Ивайло - добрият цар

Още малко критика срещу Ивайло.

Е, доиграх играта докрая. КЪм епизод 200 почна "играта" (Вече бях загубил отдавна надежда. Сим ряпа да яде пред салами от по 9 страници в три епизода и фиктивни избори). Тук ударих на камък - жестоки железни сметки. Първо смятате колко отряда сте унищожили нап ротивника, после своите унищожени отряди, после специалните ефекти, после сумирате резултатите на отрядите си, после на противника и едва тогава хвърляте зарове и разигравате рундове. Имайте предвид, че мойтие обяснения са съкратена версия на битките. Обикновено имате 7-8 отделни части на подготвителния етап, после разигравате рундове и накрая смятате знамената. Самите обяснения за знамената са сбутани накрая в края на безкрайните правила, търсих дълго и упорито, докато намеря обясненията за тях.

Е, аз се "изхитрих" и ползвах ефекта на Тервел - като направя отряди със сила 192, а Константин Тих на трудно ниво има 166 и му отнема един отряд битката става безсмислена. Като имам 94 сила срещу ромеи с 28 - нещата са ясни и без зарове.

Питате как постигнах такива резултати, а?
Оказах се "лош селски цар" - навсякъде минах с преговори. На тоя обещах да го направя митрополит, на оня раздадох концесии за дърва или желязо, третия дарувах със сто злато, на някой обещах даго направя кефалия, и разбира се годих за щерката на кефалията на Дръстър...натрупах 7 т. боляри и моля ви се болярите пак бяха недоволни! Излязоха ми в гръб! Ха ха, шегата настрана.
Въпросът е че в един момент само трупах крепости и ресурси, трупах, трупах, а не влизах в битка. Натрупах прибизително към 1800 храна и1600 злато (само от Дръстър взех 320 срещу 250 или приблизително това количество). Разправии си имах само в Шумен и Крумова крепост, но и там минах тънко. Накрая рекрутирах една супер армия - болярска конница 7. Копиеносци - още 11 бр и пр.....и това към войските които вече имах.... И битката с Константин Тих става леко безпредметна. На труно ниво той има 166, аз 192.
Предполагам че това съдружие с болярите във втора част ще ми излезе през носа, но в първата направих към 320 точки, а отделно на това, а освен това се оказах с постижения "Цар без Корона" и "Пещерата на Али Баба" . За "Прероденият Иван II Асен" не ми достигна малко - имам 40 пленени знамена, но бойната ми тактика в началото бе 3 и реално не съм я вдигал, защото нямаше нужда, а се искат 7.


И не - не е нормално половината книга да имам само литература (40 страници Правила, За книгата, за сетинга и пр.) когато в Тервел частта преди играта е значително по-малка; после да ме връхлитат салами от 9 страници в 3 епизода (че и от 13 страници в 4 епизода) и към епизод 200 когато съм преполовин книгата изведнъж да почне "Total war" (използвам терминологията на Кирил.); и накрая да обявиш че това е половината действие.


П.С.И тук същия негативен ефект като с Калоян - записвам КД "Щерка" и "Сватба" и те нямат никакъв смисъл докато не дойде втората част. Съобщава ми се, че моя сподвижник Дамян оттук натам ще има страхотно значение, а реално не го използвам - има само една битка. И трябва да чакам втората част.
За Сподвижник номер 1 избрах Стан - намалява страхотон много цената на определени рекрути.

П.П.С. За мен тази игра трябва да почне от епизод 200 (т.е. да се пропусне как Ивайло става предводител), да се махнат излишните текстове, да се опростят сметките и да се добави втората част....тогава тя ще има смисъл. В този си вид - не!

