. Трудност. Страхотно описание на местности или градове.
На пета позиция отива Барабанът на Смъртта. Е няма такава книга!

По-добре да направя топ пет от поредиците...

1 - Битки Безброй
2 - Магьосничества
3 - Ново поколение книги-игри (за който не се сеща, това са онези 4-те от Дейв Морис и Марк Смит)
4 - Самотният Вълк
5 - Пътят на Тигъра*

*деца, не правете това у дома си... или в училище... или където и да е!!!
Става дума за списъка с разни хватки, удъри и пр. "нинджицу" култовини, които имаше обяснени със схеми в началото на книжките. Доста от тях си работят ефикасно... Веднъж изпробвах "Ухапване от кобра" в слънчевия сплит на едно дете от моя клас... и до ден днешен и е съвестно.

*деца, не правете това у дома си... или в училище... или където и да е!!!
Става дума за списъка с разни хватки, удъри и пр. "нинджицу" култовини, които имаше обяснени със схеми в началото на книжките. Доста от тях си работят ефикасно... Веднъж изпробвах "Ухапване от кобра" в слънчевия сплит на едно дете от моя клас... и до ден днешен и е съвестно.

Да ти кажа всичките прийоми си бяха директно заети основно от карате, само две от хвърлянията бяха по-екзотични, и не можах да разпозная откъде са. Та, наистина всичко това си е привнесено от бойните изкуства. :geek:

Така и така съм почнал...

Бойните ровове на крарт
Това беше от първите книги игри които си купих въобще. Тогава ми се стори нещо зашеметяващо по мащабите си. С приятели играехме с часове... (нали има опцията да се играе като ролева книга-игра). И до ден днешен ми е от любимите книги. Подозирам че е писана без идеята историята да продължи по съответния начин, което не я прави по-малко приятен Dungeon Crawl. Първото ми копие просто стана на парцали. Купих си още едно от сергия, че да имам читава бройка.

Царство Уирд
Втората най-силна книга след Бойните ровове. Имаше доста приятно-страховити моменти. Имаше и една колосална грешка в края на книгата, мисля че просто авторите не бяха довършили един етап от играта.

Властелин
Определено най-много ми допадна от наличните в БГ части от Пътя на Тигъра. Допазна ми играта на "управител" в началото на книгата. Кой-знае защо обаче логиката рядко беше водещ фактор при избора на възможни стратегии, и на практика беше важно играча веме да познава книгата за да знае какво да избере. Приключенията от втората част на книгата също бяха доста интересни.

Боец на колела
MAD MAX манията за мой късмет не е подминала и книгите-игри Повече или по-малко мейнстрийм игра (Йън ливингстън все пак) в моя любим сетинг. Интересно и много нетипично за последния бяха възможните отклонения от главния път, които бяха реално достъпни в игра.

Мечът на самурая
Адаптирана книга на Смит и Томпсън по системата на Битки Безброй. Изненадващо, има два отделни и независими начина да се стигне до късния етап на играта. Съдържа изключително много елементи от далекоизточния фолклор.

Като цяло, май-май само Бойните ровове са ми наистина любими. Другите които съм изброил просто ми направиха по-добро впечатление в билюка. :geek:

Оу, да, Боец на колела е много здраво четиво!
Командир на роботи също е изключително интересна!
Абе не знам на какво се дължи точно, но всяка от Битки Безброй книжките си имаше някаква адски увлекателна атмосфера...

да, наистина! оригиналните книги от английски и американските автори имаха невероятна атмосфера, която почти не присъстваше или въобще отсъстваше при българските автори!

FLAMEWAR!!

Значи, първо, говориш само за някои серии, а не например за Чууз ьор ъдвенчър, нали?

Второ, отказвам да използвам думата атмосфера за "книга", която на практика нямаше не само сюжет, ми и ТЕКСТ. Ливингстънките тва. Долкото помня, тва си бяха 400 епизода пълни със цифри за шанс и статистики на чудовища.

Атмосфера имаха да речем Кървав Меч 2 и 3, защото имаха достатъчно талантливи автори, които да си служат подобаващо с думите.

А какво имаха Битки Безброй на Ливингстън и Джаксън? Купища хубави илюстрации, ето какво. Оттам идва атмосферата. Докато ние имахме вниманието на Ивайло Иванчев разпределено м/у стотици излизащи книги.

И предпочитахме НЕ-ДнД теми, с акцент върху чувството за хумор.

Илюстрациите откровено играят своята роля, но не са всичко.
Доста от книгите им имаха наистина вълнуващи концепции, оригинални идеи, чувството че си в някакъв уникален свят...

Верно, че тогава не съм бил изчел и изгледал и на половина колкото днес, и едва ли щяха така силно да ме впечатлят но...

Магьосничества, Битки Безброй, Ново поколение Книги-Игри - всичките си бяха много яки идеи! Някак си се потапяш в тях като ги играеш, което не винаги се получаваше с БГ книгите.

А и не говорим за онези "Тримата детективи" и пр.

Мисля че Ян говори за поредицата на TSR, която тук издаде Аполо прес. И как можах да забравя "Ноктите на Дракона" и "Огледалната планина"!
Много любими, откровено детски книжки. Там да ви кажа, усетих атмосфера, аколкото до играта... Е, на 3-4-тата си книга игра още не бях много придирчив

Аз бих добавил шантавата "Космически убиец". Разчупва клишираното фентъзи, има доста интересни хрумвания, май авторът е бил още ученик, когато я е писал.