Три "нови" книги-игри

Интересно откритие, мерси Монев. Любопитно ми е да ги разгледам, само ми се струва грехота да подкрепям начинанието, купувайки книгите.

Все някой трябва да ги купи, та да ги станираме и разпознаем, ако се окажат истински =)

[offtopic]

Krassy писа: писа:

Ще споделя няколко наблюдения от публикуваните първи страници. Има някаква интерактивност, но според мен в доста примитивна форма. Въпросът в края на първата част е "Как ще премине пътуването с автобус?"
Читателите избират буквално какво ще се случи, докато в книгите игри обикновено (и според мен това е правилното състояние на нещата) читателят избира как да постъпи героят, а авторът избира какво да се случи, като има някаква причинно-следствена връзка между избора и последиците. Всъщност малко ми е трудно да го формулирам, но накратко: "Има нещо гнило в Дания".

Подходът е нестандартен, но валиден и познат - книгата си е интерактивна, т.е. "книга-игра" по дефиниция. Често се прилагаше от Сим Николов навремето, среща се като единични случаи и в други книги-игри да се избира нещо отвъд действията на героя. Ти все си мислиш, че нещо ако не е "Варварският Бог" не е книга-игра - понятието е много по-широко и обхваща недвусмислено неща като "Седемте живота на Мая", приказките-игри и вероятно тези книжки, без да правя асоциация между трите неща :) Дори благодарение на хора като теб и Никола имаме удоволствието на практика да се убедим колко широко може да бъде и за колко разнородна аудитория.

A gamebook is a work of fiction that allows the reader to participate in the story by making effective choices. The narrative branches along various paths through the use of numbered paragraphs or pages.

[/offtopic]

Специално за вас се сдобих, прочетох и писах за "Влюбена в Париж" и поредицата като цяло.
Enjoy

www.knigi-igri.bg/articles-revie ... a-einwohlt

Е, ревюто е по-скоро "през нашата камбанария", ако идеята беше да популяризираме серията пред ученичките, бих подходил по друг начин. По-скоро е итнересно дали ако половин клас 15 годишни момичета я прочетат ще им хареса. Ако проведеш експеримента, резултатите ще са любопитни

ПП. Освен това дори да не им хареса, това не означава, че не е книга-игра, а че е кофти такава. Прав си иначе за почти всичко в поста ти, просто за мен това, че изборите влияят на сюжета е достатъчно да го броя за интерактивна литература, за книга-игра, макар да не са квалифицирани строго като добри/лоши и да няма точки. И не е точно да си избираш кой разказ да прочетеш, това е по-скоро вярно за "Момиче влиза в бара". Тук можеш да направиш всякакви комбинации, на око ми се струва, че може около по 100-тина начина да се мине книгата (което не е кой знае колко де, в нормална книга-игра са десетки хиляди).

ПП2. Корицата е потрес, или качеството също е ниско, или моята бройка е имала лош късмет - и двете книги, които открих в книжарницата, бяха доста разпарцалени, макар и "чисто нови". Все пак са там от 4 години, но бройката ми на "Влюбена в Париж" изглежда по-зле от някои от купените ми втора ръка книги.

Брава Трофоиев, чудесно ревю. Ще трябва да те врънкам да ми заемеш бройка като ги превъртиш =)
Това за последователното четене наистина е интересен похват!