Получени "Благодаря": 592
Тервел. Роденият да побеждава
09 Авг 2020 16:06
Тервел. Роденият да побеждава #136339
Вероятно се бъркам с Асверг, така е. Две книги-игри на историческа тема излязоха - за Крум и за Тервел, в близък период помежду им. Ако ще може да се намери по книжарници книгата-игра за Тервел (или на панаир за книгата) ще я купя със сигурност. Благодарности на Сашо за справката.
Истината ще те направи свободен
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
09 Авг 2020 19:46
Topic Author
Тервел. Роденият да побеждава #136340
Здравей,
С написаното по-горе имам предвид, че аз, съвместно със сдружение "Българска история", поставям началото на поредица от исторически книги-игри, с които да представя под формата на игра различни епизоди от българската история, без значение хронологичната последователност на събитията. По никакъв начин не твърдя, че това е първата историческа книга-игра в България, нито че е първата такава в световен мащаб. Просто отбелязвам, че книгата-игра за Тервел е част от поредица, която тепърва ще доразвивам с нови заглавия, посветени също на българската история.
Радвам се, че историческата тематика ти е интересна и се надявам книгата-игра за кан Тервел да ти допадне. Проф. Пл. Павлов наистина е сред утвърдените изследователи в българската историческа общност, но и проф. Г. Атанасов също е неизменна част от тях. Той е един от най-добрите български археолози, който дълги години е изследвал Плиска, както и българските селища, разположени отвъд Дунава и около Приднепровието. Във връзка с това проф. Г. Атанасов застъпва в своите трудове някои доста интересни теории като тази, че всъщност кан Кубрат не е управлявал Стара Велика България от Фанагория, както се твърди от редица наши историци, а от свой аул, разположен някъде около Приднепровието, позовавайки се на множество открити селища именно в тези земи. Също така, той предполага и че българи и славяни са живели заедно още по времето на кан Кубрат, като за това говорело наличието на славянски жилища в или в близост до български населени места, включително и това, че именно заради тази близост със славяните българите още тогава започват да водят отседнал начин на живот. Относно управлението на кан Тервел, той развива тезата, че т.нар. Крумов дворец е построен още по негово време, а не век по-късно, както се предполагаше доскоро. Въобще обширни и много интересни са изследванията на проф. Г. Атанасов. Ако ти е интересен този период, препоръчвам ти неговата книга - iztok-zapad.eu/parvostroitelite-na-balgarskata-darzhavnost, излязла през 2015 г., в която са изложени може би най-актуалните открития и теории, свързани не само с Кубрат, а и с Аспарух и Тервел. През последните близо десет години д-р Ал. Стоянов направи доста задълбочени изследвания, свързани с военната история на България, включително численост на българската и противниковата войска, командири, предприети стратегии и т.н. при редица важни сражения, затова също са много полезни, когато се разглежда темата за кан Тервел (той води доста битки с ромеите, хазарите и арабите). Споменатите от мен по-горе историци далеч не са единствените, чиито трудове съм използвал. Към тях ще добавя акад. В. Гюзелев - един от най-известните изследователи на средновековната история на България, както и проф. Г. Бакалов, който също има големи заслуги в тази област. Има още много други, които съм посочил в края на книгата.
Поздрави.
С написаното по-горе имам предвид, че аз, съвместно със сдружение "Българска история", поставям началото на поредица от исторически книги-игри, с които да представя под формата на игра различни епизоди от българската история, без значение хронологичната последователност на събитията. По никакъв начин не твърдя, че това е първата историческа книга-игра в България, нито че е първата такава в световен мащаб. Просто отбелязвам, че книгата-игра за Тервел е част от поредица, която тепърва ще доразвивам с нови заглавия, посветени също на българската история.
Радвам се, че историческата тематика ти е интересна и се надявам книгата-игра за кан Тервел да ти допадне. Проф. Пл. Павлов наистина е сред утвърдените изследователи в българската историческа общност, но и проф. Г. Атанасов също е неизменна част от тях. Той е един от най-добрите български археолози, който дълги години е изследвал Плиска, както и българските селища, разположени отвъд Дунава и около Приднепровието. Във връзка с това проф. Г. Атанасов застъпва в своите трудове някои доста интересни теории като тази, че всъщност кан Кубрат не е управлявал Стара Велика България от Фанагория, както се твърди от редица наши историци, а от свой аул, разположен някъде около Приднепровието, позовавайки се на множество открити селища именно в тези земи. Също така, той предполага и че българи и славяни са живели заедно още по времето на кан Кубрат, като за това говорело наличието на славянски жилища в или в близост до български населени места, включително и това, че именно заради тази близост със славяните българите още тогава започват да водят отседнал начин на живот. Относно управлението на кан Тервел, той развива тезата, че т.нар. Крумов дворец е построен още по негово време, а не век по-късно, както се предполагаше доскоро. Въобще обширни и много интересни са изследванията на проф. Г. Атанасов. Ако ти е интересен този период, препоръчвам ти неговата книга - iztok-zapad.eu/parvostroitelite-na-balgarskata-darzhavnost, излязла през 2015 г., в която са изложени може би най-актуалните открития и теории, свързани не само с Кубрат, а и с Аспарух и Тервел. През последните близо десет години д-р Ал. Стоянов направи доста задълбочени изследвания, свързани с военната история на България, включително численост на българската и противниковата войска, командири, предприети стратегии и т.н. при редица важни сражения, затова също са много полезни, когато се разглежда темата за кан Тервел (той води доста битки с ромеите, хазарите и арабите). Споменатите от мен по-горе историци далеч не са единствените, чиито трудове съм използвал. Към тях ще добавя акад. В. Гюзелев - един от най-известните изследователи на средновековната история на България, както и проф. Г. Бакалов, който също има големи заслуги в тази област. Има още много други, които съм посочил в края на книгата.
Поздрави.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: banskidedo
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
10 Авг 2020 09:02
10 Авг 2020 09:04 от nixata.
Тервел. Роденият да побеждава #136341
Отдавна не ми се беше случвало да пиша негативно ревю за нова книга-игра. В повечето случаи нещо ако не ми беше харесало, пропусках да го коментирам. Но за "Тервел" не се сдържах. Ще започна с плюсовете, тъй като те не са много. Книгата е доста обемна (600 епизода). За всеки, който е по-далеч от историята, тя ще е полезна, тъй като ще го запознае в детайли с управлението на хан Тервел. Това мисля, че е основният плюс на книгата-игра. Но за съжаление май е и единственият.
Литературата – нивото на текст е повече от трагично. Авторът може да е чел много исторически книги, но трябва да наблегне повече на художествената литература, особено ако има желание да продължи да пише. Употребата на думи и комбинацията от тях на места ме удивляваше. Тук не мога да обвиня редакторите, при този обем няма как да редактираш някой, който не може да пише. Просто вдигаш ръце и се примиряваш, че това е нивото. особено пък ако авторът е „обзет от голямо самочувствие“ подобно на Сисиний в книгата Нещата щяха да са по-добре ако авторът се беше придържал към по-телеграфен стил на писане, а не се беше опитвал да литературничи. Патосът и патриотизмът в някои сцени имат обратен ефект, вместо читателят да почувства гордост, по-скоро предизвикват насмешка с абсурдността си. Вражески армии нахлуват в „свещените български земи“. Колко да са свещени, ако се приеме, че ги владеем само от около само 30 години… книгата е пълна с подобни тъпотии.
Сюжет – той си е по историята, но тук по-скоро бих обърнал внимание на сцените и ситуациите. Някои са толкова наивни, че бият в пъти засадата в гъста гора с конница. Тервел заявява, че не знае какво се случва в Константинопол, тъй като разчита само на информацията от хората, които праща за ежегодния данък. Това е един типичен пример за книгата. Как може някой да допусне, че владетел няма да има агенти в съседна вражеска държава, или дори няма да получава информация от търговците, които пътуват от и до там, та е опрял веднъж годишно да научава какво се случва там?! Тервел е допуснат при седемте князе на славяните само със своя кавхан, тъй като времената са несигурни или обстановката е несигурна, нещо такова Лошото е, че така някой по-млад и разумен читател ще остане с грешното впечатление, че по онова време хората са идиоти. А и повечето навярно са гледали поне„Game of thrones” и някак си са „подготвени“, че заговори, конспирации и битки не се толкова наивни и плоски.
Играта – ами и тя не ми предложи нещо, което да ме заинтригува. В голямата си част в зависимост от избора ти се променя някой показател нагоре или надолу. Никой не води до някакво по-сериозно разклонение или да повлиява на историята по-нататък, т.е книгата си е изцяло „железница“. Изборите са „ала Колин Уолъмбъри“ – ако направиш добро печелиш, ако направиш лошо – губиш. Но пък Колин компенсираше с интересни истории много добро ниво на текста. В „Походът към Константинопол“ ме подразни това, че имаш Х време да стигнеш до там, но никой не ти казва колко е Y времето, което ще ти бъде начислено „служебно“ в задължителните за минаване епизоди, т.е. извън това, което ще ти се отнеме в зависимост от изборите, които правиш. Това направо обезсмисля всякакво планиране. Книгата също определено е рекордьор по брой записи в дневник. Особено в графите с трите основни качества на Тервел читателят отбелязва като луд при всеки един епизод.
Липсата на илюстрации в книгата е също сериозен минус за мен. Има толкова добри художници в България по исторически теми, а и определено щеше да се вдигне сериозно нивото на оформление.
Смятам да спра до тук, за да не бъда вече обвинен в хейт на дребно. Надявам се авторът да положи много повече усилия при следващата си книга. Все пак, когато пишеш за българската история, носиш сериозна отговорност не само относно историческата част, но и за това, че ще те прочетат много младежи и не трябва те да останат разочаровани за нещо свързано с нея.
Литературата – нивото на текст е повече от трагично. Авторът може да е чел много исторически книги, но трябва да наблегне повече на художествената литература, особено ако има желание да продължи да пише. Употребата на думи и комбинацията от тях на места ме удивляваше. Тук не мога да обвиня редакторите, при този обем няма как да редактираш някой, който не може да пише. Просто вдигаш ръце и се примиряваш, че това е нивото. особено пък ако авторът е „обзет от голямо самочувствие“ подобно на Сисиний в книгата Нещата щяха да са по-добре ако авторът се беше придържал към по-телеграфен стил на писане, а не се беше опитвал да литературничи. Патосът и патриотизмът в някои сцени имат обратен ефект, вместо читателят да почувства гордост, по-скоро предизвикват насмешка с абсурдността си. Вражески армии нахлуват в „свещените български земи“. Колко да са свещени, ако се приеме, че ги владеем само от около само 30 години… книгата е пълна с подобни тъпотии.
