Тервел. Роденият да побеждава

Прочетох и изиграх Тервел. Първо - браво за ентусиазма на автора да се заеме с това начинание. Като стар фен на книгите-игри, който е изиграл над 300 заглавия, мога да кажа, че тази книга-игра не ми достави удоволствие. Да, историята в книгата върви като по учебник, но играта и изборите ми бяха доста постни. Няма стратегическо мислене и избори, няма напъване на мозъка. Може критериите ми да са завишени, но все пак жанрът на книгите игри в България е на над 25 години, нормално е нивото да се вдигне. Особено за продукт, струващ 20 лв. А стилът на писане е меко казано наивистичен. Липсва сериозна редакторска работа. Липсват ми и илюстрации, не знам защото се подценява това от новите автори, но илюстрациите придаваха невероятен чар на книгите-игри от първата вълна. Въпреки това, трябва да се поощряват хора, които искат да пишат, градивната критика помага. Няма смисъл да се плюят авторите, особено по-младите. Напротив, мисля, че трябва всички фенове на този жанр да помагаме с каквото можем на всеки, който е решил да се занимава с това. Иначе жанрът просто ще изчезне.

Прочетох книгата с много ниски нчални очаквания следствие на преобладаващите негативни коментари тук. Е - очакванията не се оправдаха, книгата наистина ми хареса. И не само ми хареса но я слагам на първо място като книга-игра за бг история която съм чел до сега - пред тази за Крум и пред Калоян и златния печат. Все още не съм чел Ивайло на същия автор - това предстои. Сега за книгата.

Литература

Не съм почитател на завъртени литературни напъни, а суховатия исторически стил ми допада. Тук този стил е една идея по-добър от учебниците по история, което помага цялата информация да се смила бързо и лесно.

Автора е събрал огромно количество исторически факти, някои от които не са лесни за откриване. Отделно от фактите, историята се проследява и през погледа на героя. Направен е опит да се покаже как всички тези събития се отразяват на владетеля, боилите, славяните, обикновените хора. За мен опита е доста успешен.

Автора беше написал, че се е опитал да пресъздаде и бита на средновековна България - амбициозна и трудна задача, но по мое мнение донякъде успява и в това. Описанието на градовете, дворците, живота на хората, опасностите при набезите на съседите - прекрасно представена информация!

Сюжета е невероятно интересен с постоянно редуващи се случки. Чак се учудих как е събрал толкова много в една книга.

Битките, армиите и тактиката на сраженията са описани подобаващо добре.

Главните герои - съюзници и врагове са изключително пълнокръвни образи, които спазват абсолютно точно историческите факти, но освен това е добавена щипка персонализация от автора, което ги прави изключително реални. Всички - от ромейските императори, та чак до арабския емир имат изразени характери, няма безлични герои за запълване.

Като цяло книгата се справя перфектно с основната си задача - да те пренесе в онова време и да разбереш повече за събитията тогава - къде, как, какво и най вече - защо.

Единствената дразнеща част за мен бяха персоналните дуели. Винаги Тервел се изправя сеещу ръководителя на противниковата войска и воините му чакат двубоя да свърши. Това малко разваля иначе добре изградения реализъм на историята. В реалността никой няма да чака особено ако армията е победена - воиниците ще напднат противниковия военачалник и ще го набучат на копията си. Тук малко се е взаимствало от митологията , което за мен е единствената слабост в сюжета.


Игра

Прочетох Тервел след като прочетох преди това Запад, така че нямаше как да ме впечатли от към игрова механика

Книгата е линейна - в смисъл че сюжета си следва линията на историята. Много трудно е да се направи реална разклоненост при историческа книга игра - тук автора не е и опитвал.

Основно изборите са базирани на логиката което на мен лично ми допада . Механиката е слаба - награда с точка/точки за добър избор, наказание за лош.

Механиката за персонални битки със зар към сила и издържливост е скучна в началото и счупена в края. Счупена , защото ако играеш сравнително добре книгата след средата показателите ти стават такива че противника не може да ти нанесе успешен удар какъвто и зар да хвърли.

Също не ми хареса , че винаги се награждава доброто дело. Правиш нещо благородно, показваш милост - печелиш точки. И обратно - избиваш брутално враговете - губиш точки. Особено видно е това за точките страхопочитание. Хареса ми механиката как точките отношения стават сърахопочитание при войната. Но - имаше моменти като този - избиваш всички до крак - 1 точка страхопочитание, пускаш пленниците - 3 точки. Не логично.

Друга сбъркана за мен механика е инфлацията на точки. Имам предвид линейното добавяне на точки просто като напредва играта без да си направил нищо за да ги спечелиш. Например нстигаш до 1/5 от книгата - добавяш сила и издържливост. Това може лесно да се коригира ако автора просто следи колко точки трябва да имаш при проверките на съответния етап. Допускам че точно това точкуване допринесе за счупване на бойната система след средата.

Критиките в играта за градивни - особено првдвид че пррди това бях на Запад, която за мен е перфектна от към механика

Кеф

Цялостно книгата много ми хареса. Прочетох я на един дъх и научих много интересни неща. Книгата абсолютно превъзхожда недоразумението за Крум (асберг или там каквото беше) и Калоян - където нама никаква игра. Препоръчвам я силно на всеки , който хресва бг история

като цяло Тервел е интересна книга-игра, но има два неща в нея които не работят. Липсата на равностойни избори* и небалансираността на индивидуалните битки. Ако спечелиш първата индивидуална битка, е много трудно да не спечелиш втората, а спечелиш ли втората знаеш, че ще спечелиш третата, десетата и пр. В един момент имах поне 15 точки повече отколкото ми искаха.
иначе играта е с добра литература, следва историческото развитие и пр., за нея може да се кажат много добри думи, но точно горните две неща дразнят.

*взимаш едно от три решения- в единият вариант печелиш мъдрост, в другият не печелиш нищо, в третият губиш мъдрост. Това намалява преиграваемостта. За сравнение - при Майкъл имаш един вариант в който печелиш мъдрос,един в който печелиш слава и един в който печелиш сила.