Асасините от Алансия - коментари и ревюта

George-AL писа:

Ефкс според мен това е пропуски или на автора или на преводача. Няма логика да убиеш асасинката, да й вземеш стрелите но да не й вземеш лъка.

Намерих го, ringlas ми помогна.

Лъка го вземаш от Редфлай, не от Грета.

Ал Торо писа:

"Смъртоносен лабиринт" вече е издадена у нас като номер 13 от поредицата на Селекта, както и "продължението" ѝ - "Изпитание за шампиони". Не е издадено неговото продължение - "Army of Death".

Всъщност няма обективна причина книгата да не се преиздаде отново. Не една и две книги-игри от Първата вълна се преиздадоха (Варварският бог, Сонора и пр.). Дори Котаракът се преиздаде. Всъщност в това няма нищо лошо, дори напротив. Винаги може някой да не си е купил старите издания на една книга-игра; а изданията на Селекта не бяха и от най-качествените, още повече, че доста хаотично се издаваха книгите, а не в реда определен от ББ.; при това много от книгите на ББ са претърпели и по-нови редакции на английски. Така че не е лошо да се преиздадат Смъртоносен Лабиринт и Изпитание за шампиони. Както и да се издадат Army of Death и Creature of Havok.
Разбира се, желанието на феновеет е едно а възможностите на издателя (Geny-G) - съвсем друго. Трябва да се съобразяваме и с това-

Magehunter която май беше номер 55 и се води за една от най - добрите ми е интересно дали някога ще видим.

Може би още от самото начало за по-незапознатите като мен трябваше да се посочи логическата поредица на тези КИ. Иначе и като самостоятелни са си ок, но ако се гони последователност, добре е това да е отразено във всички възможни канали за да се провокират повече продажби.

Вилорп писа:

Към рахвина:
Тази книжка пише че е от Paul Mason. От къде ти е информацията че е бест отф дъ бест?

Вилроп от Пъфин имат една поредица с един златен дракон и джобен формат книжки.
Последните три струват майка си, баща си и баба си.
Ловеца на магесници често е между 100 и 180 паунда. Опитах всичко вярвай ми да я набарам, ама уви никъде я нямаше. След като събрах към 90 процента от колекцията исках да намеря поне една от трите и почнах да ги издирвам по имена.
Бях попаднал на форуми където хора се хвалеха, кой как е намерил рядка книга от поредицата.
Поне 4-5 човека казваха че това е може би най добрата от поредицата, заради екшъна и прочее. Така че съм в ситуацията на циганчето и баничката...

Увод
След дълго чакане, втората книга на издателство GENY-G е вече в ръцете ми. Тя отново е от серията БИТКИ БЕЗБРОЙ и сюжетно продължава историята от „Пристанището на гибелта“. Радвам се, че проектът на Георги Чунев e жив и новата книга-игра е доказателство за това. Настоящото ревю разглежда изданието в три основни насоки – дизайн, литература и игра. Последователно ще премина през тях.

Дизайн
Хубавият офсетов печат и красивата корица не подвеждат за пореден път – това е едно луксозно издание, което радва окото на всеки фен на книгите-игри. Карл Копински е художник на корицата и отново решението за нея приветствам като отлично. Напълно отразява книгата и създава настроение за динамика и приключения. Вътрешните илюстрации са на Хожер Голар, които този път са преминали в XXI век и се различават от класическия за серията рисунък. На мен лично ми харесват и успяват за пореден път да ме потопят в историята и света на Алансия. Харесва ми, че Георги Чунев запазва високото ниво на изработка и за тази книга, като обръща внимание и на малките детайли. Поздравления!

Литература
Преводът е на обичайното добре обмислено ниво и липсват объркани и сгрешени изречения. Редакторският екип е свършил много добра работа в това отношение. Впечатление ми правят някои думи, като лодкостроителница и стреларка, които не са толкова често срещани в книгите-игри. От друга страна, има някои думи, които са чуждици и не ми харесва тяхното използване в текста. Говоря за арбалетен болт и кътлас. В първия случай, на български език, това е стрела за арбалет, а във втория е ятаган. Има и една друга дума, която е останал непреведена и това е блъндербус. Доколкото разбрах, това е някакъв вид пушка, с която стрелят джуджетата от ферма Богова.
Преминавам на сюжета, който започва с една недомислица, според мен. Завършвам ПРИСТАНИЩЕТО НА ГИБЕЛТА с 20 жълтици, но отивам за точно толкова на Острова на змиите, за да стоя там цял месец. Сериозно, Иън, сериозно, Ливингстън. По-добре да беше го извъртял, че е заради честта или някаква подобна глупост. Добре, съгласен съм, че дневника не се прехвърля, но все пак, 20 жълтици, това просто не е сериозно.
Впоследствие разбирам, че Лорд Азур изпраща убиец след убиец по петите ми и дори е обявил награда за главата ми от 1000 жълтици. Само 1000 жълтици, а в предната книга пратих Занбар Боун в отвъдното и спасих цяла Алансия от гибел!? Искам по-голяма награда!

