Недомислици в преводните книги-игри

Копирах темата от Цитаделата, надявам се моя приятел Darth Sparhawk да няма нищо против:

В "Гората на Обречените" от Йън Ливингстън се натъкваш на гарван, който събира пари. Когато го питаш за какво са му на гарван пари, той ти разказва покъртителната история как магьосникът Язтромо го превърнал в птица и искал откуп от 30 жълтици за да му върне човешкият образ.

В "Магьосникът от Огнената Планина" от Йън Ливингстън и Стийв Джаксън попадаш на град от живи скелети, които отглеждат гъби. Не бива да буташ гъбите, иначе скелетите много се разгневяват и те нападат.

В "Градът на Крадците" от Стийв Джаксън влизайки в изоставена стая, попадаш на две старици, облечени като малки момиченца, които се бият за едно гумено патенце.

В "Талисман на Смъртта" от Марк Смит и Джейми Томпсън попадаш на село, населено от хора-свине. Ако се опиташ да им дадеш от храната си, се оказва, че им даваш свинско. Както пишат авторите "обидил си ги жестоко!"

В "Демони от Дълбините" на Стийв Джаксън попадаш на странна картина на водно конче със сабя. То оживява и ако се биеш с него, те прави смешен, като ти казва "Ти си добър, но не колкото мен", след което ти предлага да те обучава.

В книгата-игра "Пъкъл" от Марк Смит и Джейми Томпсън има създание, зовящо се The Worldworm (Световният Червей), което е култово преведено като "Всемирният Глист".

В "Кралската Корона" на Стийв Джаксън попадаш на огре, което изтезава хората. Ако се направиш на гадняр и го поздравиш за това как измъчва хората, то се разплаква, покъртено от любезността ти и ти казва, че никой досега не го е поздравявал за това как хубаво измъчва хората! Ти си първият, оценил труда му по достойнство.

Споделете и вие нещо смешно, на което сте се натъкнали

Аз лично си спомням в Кървав Меч 1 как след като възкресиш гиганта Скраймир, той изревава нещо от сорта "Какво унижение! Аз, гордият властелин на Джотънхайм съм възкресен от ръката на смъртен!". Издънката в случая е Jotunheim - страната на ледените гиганти Йотунхейм, единият от деветте свята в скандинавската митология, а е преведена по такъв начин, че бледнее дори пред издънката на един спортен журналист, който нарече в ефир футболния отбор Бока Хуниорс - Бока Жуниорс

Всъщност, именно тази абсурдност и нелогичност е и част от причината за уникалната атмосфера понякога в тези книги... Просто е тотално out-of-this-world!!

Мисля, че беше в една от книгите "Магьосничества", "Пристанището на Клопките", където влизаш в канализацията на града и там можеш да се натъкнеш на съществото ЯДАЧ НА ТИНЯ

Мисля, че във "Звездолетът Скитник" имаше немалко откачени неща...

Но разбира се нищо не може да се сравни с халюциногенните свойства на Трошача, където просто можеш да срещнеш по средата на пустинята Гадната Мръсна Уста!!!

Съгласен съм, че Сим Николов изми срама ни в това отношение - та да не изоставаме в него толкова фрапиращо от англоезичните колеги. (Макар че и при Върджил съм попадал на твърде сюрреалистчини моменти, за щастие избледнели от паметта ми.)

Симовите памфлети, предполагам, могат да бъдат преживени (в смисъл, да оцелееш при четенето) само на коктейл от гъби и ЛСД.

Ами при Воини на пустинята, съществата срещу, които се биеш са с невероятните чудовища Жмъц, Шпръц или нещо от сорта, просто карам на спомени

Или "Пушльо е велик" в Трошача...

А какво беше онова на Роджър Уилко с пингвините и съборат 14-ти...

Young_Jedi писа: писа:

Мисля, че във "Звездолетът Скитник" имаше немалко откачени неща...

Да. Никога няма да забравя една илюстрация с някакви слузести неща, които се надигаха от тезгях и отстрани имаше перфектен превод, придаващ нелепата атмосфера на сражението:
- СЪЩЕСТВА ОТ БАРА

Най-култов беше преводът на Архи-мага в Кралската корона - Арчмейг. Няма толкова смях.

От нашите всичко на Сим Николов беше като писано под влияние на LSD и без фактора преводач.

Арчмейга къртеше, наистина...

Да не забравяме и Всемирният Глист

Дааа, Всемирният Глист и Джотънхайм къртят.

Дорей льо Жун също е малоумщина. Името е френско, Doré le Jeune и би трябвало да се предаде като Доре льо Жьон или да се преведе като Злат дьо Млад Буквално означава Позлатен Младия.

Ей затва го мразех тоя сетинг.

Френски имена, Господи!?!

Хе, да не мислиш, че беше единственото френско

Англоезичниците си мислят, че тъй като те не знаят никакъв език и за всички останали френският ще е някакво митично животно, та по тази причина идеално пасва за фентъзи.

Ох, колко съм се нагледал на таквиз простотии, не ми се мисли.

Па то си пасваше. Странстващият рицар си е баш френски образ. А и поведението на месир Доре беше едно такова бомбастично, фукливо, да не кажа мускетарско, та чак френско