Сюжет – той си е по историята, но тук по-скоро бих обърнал внимание на сцените и ситуациите. Някои са толкова наивни, че бият в пъти засадата в гъста гора с конница. Тервел заявява, че не знае какво се случва в Константинопол, тъй като разчита само на информацията от хората, които праща за ежегодния данък. Това е един типичен пример за книгата. Как може някой да допусне, че владетел няма да има агенти в съседна вражеска държава, или дори няма да получава информация от търговците, които пътуват от и до там, та е опрял веднъж годишно да научава какво се случва там?! Тервел е допуснат при седемте князе на славяните само със своя кавхан, тъй като времената са несигурни или обстановката е несигурна, нещо такова Лошото е, че така някой по-млад и разумен читател ще остане с грешното впечатление, че по онова време хората са идиоти. А и повечето навярно са гледали поне„Game of thrones” и някак си са „подготвени“, че заговори, конспирации и битки не се толкова наивни и плоски.
Играта – ами и тя не ми предложи нещо, което да ме заинтригува. В голямата си част в зависимост от избора ти се променя някой показател нагоре или надолу. Никой не води до някакво по-сериозно разклонение или да повлиява на историята по-нататък, т.е книгата си е изцяло „железница“. Изборите са „ала Колин Уолъмбъри“ – ако направиш добро печелиш, ако направиш лошо – губиш. Но пък Колин компенсираше с интересни истории много добро ниво на текста. В „Походът към Константинопол“ ме подразни това, че имаш Х време да стигнеш до там, но никой не ти казва колко е Y времето, което ще ти бъде начислено „служебно“ в задължителните за минаване епизоди, т.е. извън това, което ще ти се отнеме в зависимост от изборите, които правиш. Това направо обезсмисля всякакво планиране. Книгата също определено е рекордьор по брой записи в дневник. Особено в графите с трите основни качества на Тервел читателят отбелязва като луд при всеки един епизод.
Липсата на илюстрации в книгата е също сериозен минус за мен. Има толкова добри художници в България по исторически теми, а и определено щеше да се вдигне сериозно нивото на оформление.
Смятам да спра до тук, за да не бъда вече обвинен в хейт на дребно. Надявам се авторът да положи много повече усилия при следващата си книга. Все пак, когато пишеш за българската история, носиш сериозна отговорност не само относно историческата част, но и за това, че ще те прочетат много младежи и не трябва те да останат разочаровани за нещо свързано с нея.
I've seen 'em come; I've watched 'em go,
Watched 'em rise, witnessed it and watched 'em blow.
Watched 'em all blossom and watched 'em grow.
It's all the same shit all across the globe.
I just sit back and watch the show.
Watched 'em rise, witnessed it and watched 'em blow.
Watched 'em all blossom and watched 'em grow.
It's all the same shit all across the globe.
I just sit back and watch the show.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Yann Gamgee, Ал Торо, Mindcrime, Shin, comics_ross, George-AL, the_arsonist, lordbulb
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
10 Авг 2020 12:21
Тервел. Роденият да побеждава #136342
Тервел. Роденият да побеждава или Завръщането на наследника за бедни.
„Коректното посочване на използваните източници в самия текст е необходимо, за да се премахнат всякакви съмнения за недобросъвестност. Така например някой недобросъвестен дипломант би могъл да приложи в края на дипломната си работа огромен списък с използвана литература, докато реално в самия текст се е позовавал едва на един или два източника.“
Започвам с това защото оставам с впечатление, че книгата претендира за някаква историческа достоверност и за „изчитане на всички първични източници“.
„По корицата посрещат“ или оформлението.
Тервел е внушителна по обема си книга, като голяма част от него идва и от използваната обемна хартия която вече е стандарт в книго-издаването, все пак всеки иска да получи „повече“ за парите си. Илюстрацията на корицата не ми харесва, но понеже вече веднъж направих грешката да обвиня художник че е направил калпава корица ( нощна смяна ), а то да се окаже, че така е поръчана ще се въздържа само до коментара за сбърканата перспектива и анатомия на основния персонаж. по техническото изпълнение мога да похваля използването на частичен лак, Младенова е добре да научи за какво се ползва той или да поработи над комуникативните си умения и да убеди поръчителя, че този ефект се ползва за акцентиране (шлема, меча, металния кант на щита, текстура на бронята), а не да се залее всичко с него освен заглавието. Матовия ламинат е добро решение спрямо илюстрацията и заглавието.
Вътре в книжното тяло има много „въздух“ с който не е прекалено и прави добро впечатление. Оформлението е на добро ниво, макар да липсват разни „екстри“, които вече се превръщат в стандарт за книгите-игри, а именно заровете по страниците. Приветствам оформлението и с голяма заглавна буква, но защо това оформление е останало само за началото, а не се е приложило и вътре в книгата, където има „исторически епизоди“ през които задължително се преминава и е можело да бъде използвано и там - сега седи някак „нехомогенно“.
Илюстрации - ха-ха-ха. Ами какво да кажа, има 1 (една) илюстрация, която изобразява карта, малко калпава изработка, понеже не е предвидено че част от нея ще бъде изядена при лепенето. Това което ме подразни обаче беше, че легенда е на гърба, повтарям на гърба на картата! Самата легенда от своя страна може и да е помирисала редактор, ама може и да не. то това важи и за текста, но за него по нататъка. Към илюстрациите с доста условности може да се причислят схемите на бойните формации и дневниците. И докато схемите са просто схеми без никаква обяснение към тях освен име за дневниците може да се кажат и добри неща. Като начало - цветни са и са поставени като свързана с книжното тяло вложка. С приятно оформление са. Освен това има възможност да си ги „изрежеш“. Проблемите при тях са два, първо на гланцова хартия са, което преви писането една идея по-трудно (бел. ползвайте матова), второто е че са с разменени места - първо е дневника който ти държи „сейфовете“ и едва след него е основния в който си водиш записките.
Използваната литература, представлява калпаво форматиран библиографски списък. Нито се знае каква част от списъка е ползвана, нито къде е ползвана, нито дали е ползвана. Ако ще се тежкарее поне да се направи качествено или да се пита някой който разбира (примерно гугъл) как се правят тия неща. Тук разочаровинието ми настина е двойно, защото след като видях въпросния списък очаквах че в текста някъде ще се отбележи кое е „достоверно“ и кое е фентъзи фикшън по българската история.
Последно за оформлението ще спомена че различните „глави“ не са добре обособени и вместо на дясна страница, започват „където ми дойде“.
Литературната част
В издателското каре са споменати цели два редактори, един коректор, та и един научен консултант. Както каза един колега „Дано наистина са имали нужда от тия пари“, та да си поставят имената под тоя текст. Не ме разбирате погрешно, литературната част не е пълна трагедия чете се сравнително леко докато не се надъниш на някой „бисер“. Това за засадата на кавалерията в гъстата гора вече го коментирахме. Всъщност от текста оставам с впечатлението че любимата тактика на Тервел е било да вкара кавалерията си в някоя гора и да нападне изненадващо от там (има го на още две три места) и да, да те нападне кавалерия докато си в гора си е изненадващо. Това как 15 хилядна войска се строява в една редица за да тръгне на поход, как Тервел пришпорва войската (поне три пъти), как се затичва докато е на кон или излишната епика при навлизане в чужда територия с цел да защитим нашата... Някой по-горе спомена ли че по това време са живели идиоти?
Тези неща те вадят от историята и настина се питаш колко па нуждаещи се са били двамата редактори. Пък и Веселин Асенов (наУчния консултант) та да допуснат публикуването на такъв текст.
То не е много част от литературата, но летоброенето 700 и някоя си след христа започва да се използва по-масово едва през девети век. Ромеите го броят от началото на сътворението, а наще хора вероятно от царуването на конкретен хан. Издразни ме и това че нащо момче прави „езически“ ритуали при условие че е „правоверен“, демек вярва в единствения истински бог - Тнагра. Това и че всъщност на солидите (златните монети в римската империя по това време) им се казват номизми (названието на гръцки от стотина години по-късно) също ме извади от филма на места.
Играта
Леле майко. Човека казва, че се е учил от големите, като споменава и Майндкрайм. Цедките в играта наистина са въведени от наш Мишо, но основната схема на игра поразително прилича на подобрена вариант на „ Асасинете на персия “ - в смисъл вместо наказателни точки получаваш хокане „ала върдж“ след което те връщат в правата пътека, а ако си познал кое е „логичното“ ти дават моркова. С други думи, макар в играта да има страшно много променливи или по скоро промени на записа в дневника самата игра е теснолинейка. Има опити за излизане от нея на няколко места където се получава вилица за много кратки периоди от книгата и в интерес на истината точно те са интересните места, който може да ви е интересно да разлистите докато играете.
Ако не броим, хокането на играча и това, че единственото „вярно“ решение е историческото играта страда от три главни недостатъка:
Кодови думи - по-скоро липсата им. Това е оправдано от схемата на игра (железница), но е ужасно неприятно за играч с предишен опит. За да не съм голословен:Играч свикнал с това че изборите му имат значение би се замислил дали да не го остави жив, НО тук няма кодови думи и съответно това не е морален или стратегически избор, а математически (от къде ще паднат най-много точки) - да обесете го вземете „мъдрост“ и да не ви пука. По натам има доста такива избори за трупане на точки, някой са по-малко малоумни от други, но гадния вкус в устата, че от теб нищо не зависи и няма последствия остава.
Цедка - Митака от някъде е чул за цедките, сторила му се е добра идея, все пак е на Майкъл Майндкрайм, и е решил да я включи както един Върдж знае. Какво искам да кажа? С думи прости: изпусната е целевата сума или това което трябва да постигнеш като точки, за да преминеш през цедката. При Мишо се казваше „трябва да имаш минимум толкова стойност на Х, толкова на У, а за Z колкото повече толкова по добре, ама не по-малко от 8“. Цедката при Тервел е по скоро секира и единствената подсказка какви точки събираш (за колко въобще не се и говори) е това което най-често ти се пада при „верните“ избори. Наистина точки са дават за всичко с пълни шепи и ако знаеш поне малко за конкретните исторически събития няма да те удари секирата, но такова нещо като „планиране“ е просто илюзия. Това е едно то нещата които могат да се подобрят в играта без особени трудности.
Бойната система - е тип „Мечо Пух“. За незапознатите това е бойната система, която включва в определянето на „атаката“ вторичен показател, в случая живота. Ако първия ти удар е успешен получаваш екстра 33% шанс за втория, а ако и той е успешен взимаш още 66% шанс за успех на третия... Това важи и за противника обаче. та в общи линии битката се решава с четири удара при сравнително равни показатели след това ножицата става по-голяма от добавяния вариатор (+1 зар в общия случай). Самата система е живот+сила+1 зара<>живот+сила+1 зара (на противника). Отделно от това, ако твоя живот+сила-6>живот+сила (на противника) битката се обезсмисля тотално (виж по-горе примерите на Ефикс).
