Пристанището на гибелта

(Не знам темата дали е за тук, видях че има тема в чуждоезиковите книги-игри, но тази вече е на български. Ако има нещо - местете, трийте и т.н)

Та прочетох и изиграх Пристанището на гибелта. Какво ми хареса и какво не накратко:

Какво не ми хареса
1. Имаше места-капани в книгата, където каквото и да направиш си прецакан, или умираш. Там нищо не зависи нито от решенията ти, нито от късмета ти, нито от точките ти, нито от предметите, които си събрал. Това е кофти за мен. На едно място даже имаше 4 епизода, в които умираш - завиваш наляво-умираш, завиваш надясно -умираш. Няма път назад. Доста депресиращо.
2. Битките - от една страна е хубаво традицията да се спазва, от друга за толкова години поне тия битки можеше малко да евоюлират и да са по-сложни.

Какво ми хареса
1. Изпълнението на книгата - от корицата, през хартията, картата, дневника, илюстрациите - всичко е просто 6.
2. Разнообразието на приключения и герои - това винаги ми и е харесвало в тази поредица
3. Главният герои има готина компания
4. Света на Алансия - всичко си ме кефи там - градове, герои, улици, чудовища.
5. Финалната битка - впечатляваща.

Като цяло изкефих се и се върнах към спомените си, когато тичах с нетърпение до книжарници, или сергии за да видя какво ново е излязло от книгите-игри. Благодаря за удоволствието!

Тези дни играя "Пристанището на гибелта" и наистина се чудя по кои правила да се водя.

Дали тези, които ми казват, че не мога да си качвам УМЕНИЕ над началната стойност, или по онези инструкции, които ми разрешават да го правя?

Също така смятам да се опитам да изиграя с "предател", по терминологията на П. Агапов, като в началото имам УМЕНИЕ 7 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 13.

Увод
Българският превод на тази английска книга-игра, излязла през 2017 година, е факт в края на 2020 година. Автор на проекта е Георги Чунев, който прави превода, дизайна, предпечата и редакцията на книгата. Веднага се забелязва високото ниво на изданието и желанието на Георги тя да прилича на старите издания на БИТКИ БЕЗБРОЙ. Те бяха факт по време на Първата вълна на книгите-игри в България през `90-те години на миналия век. С „Пристанището на гибелта“ се слага началото на една, надявам се, дълга поредица нови издания на БИТКИ БЕЗБРОЙ в България. Защото от тях интерактивния жанр в страната може само да спечели. Настоящото ревю разглежда изданието в четири основни насоки – външен дизайн, вътрешен дизайн, литература и игра. Последователно ще преминем през всички тях.

Външен дизайн
Още като се вземе в ръце, книгата създава усещането за перфектно изпипано и луксозно издание. Художник на корицата е Иън Маккейг и той се е справил отлично с пресъздаването на света на БИТКИ БЕЗБРОЙ на нея. Разположението на заглавието, шрифтовете и логата заслужава само адмирации, като заслугата за това е на Георги. В цветово отношение корицата е безупречна. Задната корица също не прави компромиси с качеството и дизайнът й е изпипан на максимално добро и професионално ниво. Текстът свързва старото наименование на Порт Блексенд, което е „Градът на крадците“ с новото му име при превода – „Пристанището на гибелта“. Това е един своеобразен мост между миналото и бъдещето, между изданието на Селекта, „Градът на крадците“ и изданието на ГЕНИ-ДЖИ, „Пристанището на гибелта“. Въпреки, че става дума за един и същ град, Порт Блексенд, приключенията в двете книги са различни. Но за това малко по-късно. Друго, което прави впечатление е плътната и тежка хартия, която е използвана. Книгата приляга добре, тежко в ръката и носи усещане за луксозно издание, каквото всъщност е и по този показател.