епизод 121
Съгласявам се с търговеца на животни да го направя най-големият търговец на добитъък в цялата Овечка земя и записвам 5 точки провизии и 3 хора

съгласявам се с търговеца на платове да му дам собствена сергия в Търновград и получавам 6 т. провизии и 4 храна

съгласявам се да дам няколко парцела земя на третия заселенис широки гори и получавам 3 т- провизии и 2 хора

особено полезен ми е четвъртият - обещавам да го направя доставчик на оръжия за царкщкаат войска и имам 10 т. провизии и 6 хора

последният също е много полезен - обещавам да му заплатя двойно бранните облекла (голяма работа веднъж да стана цар ще имам цялата хазна, а ако не стигнат парите ще наложа нов данък на селяните) и получавам 8 провизии и 5 хора

от епизод 320 имам интересни преходи - договарям се с кефалията да му дам половин талант злато, превземам без бой Пресла и записвам 150 злато и 220 храна -
карам поред - обещавам на Стефан да му дам парцелите които иска, доавям Варна в крепости и 17о злато и 250 Храна така нататък...

дотук не губя отряди всичко става с преговори-

В един момент натрупавм към 1800 храна и 1600 злато* и почвам рекрутиране - бам - 5 болярска кавалерия (до момента имам 2) -350 злато на 400 храна
Бам - 11 отряда копиеснози - 275 на 275 злато-храна (копиеносците са евтини)
бам - 9 отряда лека кавалерия. Бам стрелци .....и после ставам непобедим. Накрая си оставам по 500 т. злато и 530 храна и печеля допълнителни точки за това при оценяването. Накрая като почна със сила 192, като добавя че имам 11 крепости и от тях 9 са подсилени (не подсилих Петрич Кале и Хотел) имам още 135 плс 20 - 155 . Като добавим някъде окоол 42 т. от отношенията ми със селяни, боляри, сърби кумани.....да дори когато извадя Земя, Кожи и пр. пак имам над 300 при оценката

П.С.в Дръстър взимате едно и също количество храна и злато, ако се ожените за щерката или ако не се ожените. Не е честно! Тая щерка зестра няма ли? Защо не получих като бонус още точки за отношения с болярите? Сега не мога да се оженя за Мария, т.е. няма положителен ефект, а има негативен.
И щ може ли във втората игра да направя Слава царица, а не Мария? Откъде накъде пък Мария? Ами ако не искам Мария? С какво щерката на кефалията на Дръстър е толкоз лоша. А тоя пък боляри - направих Дръстър независима хора, и пак му е малко. един бъдещ цар не може да щипне малко дъщеря му.


*(точните сметки записани на лист А4 показвата 1855 храна и 1695 злато, преди да почна да правя крепости и рекрути. Към к към този момент контролирам всички крепости - само при Шумен съм дал битка и съм загубил два отряда, поради наивност. Иначе навсякъде крепостите ми падат в ръцете чрез преговори)

Най - после я прочетох. За мен много добра и много подценена книга.

На първо място много ми хареса самата история, начина по който са представени героите и историческите сведения, вплетени в историята. Личи си, че автора се е консултирал с добри историци и е събрал доста неща за един интересен и не особено познат период от нашата история.

Самата игра на мен също ми хареса. Качествата и тяхното ползване беше много балансирано. Огромен дневник - но добре структуриран. Битките ми бяха забавни и имаше доста добре изградена система за битки на армии и превземане на крепости.

Хареса ми, че с превземането на градове отключваш бойни единици. Имаше все едно мини тактическа игра вградена в книгата свързана с битките , армиите и крепостите. Изключително интересно беше набирането ма съюзници, преобразуването на хората в армия.

Ресурсите също бяха добре измислени и ползването им ми се видя балансирано. Хареса ми това с базовите епизоди от които въртиш различни варианти - за укрепване на крепости, набор на воиски, атаки на крепости и преговори. А можеше и да чакаш за да мине време. Баш като мини страт.

Обема на книгата е огромен. Както и при Тервел са вплетени бая сюжетни линии и герои. Имаш възможност да взимаш и различни съюзници според изборите които правиш. Играта има много възможности за преиграване с различни варианти.

Като правя сравнение с Тервел - историята при Ивайло е на същото добро ниво, даже са използвани много термини от старинния език, което спомага за автентичната атмосфера. Играта обаче е на доста по-високо ниво от Тервел и мен лично ме изкефи доста.

Кодови думи - ползват се постоянно и дори влиаят при оценяването. Може би едно от малкото ми разочарования беше че една от кодовите думи - Щерка не се ползва никъде.