В началото започнах с това, че Тервел е Завръщането за бедни. Държа на тази своя теза по няколко причини.
Първо в завръщането има илюстрации, който често се използват за да илюстрират точна каква е ситуацията в момента. Това е особено важно в „тактическата“ част преди всяка „битка с бос“, където взимаш решения на база описанията на автора. Само дето на автора не му са отдава да опише с думи какво точно има в предвид. Примерно битката с аварин някъде в началото. той ме напада с дигната над главата брадва. Предлага ми се да замахна към главата, към краката или да го намушкам в корема с моята сабя. Оказва се че намушкването е грешен вариант защото, забележете, „той парира“, парира с БРАДВА!!! Извинете ме за главните букви. Друга малоумщина беше нападението кавалерията над пехота в редица вместо в клин. Като същата тактика (клин) при предишна идентична ситуация се оказва вярна, а сега е тотал щета. тук трябва да напомня, че в книгата няма кодови думи и съответно няма как противника да се учи от предишен опит.
„Една картинка казва повече от хиляди думи“, в случая калпаво написани думи.
Ако към всички тези битки имаше приложени схеми и илюстрации, ако редакторите не бяха работили фиктивно, ако беше положена малко повече старание и книгата беше изчетена поне още веднъж преди да се засили за печат това щеше да е личния ми фаворит за Златна никса . Автора обаче и избрал да направи исторически достоверна книга (която не е исторически достоверна или поне никъде не е посочено кое е достоверното) и да се хвърли в област без дори да се допита до общоността (да ме извинява, ама ако Торо и Майкъл бяха наистина замесени 80% от тия неща щяха да се оправят.)
Доброто в случая е, че имаме една сравнително прилична книга-игра, че автора вече планира следващата и че може би, силно се надявам на което, при следващата си книга ще подходи по-сериозно и ще има достатъчно бюджет, за да изработи така както заслужава да бъде направена книга посветена на българската история.
„Коректното посочване на използваните източници в самия текст е необходимо, за да се премахнат всякакви съмнения за недобросъвестност. Така например някой недобросъвестен дипломант би могъл да приложи в края на дипломната си работа огромен списък с използвана литература, докато реално в самия текст се е позовавал едва на един или два източника.“
Започвам с това защото оставам с впечатление, че книгата претендира за някаква историческа достоверност и за „изчитане на всички първични източници“.
„По корицата посрещат“ или оформлението.
Тервел е внушителна по обема си книга, като голяма част от него идва и от използваната обемна хартия която вече е стандарт в книго-издаването, все пак всеки иска да получи „повече“ за парите си. Илюстрацията на корицата не ми харесва, но понеже вече веднъж направих грешката да обвиня художник че е направил калпава корица ( нощна смяна ), а то да се окаже, че така е поръчана ще се въздържа само до коментара за сбърканата перспектива и анатомия на основния персонаж. по техническото изпълнение мога да похваля използването на частичен лак, Младенова е добре да научи за какво се ползва той или да поработи над комуникативните си умения и да убеди поръчителя, че този ефект се ползва за акцентиране (шлема, меча, металния кант на щита, текстура на бронята), а не да се залее всичко с него освен заглавието. Матовия ламинат е добро решение спрямо илюстрацията и заглавието.
Вътре в книжното тяло има много „въздух“ с който не е прекалено и прави добро впечатление. Оформлението е на добро ниво, макар да липсват разни „екстри“, които вече се превръщат в стандарт за книгите-игри, а именно заровете по страниците. Приветствам оформлението и с голяма заглавна буква, но защо това оформление е останало само за началото, а не се е приложило и вътре в книгата, където има „исторически епизоди“ през които задължително се преминава и е можело да бъде използвано и там - сега седи някак „нехомогенно“.
Илюстрации - ха-ха-ха. Ами какво да кажа, има 1 (една) илюстрация, която изобразява карта, малко калпава изработка, понеже не е предвидено че част от нея ще бъде изядена при лепенето. Това което ме подразни обаче беше, че легенда е на гърба, повтарям на гърба на картата! Самата легенда от своя страна може и да е помирисала редактор, ама може и да не. то това важи и за текста, но за него по нататъка. Към илюстрациите с доста условности може да се причислят схемите на бойните формации и дневниците. И докато схемите са просто схеми без никаква обяснение към тях освен име за дневниците може да се кажат и добри неща. Като начало - цветни са и са поставени като свързана с книжното тяло вложка. С приятно оформление са. Освен това има възможност да си ги „изрежеш“. Проблемите при тях са два, първо на гланцова хартия са, което преви писането една идея по-трудно (бел. ползвайте матова), второто е че са с разменени места - първо е дневника който ти държи „сейфовете“ и едва след него е основния в който си водиш записките.
Използваната литература, представлява калпаво форматиран библиографски списък. Нито се знае каква част от списъка е ползвана, нито къде е ползвана, нито дали е ползвана. Ако ще се тежкарее поне да се направи качествено или да се пита някой който разбира (примерно гугъл) как се правят тия неща. Тук разочаровинието ми настина е двойно, защото след като видях въпросния списък очаквах че в текста някъде ще се отбележи кое е „достоверно“ и кое е фентъзи фикшън по българската история.
Последно за оформлението ще спомена че различните „глави“ не са добре обособени и вместо на дясна страница, започват „където ми дойде“.
Литературната част
В издателското каре са споменати цели два редактори, един коректор, та и един научен консултант. Както каза един колега „Дано наистина са имали нужда от тия пари“, та да си поставят имената под тоя текст. Не ме разбирате погрешно, литературната част не е пълна трагедия чете се сравнително леко докато не се надъниш на някой „бисер“. Това за засадата на кавалерията в гъстата гора вече го коментирахме. Всъщност от текста оставам с впечатлението че любимата тактика на Тервел е било да вкара кавалерията си в някоя гора и да нападне изненадващо от там (има го на още две три места) и да, да те нападне кавалерия докато си в гора си е изненадващо. Това как 15 хилядна войска се строява в една редица за да тръгне на поход, как Тервел пришпорва войската (поне три пъти), как се затичва докато е на кон или излишната епика при навлизане в чужда територия с цел да защитим нашата... Някой по-горе спомена ли че по това време са живели идиоти?
Тези неща те вадят от историята и настина се питаш колко па нуждаещи се са били двамата редактори. Пък и Веселин Асенов (наУчния консултант) та да допуснат публикуването на такъв текст.
То не е много част от литературата, но летоброенето 700 и някоя си след христа започва да се използва по-масово едва през девети век. Ромеите го броят от началото на сътворението, а наще хора вероятно от царуването на конкретен хан. Издразни ме и това че нащо момче прави „езически“ ритуали при условие че е „правоверен“, демек вярва в единствения истински бог - Тнагра. Това и че всъщност на солидите (златните монети в римската империя по това време) им се казват номизми (названието на гръцки от стотина години по-късно) също ме извади от филма на места.
Играта
Леле майко. Човека казва, че се е учил от големите, като споменава и Майндкрайм. Цедките в играта наистина са въведени от наш Мишо, но основната схема на игра поразително прилича на подобрена вариант на „ Асасинете на персия “ - в смисъл вместо наказателни точки получаваш хокане „ала върдж“ след което те връщат в правата пътека, а ако си познал кое е „логичното“ ти дават моркова. С други думи, макар в играта да има страшно много променливи или по скоро промени на записа в дневника самата игра е теснолинейка. Има опити за излизане от нея на няколко места където се получава вилица за много кратки периоди от книгата и в интерес на истината точно те са интересните места, който може да ви е интересно да разлистите докато играете.
Ако не броим, хокането на играча и това, че единственото „вярно“ решение е историческото играта страда от три главни недостатъка:
Кодови думи - по-скоро липсата им. Това е оправдано от схемата на игра (железница), но е ужасно неприятно за играч с предишен опит. За да не съм голословен:
Още като се върнеш в столицата след първия поход попадаш на някакъв стар войн дето се е накъркал. Той има много опит и неведнъж е помагал на дядо ти и на баща ти в заплетени сражения. Предоставят ти се възможност да го обесиш, щото е пияна и два варианта да го помилваш.Цедка - Митака от някъде е чул за цедките, сторила му се е добра идея, все пак е на Майкъл Майндкрайм, и е решил да я включи както един Върдж знае. Какво искам да кажа? С думи прости: изпусната е целевата сума или това което трябва да постигнеш като точки, за да преминеш през цедката. При Мишо се казваше „трябва да имаш минимум толкова стойност на Х, толкова на У, а за Z колкото повече толкова по добре, ама не по-малко от 8“. Цедката при Тервел е по скоро секира и единствената подсказка какви точки събираш (за колко въобще не се и говори) е това което най-често ти се пада при „верните“ избори. Наистина точки са дават за всичко с пълни шепи и ако знаеш поне малко за конкретните исторически събития няма да те удари секирата, но такова нещо като „планиране“ е просто илюзия. Това е едно то нещата които могат да се подобрят в играта без особени трудности.
Бойната система - е тип „Мечо Пух“. За незапознатите това е бойната система, която включва в определянето на „атаката“ вторичен показател, в случая живота. Ако първия ти удар е успешен получаваш екстра 33% шанс за втория, а ако и той е успешен взимаш още 66% шанс за успех на третия... Това важи и за противника обаче. та в общи линии битката се решава с четири удара при сравнително равни показатели след това ножицата става по-голяма от добавяния вариатор (+1 зар в общия случай). Самата система е живот+сила+1 зара<>живот+сила+1 зара (на противника). Отделно от това, ако твоя живот+сила-6>живот+сила (на противника) битката се обезсмисля тотално (виж по-горе примерите на Ефикс).
В началото започнах с това, че Тервел е Завръщането за бедни. Държа на тази своя теза по няколко причини.
Първо в завръщането има илюстрации, който често се използват за да илюстрират точна каква е ситуацията в момента. Това е особено важно в „тактическата“ част преди всяка „битка с бос“, където взимаш решения на база описанията на автора. Само дето на автора не му са отдава да опише с думи какво точно има в предвид. Примерно битката с аварин някъде в началото. той ме напада с дигната над главата брадва. Предлага ми се да замахна към главата, към краката или да го намушкам в корема с моята сабя. Оказва се че намушкването е грешен вариант защото, забележете, „той парира“, парира с БРАДВА!!! Извинете ме за главните букви. Друга малоумщина беше нападението кавалерията над пехота в редица вместо в клин. Като същата тактика (клин) при предишна идентична ситуация се оказва вярна, а сега е тотал щета. тук трябва да напомня, че в книгата няма кодови думи и съответно няма как противника да се учи от предишен опит.
„Една картинка казва повече от хиляди думи“, в случая калпаво написани думи.
