Топ 10 на любимите ви заглавия

Ето и един топ 10 от мен :
1 .Последната врата
2. Небето ви чака
3. Гримоар
4. Поредицата Магъосничества
5. Кървав меч 2 - Царство Уирд
6. Синът на пустинята
7. Сърце от камък
8. Гневът на викингите
9. Съкровището на дракона
10. Хлапето се издига

Като интересното е че като цяло изобщо не харесвам и не одобрявам предводните книги на чужди автори . А в класацията съм сложил кажи речи цели 5 след любимите . И другото фен съм голям на Майндкрайм , а негова книжка съм сложил чак на 7-ма позиция .

Не мога да степенувам, мога само да изброя.

1. "Черната Маска", М.М. - може би най-преиграваната от мен книга. супер яка, не доскучава в нито един момент.

2. "Боговете на футбола", М.М. - не я помня добре, но навремето ми хареса много.

3. Поредицата за хлапето, М.М. - готин сюжет, добър геймплей, приятни съпровождащи стихове

4. "Съкровището на дракона", "Тайната на орките".... и за съжаление, така и все още не съм изигравал "Краят на злото". за качеството на поредицата говори достатъчно, че попринцип не съм фен на фентъзи сюжетите

5. Поредицата за Шангри, М.М. - първи сблъсък с книгите-игри, остави силно впечатление у мен.

6. Пробив в NBA, M.M. - достатъчно се изписа по-горе; страхотна спортна книга, наистина

7. "Красавицата и ченгето", М.М. - яко е да има книга, в която хем се забавляваш, хем почти не се налага да пипаш дневника; не се удава на много хора

8. "Херкулес", Робърт Блонд - приятен стил на писане, разнообразна и зарибяваща. преигравал съм я доста пъти

9. "Вълшебната арфа", Робърт Блонд - важи същото, написано за "Херкулес"

10. Лейн и Брайт - "Орбитални имоти", Върджил Дриймънд - не помня много, но на времето ми хареса.

Мммммммммммммм подушвам че сме от една порода

радвам се, винаги е яко да намериш съмишленици.

сега, като се замисля... и "Приказки от храма на чудесата" на Блонд също биваше

Огнена Пустиня - това беше първата книга-игра, която прочетох. Преигравал съм я десетки пъти и ми стана нещо като шаблон, какво трябва да има в една книга-игра - различни пътища с различно повествование, битки, голям набор от предмети, дневник, много локации за посещаване.

В бездната сред мъртъвците - Няма друга книга-игра с такава атмосфера, истинска пиратска история, в която липсва единствено капитан Джак Спароу.

Варварския бог - много разклониния, много битки...

Легиона на отмъстителите - Фен съм на фантастиката, големите космически битки и сметките.

Звездолета скитник - Като фен на сериала "Стар трек" тази книга ми достави невероятно удоволствие, като ми позволи да изследвам непознат и враждебен космос.

Окото на бога - Първата книга-игра, която прочетох използваща кодови думи. Много лутане беше.

Сонора - Много екшън и много смях - това си спомням от тази книга.

Боговете на футбола - скъсана от преиграване и основната причина по-късно да стана фен на Chanpionship Manager и Football Manager. И така до днес. Имам дори почти завършен онлайн футболен мениджър, но засега проекта е замразен :geek:

Кървав меч - книга-игра тип Диабло - тонове противници, поголовна сеч и магии. Безценно.

Не на последно място, имаше една книга-игра дето се обикаляше в един пуст космически кораб, но нито името на играта си спомням, нито автора.

Много от книгите-игри, които излизаха не съм имал възможността да прочета. Причините са две - парите не стигаха, а в същото време започнаха да излизат много книги-игри и процентът на боклуците сред тях беше ужасяващо висок. И след като се сдобих с няколко такива заглавия с гръмки реклами и посредствено изпълнение, спрях/на някой от тях залагах само и единствено на доброто име на автора до този момент/. Не исках да си давам парите за глупости, при положение, че в този период имаше дни, когато нерядко се намираше трудно нещо за вечеря.
Сега виждам доста хвалени заглавия, които за първи път чувам, но не знам доколко оценката ми за тях ще бъде справедлива, ако сега ги прочета, сравнявайки ги с книгите, които съм прочел в ранна тинейджърска възраст. Възприятието ще е съвсем различно.
Като остане повече свободно време, ще пробвам Асасините и Котарака, въпреки че не са типа книги-игри, които бих искал да чета и играя.

yoyovec писа: писа:

Не на последно място, имаше една книга-игра дето се обикаляше в един пуст космически кораб, но нито името на играта си спомням, нито автора.

