Най-голямата издънка сред родните заглавия

Споменати са няколко достойни претенденти, но фаворит в това отношение безспорно е "Съкровището на Вълчан войвода". Не си спомням псевдонима на авторът й. В цялата книга-игра имаше точно три въпроса, като първия бе нещо от сорта на "За какво ще отидеш да береш в гората - къпини или боровинки?". Странно, при положение, че се води книга-игра и трябва да позволява модулиране в развитието на сюжетната линия. За самото съкровище на Вълчан се споменаваше в последните три епизода. Всички останали слаби книги-игри са шедьоври в сравнение с тази, която си струва само колкото да види човек до къде се простира нечия алчност и бездарност.

Хаххаххаха, сериозно? Това трябва да се види - или поне да ми разкаже подробно някой френд, дето я е "играл". Божке, божке.

Авторът е Стоил Сигон, а издателството - "Колобър".

Прелиствал съм го, но не, не съм го чел цялото. Не ми е за парите, ами някакси... не знам какво да мисля

Алън Фогър и неговата Господарят на душите. Ужас ви казвам. Щом брат ми казва, че първата книга-игра, която бях написал, че в сравнение с това е недооценен шедьовър
Другата е Планината на смъртта (май така се казваше), трябваше да ходиш до някаква планина, където да вземеш някакво цвете за противоотрова. По пътя имаше някъде около 30 битки и дневника с предмети не ти стигаше празното пространство, тъй като предметите, които срещаш по пътя са над 100!!!!!

е, поне предметите ползваха ли се?!

10% от тях се ползваха

Не знам какво толкова лошо сте видели в "Господарят на душите" от Айвън Фогър : Много си е добра като игра.

Ами какво лошо видях в тази игра. Стила на писане беше зле. Описанието на някои места беше направено по такъв начин все едно си тичал 5 километра на спринт и се пробваш да опишеш някоя мацка. Сюжета беше хубав, но страхотно окепазен, поради което за мене си носи номинация за голямата издънка.

Не знам какво толкова лошо сте видели в "Господарят на душите" от Айвън Фогър : Много си е добра като игра.

Книгата носеше доста добра атмосфера, но на моменти стила на автора се размиваше. Системата на игра също ми се стори малко недомислена, но вършеше работа за случая.
Определено книгата има много слабости, и още по-голям нереализиран потенциал. Не е дразнещо че не е изпипана като за първи опит на автора, дразнещо е че "ментора" не е предоставил нужните насоки за да бъде изпипан продукта.

Защо най-вече казвам, че е издънка. На корицата, над името на автора има едно изречение : Върджил Дриймънд преддтавя. И тя водеше мегакошчето и доста ръкописи са й попадали. Ако това е най-доброто на, което е попадала, то каква ли трябва да е другата плява.
Следващото, е отзаде на книгата :

"Помощ... мечето..." - пише там. И това е единствената улика, която може да ти помогне в търсенето на безследно изчезналия ти приятел. Но дори и ти не си очаквал къде ще те отведе: зад масивната ограда на имението на Морган в Лакирака се крият твърде много тайни, които е по-добре да не научаваш! Кой ще победи в сблъсъка между Арката на Живота и Арката на Смърта, когато представител на ада е Господарят на Душите? И каква ли ще бъде наградата за победителя...?

Хубава реклама. Трябва да се види си казах. Ама с още първия епизод да ме питат дали случайно искам да взема мечето........
Оттам нататък препратките бяха недвусмислено тъпи. Незнам за другите, които са я прочели, но за мене си беше адски тъпо. Спомням си, че едната препратка винаги си беше хубава и просто се избираше веднага, защото в нея имаше много смисъл, а другата будеше някаква доза удивление, което веднага ме караше да отида на една препратка, която го нямаше в нито един епизод, а тя е : Ако все още се мъчиш с тази книга и искаш да я приключиш веднага, просто я затвори.
И накрая на книгата пак те питат от любопитство - взел ли си мечето
Ами вие ми кажете, защо да не е издънка за мене.

Удивлявам се в какъв детайл се помнят някои неща. Кога си я чел за последно тая книга? Аз я гледам, че я имам на рафта, но не мога да си спомня абсолютно нищо - нито сюжет, нито герой, нито дори някаква сценка.

Всичко, което пиша за книгите в този форум е по спомени.
Тази игра когато я четох беше, когато излезе, а това не си спомням кога е било.

серията за Трошача на Сим Николов, безапелационно и безкомпромисно.