Ако към всички тези битки имаше приложени схеми и илюстрации, ако редакторите не бяха работили фиктивно, ако беше положена малко повече старание и книгата беше изчетена поне още веднъж преди да се засили за печат това щеше да е личния ми фаворит за Златна никса . Автора обаче и избрал да направи исторически достоверна книга (която не е исторически достоверна или поне никъде не е посочено кое е достоверното) и да се хвърли в област без дори да се допита до общоността (да ме извинява, ама ако Торо и Майкъл бяха наистина замесени 80% от тия неща щяха да се оправят.)
Доброто в случая е, че имаме една сравнително прилична книга-игра, че автора вече планира следващата и че може би, силно се надявам на което, при следващата си книга ще подходи по-сериозно и ще има достатъчно бюджет, за да изработи така както заслужава да бъде направена книга посветена на българската история.
Цвят за модериране
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Yann Gamgee, Ал Торо, George-AL, the_arsonist
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
10 Авг 2020 14:00
Тервел. Роденият да побеждава #136344
Моето подробно ревю е приготвено за списанието, затова не съм коментирал до момента, но не съм съгласен със Спас на две места:
Математически това би се изразило така, ако ще се борим за такъв вид:
Ако | Sp + Hp - Se - He| > 4, то битката е предрешена.
Второто, което може да ви подведе по грешна пътека (по лично мое субективно мнение), е че е нужно за цедките да има предварително ясни стойности или цели под една или друга форма. Всъщност, няма такъв принцип - на места е удачно да са предварително известни (тематично и игрално), на други - не.
В "Тервел" конкретно преиграването на тези моменти не е толкова страшно. Пояснено е, че времето е малко, но на места играта можеше наистина да бъде по-добра в това отношение ако играчът знаеше по-добре къде се намира в координатната система (по- в края на пътя към Константинопол има "опционални" отклонения и логично на този етап да знае реално къде се намира във времето - има ли свободно, закъснява ли). Т.е. мога да се съглася в частност с критиката на Спас, но не и в извеждането на генерално такова правило.
Всъщност, видимо е, че вместо 6, в горната формула е достатъчна разлика, по-голяма от 4, за да е безсмислена (независимо в коя посока). При разлика от 5 няма как водачът да загуби живот, защото дори при максималната разлика от заровете се стига до равенство.Отделно от това, ако твоя живот+сила-6>живот+сила (на противника) битката се обезсмисля тотално .
Математически това би се изразило така, ако ще се борим за такъв вид:
Ако | Sp + Hp - Se - He| > 4, то битката е предрешена.
Второто, което може да ви подведе по грешна пътека (по лично мое субективно мнение), е че е нужно за цедките да има предварително ясни стойности или цели под една или друга форма. Всъщност, няма такъв принцип - на места е удачно да са предварително известни (тематично и игрално), на други - не.
В "Тервел" конкретно преиграването на тези моменти не е толкова страшно. Пояснено е, че времето е малко, но на места играта можеше наистина да бъде по-добра в това отношение ако играчът знаеше по-добре къде се намира в координатната система (по- в края на пътя към Константинопол има "опционални" отклонения и логично на този етап да знае реално къде се намира във времето - има ли свободно, закъснява ли). Т.е. мога да се съглася в частност с критиката на Спас, но не и в извеждането на генерално такова правило.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: nixata
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
11 Авг 2020 00:31
11 Авг 2020 01:51 от George-AL.
Тервел. Роденият да побеждава #136347
Прочетох "Тервел - роденият да побеждава" та да се включа и аз
Започвам с това, което ми хареса:
Първо приятно впечатление ми направи корицата. Има отношение към текста, вероятно това е битката при Анхиало. Имаме цялостна перспектива на сражението. Използван е и лак. Заглавието е изчистено, около него няма кичозни финтифлюшки. За основното име е използван едър шрифт, белият цвят също е супер. Второ най-неочаквано ми допадна текста. След толкова плюене по него - не го очаквах. Не съм гледал за правописни грешки, говоря за стила. Използван е научно-популярен стил, подозирам, че авторът е искал да напише нещо в стил "Конникът на Апокалипсиса". Уви, не му се е получило. Адмирирам го за цветния дневник, речника и картата. Картата, обаче можеше да е в по-малък мащаб, а на нея да е легендата. Пък и твърде много обекти е сложил става претрупано - но нейсе.
Големия брой епизод - 600 - още една съпоставка с "Калоян" (666), освен особеният стил и решението да бъде обособена книгата в отделни глави. Допаднаха ми и тактическите избори най-вече във втората и третата, но и в четвъртата част. Дотук - добре -както казал оня дето паднал до петия етаж. Да минем нататък.
Какво не ми хареса:
Авторът е решил да следва неотлъчно историческият сюжет и това ограничава много читателя откъм избори. Досега съм чел два вида исторически книги игри. При Джордж М. Джордж идеята е да превземеш форт Детройт, но независимо дали ще успееш или ще се провалиш - Понтиак губи войната. Т.е. промениш микровселената, но не и макровселената. Караджов пък имаше идея да можеш да променяш цялостно историята. Тук обаче Д.Петров е решил твърдо да се придържа към историята и това ограничава изборите.
И ето ви новина - Избори няма! Повече от две трети от книгата са салами( епизод 25 - иди на 3; eпизод 1 - иди на 5; епизод 24 - иди на 12) или зарове . На десет епизода я ви се падне един избор я - не.
Тук идва втората новина. Много от ситуациите са нелогични.И без това малкото избори не предполагат адекватност.
Тервел е владетел, обаче се пъха да се бие във всяка битка, при все, че могат да го убият, вместо да командва отзад?
Тервел забива нож в масата и това издава сила??? реално това издава много нервен и уплашен човек, в реална ситуация поне един от боилите ще скочи. Още повече, че и боилите са стресирани и ти ги стресираш допълнително, не знаеш какво можеш да очакваш от тях.
Тервел се разкъсва от мъка, че не праща канартакина да трупа боен опит, обаче вместо да загуби издръжливост трупа мъдрост?
Тервел пленява ромейски шпионин и единствените опции са да го изпрати поживо-поздраво или да го убие??? Алоооо! в ония времена за видни пленници се искал богат откуп, водели са се преговори. Не чак дотам видните пък са продавани за роби.
Канартакина става кавхан - това пък никога не е било. Него всъщност го понижават. Престолонаследник да стане канцлер
Още по-зле стават нещата около епизод 80.
Ситуацията на епизод 80 е като снайперистикя казус - твърде малко информация имаме, въобще не можем да сме сигурни в алибито на нито един от тримата. Откъде знаем, че са се провеждали тренировки при толкова много бойни действия напоследък, не е ли нелогично? И как разбрахме, че друг човек не е ранил с косата си, заподозрения; как разбрахме, че той не се е облегнал на косата, а я е държал непременно с две ръце; къде е казано, че другите двама не лъжат? Това е неинформиран избор Читателя трябва да се досеща за логиката на автора умозрително, иначе ще бъде наказан
Буквално епизод преди това има човек който стои надвесен с нож съвсем до теб, но ти имаш време да си хванеш меча и да отбиеш удара!!! Уникално! И решението да използваш ръкопашен бой, за да отблъснеш противника, който вече връхлита незнайно защо е грешно решение!, а решението да си търсиш меча в тъмното (при нападател, който е с ножа надвесен над теб) - правилното! И това трябва да е логичен избор?
отделно точките не са бета-тествани - накрая останах с минус две точки отношения с аварите. Правилно ме чухте. Минус две. Имах нула и ми взеха две. Може би затова точките нямат и лимити?
точките Сила уж трябваше да са лично качество на Тервел, а на няколко пъти нарастнаха, на база това че към него се присъедини чужда войска?! Струва ми се че Д.Петров смесва качествата, Сила на Тервел и Сила на българите (каквото уви - няма.)
Като казах отношения се сетих - за първи път има историческа книга в която авторът решава от самото начало колко точки отношения ще имам. Най-често започвам с нула точки отношения. Да съзвавам, че с ромеите съм в средно добри отношения, ама това е било при Аспарух. Сега играя с Тервел, демек всичко би следвало да почне от нулата - но не би! Бих разбрал ако авторът бе казал - имаш две петици, две четворки и една тройка разпредели си ги в отношения - това предполага избор. Или ако ми бе дал пет шанса, които да определят пет епизода, и на всеки да има разпределение на отношенията, което е равностойно. Но не! Авторът е взел решение вместо мен, а аз нямам възможност да го променя. Имаш 5 точки за боили, 4 за славяни. Леле, наистина ли? Ами ако славяните са ми по-симпатични?
Много често получавам точки издръжливост без да съм ги заслужлил, само защото има нова глава? Не го намирам нормално. Авторът е споменал , че се вдъхновявал от Майндкрайм, но това определено не личи - повече личат влияния на Сим, Колин и Върдж. Особено се издразних когато ме инфомираха, че трябва да оставя поне 8 отряда срещу аварите. Думата "поне" предполага, че можеше да потрябват повече и аз оставих 12 отряда. Накрая се оказах, че с 5-6 отряда щях да отупам аварите. Това е авторова недомислица и отказ да провери колко точки ти трябват. Заради него за малко да не ми достигат отряди накрая.
Отделно - скъсаха ме от проверки, и ако не ги издържиш - умираш. АКо имаш еди колко си мъдрост и отношения с ромеите - иди на епизод еди кой си, ако не - ти си дотук. Имаш ли сбора от сила, издръжливост и шанс, за да биеш Ухайда - ако нямаш - умираш. и т.н.
Както казах Д.Петров прекалено се старал да напише образователна книга и някак си е забравил, че целта е читателя да разиграва персонажа и не му е оставил свобода. От този комплекс страдаха и книги като "Звезден гост" и "Конникът на Апокалипсиса/Сянката на Сатаната" на Колин Уоломбъри, намираме го и тук.
Накрая - става ли книгата за игра? За мен това не е книга-игра. Това е една много хубава книга. образователна - определено.- Научно-популярна - разбира се. Интересна откъм художествен замисъл. Но в нея няма игра. Тактическите решения, които иначе са интересни са прецакани - правиш -какво правиш накрая Тервел излиза да се бие. Логически избори няма, само "Салами" , шансове и проверки, другото е текст. Ако така книга ви е интересна - това е вашата книга. Аз, уви очаквах нещо повече
Започвам с това, което ми хареса:
Първо приятно впечатление ми направи корицата. Има отношение към текста, вероятно това е битката при Анхиало. Имаме цялостна перспектива на сражението. Използван е и лак. Заглавието е изчистено, около него няма кичозни финтифлюшки. За основното име е използван едър шрифт, белият цвят също е супер. Второ най-неочаквано ми допадна текста. След толкова плюене по него - не го очаквах. Не съм гледал за правописни грешки, говоря за стила. Използван е научно-популярен стил, подозирам, че авторът е искал да напише нещо в стил "Конникът на Апокалипсиса". Уви, не му се е получило. Адмирирам го за цветния дневник, речника и картата. Картата, обаче можеше да е в по-малък мащаб, а на нея да е легендата. Пък и твърде много обекти е сложил става претрупано - но нейсе.
