Топ 10 на любимите ви заглавия

За мен Армията с Торнадата не може и да се сравнява. Доста по-вяло като екшън. А "Принципи на оцеляване" си беше чист Хайнлайн - казано в добрия смисъл.

1. Патрул за Ада - най-добрия дневник,който може да съществува в една книга-игра. Невероятен екшън. Брутални обрати. Драма. Лични проблеми във всички герои. Голямата истина, която съществува във Вселената. Най-зловещия-ултра-бруто-слуто злодей измислен някога на тази планета. 13 причини, които наистина ще те накарат да си купиш играта.

2. Полетът на Грифона - невероятно и увлекателно написана история. Литературата е на много високо ниво. Когато не се пробваш да минеш играта по лесния начин, се получава наистина едно епично произведение.

3. Звездни бойци - игра изиграна на един дъх. Толкова екшън на едно място не могат да съществуват.

4. Вълшебната Тетива - Много ми хареса. Ходене по карта. Инвентар като на Диаблото. Супер увлекателно написана и доста солидно подредена.

5. Орбиталните имоти на Лейн и Брайт - винаги съм предпочитал и все още ми е в кръвта изследователската дейност. Още за пръв път като я прочетох направо ме грабна и досега не мога да я забравя напълно. Това за мене е най-доброто на Върдж.

6. Кървав меч - особено четвърта книга. Там бях сред своите води на чиста окултна митология. Най-доброто описание, което може да съществува, когато отиваш в Ада. И в тази книга е най-големия бъг в играта.

7. Свръх разум - в една такава маааааалка книжка се скри това, което ме заплени в книгите игри. Толкова красиво написана, толкова възможности за такава малка игричка.....

8. Барабанът на Смъртта и Островът на Бродещите мъртви - изключителни книги или изключителни игри. Много добре написана история. Хорър на моменти. Приключенския дух също не е забравен.

9. Пробив в NBA - съвършанната книга игра на тема спорт. Мисля си че съм я преигравал около 50 пъти ама не съм сигурен. Дори кориците изгубиха от боята си мерси за произведението Майк.

10. Футболмания 98 - това за мене е най-добрата спортна футболна книга игра. Всичко си има вътре от футбола. Симулации, контузии, жълти и червени картони, любими футболисти. Това е единствената книга игра, която имам две купени бройки. Една за мене и една за брат ми. Играхме първенство от 16 отбора с по 22 футболисти с него, като прибавяхме нови футболисти, които се пръкваха. И ако си мислите че нашите отбори бяха силни жестоко се лъжете, тъй като отборите се генерираха на случаен принцип и на едно място бяха титани като Шевченко, Шиърър и Саморано. Нашите отбори бяха средняци
Към края на всеки сезон се правеше драфт и този който е на последно място веднага избирахме кой да попълни редиците на отбора. Със спечелените пари гледахме дали ще се удължи даден контракт или въпросния играч ще отиде в драфтнатата листа Култова просто.

SatanicSlayer писа: писа:

5. Орбиталните имоти на Лейн и Брайт - винаги съм предпочитал и все още ми е в кръвта изследователската дейност. Още за пръв път като я прочетох направо ме грабна и досега не мога да я забравя напълно. Това за мене е най-доброто на Върдж.

Значи няма да ти разказвам за Мъртви Звезди.

SatanicSlayer писа: писа:

6. Кървав меч - особено четвърта книга. Там бях сред своите води на чиста окултна митология. Най-доброто описание, което може да съществува, когато отиваш в Ада. И в тази книга е най-големия бъг в играта.

Какъв бъг? Пиши в NO EXIT!

Бъгът не е за No exit, но обикновено води до остри спорове. Това е за разговор с думи, а не да го пишеме в форум.

Хмммм, Танер, раздаваш го фен на Сим, а в топ 10 на любимите ти заглавия не присъства нито една негова книга

Защото неговите книги са ми до един любими. Става дума за тези, които съм ги чел. Все пак става дума за любими игри, които с нещо са ме впечатлили. Мнението ми за книгите на Сим Николов можете да прочетете във въпросните теми. Няма смисъл всичките си мнения за него да ги пиша отново, а тези мнения се отнасят до един за всичките му книги без изключение.