Вътрешен дизайн
Художник на вътрешните илюстрации е Хожер Гулар. Той се е справил повече от отлично с тях, като добавения текст под илюстрациите чудесно ги допълва. Всички те са много добри, а лично за мен, бих отличил илюстрациите на Клаш, Язтромо и Голямоноско. Разделителните илюстрации добре допълват общото усещане за света на Алансия, където се развива действието.
Картите от вътрешната страна на корицата са прекрасно изработени. На няколко пъти прави справка с тях, за да разбера накъде е следващата ми цел. Особено много ми харесаха надписите по картата – шрифт, размер и разположение. А фактът, че няма легенда с цифри, която да съдържа номерираните локации по картата, ме накара да се усмихна. Това е правилният и удобен начин за читателя. Поздравления!
Желанието на Георги да направи дизайна на книга така, че да се доближава максимално до изданията на Селекта, среща моето високо одобрение. Но той не е спрял дотам, а е направил нов, модерен прочит на книгата в това отношение. С други думи, книгата е издадена от истински фен на поредицата, който знае къде да наблегне и какво да пипне, за да се получи един завършен продукт. По отношение на вътрешния дизайн изданието ще се хареса и на старите, и на новия фенове на жанра в България.
Номерата на епизодите са с удебелен шрифт, а при преходите е използван само глагола обърни.Също така има индекс на епизодите, които са на дадената страница. Аз лично така и не се научих да го използвам, защото липсва при повечето книги-игри. Но иначе си се запазена марка за поредицата. Традиционно за Новата вълна присъстват отпечатаните зарове в долната част на страницата, ако нямате зарчета подръка. Но по-добре си намерете, защото има доста хвърляния по време на игра
Относно предметите – имената им са удебели само в епизод 1. По-нататък в приключението това обаче отсъства и може да се пропусне да се запише някой важен предмет в дневника на приключението.
Липсващото сричкопренасяне подобрява цялостния изглед на текста и неговото четене. В някои случаи обаче двойно подравнения текст е странно по-раздалечен от останалия.

Литература
Преводът от английски език е направен в духа на БИТКИ БЕЗБРОЙ – средни, до дълги изречения, които рязко свършват с къси такива, когато трябва да се акцентира върху нещо. Основния фокус е върху главните неща във всяка сцена или среща с нов герой. Няма залитания в литературен план и действието тече бързо и стегнато. За по-главните участници в сюжета са отделени по-големи описания, за по-второстепенните – по-малки. Няма използвани думи, които да са неясни или странни, или пък заради тях да се слагат бележки по линия, които да ги обясняват.
Интересно е, че авторът си е дал труда да описва дори и епизодите със смърт, без да щади усилия и текст. Най-видно е това в епизод 224, който е дълъг почти една страница, а завършва със смърт на главния герой.
Книгата се казва „Пристанището на гибелта“, но действието се развива на няколко локации из Алансия, като Порт Блексенд е само една от тях. То може да бъде разделено на 5 части, като началото е поставено в град Каликс, където главния герой попада на карта на съкровище и тръгва да го издирва. Тя го отвежда до Черепния връх, където... Е, няма да разказвам целия сюжет. Само ще кажа, че след това той получава важна и отговорна задача, от която зависи съдбата на цяла Алансия.
В книгата срещаме редица знакови и емблематични персонажи, като Язтромо, Никодемус, Занбар Боун и Голямоноско. Всеки от тях има своя роля в повествованието, което тече гладко и няма нелогични или разкъсани сцени.