Системата на оценяване също е много сложна и пипната. Като цяло - на мен книгата ми хареса много, автора мился че се справя много добре с историческа тематика поднесена като книга игра

Здравейте,
предварително искам да се извиня, ако вече има тема за Ивайло. Търсих такава, но не намерих, затова пускам ревюто си тук.



Днес ще коментираме книгата „Ивайло – добрият цар“ на Димитър Петров. Преди всичко искам да изкажа едно поздравление на авторите на историческата тематика. Вече се пишат повече книги-игри засягащи, българската история. От „Асверг. Хрониките на кан Крум“ и „Калоян и златният печат“ до „Тервел. Роденият да побеждава“ и „Ивайло – добрият цар“. Последните две книги-игри са от Димитър Петров и днес ще коментираме „Ивайло…“
Лично за мен автора се е потрудил доста повече от книгата за „Тервел“ и е изчистил доста от слабостите му. Все пак по отношение на недостатъците има какво да се желае. Но да започнем с добрите новини.

Първото което впечатлява в книгата е мащабът. Тя се състои от 641 епизода и това е само първата част. Авторът е загатнал, че ще има втора част. Книгата е разделена на четири дяла. Тъй като сюжета е ясен – вие играете от името на Ивайло Бърдоквата и трябва да ръководите бунта – няма да отделям много внимание за него. Достатъчно е да кажа, че литературата предлага художествено пиршество; че авторът е направил безбройно много исторически консултации; и че книгата видимо има популяризаторска цел.

Механиката си заслужава да се опише по-обстойно – вие започвате с няколко основни качества – езда, бойни умения, красноречие, лидерство, ловкост, бързина, точност и военна тактика.
Разбира се имате и живот. Всяко едно от тези качества в началото ви е с единица. Вие имате правото да разпределите още 20 точки между тях. Намирам това за добра идея. Така можете да създадете персонаж, който непрестанно да се бие, или пък да решава нещата с ораторско майсторство. Най-добре е да се търси баланс.
Игрови редактор е бил Ал Торо и се вижда че това е дало резултат. По отношение на „Тервел…“ има подобрение в игровият елемент. – там играта бе яка „железница“. Имаше един верен епизод на които трупате точки, един грешен на който не трупате и един много грешен на който губите точки. Този „бъг“ е оправен тук. Въпреки че сюжета е линеен (в това отношение предпочитам „Асверг…“) все пак има сериозен напредък спрямо „Тервел“.

Игровите избори, често ви дават различни възможности, които са сравнително равностойни.
Също така Сашо е оправил един бъг от „Тервел“ където механиката на битките не бе добре балансирана – но за това по-нататък. В първия дял вие сте стремите да натрупате популярност сред селяните, както и да натрупвате кодови думи, които ще ви потрябват впоследствие. След като стигнете даден момент, ще трябва да натрупате провизии и хора, както и определено ниво на военно обучение, а също така да завладявате кулите на малките боляри. В тази част личи равностойността на изборите. Кое е по-добре – да прекратите кавгата за виното, да отсечете чучура на бъчвата и да се сдобиете с 6 провизии и една допълнителна точка за селяни; или да убедите с красноречие селяни и да спечелите 10 провизии, но не и допълнителна точка за селяни?

Всичко това ще правите за определено време. Когато то изтече започвате да обръщате провизиите и отрядите селяни в хора. Използвате определена таблица в която подробно са отразени силата и цената на всеки род войска. Подобно нещо имаше и в „Завръщането на наследника“ на Винсент Були, но тук е много по-добре развито. По тази точка дори „Калоян“ отстъпва, а двете книги имат доста общи неща, като структурирате.Този тип оценка на войските е нещо което ценя. Първоначално можете да наемате само мечоносци, копиеносци, прашкари. Конницата, варягите и обсадната техника ще „отключите“ по-натам.
Интересен подход е да преговаряте с търговци, богомили и пр. Ако да – запишете 8 провизии, 5 хора и кодовата дума „Брони“…и се пригответе да си извадите 7 при оценяването, защото Ивайло се договаря с търговците. Ще се съгласите ли богомилите да имат собствена църква? Това ви носи нови точки в хора и провизии, но си вадите 10 точки от оценката.

