Тервел. Роденият да побеждава

Прочетох и изиграх Тервел. Първо - браво за ентусиазма на автора да се заеме с това начинание. Като стар фен на книгите-игри, който е изиграл над 300 заглавия, мога да кажа, че тази книга-игра не ми достави удоволствие. Да, историята в книгата върви като по учебник, но играта и изборите ми бяха доста постни. Няма стратегическо мислене и избори, няма напъване на мозъка. Може критериите ми да са завишени, но все пак жанрът на книгите игри в България е на над 25 години, нормално е нивото да се вдигне. Особено за продукт, струващ 20 лв. А стилът на писане е меко казано наивистичен. Липсва сериозна редакторска работа. Липсват ми и илюстрации, не знам защото се подценява това от новите автори, но илюстрациите придаваха невероятен чар на книгите-игри от първата вълна. Въпреки това, трябва да се поощряват хора, които искат да пишат, градивната критика помага. Няма смисъл да се плюят авторите, особено по-младите. Напротив, мисля, че трябва всички фенове на този жанр да помагаме с каквото можем на всеки, който е решил да се занимава с това. Иначе жанрът просто ще изчезне.