Може би е "Галактическият гигант" на Рене Вален?

Да Галактически гигант е. Много добра книга е. Има около 4 разклонения в началото, а в средата всяко от тези разклонения стават с поне по още три за да стигнеш до края на играта.

[offtopic]

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Супер, те това е тема по мой вкус

9.: "Градът на крадците" от Иън Ливингстън.
А може би и изобщо поредицата игри за Титан, но "Градът..." имаше най-забавна атмосфера. Порт Блексенд ми е любим фентъзи-град, като Анкх-Морпорк или Ланхмар. Илюстрациите на Маккейг бяха велики.

Кои са другите КИ от поредицата за Титан[/offtopic]

Не бих могъл да ги степенувам, за това просто ще ги изброя:
- Пътят на тигъра - книги първа, трета и пета (броя реалните номера, не нашите)
- Кървав меч - книга втора
- Нощта на Върколака
- Огнена Пустиня
- Гората на демона
- Принцът на Алкирия
- Майстори на Меча
- Свръхразум
- Огледалната планина
- Гората на обречените

Ето го и моя топ 10, с уговорката,че не съм чел (препрочитал) книга-игра от 7-8 години и всичко ми е както го помня "от едно време"

1. Синът на Пустинята - Без колебание любимата ми книга. Страхотен хумор, голямо разнообразие по карти, ситуации и т.н., малко шанс (мразя зарчета) и яки описателни битки.
2. Джонатан Харпър и т.н. - Много ми хареса тази книжка,изобщо такъв тип мн ме радваха , от сорта на "Донеси това на този,за да ти даде онова,което да занесеш на онзи и да вземеш еди кое си за другия".Слагам към тази книжка и "Вълшебната арфа" ,понеже са сходни като игра.
3. "Гневът.." и "Нашествието на викингите" - страхотни книги,какво друго да кажа.
4. "Лейн и Брайт - Орбитални Имоти" - също една от любимите ми и определено най-доброто от Върдж.Слагам към нея и "Окото на Бога".
5. Поредицата за Хлапето -Много ми хареса и чаках с нетърпение всяка следваща.
6. Валенсианските хроники - Много ме е яд,че не се довършиха..Бяха страхотни всичките и с радост бих си купил оставащите ако някога излязат.
7. "Тъмната страна на земята" - четох я една вечер вкъщи и си спомням,че ме бяха викнали да играем "жмичка" или нещо такова и не излязох
8. "Приказки от 1001 кули" и "Приказки от храма на чудесата" - пиша ги заедно защото и двете много ми харесаха, но малко ми е мътно коя беше с наемането на циркови артисти и поддържането на цирк.Тя ми хареса малко повече Но и двете са на Блонд, така че няма да се сърди
9. "Херкулес" - забавна, историческа, готина.
10. "Красавицата и ченгето"- нещо различно, доста сполучлива идея и забавна игра.
По една или друга причина не са в класацията но определено са ми сред любимите игри : "Варварският Бог" и "Принцът на Алкирия", "Изпитанието", "Демоните от НБА", "Боговете на футбола","Номерът на Хю" и "Изгревът на мрачното слънце","Професия ченге","Конникът на Апокалипсиса" и "Сянката на Сатаната",двете книги "Компютърни войни", "Пробивът","Водопадът на дъгата","Немезис","Сага за Ринглас","Формула 1","Островът на динозаврите","Войната на Понтиак","Проклятието на меча",а, забравих и поредицата за Шангри, също много ми хареса навремето.

Моят топ 10 е:

1. "Роди се сянка" и поредицата за Орм като цяло. Има и доза пророчество в тази книга според мен, но това е прекалено дълга тема...
2. Хрониките на Валенс - всички книги - не мисля, че има нужда от обяснение.
3. "Реката, от която никой не се завръща" - цялата поредица. Спомням си как чаках всяка следваща книга и ми трепереха ръцете, когато си я купувах.
4. "Приказки от 1001 кули"
5. "Сянката на Сатаната" и двете книжки за Реконкистата ка цяло.
6. "Пробивът" - по това време слушах метъл (не, че сега не слушам, де, но се преоткрих в алтернативната музика и някак си метъла многоооо изостана) и полудях, като я видях. Страхотна книга!
7. "Варварския Бог" и "Принцът на Алкирия". Това е истинско произведение, поне за мен. Слагам ги на 7-мо място, защото имаше грешка с епизодите във "Варварския Бог" накрая и много се омешаха нещата. След преиздаването на "Варварския Бог" от Мега си купих книгата специално, за да играя с коригирани епизоди, но уви....и там бяха сгрешени. По спомени 700 и някой си водеше наникъде.
8. Сонора. "Тееееееееед".
9. "Тъмната страна на Земята"
10. "Лейн и Брайт - Орбитални имоти". Нямам много спомени от нея, само се сещам, че по едно време ми беше една от най-любимите.