Прави впечатление, че колкото по-напред отивате в бунта, игровият момент се подобрява, изборите стават по-равностойни. Първите епизоди ме подразниха със своята линейност, но от даден момент играта рязко се усложни. Вторият дял – тохарците – е преходен между първия и третият. Започвате да трупате злато, храна, както и да развивате отношения с кумани, ромеи, боляри.

Изборите са наистина оригинални. Имайте предвид, че от даден момент ще се нуждаете от много злато и храна.
Търговците са склонни да ви ги дадат, но тези ресурси вървят с тежки условия. Ще се съгласите ли да получите множество брони и ризници от доставчика, но само ако му заплатите след време двойна цената?
Третият дял („Бунтът“) за мен е най-интересен, той е най-игрови. В нея можете да се развивате като дипломат, като войн или като нещо от двете. Можете да се пазарите с болярите, да се биете с тях, да нахлувате сред съседните народи и да ги плячкосвате.
Няма да ми стигнат думите да опиша всички плюсове. През цялото време дебнете времето ви да не стане 50 или повече
От един момент нататък храната и златото, които печелите стават огромни. Съвсем нормално ще е да печелите по 180 злато и 220 храна и отгоре. Вие ще преговаряте с болярите, за да се присъединят към вас. Ако преговорите не успеят винаги може да се опитате да завладеете Дръстър, Варна, Карвуна и пр. по военен път. И тук трябва да похваля Торо – балансът на битките е оправен.
В „Тервел…“ ако победите в една битка в следващата сте сигурен победител. Тук не е така- личните качества на Ивайло и тези на армията са разделени. Силата на армията се изгражда по сложна система, като има нормално ниво на трудност и високо ниво на трудност.
След всяка битка освен пленени ресурси си отчитате и загубени отряди. А ако решите да наемете отряди не можете просто да се възползвате от златото и храната. Трябва да отчитате колко време е минало от последния ви набор на войници; позволено ви е да наемате максимум три отряда, като крайният ви успех зависи и от шанса; някои крепости „отключват“ възможност за набор на определен вид войски, но трябва да платите за това удоволствие; възможно е да загубите контрол над някоя крепост, ако тя е присъединена с преговори и не изпълнявате обещанията си и пр.;


Всички тези ограничения правят играта много добре балансирана, макар и доста сложна.
Четвъртият дял предполага сблъсък с царската войска. Честно казано този дял ми бе най-скучен в игрова отношение, още повече че е безумно кратък (около 40 епизода) спрямо третия който е близо 300 епизода

И сега след ред позитивни думи идва ред за критиките:
Първата ми сериозна критика е, че авторът не може да проумее, че пише книга-игра, а не художествена книга с исторически мотив. Лично на мен ми бе досадно да чета епизоди по 1-2 страници. Да, има подобрение спрямо „Тервел…“, където имаше епизоди по 6-7 страници, но все още може много да се желае. Книгата става тежка, а стилът не може да се сравнява с „Калоян…“, където имаше доста хумор. Втората ми критика е спрямо линейноста на сюжета.
В „Асверг…“ Ангалот е избегнал този момент, като е избрал подхода на Джордж М. Джордж от „Войната на Понтиак“; избрал е неисторически персонаж, който влияе на исторически събити Димитър Петров обаче залага на историческия подход и това създава една линейност. В съчетание с дългите литературни текстове и сухия стил това доскучава.
Третата ми критика е срещу графа „Подготовка“ започвам на епизод 80 с 5 точки „хора“, 5 т. „провизии“ и 3 „обучение“… и никъде не пише, че се стремя към определена квота. Сдобивам се с 66 хора, 88 провизии и 8 обучение и… греда!
Изведнъж разбирам, че трябва да имам 30 т. хора, 60 провизии и 10 т. обучение, за да продължа нататък. Тази информация ми се „сервира“ едва в епизод 211. Струва ми се, че Димитър Петров можеше да ме подготви, че имам определена квота за обучение. Навремето Майндкрайм пишеше „към края на тази глава ще трябва да имаш поне 20 точки за всеки показател, инак играта свършва за теб.
Четвъртиятт недостатък са неинформираните избори – на 199 имам избор – да тръгна наляво, да тръгна надясно или в средата. Текстът по никакъв начин не подсказва вярното решение. Слава Богу, тези места не са много.
Последният недостатък за пореден път е липсата на илюстрации.
Просто недоумявам. Авторът е отделил място за мащабна карта, цветни приложения на 14 -15 страници, много хубава корица, но не се е сетил да поръча поне 3-4 илюстрации, които да освежат играта. Пак старите номера, добре познати ни от „Тервел….“. Жалко, много жалко....

