"Пътят на Пъдпъдъка" - Зимон Вийзе

Благодаря за книгата, страхотно изпълнение като оформление и впечатляващо количество положен труд от Der, respect. Поредното издание от "тези, каквито нямаше в старата вълна", като мащаб и изпиване. Много ме кефи как всеки елемент е тематизиран - от заровете и номерата по страниците, през дневниците до стила на илюстрацията и бледите цветове, релефът на корицата, напомнящ бамбукова хартия (или някаква друга старинна, не съм прекалено наясно).

За съдържанието - ще поживеем, ще видим, но каквото и да е то, не би омаловажило цялостното начинание и постижение.

Може да качите някъде дневниците за хората, които не искат да си драскат книгите - хем ще включите корекцията за опита.

Завърших си прочита най-после и аз, на три пъти я изиграх, може би 3 - 5 часа е първо изиграване, следващи преигравания биха станали по-бързо.

В литературно отношение, няма много какво да се каже за Пътят на Пъдпъдъка. Ако някой има заблудени очаквания, то предполагам те ще са бързо разсеяни от предговора, в който авторът разказва как е започнал книгата на 13 години. Не бих я съдил в това отношение, текстът е много простичък и няма някакви неуспешни и дразнещи опити за литературничене. Сюжетът е класически (с тази особеност, че книгата е доста отворена като структура) и е най-праволинеен в края на приключението - имаме си мисия във вражо кралство, злодеи, култове и т.н. Дори и след като завърших книгата не можах да си отговоря на това защо хората са заменени с пъдпъдъци - това не води до абсолютно нищо, тъй като всеки герой, обществото и каквото се сетите е напълно човешко, просто тук-там думата "ръка" е заменена с "крило" и т.н. Няма и някаква комедийна стойност, повествованието всъщност си е в напълно сериозен стил.

Преводът не е по вкуса ми, някои неща ме озадачиха, например имаме "шосе" и "шалтер" в Древна/Средновековна Япония и "проектоброня", което е projectile armor, a Projectile (или в случая немското Projektil) има толкова общо с "Проект", колкото "electric current" с "електриков *** " - звучат подобно, но значат нещо съвсем различно. Така или иначе, положен е голям труд и резултатът е съвсем четивен, респект за което.

Структурата предлага свободно обикаляне по достъпните локации и цикличното им повтаряне. Има и по-линейни пасажи, когато се хванете да изпълнявате някоя задача, особено ако е от основните - като цяло много напомня на компютърна игра със main/side quests + локации за вдигане на опит и събиране на средства + локации за харчене на тези средства за екипировка и умения + вземане на задачи от и около "магазинерите". Трябва да призная, че играта е учудващо издържана - не намерих място, на което да е изпуснат контрола и с безкрайно циклене да можеш да станеш прекалено силен, а трудността върви много читаво ръка за ръка с повишаването на силата на героя. Има прилично разнообразие, бойната система е доста добра и предлага избор кога какво да предприемеш и различен, но балансиран ефект на много умения и магии. Финалната част на основната задача си е готино "бос ниво" и особеностите на противниците там са интересни и предизвикателни. Въобще, авторът се е справил изключително солидно в тази част. Трудността е по-скоро висока и има ситуации, в които ви се налага да поемате рискове, за да можете да прогресирате, а тези рискове могат да доведат до безизходица или смърт, ако нямате късмет. Но това е част от играта, в крайна сметка.

В един момент ми доскуча, когато трябваше да цикля безбожно много, за да си максимизирам шансовете и прескочих някои битки с вече познати противници (стандартно ви трябват около 50-100 за да минете книгата) и дори спрях да отбелязвам злато и опит към края, когато беше видимо, че с много циклене вече мога да си осигуря безкрайно такова (но това е на много късен етап и това далеч не гарантира победа - т.е. когато може да го постигнете, вече не ви е чак толкова необходимо).
Като минуси в играта бих посочил малкото количество на интересни извън-системни избори, както и директните смърти - ясно е, че никой няма да започне такова ангажиращо приключение отначало, само защото е хвърлил кофти зар на някакъв капан.

Като цяло, тази книга е уникална за България - нямаме нещо, което да е толкова ориентирано към "отворен свят" и дълго развитие на героя по ясна схема чрез много циклене на локации. Доколкото знам, от западните Destiny quest и Fabled Lands са подобни. Оформлението и печатът са много добри, направо да ти е кеф да вземеш книгата в ръце, а илюстрациите и корицата може би ще са ужасяващи за някои, но за мен показват интересен стил и ми бяха приятни. Мога да кажа, че "Пътят на Пъдпъдъка" успява в това, в което се опитва да бъде. Аз със сигурност не съм от най-големите фенове на книги-игри с толкова голям превес на играта и минимализъм на литературата, една идея в повече ми дойде цикленето, макар че в началото си беше достатъчно зарибяващо. Ако ви се играе нещо такова на хартия, мисля, че няма да ви разочарова. Обратното - ако сте скептични към този формат, едва ли ще ви изненада със скрити качества, които да ви грабнат.

Някои открити пропуски (сигурен съм, че има още доста такива):
177, 246, 247, 248 - оплетени са цветовете
241 - записваш си клас самурай
469 - последното разколонение вероятно е 5-7, интересно е дали си длъжен да си прибавяш +1, ако имаш компас
645 - на 655 можеш да отидеш ако НЕ си страж или жрец
785 - зачертаваш земен жрец, не огнен
786 - зачертаваш огнен жрец, не земен

На много места когато е описано някъде насред текста, че може да се вземе предмет, това не е отбелязано в bold, което е голям проблем за тази книга, защото тя предразполага диагонално четене и препрочитане на епизодите.

Такова животно като "най-оптимален" няма

Гледах и аз стрийма на kartacha вчера, за да се подготвям за своя playthrough преди Златната Никса.