Самсон

На мен явно се пада честта да съм първият, който пише тук

Прочетох книгата, този път цялата, а не само преглед. Не съм сигурен как трябва да се приема и какви са намеренията на автора, каква нагласа очаква от читателя, обаче в един момент приех книгата за леко четиво, а от един епизод нататък почнах да се смея с глас (в който Самсон слизаше надолу в дупката, Господ му се обади да му каже че излиза от обхват и се чуваше тихо и далечно, но Самсон реши, че прекалено много стълби е свалил надолу и го мързи да се връща. После се опита пак да се свърже с Господ, но нямаше чертички. Няма да казвам докъде стига, но чупи всякаква идея за сериозност.)

„Решаваш да потърсиш съвет от Бог. Молиш се усилено, но Господ не ти проговаря дълго време. Почти си готов да се откажеш, когато чуваш в мислите си Неговия глас, но той е много тих и сякаш идва от далечно разстояние. Самсоне, попаднал си на място, което е извън пределите на моето царство. Върни се, не продължавай!“ Опитваш се да попиташ още нещо, но отговор не последва. Потръпваш. Дали наистина не си се отправил към преизподнята? Губиш 10 точки Вяра. Твърде е късно за връщане назад, казваш си ти и продължаваш да слизаш по стъпалата.
***
Отново се опитваш да влезеш във връзка с Бог, но уви, Той не ти проговаря."

На религиозните дебати с индиеца също много се смях. Въобще, мисля, че книгата е дотолкова религиозна пропаганда, колкото "Пурпурния змей" е книга-игра за палеонтологията. Тук там има от класически вметки и коментари за Господ, една по-дълга почти-извадка от стария завет (не знам до колко съвпада, тъй като го познавам меко казано повърхностно (макар да я отгатнах дедуктивно тая задача и авторът ме хвана, че не знам конкретно отговора и ми даде само половината точки)). Да - става въпрос за предимно библейски персонажи и сцени, но ако това само по себе си не ви дразни, ще сте ок с книгата. Много по-добре ми се струва от Мъдростта на Царя (която не съм изчел от корица до корица). Всъщност, ако тази книга се представи на религиозна общност като такова четиво, мисля, че ще го охулят МНОГО по-лошо от нас и ще са бая възмутени. Не мога да повярвам, че се хванах на това с братството, ама, като оправдание - хвана ме в лош ден

---

Сега, като изчистихме този най-важен момент, впечатленията от книгата:
Прилична. Историята, с каквото впечатление останах по-рано, е точно в стил "еди си какво се случва в живота ти. (Две изречения детайли тук). Какво ще направиш?". Написана е грамотно, без да залита в описание и литературност, няма и някакъв силен стил - почти телеграфно са предадени случките с тук таме някой епитет, но дотам. Сякаш е писана, от някой, който се справя прилично с тази дейност, но набързо. Чете се гладко и не дразни в това отношение, което не е малко. Хуморът за мен идва най-вече от изборите, които се дават на героя, наистина има много забавни предложения, има и няколко за мен чисто комични сцени (Например размахването на чука на ТОР пред дебеличкия филистимец). Ако я четете човек с правилната нагласа, определено ще ви позабавлява. Същевременно не е директна пародия или комедия, т.е. не е хомогенна в това отношение - на места си е сериозна, на места - забавна. Надявам се, че не обиждам автора точно с това, много съм разколебан какъв ефект точно е искал да постигне. Учудих се още по-силно от една определена кодова дума, която... абе няма да ви издавам, ама разбити са ми всички очаквания за закостенялостта на книгата. Ако целта е да е пародия, не знам защо не е пародия навсякъде. Вероятно става въпрос за някой хем с чувство за хумор и не чак толкова закостенели възгледи, хем все пак религиозен... :bye:

Геймплеят е ок. Системата за битки е простичка, но ефективна и върши идеална работа за целите на книгата - бих я определил като леко подобрен вариант на "Opposed (2d6 + Strength)". Всъщност влязох само в 2 битки, не знам дали не е някакъв странен пример, но май даже и те могат да се избегнат. Мисля, че са около 10-тина в книгата, но едва ли ще минете през много от тях, ако не си го "търсите".
Завърших с "Добър 4" - точно покрай бонус кодовите думи изпуснах най-много точки, иначе в останалтие избори бях доста добре. Според мен изборите са намерили добрата среда между "предвидими" и "неинформирани", добре са нацелени (малко повече към предвидими). Балансът между статистикте със сигурност не е... балансиран, но няма да издавам коя статистика е много по-ключова от останалите. Но това не е кой знае какъв проблем.

В заклюючение: Да, прочетете я. Ако погледнем нещата, които се публикуват само онлайн от новата вълна, мисля че минава една доволна част от тях. Що се отнася дали тази трябва да се приеме и разпространява - не знам вече, хем е религия, хем е пародия на религия, хем пък не е лоша. Пипкава история... За феновете на книгите-игри смятам, че трябва да е достъпна. Ако беше изцяло комедия щеше да е култова.

Сега, "Калояне", понеже помоли за мнение и получи такова ще си позволя да задам един двоен въпрос, като се надявам да отговориш поне на втората част, ако прецениш в друга тема, понеже първата и без друго май ми е ясна:
"Кой си и за какво се бориш?" :geek:

ПП. Не, все още не може да пишеш "Големият купон".

Я да те попитам издразниха ли те двете битки, където получаваш помощ от Бог само за тях? Вече имаше коментари, че не били въобще логични. А системата за битки исках да е нещо опростено, все пак битките са само подправка към книгата, не говорим за поредицата ББ все пак. Но и аз, колкото и нескромно да звучи смятам, че откъм баланс на битките съм се справил.

Аз си развих биткаджийски герой (макар и не краен), защо счетох, че другите неща по-лесно ще компенсирам с изборите си. При това се очаква що годе да бъде така и средностатистически, гледайки баланса, щеше да бъде така, ако в битката с Црбх3 не бях хвърлил 3-4 пъти между 2 и 4 и почти ме затриха там, останах на няколко точки живот. Мисля, че балансът е приличен, то не е прекалено пипкав.

Бонус силата е абсолютно безсмислена като геймплей (което ще дразни част от хората), мен ме подразни при първата нагласа с която хванах произведението (заради допълнителната възхвала Господа, включена дори в геймплея), и не ми пречеше при втората.

Ти възможно ли е да си очаквал да хванеш толкова пипкава тема като религия, да я комбинираш с хумор и да не подразниш нито религиозните читатели, нито нерелигиозните? Много по-вероятно е да подразниш и двете групи. Аз бих избрал или едната, или едната и бих доразвил книгата изцяло за нея.

Аз приемам тази числова илюстрация на събитията. Използвам подобен похват на едно място в Абаносовия дракон (упс, всъщност в Острова на Белязания Чък).