Игра
Книгите от поредицата БИТКИ БЕЗБРОЙ са като лабиринт – играта е в това да изследваш този лабиринт и да откриеш къде има опасности и наказания и къде съкровища и награди. И да, метагейминга няма как да се избегне, няма как човек да излъже себе си, дори и да успее да излъже автора. Затова се чертае карта/схема на епизодите, оглеждат се местата, които са опасни и се преминава през онези епизоди, където рискът е най-премерен. По този начин се получава една игра в играта, откъде да се премине, къде да се минимизира риска, дали си заслужава да се направи проверка на УМЕНИЕ или проверка на КЪСМЕТ, кой показател в момента е по-висок и кой по-нисък и т.н.
Убийците, които Лорд Азур изпраща, имат разнообразни умения и се срещат в техните най-добри ситуации. Често това са засади, където техните умения най-добре могат да се използват – сякаш всички знаят къде се движа и кога да ме очакват. Но както и да е, нещата се получават като на филм.
В началото играта е трудна и двата критични момента са именно на Острова на змиите. Защо има обратна градация, това не ми е известно. Натрупването на оръжия и предмети спомагат за по-лесната игра в средата и в края, където няма класическа финална битка с боса. В края има разговор с Лорд Азур и проверка, дали съм победил точната бройка убийци, които той е пуснал по петите ми, нищо повече.
От другите персонажи, най-голямо впечатление ми направи спящият великан в Каад, който е по подобие на великана Снорид от „Кървав меч 5“ – сякаш има подобна легенда в западния фолклор, която се използва често. Тук обаче великана спи в самия град и ако някой тропа с ботуши по улицата, на която е къщата му, се събужда и го напада.
По отношение на преходите между епизодите, в играта има и една НТИ, когато трябва да се използва шперцовия ключ и да се отиде на епизод 44.