Игра
Абстрахираме се от всичко казано дотук и както казваме в интерактивните среди, разпарчетосваме самата същност на книгата, а именно – играта. Тук вече обръщаме внимание на това, дали има информирани избори, дали книгата е трудна или лесна, дали има няколко пътя, по които да се изиграе това приключение, дали преиграваемостта й е висока или това по-скоро е едно сравнително линейно приключение, как са балансирани различните игрови механики в контекста на самото преживяване и т.н.
Да започнем оттам, че серията БИТКИ БЕЗБРОЙ е известна с това, че информираните избори не са нейната най-силна страна. И тази книга не прави изключение. Немалко пъти можете да завиете наляво и ... да стигнете до един от 29-те фатални епизода, с което вашето приключение да завърши безславно. Вероятността да достигнете до успешния край от първия път е миниатюрна, така че се пригответе за поне няколко преигравания.
Относно преиграванията – в играта няма нива на трудност, нито пък променлив сюжет. Хвърлянето на зарове в началото за определяне на началните качества може да създаде силен герой, с който приключението да ви е лесно. Но може да създаде така наречения „предател“, по терминологията на П. Агапов (Списание за книги-игри, брой 15) и играта да загрубее. В този случай дори и да знаете правилния път до финала, пак няма да е сигурно дали ще го достигнете. Това е главно заради битките в играта, които са местата, където заровете могат да ви провалят.
Някои от битките могат да се преминат с използването на даден предмет, примерно с торбичка със сол може да се победи един силен лавен червей и битката да се пропусне. Но от друга страна в тази книга имаме ситуация, при която авторът се буквално занася с нас, дори и да имаме нужния предмет. Става дума за ситуацията с буркана с овчи очи и норгула. Тя започва в епизод 292, когато се пита в текста за наличието на този буркан. И когато се премине на 273 и играчът след това се опитва да премине норгула, без да води битка се оказва, че тя е неизбежна. Трудното тук е, че дори и играчът да е играл добре до момента, битката с норгула е предизвикателна, защото той има УМЕНИЕ 10 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 9. А последните противници, преди да се стигне до норгула, гронките, имат два пъти по-ниско УМЕНИЕ, макар и да разполагат със специално умение, което да компенсира това. С други думи при норгула не може да се премине с предмет, дори и играчът да го има.
С напредване на приключението, битките в играта стават все по-трудни, а противниците – все по-силни. Но това лесно се неутрализира, ако играчът се сдобие с хубаво снаряжение и екипировка. Интересното за финалната битка е, че наличието на няколко конкретни предмета дава възможността за победа.



