Петият принц: Откривател

Хубаво ревю, по някои точки мнението ми съвпада. Аз я минах един път книгата. Ще пусна по-детайлно интервю като ми остане време. Трилогията като цяло е готина, според мен можеше да се свържат малко по-добре двете линии - фентъзи и фантастика, но пак играта е интересна и занимателна. И историята те увлича, чакаш да видиш какво ще стане по-нататък. Козия е успял да докара и деведесетарски дух на книгите-игри. Изобщо супер си е поредицата. Дали ще има още от нея?

Случайно да има и издание с твърди корици.

Първо да кажа, че Петият -Принц - откривател определено надгражда предната част. За мен поне това е най-успешната част от поредицата Петият принц В много отношения книгата е интересна, историята получава развитие. За съжаление ще кажа, че това е реализирано по начин който го прави е колкото сила, толкова и слабост. Слабостта е, че авторът очаква да сме чели предната част и да имаме записано определени кодови думи, така че Мустафа и/или Валакир да са с нас. Така например още във вторият епизод ни се иска Костен зар, без да имаме възможност да сме се сдобили с него в това приключение, ако не сме играли предишната част или сме я забравили. Все пак Козия се е досетил, че някой може да не знае какво се случва дотук и е благоволил поне да разкаже основната история на сюжета - но това за Костния зар ме подразни, нищо не пречеше да се вмъкне едно изречение. Лично аз разреших казуса, като мятах зарче за проверка имам ли Костен зар.
В тази игра има далеч по-малко интриги - въпреки че те не липсват. Бих казал, че тя е най-вече приключенски ориенитарана. Първо където изживявате едно миниприключение, а после .и следва още по-яко приключение
Също като в предната игра и тук има доста скитане, но тук то не не ми се струваше толкова безцелно. В предният принц скачах от плаваща кодировка на плаваща кодировка, докато открия как да избягам от града. Тук номера е как да откриеш правилният вход на лабораториите. Козия е предложил нещо, което ми се струва практично - ако не знаете с точност на който епизод да отидете, са ви зададени 4 епизода, без обяснение. Започвате да пробвате номерата им един по един. Обикновено два от тях са безопасни, третия е опасен или безопасен в зависимост от времето което имате, а четвъртият е епизода който търсите.
Казах време - добре че се сетих. И тук има време, което тече и добре направено, но не е като Щурмберг или Хотелът. Тук времето често се занулява и трябва да имате предвид времето, то е важен фактор.
Историята има голяма преиграваемост, възможни са много варианти - . ОТчитам като бонус, че Козия следва основната цветова гама и илюстрации на кориците от предните книги. Голям бонус са също множеството приложения.
За вътрешните рисунки - не съм обърнал внимание дали художникът е същият като преди.
Какво да кажа, не са лоши, но никога не бих ги посочил за Пъстра никса, за разлика от корицата, която цепи мрака - изчистена, контрастна и по темата.
За сравнение рисунките на 88 и 186 ме подразниха, там спътниците на героя са нарисувани като някакви селяндури и диви варвари. По специално този на 186 е с квадратна челюст, и някак блеснал поглед в очите. Виж - принцът на същата картина е нарисуван хубаво, прилича си с корицата.
Иначе като цяло отчитам като бонус големия брой рисунки, палмите, къщите, арабските воини са се получили хубаво, а рисунката на стр. 50 с туземците е прекрасна. Де да можеше всичките рисунки да са на нивото на тази на стр. 50- близък план, силно контрастни, с много детайли...
Друго което ме подразни, е че . но пък авторът е отделил доста повече внимание на Еспина, цяло мини приключение има с нея, разгърнат е характера й, а накрая книгата завършва по романтичен начин - та не съжалявам много.
Като бонус -в случай че сте сте затъжили, че АНП-2 няма да излезе никога, бате Ники ви предоставя възможността да трепете асасини.
Не мога да пропусна хумора. А той е на високо ниво. Книгата се доближава много до Синът на Пустинята на Блонд - като илюстрации, арабски сетинг, и хумор. Дори НИП-овете някак си се доближават до Халс като поведение. Но определено Петият принц е по-добра, долкото в Синът... имаше недоправена механика, а в Петият принц -откривател - не!
Като цяло - това е може би най-добрата от трите части . Достатъчно голяма е като обем. Историята хем изглежда завършена, хем може да се дописва още.
Следвано е едно заглавие - Петият-Принц - което следвам за прекрасно. Като цяло считам книгата (и поредицата) за доста успешна, но може да се желае още - не бих я сравнявал с Пристанището на гибелта, да речем.
Пожелавам на Козия да е все така плодотворен и да ни радва.


и така

корица - 6/6 (всичките корици на поредицата са издържани в един стил, което е рядкост в наши дни - палци горе)
вътрешни илюстрации 4,5 /6
сюжет 5/6
хумор 5/6
механика 6/6
кефометър 5/6,

Петият принц 3
Добре дошли отново в традициите на 90-те. Цялата книжка е супер добра и е изпипана в най-добрите традиции. Като игра има само предмети и кодови думи, както и отчитане на време, но също и игра по карта(и). Може би само в края трябваше да има скала за оценката, а не само коментра, че колкото по-висока, толкова по-добре. Историята продължава да бъде надграждане и е достойно продължение, хем се срещаш със старите познати, хем нещата се развиват. Заслужава си отвсякъде!

Откривател
Приятна КИ, със свеж "младежки дух". Стилът на писане явно е насочен към юноши и младежи, което за мен е ОК. Нещата се описват набързо и без излишни разтакавания. Стегнато и изчистено.
Играта си е забавна, като двете мини карти бяха добре имплементирани. Особено ми допадна как е изграден геймплеят в град Перим.
Самият сюжет се опитва да направи изненадващ обрат, но не се получава особено ОК, наивно ми се стори (все пак не е и дразнещ момент).
Хареса ми, че сраженията са тактически, а не зароподобни. Винаги приветствам подобен подход.
Поздравления за Козия за добре свършената работа ( и на редакторите и тестърите, разбира се).