Иначе "Последният убиец на дракони" ми беше първата книга-игра. И досега я харесвам.

Със сигурност пропускам някоя книга...Беше толкова отдавна.

Ревизия на частния ми топ 10. Този път малко по-конкретна и актуална. Това с уговорката, че още не съм чел сума ти работи, а някои други съм ги препрочитал повече отколкото трябва.

10. Синът на пустинята - Играта е доста добра. Има си карта, сайд куестове(условно казано) някакви. Парите са хем малко, хем много. Разни други лигавщини, а битките бяха интересни и прилично устроени.

9. Котаракът и Черният нарцис - Ал Торо се е справил много добре. Играта е зарибяваща, макар че лично не смятам, че има кой знае каква доза преиграваемост. Инак действието е силно.

8. В бездната сред мъртъвците - Препрочетох три от четирите книги от поредицата. Смятам, че при един по-адекватен превод, тези заглавия щяха да останат в сърцата на доста повече фенове. Инак смятам, че като игра тази поредица е най. А конкретната книга ми се видя най-разнообразна и интересна. Това с уговорка, че не съм чел четвърта, но имайки предвид, че свърших Кълбото на омразата преди половин час, тази вечер след националите ще прочета и Огърлица от черепи.

7. Гората на Демона - много готино устроена. Един вид пак се ползва движението по карта. Може да се мине както с малко, така и с много битки. Чудовищата са разнообразни и весели, а босът си е болка в задника. Литературният стил е висок, както може да се очаква от Любо.

6. Небето ви чака - солидна книга. Валенс е във вихъра си. Действието е динамично, леко неочаквано и в следствие на това интересно. Макар че конкретните магове, по които всички бленуват, май само аз не ги запомних с нищо почти.

5. Олтарът на тъгата - Кратко, точно и ясно. Ако беше умножено като обем по 4, щеше да е с 4 позиции нагоре. Така се прави книга игра. Жалко, че Олтарът е само разказ.

4. Франция '98 - Великолепна игра. Още една капчица не й стигна за топ 3. Може би е това, че няма някаква доза оригиналност(не че ако имаше, щеше да е по-добре. Просто това са ограниченията на спортните)

3. Пещерите на Калте - Осъзнавам, че не е толкова добра, за да е в топ 3, но някак ми се е запечатал добър спомен в главата. Преиграх я преди 2 години и този спомен не се заличи. Инак битките са средно яки. Героят е култов, а оръжието му още повече. Сомерсверд може да се сравнява само с Киол.

2. Вампирите на Флавия: Ловците - Готинка история, няколко разказчета в едно. Лов на вампири. Сладко. Весела група герои се събира. Има база за преиграване. И то доста. Системата лично ме накефи много. Няма грешка, дето се вика. Макар че грешки винаги си има...

1. Сага за Ринглас - Просто номер едно. Всичко е изрядно и го обожавам. От героя, през другите герои, меча, коня, гадините, разказвачите, факлата, шалчетата, другите предмети, че дори и Симаут. Много литература. Много преиграване. Искам да намеря и шибаната Мегаигра, за да прочета разказа и да взема шлема "Те са твоята армия"!

SatanicSlayer писа: писа:

1. Патрул за Ада - най-добрия дневник,който може да съществува в една книга-игра. Невероятен екшън. Брутални обрати. Драма. Лични проблеми във всички герои. Голямата истина, която съществува във Вселената. Най-зловещия-ултра-бруто-слуто злодей измислен някога на тази планета. 13 причини, които наистина ще те накарат да си купиш играта.

2. Полетът на Грифона - невероятно и увлекателно написана история. Литературата е на много високо ниво. Когато не се пробваш да минеш играта по лесния начин, се получава наистина едно епично произведение.

3. Звездни бойци - игра изиграна на един дъх. Толкова екшън на едно място не могат да съществуват.

4. Вълшебната Тетива - Много ми хареса. Ходене по карта. Инвентар като на Диаблото. Супер увлекателно написана и доста солидно подредена.

5. Орбиталните имоти на Лейн и Брайт - винаги съм предпочитал и все още ми е в кръвта изследователската дейност. Още за пръв път като я прочетох направо ме грабна и досега не мога да я забравя напълно. Това за мене е най-доброто на Върдж.