Моята игра
Прилагам попълнения дневник на моята успешна и най-добра игра до момента. Разбира се, като един обичаш предизвикателствата играч, започнах на най-високата степен на трудност. Стартирах с минимални показатели, без да хвърлям зарове за това. Направената по-късно проверка показа, че дори и да бях започнал с 6-12-6, пак щях да имам сериозни шансове, за да се добера до успешния край. От еликсирите избрах този за КЪСМЕТ, защото считам, че като ресурс, който се изчерпва в играта, той трябва да бъде на някакъв етап възстановен. Вярно е, точките ИЗДРЪЖЛИВОСТ определят дали моя герой е жив или мъртъв, но за тях имам 10 порции провизии, с които мога да ги възстановявам.
Вляво на схемата е дневника на приключението, а вдясно – епизодите, през които съм преминал. Там съм извел и малко статистика за тази моя конкретна игра, включваща критичните моменти, противниците, преминатите и фатални епизоди.
В Каликс има няколко неща, които свърших. Първо направих малко размени на площада, а след това рискувах с проверка на КЪСМЕТ на епизод 387, където е и единственото ми критично място в тази първа част. Направих го, за да се сдобия със заешкия амулет, който по-късно продадох за 10 жълтици при Джетро. С парите си купих един демонски кинжал от Ци, който увеличава с 1 точка моето УМЕНИЕ. Последното нещо, което направих в града е, да взема връзката ключове от епизод 305, защото после щеше да ми потрябва.
Първата ми случка по пътя за Черепния връх е със зомбито. Идеята, въобще да се занимавам с него, е заради гривната от епизод 85, която ми дава 1 точка УМЕНИЕ и 2 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Най-големият риск е отново свързан с проверка за КЪСМЕТ, този път на епизод 323. Битката със зомбито също е рискована, но тук вече имам +2 предимство пред неговото умение, заради демонския кинжал.
Следващата среща със сините дяволчета я пропускам, защото сока от огнен корен няма да ми трябва и се бия с вещицата само заради 5-те жълтици. Нещо, което както стана по-късно явно, вероятно също е било излишен риск, тъй като вещицата може с един успешен удар да ме убие. Междувременно си паля огън, когато пренощувам на открито и така избягвам и срещата със силния хипохог.
Влизам в случката с планинските диваци само и единствено заради торбичката със сол, която по-късно ще ми трябва за един лавен червей. Тук има два критични момента при проверките за УМЕНИЕ и КЪСМЕТ на епизод 95 и 394. Преодолявам ги и се насочвам към следващите противници.
Това са странни създания с име гронки. Преди това обаче се снабдявам с ризница, която увеличава с още 1 точка моето УМЕНИЕ. Гронките са слаби, но тук има уловка, заради тяхното специално умение да парализират противниците си. Излизам от битката победител и без да получа нито един удар от тяхна страна, главно защото съм +5 точки над тях за УМЕНИЕ.
Следва прословутата среща с норгула, която не може да бъде избегната с буркана с овчи очи. На практика той е най-силния бос в играта, защото на етапа, на който го срещам, ние с него имаме равни точки за УМЕНИЕ. Предимството ми се в точките ИЗДРЪЖЛИВОСТ и макар да понасям няколко сериозни удара, успявам да го победя.
След това използвам торбичката сол взета от планинските диваци, за да победя лавния червей и достигам железния сандък от картата със съкровището. Там няма никакво съкровище, само кутия с бръмбар на нея, която прибирам, защото знам, че е от капаните на Гурнард. На излизане срещам Хакасан и двамата заедно побеждаваме планинските троли. Тази битка отново е трудна и критична, но една идея по-лесна от тази с норгула преди това.
Впоследствие се оборудвам с бронзов щит и елфски ботуши. Това увеличава още моето УМЕНИЕ и така вече достигам 12 точки. При срещата с ястреба има критична проверка на КЪСМЕТ, където изпивам еликсира на съдбата и по този начин той е на моя страна. Вярвам на думите на Хорас и така избягвам таласъмите, от които няма какво толкова да се спечели.
Благодарение на бронзовия щит побеждаваме бандитите, които срещаме след това. Отново увеличавам точките си УМЕНИЕ и КЪСМЕТ, като изпивам еликсира на силата и си слагам пръстена на Тюхе на ръката. Намираме къщата на Гурнард и му плащам трите жълтици, заради нахлуването ни вътре. На изпращане ми дава месингов компас, който пропускам да си отбележа, защото е навътре в текста и не е удебелен, за да го забележа. Но това не е от толкова голямо значение за по-нататъшната ми игра.
Хакасан си счупва глезена в капана за мечки и трябва да действам вече сам. Подминавам Каликс и стигам до Ларго, малко селце до река Сомова. Там се срещам с Онкс и му плащам, за да ме закара до Порт Блексенд, но по пътя ни срещат речни пирати и трябва да се спасяваме. Избягваме битката с тях, но той си губи лодката. Решавам да го компенсирам и вземам важните за мен късметлийски кокалчета. Това са зарчета, които ще ми трябват по-късно, за да се сдобия с така ценния за финалната битка кремъчен пистолет. Вземам лечебна отвара от него за Хакасан и отпивам една глътка пред нея. Така увеличавам още повече моето УМЕНИЕ и ИЗДРЪЖЛИВОСТ.
След това не сядам на трона на баламосковците и губя 1 точка КЪСМЕТ, защото нямам месингов компас. А както стана ясно по-рано имам, но не съм си го записал. След това влизам в окултната статуя и си слагам елфския шлем на главата. С него ставам почти непобедим вече! Рубинът пък ще ми е от полза в Порт Блексенд. Побеждаваме стоножката и след това се срещаме с Голямоноско. За съжаление няма какво да разменя за неговия медальон с водно конче и така си оставам без него. Сбогуваме се с доброто джудже и не след дълго стигаме до кулата на Язтромо.
Там избирам да възстановя своя КЪСМЕТ на 12 точки и след това поемам към Порт Блексенд. По пътя водя една протоколна битка с тъмни елфки, ей така за разнообразие. След това плащам жълтицата за моста и си купувам търговски пропуск.
Влизам в града и се насочвам право към „Черния омар“, където залагам рубина, за да спечеля кремъчния пистолет. Използвам късметлийските кокалчета, за да хвърля повече от заровете на брадаткото и така се сдобивам с него. А за да бъде ремонтиран, отивам при Финбар, откъдето си купувам и черен барут, и първокласно обслужване за 3 жълтици.
Насочвам се към Пеещия мост и лесно побеждавам Клаш, въпреки че има високи показатели. Аз вече имам УМЕНИЕ повече от 16 точки и дори не успява да ме нарани. Вземам от него пръстена на горящите змии и бронираните му ръкавици и се насочвам към двореца на лорд Азур. Там смятам да намеря Никодемус и да го освободя.
Дегизиран като гвардеец, използвам връзката ключове, купена още в Каликс, за да вляза в двореца. Тролът, който срещам също го побеждавам лесно, защото бронираните ръкавици на Клаш ми дават още 1 точка УМЕНИЕ и аз отново съм на +6 пред чудовището. След това намирам килиите и ги отварям всичките, включително и тази на Никодемус. Бягаме през Дворцовия мост, а проверката за КЪСМЕТ е протоколна, защото той ми е 12 точки още от Язтромо. По пътя спираме при търговеца Травис, за да си купя меч на жлъчта за 20 жълтици. След това пристигаме при Язтромо и финалната битка започва.
Нямам медальон с водно конче, но с меча на жлъчта лесно побеждавам Кваг-Шуггут. След това Никодемус използва своя пръстен на горящите змии, а аз успешно застрелвам Занбар Боун с кремъчния пистолет. И победата е наша! Така завършвам успешно това разиграване.