1. Пустинен огън ("-Искаш ли бира? -Защо не? - А носиш ли си?" Ха ха ха ха ха!)
2. Синът на пустинята (трябваше да има още много такива, ама... пуст мързел?!)
3. Боговете на Футбола
4. Сонора
5. Замъкът на таласъмите
6. Демоните в НБА (Първата си е първа)
7. Патрул за Ада ("гордостта ти надвива разума. Всъщност, без особени усилия" - от Мегаигра, така пошло редактирано в книгата)
8. Роди се сянка (Най-лубим от този свят - разказа за Дейуона)
9. Пурпурния змей ("Неандерталците в ония времена - с лопата да ги ринеш")
10. Конникът на апокалипсиса

1. Сонора - все още най-добрата книга-игра за мен. От нашият пич Тед Бън струи характер, а постоянните цинични описания и сравнения от негова страна пречупват шантавия свят на Сонора през уникалната му гледна точка. Един от малкото герои, чиято радост от победата или тъга от загубването на Уаспа съм споделял. А Въргър Хулаку... култов! Това, което най-много ме очарова обаче е класическия героичен сюжет в книгата, който включва всичките му елементи, от намирането на избрания, през отказа му, предисторията на баща му, после и любовната история, а в края привидната победа, последвана от последния трик на злодея.

2. Нинджа - тази книга първа ме вкара в света на нинджите и ги представи каквито наистина са били, напук на старите холивудски представи. Бих я нарекъл "Tenchu, натикан в книга-игра".

3. Гората на демона - Грабва те и не те оставя до самия край, и едва не ме накара да се разплача след като използвах живата вода върху Сиян...

4. Звездни бойци - "Контра" в книга игра...

5. Легионът на отмъстителите

6. Мистерията "Пегас 800С"

7. Хроники на Орм: Роди се сянка - Футуристичната ноар атмосфера комбинирана със тъмен сайбърпънк прави повече от печеливша комбинация.

8. Бойците на Европа

9. Пари и гангстери - особено ми хареса това, че бойните техники бяха изобразени нагледно

10. Завръщането на наследника - като книга-игра за мен беше на средно ниво, но уникалното хрумване с разпиляване на номерца на епизоди по илюстрацията дори ме накара да искам интерактивен комикс.


Любим страт:
Воини на Пустинята - Светът на "Воините" е просто култов. Има страшен потенциал и през годините съм си мечтал за не една компютърна игра по него.

Moore писа: писа:

1. Пробивът в НБА
- Перфектна гейм механика (няколко на брой модификатора за различен старт, драфт след втори и трети сезон от който варират парите ти и доста шанс накрая за да бъде играта винаги различна)
- Много добър стил на писане за спортна книга игра

Евала, пич! Най-накрая някой да спомене тази велика КИ във форума. Аз съм я преигравал десетки пъти! Наистина всеки път играта е различна и трябва да се съобразяваш с съответните си силни и слаби страни, забранени играчи и т.н. Само да те поправя - заглавието е "Пробив в NBA".

1. Синът на пустинята - любимата ми книга-игра, четох я безброй пъти от което в последствие стана в много лошо състояние. Много готина история и страхотна игра. Най-после битките се провеждат с литературен текст и с решения, какво да се направи в дадената битка. А, не с зарчета и таблици или с оценки за сила, ловкост и прочие.

2. Тъмната страна на земята- Принципно не харесвам много хорър, но тази книга ми остана до доста дълбока степен в съзнанието. Историята за младият воин, който спасява любимата си от силите на злото, определено ми хареса. Най-много ми хареса втората част Огнената врата, стихчетата преди всяка от частите, също ми вкарваха някаква готина атмосфера в играта.

3. Гневът на Викингите- Страхотно разказана история и интересни неща, които могат да се научат за Викингите. Жалко, че не можах да се сдобия и да изчета Нашествието на Викингите.