Големия брой епизод - 600 - още една съпоставка с "Калоян" (666), освен особеният стил и решението да бъде обособена книгата в отделни глави. Допаднаха ми и тактическите избори най-вече във втората и третата, но и в четвъртата част. Дотук - добре -както казал оня дето паднал до петия етаж. Да минем нататък.
Какво не ми хареса:
Авторът е решил да следва неотлъчно историческият сюжет и това ограничава много читателя откъм избори. Досега съм чел два вида исторически книги игри. При Джордж М. Джордж идеята е да превземеш форт Детройт, но независимо дали ще успееш или ще се провалиш - Понтиак губи войната. Т.е. промениш микровселената, но не и макровселената. Караджов пък имаше идея да можеш да променяш цялостно историята. Тук обаче Д.Петров е решил твърдо да се придържа към историята и това ограничава изборите.
И ето ви новина - Избори няма! Повече от две трети от книгата са салами( епизод 25 - иди на 3; eпизод 1 - иди на 5; епизод 24 - иди на 12) или зарове . На десет епизода я ви се падне един избор я - не.
Тук идва втората новина. Много от ситуациите са нелогични.И без това малкото избори не предполагат адекватност.
Тервел е владетел, обаче се пъха да се бие във всяка битка, при все, че могат да го убият, вместо да командва отзад?
Тервел забива нож в масата и това издава сила??? реално това издава много нервен и уплашен човек, в реална ситуация поне един от боилите ще скочи. Още повече, че и боилите са стресирани и ти ги стресираш допълнително, не знаеш какво можеш да очакваш от тях.
Тервел се разкъсва от мъка, че не праща канартакина да трупа боен опит, обаче вместо да загуби издръжливост трупа мъдрост?
Тервел пленява ромейски шпионин и единствените опции са да го изпрати поживо-поздраво или да го убие??? Алоооо! в ония времена за видни пленници се искал богат откуп, водели са се преговори. Не чак дотам видните пък са продавани за роби.
Канартакина става кавхан - това пък никога не е било. Него всъщност го понижават. Престолонаследник да стане канцлер
Още по-зле стават нещата около епизод 80.
Ситуацията на епизод 80 е като снайперистикя казус - твърде малко информация имаме, въобще не можем да сме сигурни в алибито на нито един от тримата. Откъде знаем, че са се провеждали тренировки при толкова много бойни действия напоследък, не е ли нелогично? И как разбрахме, че друг човек не е ранил с косата си, заподозрения; как разбрахме, че той не се е облегнал на косата, а я е държал непременно с две ръце; къде е казано, че другите двама не лъжат? Това е неинформиран избор Читателя трябва да се досеща за логиката на автора умозрително, иначе ще бъде наказан
Буквално епизод преди това има човек който стои надвесен с нож съвсем до теб, но ти имаш време да си хванеш меча и да отбиеш удара!!! Уникално! И решението да използваш ръкопашен бой, за да отблъснеш противника, който вече връхлита незнайно защо е грешно решение!, а решението да си търсиш меча в тъмното (при нападател, който е с ножа надвесен над теб) - правилното! И това трябва да е логичен избор?
отделно точките не са бета-тествани - накрая останах с минус две точки отношения с аварите. Правилно ме чухте. Минус две. Имах нула и ми взеха две. Може би затова точките нямат и лимити?
точките Сила уж трябваше да са лично качество на Тервел, а на няколко пъти нарастнаха, на база това че към него се присъедини чужда войска?! Струва ми се че Д.Петров смесва качествата, Сила на Тервел и Сила на българите (каквото уви - няма.)
Като казах отношения се сетих - за първи път има историческа книга в която авторът решава от самото начало колко точки отношения ще имам. Най-често започвам с нула точки отношения. Да съзвавам, че с ромеите съм в средно добри отношения, ама това е било при Аспарух. Сега играя с Тервел, демек всичко би следвало да почне от нулата - но не би! Бих разбрал ако авторът бе казал - имаш две петици, две четворки и една тройка разпредели си ги в отношения - това предполага избор. Или ако ми бе дал пет шанса, които да определят пет епизода, и на всеки да има разпределение на отношенията, което е равностойно. Но не! Авторът е взел решение вместо мен, а аз нямам възможност да го променя. Имаш 5 точки за боили, 4 за славяни. Леле, наистина ли? Ами ако славяните са ми по-симпатични?
Много често получавам точки издръжливост без да съм ги заслужлил, само защото има нова глава? Не го намирам нормално. Авторът е споменал , че се вдъхновявал от Майндкрайм, но това определено не личи - повече личат влияния на Сим, Колин и Върдж. Особено се издразних когато ме инфомираха, че трябва да оставя поне 8 отряда срещу аварите. Думата "поне" предполага, че можеше да потрябват повече и аз оставих 12 отряда. Накрая се оказах, че с 5-6 отряда щях да отупам аварите. Това е авторова недомислица и отказ да провери колко точки ти трябват. Заради него за малко да не ми достигат отряди накрая.
Отделно - скъсаха ме от проверки, и ако не ги издържиш - умираш. АКо имаш еди колко си мъдрост и отношения с ромеите - иди на епизод еди кой си, ако не - ти си дотук. Имаш ли сбора от сила, издръжливост и шанс, за да биеш Ухайда - ако нямаш - умираш. и т.н.
Както казах Д.Петров прекалено се старал да напише образователна книга и някак си е забравил, че целта е читателя да разиграва персонажа и не му е оставил свобода. От този комплекс страдаха и книги като "Звезден гост" и "Конникът на Апокалипсиса/Сянката на Сатаната" на Колин Уоломбъри, намираме го и тук.
Накрая - става ли книгата за игра? За мен това не е книга-игра. Това е една много хубава книга. образователна - определено.- Научно-популярна - разбира се. Интересна откъм художествен замисъл. Но в нея няма игра. Тактическите решения, които иначе са интересни са прецакани - правиш -какво правиш накрая Тервел излиза да се бие. Логически избори няма, само "Салами" , шансове и проверки, другото е текст. Ако така книга ви е интересна - това е вашата книга. Аз, уви очаквах нещо повече
Истината ще те направи свободен
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Yann Gamgee, Вилорп
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
11 Авг 2020 13:42
Тервел. Роденият да побеждава #136349
Второто, което може да ви подведе по грешна пътека (по лично мое субективно мнение), е че е нужно за цедките да има предварително ясни стойности или цели под една или друга форма. Всъщност, няма такъв принцип - на места е удачно да са предварително известни (тематично и игрално), на други - не.
В "Тервел" конкретно преиграването на тези моменти не е толкова страшно. Пояснено е, че времето е малко, но на места играта можеше наистина да бъде по-добра в това отношение ако играчът знаеше по-добре къде се намира в координатната система (по- в края на пътя към Константинопол има "опционални" отклонения и логично на този етап да знае реално къде се намира във времето - има ли свободно, закъснява ли). Т.е. мога да се съглася в частност с критиката на Спас, но не и в извеждането на генерално такова правило.
За първъта част свързана с бележката на Торо съм съгласен и няма какво да се коментира, математиката си е математика. Вкарването на живота в сметките обрича системата. Дребен пач би било изкарването му от уравнението и по този начин някой от битките да добият смисъл, макар че и силата може да достигне космически стойности спрямо тези на опонента (чети повече от 4 разлика).
За второто мога да се съглася само частично. Да, преиграването не е проблем, ама защо въобще трябва да се стига до него вместо да ти се посочи конкретна цел. Проблемът при цекдите на Тервел се корени в това, че освен точна стойност на показателя не ти е казано и кой показател трябва да държиш висок.
Да вземем за пример първата цедка с болярите. Повечето хора ще я преминат със затворени очи, защото за да паднеш на нея трябва да си ги цакал яко на два пъти, което не е невъзможно, ако решиш да гониш високо отношение с някой от другите народи. Аз конкретно я хванах съвсем случайно като при цедка 8 имах 7 точки отношение. Оказа се, че не съм си записал началните точки и с малко сметки установих, че цедката наистина може да те хване. При това идва без никакво предупреждение, че има такава механика в играта и докато в началото 8 точки ти стигат, за да мобилизираш цялата държава в коя ти трябват 20+ само за да ти пратят няколко каруци с царевица от столицата.
При мишо цедките ги имаше и те освен това можеше да варират. Като ти каже „трябват ти около 20 точки магия“ знаеш, че 18-22 е добре и повече от 24 няма смисъл. И допълнително при шанс или други обстоятелства границата варира между 17 и 21 точки. докато при Тервел границата е забодена на 20, само дето не знаеш 20 какво ти трябва и всъщност дори не знаеш дали е и 20 докато не стигнеш до нея първия път. както каза и Никсата по-горе, това направо ти бибипа бибипа на планирането и превръща играта в ББ или градска вещица (налучкай чрез преиграване верния път). Не казвам че няма мазохисти/фенове и на тая система, но поне аз не съм сред тях.
Цвят за модериране
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Следните потребител(и) изказаха благодарност: George-AL
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
11 Авг 2020 13:57
11 Авг 2020 14:02 от George-AL.
Тервел. Роденият да побеждава #136350
@ Спасе,
Основният проблем според мен, е че книгата е яка железница. При Майкъл имаше няколко информирани и същевременно - равностойни избора. Например можеш да се втурнеш в атака и да спечелиш слава или да дебнеш в засада и да спечелиш мъдрост.Давам примера съвсем произволно. При Димитър Петров не е така - имаш един епизод в който те поощряват (получаваш 1 т- мъдрост), един епизод в който не те поощряват и не те наказват и един - в който те наказват (отнема ти се мъдрост). Общо взето тук липсват и информирани избори и равностойни избори. Така читателя всъщност няма реален избор. С малко налучкване на втория-третия път ще знаеш верният път и книгата ще е безинтересна. за планирането - планирането е в стила на "Калоян" - ако помилваш някого печелиш номизми (от откуп), ако не го помилваш печелиш уважение. Обаче това не е обяснено. Аз се досетих метаигрово, защото съм чел "Калоян". Ами ако не го бях чел?
Отделно както казах книгата бъка от неадекватни ситуации. Не съм коментирал исторически книгата, има поне 4-5 неща които видимо ми се набиха в очите като исторически пробойни,* но предпочетох да коментирам технически достойнства или слабости на книгата. за мен книгата е "а ла Сим" - прекрасна история, но никаква или много малко игра.