6. Кървав меч - особено четвърта книга. Там бях сред своите води на чиста окултна митология. Най-доброто описание, което може да съществува, когато отиваш в Ада. И в тази книга е най-големия бъг в играта.

7. Свръх разум - в една такава маааааалка книжка се скри това, което ме заплени в книгите игри. Толкова красиво написана, толкова възможности за такава малка игричка.....

8. Барабанът на Смъртта и Островът на Бродещите мъртви - изключителни книги или изключителни игри. Много добре написана история. Хорър на моменти. Приключенския дух също не е забравен.

9. Пробив в NBA - съвършанната книга игра на тема спорт. Мисля си че съм я преигравал около 50 пъти ама не съм сигурен. Дори кориците изгубиха от боята си мерси за произведението Майк.

10. Футболмания 98 - това за мене е най-добрата спортна футболна книга игра. Всичко си има вътре от футбола. Симулации, контузии, жълти и червени картони, любими футболисти. Това е единствената книга игра, която имам две купени бройки. Една за мене и една за брат ми. Играхме първенство от 16 отбора с по 22 футболисти с него, като прибавяхме нови футболисти, които се пръкваха. И ако си мислите че нашите отбори бяха силни жестоко се лъжете, тъй като отборите се генерираха на случаен принцип и на едно място бяха титани като Шевченко, Шиърър и Саморано. Нашите отбори бяха средняци
Към края на всеки сезон се правеше драфт и този който е на последно място веднага избирахме кой да попълни редиците на отбора. Със спечелените пари гледахме дали ще се удължи даден контракт или въпросния играч ще отиде в драфтнатата листа Култова просто.

Няма как след напредването във възрастта и прочитането на новите книги-игри да не доведе до разместване на тази класация.

1. Кървав меч - особено четвърта книга. Там бях сред своите води на чиста окултна митология. Най-доброто описание, което може да съществува, когато отиваш в Ада. И в тази книга е най-големия бъг в играта.

2. Калоян и Златният печат - върховна книга-игра. Дипломация, битки, Константинопол, Подкупи, Търгашество, балкански хумор... Аааааааргх! Страхотна е.

3. Патрул за Ада - the Origins- най-добрия дневник,който може да съществува в една книга-игра. Невероятен екшън. Брутални обрати. Драма. Лични проблеми във всички герои. Голямата истина, която съществува във Вселената. Най-зловещия-ултра-бруто-слуто злодей измислен някога на тази планета. 13 причини, които наистина ще те накарат да си купиш играта.

4. Звездни бойци - игра изиграна на един дъх. Толкова екшън на едно място не могат да съществуват.

5. Вълшебната Тетива - Много ми хареса. Ходене по карта. Инвентар като на Диаблото. Супер увлекателно написана и доста солидно подредена.

6. Орбиталните имоти на Лейн и Брайт - винаги съм предпочитал и все още ми е в кръвта изследователската дейност. Още за пръв път като я прочетох направо ме грабна и досега не мога да я забравя напълно. Това за мене е най-доброто на Върдж.

7. Свръх разум - в една такава маааааалка книжка се скри това, което ме заплени в книгите игри. Толкова красиво написана, толкова възможности за такава малка игричка.....

8. Барабанът на Смъртта и Островът на Бродещите мъртви - изключителни книги или изключителни игри. Много добре написана история. Хорър на моменти. Приключенския дух също не е забравен.

9. Пробив в NBA - съвършанната книга игра на тема спорт. Мисля си че съм я преигравал около 50 пъти ама не съм сигурен. Дори кориците изгубиха от боята си мерси за произведението Майк.

10. Футболмания 98 - това за мене е най-добрата спортна футболна книга игра. Всичко си има вътре от футбола. Симулации, контузии, жълти и червени картони, любими футболисти. Това е единствената книга игра, която имам две купени бройки. Една за мене и една за брат ми. Играхме първенство от 16 отбора с по 22 футболисти с него, като прибавяхме нови футболисти, които се пръкваха. И ако си мислите че нашите отбори бяха силни жестоко се лъжете, тъй като отборите се генерираха на случаен принцип и на едно място бяха титани като Шевченко, Шиърър и Саморано. Нашите отбори бяха средняци
Към края на всеки сезон се правеше драфт и този който е на последно място веднага избирахме кой да попълни редиците на отбора. Със спечелените пари гледахме дали ще се удължи даден контракт или въпросния играч ще отиде в драфтнатата листа Култова просто.