4. Последната врата- Тази книжка още си я хващам понякога да я чета, доста топла и детска, но в същото време приятна и за по-големи. Някак си се усеща много приятна атмосфера в нея.

5. Джонатан Харпър и четиримата конника на апокалипсиса

6. Приказки от хиляда и една кули

7. Майстори на меча ( 1 и 2)- Противно на повечето фенове на книги-игри както виждам, на мен тази книга ми хареса много. Обяснил съм и в друга тема защо. Много готина бойна система, готини персонажи като герои, а и винаги съм харесвал бойни неща и турнири.

8. Красавицата и ченгето

9. Проклятието на меча

10. Ринглас в Мегаигрите- Сега се сдобих и с въпросната Сага за Ринглас, все още не съм я изчел, но като я започнах нещо не ме надъха толкова като историите за Ринглас в Мегаигрите. Там наистина е страхотна и сполучлива история за мен и хубава игра.

Между другото, трилогията за Димар е за Шангри и няма много общо със Съкровището на Дракона, Тайната на орките и Краят на злото (освен, че двете трилогии са на един и същи автор), както е написал един потребител по-горе. Всъщност героят във фентъзито за орките на Майндркайм май се казваше Елмар, имената са сходни, явно затова се получава объркване.

1. Пробивът - наскоро я препрочетох и отново ми достави истинско удоволствие. Много оригинална
2. Хлапето - цялата поредица, няма такъв герой другаде
3. Демоните в НБА - първата спортна книга-игра за любимия ми спорт.
4. Завоевател (Пътят на тигъра) - частта със стратегията ме изкефи тотално.
5. Кървав меч 1 – чел съм само първите две 
6. Реката, от която никой не се завръща – много як сюжет
7. Боговете на футбола – класика
8. Асасините на Персия 1 – дал съм си мнението за нея.
9. Синът на пустинята – не помня защо, но ми хареса
10. Крепост в облаците

За съжаление не съм чел всичко излизало, като например "Пробив в НБА", която не съм видял някъде да я продават.

Супер, те това е тема по мой вкус
Ей го личния топ тен.

10.: "Легионът на отмъстителите" от Джордж М. Джордж.
Това си беше страхотна игра, имаше атмосфера и напомняше "Междузвездни войни" не само заради илюстрациите на Евгений Йорданов (който ми беше предпочитаният художник на КИ и комикси), а и изобщо заради сюжета. Кефех й се, беше ме яд, че е толкова кратка. Има ли някакви продължения? Бих ги прочел/изиграл.

9.: "Градът на крадците" от Иън Ливингстън.
А може би и изобщо поредицата игри за Титан, но "Градът..." имаше най-забавна атмосфера. Порт Блексенд ми е любим фентъзи-град, като Анкх-Морпорк или Ланхмар. Илюстрациите на Маккейг бяха велики.

8.: "Варварският бог" и "Принцът на Алкирия" от Блонд & Уейн.
"Богът..." ми беше първата КИ. Страхотна история и възможност за обикаляне безкрай, ако не уцелиш вярното място. Въпреки грешните препратки беше наистина невероятна поредица. Жалко, че не съм чел останалите. А Слим беше перфектен втори герой, яд ме е, че умираше винаги.

7.: "Замъкът на таласъмите" от Колин Уолъмбъри.
Колин по принцип ми е предпочитаният български автор на КИ (а и не само на КИ), а заради датата си на излизане, веселия картинкаж и абсолютно кодошлийската атмосфера "Замъкът" си остава класика.

6.: "Огнена пустиня" от Любомир Николов (Колин Уолъмбъри).
По някаква причина тази КИ много ме грабва. Може би цялата поредица за юнака от Старата гора е добра, но тази книжка ми е особено на сърце. Чисто емоционална работа, не мога да обясня защо.