Схемата на епизодите



Заключение
Очаквам „Асасините от Алансия“!

Битки безброй е сред любимите ми поредици. Та с незмерна радост си купих най-накрая след толкова години чакане нещо ново от нея. С трепет я отворих и се потопих отново в света на Еланс (или Елансия според вижданията на преводачите на различните книги ).
В духа на традициите на поредицата книгата е точно 400 епизода (повечето са с този размер). Видимо е по-дебела от другите, което означава, че епизодите са по-дълги. Автора е заложил и на литература (получило се е добре). Има карта на Еланс - много ми хареса. Преди на база на приключенията си в книгите от поредицата си бях направил карта на въпросния континент - сега след години виждайки истинска такава - мога само да се гордея с моята Правилата - същите като в останалите от поредицата - явно наистина следва класическо Битки безброй приключение.
Започвам и ... какво се случва??? Героят ми е умиращ от глад в някакъв град и рови в боклуците дано да изрови някакъв изгнил домат та да сожи нещо в устата. То хубаво ама няма и минута по-рано четейки правилата ми се обяснява, че в раницата си героя ми има на практика неизчерпаем запас от провизии (храна)?!? После намирайки скъпоценните изгнил домат и мухлясал хляб ги излапвам с апетит и ... въстановявам точки Издръжливост. Възстановявам!!! Без да съм изгубил (Изрично е наблегнато в правилата, че те не могат да надвишат първоначалната си стойност)?!? След това взимайки правилни избори възстановявам още точки издръжливост и сериозно се чудя да зарежа ли книгата и да си остана с приятните спомени от преди.
Самото приключение - в познати земи. Самият град Пристанище Черен пясък се посещава и в други книги от поредицата (а в една действието е изцяло в него) -та чувството е приятно да четеш отново за познати места. Но НЯМА класическото за поредицата обикаляне в което ако не си чертаеш карта откъде минаваш само след няколко епизода ще си се загубил безвъзвратно. Това няма да разочарова незапознатите с поредицата, дори ще им хареса ... но за старите фенове като мен ... това просто НЕ Е книга Битки безброй. Автора е решил да изкара парички използвайки познатото име, та да я закупят старите фенове, а с новата концепция ще си я купят и такива, които ги мързи да мислят и чертаят и затова не харесват поредицата. Книгата е добра, но просто НЕ Е това което бяха Битки безброй книгите!

Тъй като нещо взе да ми изглежда дълго писането - пък трябва и да се приготвям за работа - ревюто ми ще има и втора част по-нататък.

