Петият принц 2: Разрушител

Влязох в кръчма, влязох в битка. Понеже вече умрях тук при първи прочит знаех най-добрата техника и я избрах - само тя прави победата горе долу сигурна. Победих.
Тръгнах из пустинята да обединявам племената.
Минах по най-безпроблемния път от юг, намерих куче и нищо друго, стигнах до целта за 9 време, като минах през една камара безполезни бедуински села, порадищото нямам КД карта. Видях къде да се лекувам евтино. На целевата локация ми се каза "преди 60 време не се връщай" и леко бях в шах - нямах никаква идея какво се очаква да правя.
До този момент имах 1 допълнителен мех, който направи следенето на водата излишно - то и на 3 меха не ти е особен проблем, та реших, че това ми е по-скоро досадна работа, отколкото геймплей, та реших да не се занимавам с това. Отчитането по 1 време на всеки ход също ми досади и го гледах по-скоро "на око" - от време на време писах по 5-10 точки и така. Така обикалянето на картата стана доста по-приятно и по-малко работа, но все още - безцелно.
Продължих да обикалям обратно на часовниковата стрелка и най-сетне намерих два потенциални източника на "цел" - един негър, който ме счупи от бой, но избягах и му запомних "цаката". На тази втора битка вече съм наясно, че изборът на техника е тотално на сляпо за мен и не мога да видя защо тези, които авторът определя като най-добри са най-добри, т.е. вероятно няма да мога да предвидя и в следващите битки. Примерно не бих правил "тежки удари отгоре" срещу бърз противник с кинжали, което би му позволило да скъси дистанцията - всъщност това според мен не е най-добрата стратегия, а най-лошата в такава ситуация (след опцията да опиташ да му влезеш на блъскане с "Бръснещ пясък", която пък не е оценена като лоша). Отделно от това, системата за бой ми харесва, сама по себе си. Развръзката е бърза, различното отърваване от различните рани в последствие има потенциал да създаде интересни ситуации, с повече дълбочина от "лекуваш си 2 точки живот.

Оптимизирах си битките - първоначално записвам едно число (+/-), което е разликата между бойните ни умения с противника. После го коригирам с разликата от точките от тактиката (например +5 за мен и +2 за него си е просто сумарно +3, както и да се погледне. Ако съм изоставал с една точка БУ преди това, например, крайната разлика става "+2"). Не мога да видя причина защо не е поначало направено така, може би за да няма отрицателни числа. Този резултат наричам "Разлика в Боя" и е единственото, което ми трябва от тук на сетне - добавям я към зара си и само отчитам и разликите от раните. Много по-стегнато и просто става.

Та така, после срещнах и един дядо, който търсеше нещо. Междувременно намерих разни леяни и предмети за продаване. Излекувах се; върнах се и счупих негъра; допретърсих няколкото локации, които не бях до този момент и намерих каквото се търсеше, след това получих куеста и вече знаех къде да го продължа. Той се оказа лесен и събрах и 9-те парчета от картата, като най-вече се изразяваше в пазаруване за разните селски лидери (и използването на вече намерени неща). Изпълних основния куест лесно (като събереш картата, няма къде да го объркаш), след това с оставащото си около 25 време и вече намерените далавери от разлики в курс купува/продава насъбрах до 1000 леяни от търговия - купуваш от едно поле предмети, които продаваш на съседното по диагонал на двойна цена (което е по 10 злато на поле в инвентара за 2 Време). Не знам дали това е замислено, притеснявам се дали няма да обезсмисли въобще парите оттук насетне, но пък не вярвам толкова очевидна методика за забогатяване да е пропусната по случайност.

Стигнах до разговорът с бедуините, взех едно явно не толкова добро решение, но после се "възстанових" от него и ми хареса как е реализирано - това вече се е получило елегантно. Без кодови думи, просто ако се "поправиш" разговорът прелива в правилната посока.

Game saved: Level up, 1000 леяни, бедуини на моя страна +/- един Бог.

Лур е ебаси мястото, ограбиха ме 3 пъти, пребиха ме поне толкова, прецакаха ме няколко пъти и се изнесох с тежка рана и 1000 леяни по-малко... В сравнение с него "Градът на крадците" е като къмпинг "Каваците", ВСЕКИ те прецаква...
Освен това установих, че Сайнир е най-слабият войн на целия континент. Предвид стартовото му БУ 2... ами не намерих някой по-слаб (освен един луд прошляк) - бил той произволен докер, някакви пияни на кирка люде... всеки е по-добър боец от бедния пети принц.

Стори ми се много интересен подхода на автора, който порязва играча отново и отново и отново (почти) всеки път, когато се намеси в нещо, което не му е работата - особено ако е свързано с насилие или спор/ежене в дипломатическите сцени. В общи линии из целия Лур важи правилото "не се бий, не се закачай, не се замесвай с опасни типове", което важи до голяма степен и в сцените с преговорите в Лур, Камор и дори Блес - не трябва да се правиш на мъж. Това е много интересно и се връзва добре с "обрата" в късната част на книгата.
Това, което създава проблем, е че в някои от ситуациите всъщност трябва да се намесиш, за да си "отключиш пътя до успешния финал" и трудно можеш да направиш информиран избор кога е правилно или грешно да го направиш (примерно ситуацията с каруцата на път "1" не е много различна спрямо тази на "рибарския пристан". Тази на пазара не е много различна от другата на път "1". Един вид си пуснат да въртиш колелото на късмета, знаеш че трябва да го въртиш докато не посъбереш награди (без идея какви и колко), но в 3 от 4 случая си изритан в зъбите, без особени опции да се спасиш веднъж като стане ясно, че не е трябвало да правиш това "завъртане" - в някои толкова зловещо, че са равносилни на "Край" (губиш си всички пари, предмети и получаваш рани). Истина е, че в много от сцените има достатъчно подсказки да си кажеш "ами да, тук ясно, че не трябваше да се бъркам", ама като знаеш, че има някакви места, на които трябва да се набъркаш и няма как да знаеш къде, защо и какво търсиш, някак си се чувстваш наказан безпричинно. Иначе е интересна тази локация, но лично аз бих подходил с по-меки наказания и бих дал шанс на играча с някакви интересни избори да се измъква от тези ситуации без наказание, не бих го наказвал само защото е проверил какво се случва еди си къде - нормално е, да е любопитен и играта изисква от него да се меси.