Коя е най-трудната книга-игра, която сте играли някога?

Реших да пусна подобна тема, защото ми се струва, че е добре да си изясним, колко сложна, трябва да е една книга-игра и как рефлектира това на действието и в чуждите и в българските издания. Тук имам предвид дължината на пътя, който трябва да се извърви за да достигнеш до успешен край, изборите, битките (когато такива са предвидени), предметите, логическите задачи и условията, през които трябва да минеш за да се поздравиш с крайния успех.
Без да натрапвам мнението си на никой, считам, че класацията може да започне и така:
1."Кралската корона" от поредицата "Магьосничества", защото освен множеството събрани предмети по пътя, ти трябваше да минеш и през вратите Тробен, да уцелиш точното заклинание, и въобще да оцелееш, което си беше трудно, особено в края на приключението.
2.Изпитание за Шампиони и Смъртоносен лабиринт от Fighting fantasy серията - който ги е играл знае защо!
3.Магьосникът от Огнената планина и Градът на крадците - слагам ги наравно, заради трудните лабиринти и множество допълнителни предмети, които трябваше да се съберат.
И понеже се усещам, че неволно задълбах в някои от любимите ми книги, умишлено ще спра до тук, и ще оставя и другите да кажат какво мислят...

Аз бих сложил на челната линия "Черната маска", "Пробив в NBA", "Компютърни войни: Омега срещу Алфа", а от преводните "Звездолетът-скитник". От Новата вълна "Кръвта на зомбитата" и "Да намериш Дракон" също будят респект в това отношение.

Звездолетът скитник- единствената , която не съм минал и до ден днешен.Абсолютна тъпня

Звездолета го минах но Гората на Обречените не - така и не можах да запомня в каква миша дупка да се завра.
А в леговището на снежната вещица никога не съм стигал честно до повече от 3-4 битки.

Няма как да не се съглася с мнението на Ефикс, Психо и Вуконг, като наистина Звездолетът скитник е дяволски трудна със своето събиране на звездни дати с които трябваше да сглобиш крайният резултат. Аз от своя страна обаче съм я превъртал, но приемам, че същата е наистина доста мъчна и също може да претендира за призовото място. НБА беше труден преди всичко със своя подробен дневник и множество статистики.От новите Кръвта на зомбитата наистина е мега сложна за завършване, а даже и непревъртаема ако играем честно и се съобразяваме с резултатите на заровете...
Гората на обречените в началото ме затрудни, но след дълги обиколки, успях да я превъртя. Снежната вещица беше трудна както с оглед на предметите, които трябваше да събереш, но и с оглед на физическото ти оцеляване. Добре, че бяха припасите и елексирите!
Ако обобщим обаче дотук обаче, излиза, че предимно трудните игри се ситуират в Битки Безброй, а българските им конкуренти не са били чак толкова мъчни. Дали това е така наистина и има ли наши заглавия, които да съперничат на вече изброените?



П.С. Е, не е тъпня Звездолета де, любима ми е!

Аз на всичките мамя, така че не знам ха ха

Кралската Корона, Звездолетът-Скитник, Леговището на Снежната Вещица, Царство Уирд, Пътя на Тигъра също си е гадничък. Като се замисля, преводните бяха по-гадняви от родните.

Определено преводните бяха трудни - най-вече Битки Безброй поредицата, но също и някои от Кървав меч и Пътят на тигъра.
От българските Замъкът на таласъмите ми се видя трудничка на времето, но скоро не съм я преигравал, за да проверя пак.
Но всички тези са нищо в сравнение с една руска класика - Подземията на Черния замък. Сюжетът е постничък, но играта е сериозна. Има много силна анти-чийт система и често се налага сериозно водене на записки. Горещо я препоръчвам на онези, които обичат книги с много разклонения, предмети и много възможности за преиграване. И все пак поназнайват нещо от руския...
Скоро четох и римейка, който е двойно по-голям от оригинала - абсолютна лудница от разклонения.

На авторите на "трудни книги-игри" трябва да им се дава да си играят собствените изчадия - и да им се чупи по един пръст за всеки път, в който не успеят да си ги превъртят.

Книгата за която говори Торо се казва "Прокълната земя" на Сим Николов и е направо мъчителна! Там съм се въртял не малко, но полза нямаше. Като се остави настрана, че имаше печатни дефекти и геймплея беше толкова..., дървен, че направо можеше да полудееш, тя си беше от най-долна проба, да ме прощавате и направо ме ужаси в един момент! Превъртане нямаше! Пазя я все още, но ако взема да я подаря на Вилорп за Инициативата, после току виж ми я ударил в главата... . Щото тази книга не би привлякла, вниманието на публиката, просто няма начин.
А иначе Уейн е прав, че авторите на книги-игри е добре първо да си тестват произведенията, особено когато е налице по-засукано действие. Преди време, пишех книга-игра, която като стигнах до 370 епизода, установих, че е смесица от Битки Безброй и Пътят на тигъра, а бойната система беше страшен бъркоч..., но за това може би някъде другаде!