*мога да отделя малко време за тях, но няма да е сега.
Основният проблем според мен, е че книгата е яка железница. При Майкъл имаше няколко информирани и същевременно - равностойни избора. Например можеш да се втурнеш в атака и да спечелиш слава или да дебнеш в засада и да спечелиш мъдрост.Давам примера съвсем произволно. При Димитър Петров не е така - имаш един епизод в който те поощряват (получаваш 1 т- мъдрост), един епизод в който не те поощряват и не те наказват и един - в който те наказват (отнема ти се мъдрост). Общо взето тук липсват и информирани избори и равностойни избори. Така читателя всъщност няма реален избор. С малко налучкване на втория-третия път ще знаеш верният път и книгата ще е безинтересна. за планирането - планирането е в стила на "Калоян" - ако помилваш някого печелиш номизми (от откуп), ако не го помилваш печелиш уважение. Обаче това не е обяснено. Аз се досетих метаигрово, защото съм чел "Калоян". Ами ако не го бях чел?
Отделно както казах книгата бъка от неадекватни ситуации. Не съм коментирал исторически книгата, има поне 4-5 неща които видимо ми се набиха в очите като исторически пробойни,* но предпочетох да коментирам технически достойнства или слабости на книгата. за мен книгата е "а ла Сим" - прекрасна история, но никаква или много малко игра.
*мога да отделя малко време за тях, но няма да е сега.
Истината ще те направи свободен
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
11 Авг 2020 14:07
11 Авг 2020 14:09 от Ал Торо.
Тервел. Роденият да побеждава #136351
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Да, ама в живия живот понякога не знаеш кога, какво и колко ти трябва и понякога това работи добре и в игрите. Примерно в "Котарака и Черният нарцис" никъде не съм писал колко точки отношения ще ти трябват в средата или в края на книгата, достатъчно ясно е за играча, че е в негова полза да го качи колкото може повече. Има и съответно опция въобще да не си го качил и пак да се справиш, но това е отделна тема - кога една проверка трябва да наказва със смърт, кога да отключва бонус, кога да слага наказание, кога да е за точкова система или постижение... Мисълта ми е, че много, ама много зависи и това, че в книгите на Майндкрайм има пример за един подход, който може да работи добре, не го прави доминиращ или единствен. Да си видял в "Пробивът" да пише "Трябват ти поне 11 точки Популярност и поне 0 Отношения с групата? Не, но е ясно, че тези параметри са важни и не мисля, че е проблем на книгата. Иначе за "Тервел" конкретно се съгласих
Това, че едни точки ти стигат в ситуация А, а че в друга ситуация, която изглежда по-проста, не стигат, е трета (че и четвърта) отделна тема - проблем с "инфлацията" на параметрите, както и с тематичното им обвързване - в "Тервел" не е избегната инфлацията и няма тематично обвързване, параметрите сами по себе си не ти дават никаква представа.
Това, че едни точки ти стигат в ситуация А, а че в друга ситуация, която изглежда по-проста, не стигат, е трета (че и четвърта) отделна тема - проблем с "инфлацията" на параметрите, както и с тематичното им обвързване - в "Тервел" не е избегната инфлацията и няма тематично обвързване, параметрите сами по себе си не ти дават никаква представа.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
11 Авг 2020 15:51
11 Авг 2020 15:51 от Вилорп.
Тервел. Роденият да побеждава #136353
Малко в страни към Торо:
Ал, не си напълно справедлив към Тервел. Да, линейна е и няма смисъл от преиграване освен ако не искаш да провериш какви са максималните резултати, но все пак на места има разклонения които не са обвързани с историята. Като примери ще дам: „маршрутите до столицата“, преговорите с „народите“, изборът на проход и май само за това се сещам, но все пак ги има.
Тук да добавя малко за битките. Те са от три части обикновено.
1. Избиране на подходяща формация срещу формацията на противника и тестване колко е ефективно.
2. Задължително срещаш бос с който разменяте няколко „тактически“ удара (ужасна липса на илюстрации ако не съм споменал).
3а. Битка според правилата на бойната система.
3б. Сравняване на показатели при което противника пада без да умре и имаш възможност за още едни два избора, като в повечето случай той офейква.
И още нещо „интересно“ от „използвана литература“
Какво търси клипче от тубата в използваната „литература“ пък е съвсем друг въпрос.
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Аз говорех специално за механиката „цедка“ при която ако не преминеш директно ти се удря балтията. това в котарака не е „цедка“ щом може да бъде избегнато. В Пробива отношенията с групата също не са, тъй като влияят единствено на крайния резултат. Все едно да обявиш лебедката от кръвта на зомбитата за механика тип „цедка“.
Освен това авторът се позовава на Майндкрайм и въпросната механика, та затова е и зачекната.
Освен това авторът се позовава на Майндкрайм и въпросната механика, та затова е и зачекната.
Ал, не си напълно справедлив към Тервел. Да, линейна е и няма смисъл от преиграване освен ако не искаш да провериш какви са максималните резултати, но все пак на места има разклонения които не са обвързани с историята. Като примери ще дам: „маршрутите до столицата“, преговорите с „народите“, изборът на проход и май само за това се сещам, но все пак ги има.
Тук да добавя малко за битките. Те са от три части обикновено.
1. Избиране на подходяща формация срещу формацията на противника и тестване колко е ефективно.
2. Задължително срещаш бос с който разменяте няколко „тактически“ удара (ужасна липса на илюстрации ако не съм споменал).
3а. Битка според правилата на бойната система.
3б. Сравняване на показатели при което противника пада без да умре и имаш възможност за още едни два избора, като в повечето случай той офейква.
И още нещо „интересно“ от „използвана литература“
в следващия постknigi-igri.bg/forums/gamebook-classics/4749#107568 „Не сте ли чували за съкращанаве на линкове бре?“
6. Аз казах на г-н Издателя, че в печатната книга няма да има "клик-линк" ама той не ми повярва.
Какво търси клипче от тубата в използваната „литература“ пък е съвсем друг въпрос.
Цвят за модериране
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Линк към каталога с дигитализирани книги
knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/4...italni-proizvedeniya - нови книги
Следните потребител(и) изказаха благодарност: George-AL
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
11 Авг 2020 16:41
11 Авг 2020 18:15 от George-AL.
Тервел. Роденият да побеждава #136355
Спасе, съгласен съм че, има известни разклонения, но и тези разклонения са от типа "железница". Ще дам нагледен пример.
1. Имаш еди колко си точки мъдрост и отношения с хазарите - хазарите не те нападат.
2. нямаш точките - хазарите те нападат. Отиват на преговори с някоя съседна държава да те подкрепи. Не успяваш да събереш точките (Примерно за отношения с Куберовите българи и мъдрост) - край на играта.
В този смисъл е линейна игра. в конкретната ситуация дали ще биеш хазарите или няма да има битка е все едно, защото се предполага, че Тервел не може да загуби битката.
Иначе откъм художественост и научна популяризация няма лошо, но ме удари в земята че това произведение претендира за сериозен историзъм. Посочвам очевадни грешки.
Кубер изчезва към 688 г. от картата, предполага се че Византийският император го е "изринал" при съответния поход. на това мнение са Матанов, Божидар Димитров и повечето историци. Те смятат че се е прекъснала династията на Кубер. Виж Матанов - "Средновековни балкани" стр. 46 и после някъде към 87 стр.? там се съобщава за княз Серб при Ираклий, родоначалник на Рашка. Изброени са неговите наследници чак до Мутимир. Очевидно е прекъсната династическата линия на Дуло в Панония. за кан Баян в тези земи не съм чел нищо. Има кан Баян/Безмер във Фанагория, който управлява 3 години.
2. Използвано е името Аспарух. макар то да е спорно . Усещам влияние от филма "хан Аспарух". В Единственият български източник от това време - Именника на българските канове - фигурира името Исперих. фолклорните легенди също говорят за Исперих. А под сребърният орел на медальона, който е открит пише Испор. И Испор и Исперих значат едно и също - орел.
3. Тервел е представен като "варварин". В действителност напоследък преобладава мнението, че Тервел е бил християнин. Кубрат също е бил християнин. Тервел е изобразен на икона като св. Тривелий Теоктист, а императорът е дал титлата кесар и е обещал дъщеря си на Тервел - признак, че той е бил християнин. АВторът казва, че е чел Пл-Павлов и Г.Атанасов, но за това и те признават, че Тервел е християнин, още от детските си години trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-1...F%D0%BD%D1%81%D0%BA/
4. При преговорите не е отбелязано не е дадена възможност на Тервел още в самото начало да поиска признаване на българската държава. това е сякаш случайно хрумка на Юстиниян. Нищо подобно! Историята учи, че Тервел е поискал владетелска титла. Също така плащането на трибутарен данък, от страна на Византия, както и признаването на Тервел е значело международно признаване на България. ОСвен това Тервел е поискал всяка година да му се плаща с 100 червени платове - символ на царска власт (българите не са можели да ги произвеждат сами, и се е налагало да ги купуват на много високи цени до този момент. Червеният плат е бил символ на голям престиж) Чети проф. Г. Бакалов!
5. При битките с арабите - има два източника и никой от тях не съобщава Тервел лично да е участвал в сраженията!
6. Много е спорно дали Тервел има син. отдолу под него няма име, а само години. някои приемат че Тервел е продължил да управлява, но в съуправство, други посочват име на Косермий, което не е посочено в Именника. Авторът е дал трето име, нещо което не е наложено в нашата историография.
Все пак говорим за книга, претендираща да е историческа, редно е да се борави с проверени факти от няколко източника.имам и още забележки в исторически план, но и това не е малко.
П.С. Задължителната битката с "бос", представена по този начин, за мен е очевадна грешка. Предполага се, че играта не е шутър, нито биткаджийска, а стратегия. Би следвало най-малкото да имаш опция дали сам да се биеш или да пратиш поборник, като в единия случай губиш издръжливост, а в другия - престиж.
1. Имаш еди колко си точки мъдрост и отношения с хазарите - хазарите не те нападат.
2. нямаш точките - хазарите те нападат. Отиват на преговори с някоя съседна държава да те подкрепи. Не успяваш да събереш точките (Примерно за отношения с Куберовите българи и мъдрост) - край на играта.
В този смисъл е линейна игра. в конкретната ситуация дали ще биеш хазарите или няма да има битка е все едно, защото се предполага, че Тервел не може да загуби битката.
Иначе откъм художественост и научна популяризация няма лошо, но ме удари в земята че това произведение претендира за сериозен историзъм. Посочвам очевадни грешки.
