Дуел Мечът на самурая VS Проклятието на меча

Отварям една самурайска дискусия за две от по-нестандартните заглавия от първата вълна.
Лично на мен и двете ми харесваха едно време. Не мога да кажа коя от двете е по-яка, но ми е интересно да споделим впечатления и ако може да определим победител от този дуел.
Проклятието на меча е на Джрдж. М. Джордж (под един от неговите псевдоними)
Мечът на самурая е на Иън Ливингстън, Стийв Джаксън

Дори само по корица, тая на Джордж, е в пъти, пъти по-добра!

Доколкото знам Мечът на Самурая е писана от Марк Смит и Джейми Томпсън, като е използван светът на Ливингстън и Джаксън

"Йън ливигстън и Стийв Джаксън представят....."
ето тук като автори са представени Марк Смит и Джейми Томпсън www.goodreads.com/book/show/834043.Sword_of_the_Samurai

също и тук knizhen-pazar.net/sold_products/books/483677-mechat-na-samuraya

Не знам всъщност, може и така да е.

Count Monte Kristo писа:

Доколкото знам Мечът на Самурая е писана от Марк Смит и Джейми Томпсън, като е използван светът на Ливингстън и Джаксън

"Йън ливигстън и Стийв Джаксън представят....."
ето тук като автори са представени Марк Смит и Джейми Томпсън www.goodreads.com/book/show/834043.Sword_of_the_Samurai

също и тук knizhen-pazar.net/sold_products/books/483677-mechat-na-samuraya

Да, то и в самата книжка пише, че от Марк Смит и Джейми Томпсън.
Беше ми една от любимите, като бях дете. Тогава много държах да изиграя дадена книга-игра без да мамя и ако ме убиеха започвах отначало.
Та специално за нея си спомням, че точно от 10ят опит успях да я изиграя. А в последствие съм я препрочитал отново. Интересното при нея е,че и по
двата пътя може да се достигане до успешен финал.

Иначе Проклятието на меча не съм я играл. Може би трябва да попълня този пропуск.

Мечът на самурая. Има нещо от атмосферата на Кървав меч в нея. Проклятето на меча е прекрасна, но има някакви проблеми със сметките и оценките...Помня, че оценките за уменията в един момент ми хвръкнаха до небесата.

Не мисля, че оценките бяха проблемът в Проклятието.... По-скоро това е поредната книга, в която на Джордж са му казали рязко да свие обема. Не се е справил добре има "кръпки". Например в началото играеш с Майеда, справяш се със задачатd и изведнъж имаш скок във времето 16 години по-късно. Героят ти е господар на Майеда, но не го познава. Евентуално попадаш случайно на него.
Финалът също ми идваше като отрязан. Шогунът до този момент не е чувал за теб и изведнъж те вика в двореца. Някак много набързо са предадени някои моменти.

Инак като философия, като начин на живот на самураите, много готино е предадено всичко. Има възможноста да избереш дали да бъдеш само войн или да се развиваш хармонично; предадено е по смислен начин. Точките от "философските" изкуства могат по елегантен начин да се използват накрая.