П.С. Раздадох обещания за монополи на всички търговци, обещах да се оженя за дъщерята на дръстърския болярин, и обещах на богомилите собствена църква. Ще видим какво ще стане, когато дойде втората част. Имам чувството, че селяните ще го д----ат

---

С малки съкращения и изменения ревюто е копирана от сайта knigi-igri.net където първо съм го пуснал

Има тема за книгата, може да се слеят с тази:

knigi-igri.bg/forums/other-new-gamebooks/6225

Ранглистата по точки до момента на "Ивайло - добрият цар"

Лично на мен ми хареса това,че книгата е обемна и има образователен ефект върху читателя .Наистина все едно чета историческа книга написана от Фани Попова Мутафова или поредицата за Самуил от Димитър Талев(мнението ми е субективно понеже историята ми е любим предмет и съм завършил средно образование историческа паралелка ) .Образите на помощниците на Ивайло и други са живи всеки има своите недостатъци.Също съм фен и на игрите тотал вар
и тук малко критика: независимо колко крепости имам мога да наемам само до 3 отряда за ден (има номер да станат 6 ) същото е и с данъците за един ден мога да вземам доход от 3 крепости .Може да се направи ограничение един отряд на ден но за една крепост и това да те кара да се стремиш за овладееш всички крепости за да вадиш 11 единици на ден .За данъците е хубаво също да се вземет от всички крепости това е логичнио а не както направих за висок резултат да вземам данък по 3 пъти от шестте най-високодоходни крепости а други ги оставям без вземане на данък.Възможно е някой да бие моя ,,рекорд '' понеже не съм атакувал Сърбия за 500 злато .Интересно е ,че можеж да отидеш до Сърбия ,Маджария ,Византийска империя а не можеш да присъединяваш крепости отвъд Хем няма логика .Проходите били охранявани е то тогава как се минава през тях за да нападнеш Византия ?Специалните умения на единиците фаворизират използването на определен вид единици за сметка на останалите .Аз заложих на стрелци (за всеки 3 отряда елиминираш 1 конница на врага) татарски конни стрелци (елиминират двойно повече единици от слабата пехота на врага но само от един вид който си избираш мечоносци ,бойци с брадва или селяни ) болярска кавалерия (унищожава един отряд пехота или стрелци независимо какъв вид са те) .За пълнеж наех куманска конница понеже имаше намаление за нея (събрах 6т популярност сред куманите) В последната битка просто нямаше битка понеже избих или присъединих цялата армия на Константин преди първия рунд (играя на лесно ниво за да не губя армия и съответно точки ) Няма никаква мотивация за игра на трудното ниво .Можеше да се дават точки за всяко пленено знаме така бих играл на трудното за по-висок резултат .Моите ,,трикове'' за постигане на висок резултат : използвам всички тренировки на войската ,спестявам си обучението за красноречие и лидерство за да спестя дни , увещавам богомилите, куманите, войнуците и търговците да ме подкрепят както и жените да насърчат мъжете си да дойдат във войската ,посещавам и първите 4 кули и завършвам с 16 дни (от 14 имаш право на още едно действие което за кула е 2 дни ) вадя 7 стрелци 19 селянина и 1 отряд прашкари (понеже си падам по балеарските прашкари ) при първата битка с татарите правя засада в селото и избивам 2 отряда а още 2 отряда убиват моите стрелци и битката свършва преди да е почнала (на лесно ниво) за втората битка присъединявам още 5 отряда стрелци (с 12 отряда стрелци убивам 4 отряда конница естествено най-силните ) малко бойци с брадва идват също .Нападам посред нощ и избивам още един отряд .За водач използвам Кънчо -той добавя 1 атака на всеки отряд селяни .Втората битка с татарите поне има първи рунд (на лесно ниво) само че поради Кънчо и това ,че съм унищожил много отряди конница силата на татарите е около 20 а моята около 78 и трябва да имаш късмет за да спечелиш без жертви .Подготовката за третата битка протича така : присъединявам всички крепости с преговори без Карвуна ,след това усилвам 4 крепости за 2 дни като за 100 злато и 100 храна усилвам такива крепости които това усилване струва по-скъпо .,след това наемам 6 отряда татарски конни стрелци за ден (ползвам 50% намаление за другите 3 отряда ) едва тогава избивам татарите при Карвуна ,защото след това ми пада популярността при тях и няма да имам намаление при наемане на татарски конни стрелци ,следва още едно двойно усилване и после за останалите 5 крепости използвам куманите за да спестя време и всички крепости са ми усилени (заради резултата а и за книга 2 може да е полезно ) усилените крепости дават и по-висок доход и се почва редуване1 данък от 3те най високодоходоносни крепости 2 данък от следващите 3 високодоходни крепости 3 наемане на болярска конница 6 отряда ( с 50% намаление за 3 отряда) 4 наемане на евтини стрелци 6 отряда 5 наемане на скъпи стрелци 6 отряда 6 наемане на куманска конница и пак наново данък данък боляри стрелци ... ( при събиране на данък пращам по 4 отряда селяни в слаби крепости и получавам по-голям данък ) стигна ли 30 отряда стрелци почвам да наемам селяни за да ги пращам по крепости за по висок данък .третата битка на лесно ниво също приключва преди първия рунд татарите ми избиват всички селяни бия се на равнина и държа реч за да дойдат 4 отряда от противника към мен отделно използвам Ивайло с умение популярен и присъединявам 2 отряда бойци с брадва ,унищожил съм един отряд конница но и без това 30 отряда стрелци избиват всичката конница на опонента (пак на лесно ниво) болярите ми изменят но е полезно да размениш техните първоначални отряди с 5 отряда селяни пехотата и стрелците са избити от 12 отряда болярска кавалерия ,избягвам двубоя с куманина понеже имам 6 популярност сред куманите и хоп 453 точки въпреки минусите от всякакви обещания които съм дал