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Кубер изчезва към 688 г. от картата, предполага се че Византийският император го е "изринал" при съответния поход. на това мнение са Матанов, Божидар Димитров и повечето историци. Те смятат че се е прекъснала династията на Кубер. Виж Матанов - "Средновековни балкани" стр. 46 и после някъде към 87 стр.? там се съобщава за княз Серб при Ираклий, родоначалник на Рашка. Изброени са неговите наследници чак до Мутимир. Очевидно е прекъсната династическата линия на Дуло в Панония. за кан Баян в тези земи не съм чел нищо. Има кан Баян/Безмер във Фанагория, който управлява 3 години.
2. Използвано е името Аспарух. макар то да е спорно . Усещам влияние от филма "хан Аспарух". В Единственият български източник от това време - Именника на българските канове - фигурира името Исперих. фолклорните легенди също говорят за Исперих. А под сребърният орел на медальона, който е открит пише Испор. И Испор и Исперих значат едно и също - орел.
3. Тервел е представен като "варварин". В действителност напоследък преобладава мнението, че Тервел е бил християнин. Кубрат също е бил християнин. Тервел е изобразен на икона като св. Тривелий Теоктист, а императорът е дал титлата кесар и е обещал дъщеря си на Тервел - признак, че той е бил християнин. АВторът казва, че е чел Пл-Павлов и Г.Атанасов, но за това и те признават, че Тервел е християнин, още от детските си години trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-1...F%D0%BD%D1%81%D0%BA/
4. При преговорите не е отбелязано не е дадена възможност на Тервел още в самото начало да поиска признаване на българската държава. това е сякаш случайно хрумка на Юстиниян. Нищо подобно! Историята учи, че Тервел е поискал владетелска титла. Също така плащането на трибутарен данък, от страна на Византия, както и признаването на Тервел е значело международно признаване на България. ОСвен това Тервел е поискал всяка година да му се плаща с 100 червени платове - символ на царска власт (българите не са можели да ги произвеждат сами, и се е налагало да ги купуват на много високи цени до този момент. Червеният плат е бил символ на голям престиж) Чети проф. Г. Бакалов!
5. При битките с арабите - има два източника и никой от тях не съобщава Тервел лично да е участвал в сраженията!
6. Много е спорно дали Тервел има син. отдолу под него няма име, а само години. някои приемат че Тервел е продължил да управлява, но в съуправство, други посочват име на Косермий, което не е посочено в Именника. Авторът е дал трето име, нещо което не е наложено в нашата историография.
Все пак говорим за книга, претендираща да е историческа, редно е да се борави с проверени факти от няколко източника.имам и още забележки в исторически план, но и това не е малко.
П.С. Задължителната битката с "бос", представена по този начин, за мен е очевадна грешка. Предполага се, че играта не е шутър, нито биткаджийска, а стратегия. Би следвало най-малкото да имаш опция дали сам да се биеш или да пратиш поборник, като в единия случай губиш издръжливост, а в другия - престиж.
Истината ще те направи свободен
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
18 Авг 2020 10:08
Тервел. Роденият да побеждава #136365
Тервел
Изиграх я, книгата е доста линейна, та преиграване има смисъл само, за да се гонят постижения.
Оформление - Доста обемна, корицата не ме впечатли, освен шрифта, липсата на вътрешни илюстрации си е пропуск (свикнали сме), не знам какво е наложило цветни дневници вътре в книгата (били те и за многократна употреба, просто при писането, което има буквално през епизод, то не са удобни).
Разделението на глави е много удачно, заради обема.
Сюжет - ами ти си Тервел, минава се през всички важни исторически епизоди. Литературата и стилът няма да ги коментирам, дългите описателни епизоди ми бяха окей, на фона, че другите са предимно имаш ли определен брой точки.
Игрова част - личи си, че авторът харесва ММ, заложени са доста познати негови прийоми. Лично на мен тази част беше най-добра и "цедките", дори и битките, малко досадно беше писането на всеки епизод на точки, но за целта на играта.
Като цяло - не съм впечатлен, но не съм и разочарован, все пак щеше да ми хареса много повече, ако това беше фентъзи свят и вместо ромеи, авари и хазари, имаше орки, елфи и джуджета, но това е въпрос на вкус. Историческият сетинг за книга-игра, когато не е алтернативна история, ми е доста скучен. Похвално е, че Българска история са се насочили и към издаването на интерактивната литература.
Изиграх я, книгата е доста линейна, та преиграване има смисъл само, за да се гонят постижения.
Оформление - Доста обемна, корицата не ме впечатли, освен шрифта, липсата на вътрешни илюстрации си е пропуск (свикнали сме), не знам какво е наложило цветни дневници вътре в книгата (били те и за многократна употреба, просто при писането, което има буквално през епизод, то не са удобни).
Разделението на глави е много удачно, заради обема.
Сюжет - ами ти си Тервел, минава се през всички важни исторически епизоди. Литературата и стилът няма да ги коментирам, дългите описателни епизоди ми бяха окей, на фона, че другите са предимно имаш ли определен брой точки.
Игрова част - личи си, че авторът харесва ММ, заложени са доста познати негови прийоми. Лично на мен тази част беше най-добра и "цедките", дори и битките, малко досадно беше писането на всеки епизод на точки, но за целта на играта.
Като цяло - не съм впечатлен, но не съм и разочарован, все пак щеше да ми хареса много повече, ако това беше фентъзи свят и вместо ромеи, авари и хазари, имаше орки, елфи и джуджета, но това е въпрос на вкус. Историческият сетинг за книга-игра, когато не е алтернативна история, ми е доста скучен. Похвално е, че Българска история са се насочили и към издаването на интерактивната литература.
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Вилорп, Ал Торо, George-AL, Stayfun
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
28 Окт 2020 17:32
28 Окт 2020 18:27 от George-AL.
Тервел. Роденият да побеждава #136741
опит за частична карта на похода към Константинопопол. (следват спойлери)
Пътя от Анхиалския проход до Босфора и битката със Сиссиний
]
първо имаме избор
Веригавски проход – 212 епизод
Ришки проход -222 епизод
Ахиалски проход -232 епизод (ние в случая си избираме него)
Тръгваме по Анхиалския проход. В зависимост от зара губиш 2 или 4 дни на 232 след което навлизаш в Източна Тракия. Попадаш на няколко ромейски подразделения. Има два варианта – да нападнеш ромейската отряди на 226 или да я заобиколиш на 236 с надеждата тя да не те забележи. Ако ги нападнеш печелиш 1 точка мъдрост и проверяваш как да протича нападението. – от три страни – на 205 епизод или с атака в центъра – на 213.
Ако избереш да е от три страни добавяш 1 т. сила, губиш 4 отряда и 3 дни .; АКо обаче избереш атака в центъра губиш 1 т. 3 издръжливост 5 отряда и 5 дни– това е по-лошото решение. ;
Ако решиш да заобиколите войската това се оказва груба грешка – толкова голяма войска като твоята не оставя незабелязана и ромеите имат предимството да те нападнат първи - губиш 1 т. издръжливост 6 отряда, 4 дни.Това е най-съсипващото решение. При всички случаи продължаваш на 250 където са голите тракийски полета. Там губиш още 2 дни – нямаш право на избор, това е авторово решение. На шейсет стадия от Месемврия ромеите от едно малко село те викат на помощ срещу разбойници – можеш да им помогнеш на 233 или да откажеш да им помогнеш на241 Тук е ключово дали гониш време и пестиш отряди гониш отношения с ромеите и сила. Ако пропуснеш селото просто отиваш на 241 и отиваш пред Месемврия; Ако избереш да разгониш на 233 разбойниците получаваш 1 сила, 1 т. отношения с ромеите, а губиш 2 отряда и 2 дни.И отиваш отново на 241
На 241 е много важно дали сборът ти от мъдрост и отношения с ромеите е 22 или повече – ако да – Юстинан убеждава кастрофилакта на Месемврия да ви пропусне на 255, а ако не – той ви прави проблеми на 229
Ако кастрофилакта се окаже ваш човек може да спечелиш време, отряди или провизии – при условие че си заплатиш за това. Може да избираш едно от трите
Всеки ден ще ти струва 2000 номизми (повече от три дена не можеш да добавяш). Всяка възстанови точка издръжливост ще ти струва 1000 номизми и 1 ден – повече от 3 не можеш да възстановяваш
Всеки допълнителен отряд ти струва 1000 номизми и 1 ден – повече от три не може. Продължаваш на 260
Ако кастрофилакта на Месемврия се заяде – на 229 – това ви бави с 3 дни, след което имаш избор – при вас идва човек който може да ви осигури прехрана и дори два отряда срещу 3000 номизми на 221 или да продължиш на 260. АКо дадеш парите на Лъв – вадиш 3000 номизми и 1 ден и си добавяш 1 сила
Оттук до Константинопол има два маршрута –
1крабрежието 254 – което е дълъг път, но слабо охраняван или през 2 Адрианопол,267 който е кратък път, но има сериозна войска.
1.Избирам Адрианопол – това отнема 3 дни– авторово решение нямам избор – оттук можеш да ползваш основните пътища, които водят най-бързо към Константинопол, но са добре завардени – на 256 – или да ползваш горските пътеки на 248
На 256 изминават още 2 дни. Впоследствие Адрианополския гарнизон изплаща 2000 конници към вас. – може да посрещнеш врага на близката поляна – 247 ; в съседната гора -252; или да се опиташ да му избягаш – 265. Ако избереш близката поляна губиш 5 отряда и 2 дни ако ги срещнеш в гората си добавяш 1 сила, 1 мъдрост, губиш 3 отряда 1 ден. Ако се опиташ да избягаш ромеите ви застигат, вадиш 1 издръжливост, 6 отряда и 3 дни. Каквото и да се случи достигаш Босфора на 270 епизод
Ако избереш вместо през Адрианопол за минаваш през крайбрежието губиш 5 дни, а на когато си на съвсем близо до от Босфора ви се изпречва малка, но добре укрепена крепост можеш да я превземеш на 242 епизод или да я подминеш на 261. АКо отидеш на 261 ромеите те нападат, ти ги побеждаваш, но трябва да превземеш и крепостта – печелиш 1 мъдрост, губиш 2 отряда и 2 дни и преминаваш на 242
Следва битка – можеш да щурмуваш с дървени стълби на 253, да заповядаш лъжлива атака- на 264 или да маскираш няколко души като ромеи – 275
Правилното решение е 264 – Добавяш 1 сила, 1 мъдрост 2000 номизми, вадиш 3 отряда и 3 дни. Ако маскираш няколко души нещата се решават от зар – при успех на 257 добавяш 2000 номизми и вадиш 3 отряда и 2 дни. При неуспех на 245 губиш 1 издръжливост , 2 отряда, 1 ден и се връщаш за друга опция на 242. Ако заповядаш щурм бързо превземаш крепостта (оправдано е ако гониш време), но губиш хора печелиш 4000 номизми, вадиш 1 т. издръжливост 2 отряда и 2 дни. При всички случаи се озоваваш през Босфора на 270 еп.