Сега ще ви разкажа интересна история от преди точно само една седмица.

С един приятел се хванахме на бас дали може да мине една книга - игра. Дадох му три опита. При успех наградата, която му обещах, беше значителна - Magic карти за около 1000$. За да няма излишни рискове за мен, разбира се, заложих на FF книга. Направихме два опита, като заедно с едно друго момче се редувахме да му водим, "четем".

1. Гората на обрачените
Нашият смелчага хвърли много високи начални статистики - умение 11, издръжливост 20, късмет 10. Купи няколко предмета от Язтромо и смело се впусна в гората. Мисията е да се намерят двете части на легендарния чук на джуджетата. Беше предупреден да си прави и карта.
Според мен още в началото хвана грешната посока. Не след дълго стигна до някакъв странник, който беше се хванал в...капан за зайци. Реши да му помогне. Странникът му благодари за помощта, но не му даде нищо, точно напротив. Книгата ни съобщи, че това е бил крадец (!?!), който му е откраднал, алтелнативно - или три вълшебни предмета или всичкото злато... Нашият герой още тук леко се отчая. След известно лутане из гората достигна до един гремлин, който имаше окачена на врата си някаква "черна пръчка", изписана с рунически символи. Ха! Дали не намери единият от двата предмета? Разбира се, че не. Това се оказа "шейпшифтър", който просто го нападна. Звярът имаше умение от 10, така че успя да му свали около половината издръжливост...
След тези две случки моят приятел стана прекалено мнителен и цялостно избягваше да проверява каквото и да или да влиза в някакви "постройки", пръснати от гората. Почти в края на приключението си из Мрачния лес достигна до една гробница, влезе в нея, но нямаше "прах за летене", така че не успя да повдигне тежката плоча на саркофага и съответно, по мои спомени, да намери главата на чука.
Изведнъж гората свърши и смелият присключенец достигна селото на джуджетата. Книгата обаче предлагаше възможността да се върне в началото и пак да продължи да броди из гората в търсене на двата предмета Не стигнахме до там, че нещо ни писна, пък и моят приятел не настояваше.

2.Седмица по - късно, втори опит, но на друга FF книга - игра - Космически убиец /Space Assassin/.
Тук не водих/четох книгата на нашия смелчага, а един друг приятел се зае с тази весела задача, докато аз цъках карти с останалите от компанията. Разбира се, отново имаше щедра награда, ако успееше да завърши успешно книгата.
Мисля, че хвърли отново добри начални показатели, взе разни допълнителни джунджурии /правилата явно са по - различни от типичните FF книги - имаше два типа битки - престрелки и ръкопашни сражения/ и смело се впусна в дебрите на космическия кораб. Явно успешно напредваше в продължение на половин час и се заканваше, че ще ми вземе наградата. Аз бях относително спокоен.
В един момент пропадна в някакъв "асансьор", или нещо от този сорт, правейки хиперпространствен скок /wormholes?!/ и се озова на някаква планета, където и почнаха неговите мъки. Книгата му съобщи, че въпросната планета имала формата на кроасан?! И тук настана класическият лабирин. Цтирам по памет:

Намираш се в безкрайно зелено поле, равнината продължава в четири посоки, на къде ще поемеш - юг, север, изток, запад?! Според мен дори и правенето на карта беше безсмислено, тъй като епизодите, на които попадаше бяха с...напълно еднакъв текст... Единственият вариант беше да си прави схема на епизодите, но той не се сети за тази възможност, а и категорично нямаше да му бъде разрешено . След като се лута около половин час...се отказа, а аз си запазих наградата.

Скоро ще проведем нов опит, този път си мисля за "Изпитание за шампиони" или "Смъртоносен лабирин". Някой да препоръча друга?


Лятото, докато бях на плажа и ми стана скучно, реших да си взема от Гугъл магазина House of hell и с приятелката ми да се опитаме да я минем. Разбира се, никакъв шанс дори и след десетина опита. Най - накрая просто си свалих уолктруто от някакъв сайт. Оказа се, че не съм бил дори и близо до правилното решение...

От българските бих отличил "Платото Пейрбел" на Веселин Булев. Може би книгата - игра с най много внезапна смърт по епизодите.

Дай му Окото на Дявола и му засичай двадесет минути. Това са реалните минути, за които се изчита самата книга.

Пробвал съм да чертая карта на гората на обречените но моето чертане според указанията в епизодите явно не съотвестваше на замисъла на авторите и се разминавах сериозно с реалната карта. Но това е малкия кахър - големия е, че те засипват с битки на късмет които дори ако си с 12 умение могат да те източат сериозно а какво остава ако си със 7-8 умение. А да не говорим за безумния късмет който освен, че може да почне нисък намаля всеки път като го тестваш а в леговището на снежната вещица се тестваше задължително на няколко пъти.