Моята игра
Прилагам попълнения дневник на моята успешна и най-добра игра до момента. Разбира се, като един обичаш предизвикателствата играч, започнах на най-високата степен на трудност. Стартирах с минимални показатели, които са 7-14-7. От еликсирите избрах този за КЪСМЕТ, защото считам, че като ресурс, който се изчерпва в играта, той трябва да бъде на някакъв етап възстановен. Вярно е, точките ИЗДРЪЖЛИВОСТ определят дали моя герой е жив или мъртъв, но за тях имам 10 порции провизии, с които мога да ги възстановявам.
Вляво на схемата е дневника на приключението, а вдясно – епизодите, през които съм преминал. Там съм извел и малко статистика за тази моя конкретна игра, включваща критичните моменти, противниците, преминатите и фатални епизоди.
На Острова на змиите първия критичен момент е бягството от РАЗЛОЖИТЕЛЯ, защото е твърде силен и освен това не дава награда, дори и да се победи. Така че най-разумното в случая е да се избяга от него. След това при влизането в пещерата избрах разклонението за проверка на УМЕНИЕ, защото то ми е по-високо в момента, след като изразходвах 1 точката КЪСМЕТ, за да избягам от РАЗЛОЖИТЕЛЯ.
Втория критичен момент на острова е една битка с МОРСКА ЗМИЯ, защото бронзовия щит, който може да се вземе след нейната победа, е от ключово значение за приключението. Битката е критична и трудна, защото в битката използвам нож и имам намалено УМЕНИЕ с 2 точки. Тук е мястото, където използвам КЪСМЕТ в битката, защото в този момент е доволно висок – 10 точки.
Лесно избягвам срещата с дракона, благодарение на високия си КЪСМЕТ и след това ям мед, за да спечелия 2 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Второто използване на бронзовия щит е срещу елфката Редфлай, с която вече се бия като с равен и вземам втория медальон от нея. Общо на Острова на змиите ям провизии, за да си възстановя своята ИЗДРЪЖЛИВОСТ след битките. Така поемам в открито море към континента.
При случката с пиратите лесно можех да използвам червено мастило и да си спестя куп неприятности, но за съжаление трябва да мина през Порт Блексенд, защото единия от медальоните е там. За да се вземе, трябва да се победи Лазло Малик. За целта се насочвам там, като гледам да избягвам конфликтите по пътя си и се покатервам на пиратския кораб без никой да ме усети. В противен случай ще ми вземат всички принадлежности до момента, а аз не искам това да се случи.
Минавам през „Черния омар“, само защото оттам мога да срещна Лазло. В кръчмата не плащам 5 жълтици, а използвам своя КЪСМЕТ и след това излизам и се изправям срещу Малик. Побеждавам го и бягам от Порт Блексенд. След това продавам лодката на капитан Кроу в лодкостроителницата, без да се пазаря и влизам в магазина на Иън.
Точно така, илюстрацията към епизод 23 го доказва – това е Иън ЛИВИНГСТЪН. Той е Харолд Корнпепър, магазинера, от който хубаво си напазарувам, след като съм се опаричил след продажбата на лодката. Преди проверката за КЪСМЕТ, дали има елфски ботуши, пия ЕЛИКСИРА НА КЪСМЕТ, за да си го повиша с 1 точка над първоначалната му стойност и така да имам по-голям шанс да намери ботушите.
След това се отправям напред към континента и се бия с таласъмите, за да им взема парите. Вече имам УМЕНИЕ, което ме прави доста по боеспособен, така че нямам проблеми с тях. Също нямам проблеми и да победя Грета Морг след това и да взема четвъртия медальон в играта.
Така пристигам до таверната на Дългия Том, където знам, че ме очаква Гаранка Васел, следващия убиец. Благодарение на високото си УМЕНИЕ, успявам да го победя и да взема и неговия медальон. С неговата метална ризница повишавам още повече своето УМЕНИЕ. След това поемам на север, към град Каад.
После продавам елфските си ботуши и изваждам КЪСМЕТ при пръстена от кутията на Балтазар Уитъл. По-добре да я отворя, по-голяма награда ще получа в този случай.
След това изчаквам орките и започвам да бягам от тях. Това е единствения начин, за да стигна до следващия убиец на Лорд Азур, а именно – нинджата Годзо Ямакури. Побеждавам го и вземам неговата метална лента за глава, защото ще ми трябва по-нататък в приключението.
Отправям се на север през гората и като излизам от нея, се натъквам на следващия убиец, Рен-Рен Пак. Благодарение на бронзовия щит и доброто ми УМЕНИЕ, успявам да я победя. Вземам и нейната мамба-гривна, която ме подсилва допълнително и се отправям към ферма Богова, защото там е следващия убиец на Лорд Азур. Падам нарочно капана на двете джуджета и се бия с Дакс Секача. Побеждавам го и вземам и неговия медальон, като деля плячката с двамата братя.
Влизам в Каад и отивам при Уитъл, само за да изгоня плъховете му с вълшебната си флейта, за да спечеля 1 точка КЪСМЕТ. След това срещам Блекторн и го убивам, за да взема и неговия медальон. Апосле медната лента от нинджата пък ми помага лесно да се справя с Рижата Рут, която е слаб боец.
Продължавам към градската градина, където съм ранен от Тунку Янг, но след това го убивам, без да успее да ме докосне. Така стигам до река Кок, която трябва да прекося, за да вляза във Фанг. Убивам мнимия Зийдъл и вземам и неговия медальон, след което с лодката лесно прекосявам реката.
Следва битката със Урзул, който има УМЕНИЕ равно на 12 точки, но аз вече съм повишил своето до 16 точки така, че тя не е проблем за мен. В края ѝ се запознавам с варварина Тром, който се готви да участва в тазгодишното Изпитание за шампиони на барон Сукумвит, владетеля на Фанг. За да се доближа до Лорд Азур, решавам и аз да се запиша за турнира. На другия ден успяват да го направя, но се налага да участвам и аз на този турнир, защото двамата владетели не ми оставят друг шанс. Все пак впечатлявам Лорд Азур с бройката убити от мен асасини, които е пуснал по петите ми и той ми дава шанс да се боря за живота си и да свали наградата за главата ми. Така свършва това приключение.

Схемата на епизодите



Заключение
Не е ясно дали ще има точно продължение на историята и се оказва се, че „Смъртоносен лабиринт“ и „Изпитание за шампиони“ са издадени на времето от издателство Селекта. Те донякъде представляват продължение на историята и може би трябва да ги набавя от някой антиквариат и изиграя, докато чакам следващата книга на издателство GENY-G.

Etom писа:

Може би още от самото начало за по-незапознатите като мен трябваше да се посочи логическата поредица на тези КИ. Иначе и като самостоятелни са си ок, но ако се гони последователност, добре е това да е отразено във всички възможни канали за да се провокират повече продажби.

След няколкомесечно издирване събрах "поредицата"