Какво се случва след Босфора не съм писал, защото след битката със Сисиний нещата ми се струват безумно лесни.
Както се вижда ви идеалния вариант достигам Месемврия за 7 дни, а в най-лошия - за 13 дни (ако взимам поредица от грешни решения). (имам 20 дни) По натам мога да избирам пътя през Адрианопол или през морската ивица. Отново ще преценим само най-идеалното решение - ако избера пътя за АДрианопол губя от 4 до 6 дни (3 дни в път и от 1 до 3 - в битки ) а по крайбрежната ивица, за по-малко от 7 дни не можеш да се справиш а може да отидат и 8 дни. Както се вижда по-смислено е да се мине през Адрианопол, освен ако нямаш много малко хора.
Тук правим уговорката, че ако се добереши до 255 еп. можеш да се снабдиш с до 3 дена допълнително, ако си готов да заделиш 6000 номизми (2000 номизми на ден).имайте предвид, че това е сериозно състояние, с него може да рекрутираш армия. На някои може да не им се дават толкова пари, защото на края на кампанията трябва да имаш поне 25 000 номизми, за да построиш Мадарския конник.
АКо някой се интересува мога да направя карта и на другите два прохода - Ришкия и и Веригавския. По лични впечатления Веригавския ( Върбишкия) проход макар да предполага кратък път дава много битки и във всяка се хаби ужасно много време.
Пътя от Анхиалския проход до Босфора и битката със Сиссиний
]
първо имаме избор
Веригавски проход – 212 епизод
Ришки проход -222 епизод
Ахиалски проход -232 епизод (ние в случая си избираме него)
Внимание: Споилер!
[ Click to expand ]
[ Click to hide ]
Тръгваме по Анхиалския проход. В зависимост от зара губиш 2 или 4 дни на 232 след което навлизаш в Източна Тракия. Попадаш на няколко ромейски подразделения. Има два варианта – да нападнеш ромейската отряди на 226 или да я заобиколиш на 236 с надеждата тя да не те забележи. Ако ги нападнеш печелиш 1 точка мъдрост и проверяваш как да протича нападението. – от три страни – на 205 епизод или с атака в центъра – на 213.
Ако избереш да е от три страни добавяш 1 т. сила, губиш 4 отряда и 3 дни .; АКо обаче избереш атака в центъра губиш 1 т. 3 издръжливост 5 отряда и 5 дни– това е по-лошото решение. ;
Ако решиш да заобиколите войската това се оказва груба грешка – толкова голяма войска като твоята не оставя незабелязана и ромеите имат предимството да те нападнат първи - губиш 1 т. издръжливост 6 отряда, 4 дни.Това е най-съсипващото решение. При всички случаи продължаваш на 250 където са голите тракийски полета. Там губиш още 2 дни – нямаш право на избор, това е авторово решение. На шейсет стадия от Месемврия ромеите от едно малко село те викат на помощ срещу разбойници – можеш да им помогнеш на 233 или да откажеш да им помогнеш на241 Тук е ключово дали гониш време и пестиш отряди гониш отношения с ромеите и сила. Ако пропуснеш селото просто отиваш на 241 и отиваш пред Месемврия; Ако избереш да разгониш на 233 разбойниците получаваш 1 сила, 1 т. отношения с ромеите, а губиш 2 отряда и 2 дни.И отиваш отново на 241
На 241 е много важно дали сборът ти от мъдрост и отношения с ромеите е 22 или повече – ако да – Юстинан убеждава кастрофилакта на Месемврия да ви пропусне на 255, а ако не – той ви прави проблеми на 229
Ако кастрофилакта се окаже ваш човек може да спечелиш време, отряди или провизии – при условие че си заплатиш за това. Може да избираш едно от трите
Всеки ден ще ти струва 2000 номизми (повече от три дена не можеш да добавяш). Всяка възстанови точка издръжливост ще ти струва 1000 номизми и 1 ден – повече от 3 не можеш да възстановяваш
Всеки допълнителен отряд ти струва 1000 номизми и 1 ден – повече от три не може. Продължаваш на 260
Ако кастрофилакта на Месемврия се заяде – на 229 – това ви бави с 3 дни, след което имаш избор – при вас идва човек който може да ви осигури прехрана и дори два отряда срещу 3000 номизми на 221 или да продължиш на 260. АКо дадеш парите на Лъв – вадиш 3000 номизми и 1 ден и си добавяш 1 сила
Оттук до Константинопол има два маршрута –
1крабрежието 254 – което е дълъг път, но слабо охраняван или през 2 Адрианопол,267 който е кратък път, но има сериозна войска.
1.Избирам Адрианопол – това отнема 3 дни– авторово решение нямам избор – оттук можеш да ползваш основните пътища, които водят най-бързо към Константинопол, но са добре завардени – на 256 – или да ползваш горските пътеки на 248
На 256 изминават още 2 дни. Впоследствие Адрианополския гарнизон изплаща 2000 конници към вас. – може да посрещнеш врага на близката поляна – 247 ; в съседната гора -252; или да се опиташ да му избягаш – 265. Ако избереш близката поляна губиш 5 отряда и 2 дни ако ги срещнеш в гората си добавяш 1 сила, 1 мъдрост, губиш 3 отряда 1 ден. Ако се опиташ да избягаш ромеите ви застигат, вадиш 1 издръжливост, 6 отряда и 3 дни. Каквото и да се случи достигаш Босфора на 270 епизод
Ако избереш вместо през Адрианопол за минаваш през крайбрежието губиш 5 дни, а на когато си на съвсем близо до от Босфора ви се изпречва малка, но добре укрепена крепост можеш да я превземеш на 242 епизод или да я подминеш на 261. АКо отидеш на 261 ромеите те нападат, ти ги побеждаваш, но трябва да превземеш и крепостта – печелиш 1 мъдрост, губиш 2 отряда и 2 дни и преминаваш на 242
Следва битка – можеш да щурмуваш с дървени стълби на 253, да заповядаш лъжлива атака- на 264 или да маскираш няколко души като ромеи – 275
Правилното решение е 264 – Добавяш 1 сила, 1 мъдрост 2000 номизми, вадиш 3 отряда и 3 дни. Ако маскираш няколко души нещата се решават от зар – при успех на 257 добавяш 2000 номизми и вадиш 3 отряда и 2 дни. При неуспех на 245 губиш 1 издръжливост , 2 отряда, 1 ден и се връщаш за друга опция на 242. Ако заповядаш щурм бързо превземаш крепостта (оправдано е ако гониш време), но губиш хора печелиш 4000 номизми, вадиш 1 т. издръжливост 2 отряда и 2 дни. При всички случаи се озоваваш през Босфора на 270 еп.
Какво се случва след Босфора не съм писал, защото след битката със Сисиний нещата ми се струват безумно лесни.
Както се вижда ви идеалния вариант достигам Месемврия за 7 дни, а в най-лошия - за 13 дни (ако взимам поредица от грешни решения). (имам 20 дни) По натам мога да избирам пътя през Адрианопол или през морската ивица. Отново ще преценим само най-идеалното решение - ако избера пътя за АДрианопол губя от 4 до 6 дни (3 дни в път и от 1 до 3 - в битки ) а по крайбрежната ивица, за по-малко от 7 дни не можеш да се справиш а може да отидат и 8 дни. Както се вижда по-смислено е да се мине през Адрианопол, освен ако нямаш много малко хора.
Тук правим уговорката, че ако се добереши до 255 еп. можеш да се снабдиш с до 3 дена допълнително, ако си готов да заделиш 6000 номизми (2000 номизми на ден).имайте предвид, че това е сериозно състояние, с него може да рекрутираш армия. На някои може да не им се дават толкова пари, защото на края на кампанията трябва да имаш поне 25 000 номизми, за да построиш Мадарския конник.
АКо някой се интересува мога да направя карта и на другите два прохода - Ришкия и и Веригавския. По лични впечатления Веригавския ( Върбишкия) проход макар да предполага кратък път дава много битки и във всяка се хаби ужасно много време.
Истината ще те направи свободен
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Efix7
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
29 Окт 2020 11:52
Тервел. Роденият да побеждава #136754
опит за частична карта на похода към Константинопопол
А колко точки постигна по този начин?
Редактор - 24 произведения
Автор - 20 книги (6 издадени)
Дигитализатор - 32 iPDF книги-игри
Организатор - "Вълшебен зар" 2018-2022
Популяризатор - "Панаир на книгата" 2019-2023
Автор - 20 книги (6 издадени)
Дигитализатор - 32 iPDF книги-игри
Организатор - "Вълшебен зар" 2018-2022
Популяризатор - "Панаир на книгата" 2019-2023
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
29 Окт 2020 17:25
29 Окт 2020 17:27 от George-AL.
Тервел. Роденият да побеждава #136760
Ефикс, точтк (този път) не съм гонил, направих разбивка само на пътя до Константинопол, понеже имаше голям рев, че човек не може да си подреди времето. Ето - възползвайте се от моят опит.
Бих могъл да направя карта и за другите три пътища, но ми се струва безмислено. По Веригавския път има много битки, които губят ужасно много време, а Ришкия също е планински проход.
Битката със Сисинй е ясна там вече си събрал точките сила и издръжливост и печелиш в персоналния двубой.
като цяло досега съм играл три пъти и най-големият ми успех третият път бе че станах "богат като крез "и повелител на степните народи". От голяма значение е дали ще развиваш отношенията с куберовите българи, хазарите и аварите или с ромеите - обикновено едното е за сметка на второто.
Бих могъл да направя карта и за другите три пътища, но ми се струва безмислено. По Веригавския път има много битки, които губят ужасно много време, а Ришкия също е планински проход.
Битката със Сисинй е ясна там вече си събрал точките сила и издръжливост и печелиш в персоналния двубой.
като цяло досега съм играл три пъти и най-големият ми успех третият път бе че станах "богат като крез "и повелител на степните народи". От голяма значение е дали ще развиваш отношенията с куберовите българи, хазарите и аварите или с ромеите - обикновено едното е за сметка на второто.
Истината ще те направи свободен
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Time to create page: 0.093 seconds
Чат към Книги-игри.БГ
Българският сайт за книги-игри!
Дизайн на RocketTheme Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas
Последно от форума
-
- FALLOUT (50 Мнения)
- в Общи приказки / PC игри и конзолни
- от Radko
- Yesterday 20:25
-
- Първи конкурс “Зар и Петле” 2023 (5 Мнения)
- в Събития, конкурси и инициативи / Конкурси
- от Branimer
- Yesterday 18:48
-
- Вълча дупка - коментарна (37 Мнения)
- в Сдружение книги-игри / Призвание Герой
- от Der
- 30 Сеп 2023 22:44