5.: "В лабиринта на времето" от Колин Уолъмбъри.
Тази късно я оцених. Всъщност си я купих скоро от кашон. Илюстрациите на Никифор Русков страшно ме кефят - напомнят ми един куп осемдесетарски издания. Пък и нали всъщност това би трябвало да е първата КИ, написана на български. А и историята си я бива.

4.: "Завръщането на наследника" от Винсент Були.
Тактика, стратегия, малко рицарска мистика и хорър-елемент. Страхотна книга, наистина. Не помня грешките, помня впечатлението.

3.: "Сянката на Сатаната" и "Конникът на Апокалипсиса" от Колин Уолъмбъри.
Може би изобщо обичам исторически КИ. Тази малка поредичка беше абсолютно съвършена. Препоръчвам я. Особено вторият том с обсадата беше много впечатляващ.

2.: "Пътят на Тигъра" от Смит & Томсън.
Леко извратената и много шарена обстановка в тия книги ми е много, много любима. Не знам дали е възможно да се изиграе честно - винаги съм я чел само за удоволствие. Особено се радвам, че тук открих първите два тома, непреведени у нас.

1.: "Кървав меч" от Морис & Джонсън.
Е, то просто би било грехота да се обяснявам. Тези книги трябва да се наизустяват и да се играят по памет. Или да се четат напевно от амвоните. Особено трети и четвърти том са си направо литература. Краят на пети том е чак нахален, но е много запомнящ се

Малко оф-топик, но не мога да не подкрепя силно мнението ти за Кървав меч. С леко перефразиране "Достоен си за орела"
+ 1 отвсякъде

Оказва се почти невъзможно да направя класация. От толкова отдавна книгите- игри са само мътни спомени, че е възможно просто да напише последните четени, защото си ги спомням, а и толкова от любимите заглавия са ми някак втръснали...
Плюс това аз май винаги съм бил за количеството, а не за качеството.
И все пак. Съвсем ориентировачно.

1. Кървав меч- просто е нещо много цялостно, иначе си давам сметка, че не е ок да сравнявам отделна книга с цяла поредица.
2. Футболмания 98- заради стотиците, да не кажа хиляди часове игра с брат ми и приятелите. Иначе това далеч не е обикновена ки и не знам дали е ок да е в класацията.
3.Градът на крадците- харесвах поредицата на Селекта, а тази ми беше първата ки изобщо, толкова я преигравах, че я знаех наизуст.
4.Светилището на Хиперборея- до ден днешен ми става едно такова приятно и топло и уютно и коледно като погледна тази книга.
5.Господарят на зверовете/ Трите камъка на съдбата- Много любими, за разлика от много хора харесвам и втората, а и все пак я прочетох първа.
....
Надолу става съвсем произволно.... Мисля си за:
Сонора, Пурпурният земй, Олтарът на тъгата (все добрите неща на Блонд и Уейн), Синът на пустинята... Лейн и Брайт и Окото на бога, историите за дъгата (малко ми се преливат), останалите на Селекта (Боец на колела най- вече)... Тъмната страна на земята....
Последните в съвсем произволен ред, съвсем трудно ми е да ги подредя. Може би поредицата Нокти срещу огън също и е тук мястото....

По-горе съм изредил един топ тен, но си давам сметка, че съм изтървал други неща, които много обичам:

"Валенсиански хроники" на Блонд и Уейн. Отец Валенс изобщо ми е любимият герой от книгите-игри, като включвам дори британските поредици. Просто е симпатяга и поредицата за него (особено "Небето ви чака") е отлична.
"Сонора", пак на Блонд и Уейн. Тед Бън е пич, книгата е супер стабилна и си става направо и за научнофантастично романче. Има нещо а ла Шекли в нея, не знам, много ме кефи и е срамота, че съм я изтървал по-горе. Даже може би трябва да замести "Легиона..." на Джордж, защото, каквото и да си говорим - по-добра е.
Така че може би топ 10 при мен ще стане топ 11. Тандемът Блонд & Уейн за мен май се оказа по-силен от когото и да е от двамата автори поотделно. А и от доста други автори на КИ.