Хора, искам да кажа огромни адмирации на Никсата, че издава тази книга
(и преди някой да се заяде - тя има логото на СКИ).
Колко пъти съм говорил с него, че Кръвта на зомбитата е може би най-яката книга откъм реалистични илюстрации и е хубавото и другите книги на Йън Ливингстън да бъдат преведени, но той свиваше рамене и казваше, че много пари струва да се направят такива илюстрации.. Е, явно Никсата е намерил отнякъде парите. Няма да питам откъде ги намерил*. Но книгата е зашеметяваща. Като погледнах дори не питах за цена, направо я грабнах пред погледа на Ефикс. Страх ме беше да не свърши.
Е, адмирации също и за "чичо" Йън Ливигстън, че я е написал
Вътрешните илюстрации са трепач. (Никса много ще ти се зачервят ушите, ей ! Как си намерил парите, за права над такива хубави илюстрации?) Правил ги е чужденец, не му запомних името, но са много реалистични. Е, не могат да се сравняват с Кръвта на зомбитата, там всяко детайлче бе пипнато, но определено и Пристанището на гибелта[/b] разполага с качествени илюстрации. Страх ме е да си помисля колко се е охарчил Никсата за тях. Сюжета е характерен за ББ. Тук е слабото място, след Кръвта...очаквах книгата да има оръжия, които нанасят различен брой щети или поне да е с редактирана бойна схема. Все пак не се оплаквам, в историята има и романтичен момент а това винаги ме е грабвало. В зависимост кой път избереш по един начин или по друг. Ама да не ви издавам всичко. Историята има сюжет, който на места ми напомняше на Гората на демона, но е много по-развит, а разходките не са само нагоре-надолу, а предполагат широк спектър от случки.
Книгата не е лесна, веднъж се случи да умра в пещерата, когато камъкът ме затисна. Не е и супертрудна, но не трябва да подценявате ролата на шанса. Който е играл ББ знае, че Издръжливостта, силата, Късмета и Умението играят огромна роля. Как успявах да напредвам толкова лесно? заредих се с огромна доза късмет и издръжливост. Дори си взех Елексир на Съдбата. А после си намирах разни артефакти, които качваха Умението ми.
Много се зарадвах, че пак се бия по най-старата механика. Бих предпочел обаче да има и второ ниво на сложност, а защо не и трето. На някои места се бия с трима противници, а те ми идват един по един. Едно по-високо ниво би дал шанс да ме нападат едновременно, а още по-високо - да мога да отвръщам само на единия.
Много се зарадвах, защото на края на книгата пише, че ще има продължение на сюжета. И ще има асасини. Като гледам колко книги на такава тема се появиха (Козия трпе асасини, сега и СКИ ще издава Йън Ливингстън) Дори да се появят вече АНП - 2 трудно ще ме впечатлят. Тяхното време отмина.











*Ограбил е ББР и от това е "дупката" там

Издател не е СКИ, а - www.facebook.com/geny.gamebooks/

Ха!

Оттеглям си адмирациите тогава (но не и към Йън Ливигнстън), а адмирирам джени- нещо си.Може ли малко повече за това издателство?. Впрочем излиза, че Никсата не е обирал банка.
Това не променя факт, че това е може би най-добрата книга-игра за годината.

Оттеглям си адмирациите тогава (но не и към Йън Ливигнстън), а адмирирам джени- нещо си.Може ли малко повече за това издателство?

Джо Р. Джал, ето извадка от моето ревю, малко по-горе в тази тема:

Увод
Българският превод на тази английска книга-игра, излязла през 2017 година, е факт в края на 2020 година. Автор на проекта е Георги Чунев, който прави превода, дизайна, предпечата и редакцията на книгата. Веднага се забелязва високото ниво на изданието и желанието на Георги тя да прилича на старите издания на БИТКИ БЕЗБРОЙ.

P.S. Общо взето, той е всеки ден на панаир - цяло чудо е, че не успяхте да се засечете с него.

Не е чудо изобщо. Първо защото аз ходя само по определени издателства, а не по всички иначе няма да ми стигне денят, а и трябва да дам 400 лева. Второ защото като дойдох в сряда валеше и две трети от издателствата бяха затворили шатрите в шест без петнайсет, а останалите бяха с найлони и не се виждаха номерата им.

От Сиела и ПАН ми казваха "Ела утре, днес нямаме" и окончателно ми мина меракът. От Сиела все пак купих една книга, но си бях заплюл пет!

А и както казах аз си подбирам книги и издателства предварително. В случая бях подбрал най-вече Сиела и СКИ, също и ПАН.

На Зимния Панаир, ще атакувам Артлайн. Тогава ще излезе Дръзки 3 и ще го използвам като повод, да си накупя неща оттам.

Завих наляво и умрях! Не знам дали е нужно да казвам повече за тази Книга-неигра.

Ти си попаднал на може би единственото място, което има не-избор. Това е в пещерата, веднага след оня противен трол, който яде очи. Побеждаваш го и имаш въпрпос - наляво или надясно, завиваш наляво и те затиска скала.
Другият вариант да стигнеш до лош край е да откажеш да пътешестващ с Хасек. Това също е не-избор, защото сюжетната линия преминава през нея, тя е твой НИП.
в общи линии няма много не-избори.