До Сър Смашър

Колега, коментарът ти е нечетим. Никаква пунктуация не спазваш, мисълта ти е хаотична и изобщо подреди си нещата в главата, преди да пускаш такива чаршафи. Все пак тук е читателски форум, малко уважение към родния си език прояви.

Направих бесен 12 часов маратон през Ивайло, хем голяма част от текст го скипвах.
резултати

6 подсилени крепости по 15 точки - 90 точки (Дръстър, Мадара,Овеч, Варна, Шумен, Крумово кале)
6 неподсилени крепости по 10 точки - 60 точки( Петрич кале, Варна, Карвуна, Преслав, Хотел и Никопол)
Сила на армията - 213
Лични качества на Ивайло - 37
популярност - 18
520 храна и 510 злато делено на 20 - 26 точки от едното и 25, 5 от другото, закръглям нагоре, общо 52 точки
записани кодови доми - животни, кожи, оръжия, брони, земя - вадя по 7 точки за всяка.
област, георги и граница - губя по 10 точки за всяка.

90 плюс 60 - 213плюс 37 плюс 42 19 минус 35 минус 30 равно 470 минус 65 - 405 точки.
Спечелих 6 знамена, но реално имах шанс да са осем. Еднаат битка с тохарците я спечелих в два рунда.

Сега някои трикове за добър резултат:

и още


Силни страни
подобрен баланс на битките. Намален литературен текст спрямо Тервел (можеше и още, но нека да не сме максималисти), равностойност на изборите, качествено изградени НИП-ове, интересни "промоции" в третата част. Мащабност на произведението.

Слабости - битката на армии е прекалено тегава, особено на трудно ниво. Разбирам че целта е била да се внесе баланс спрямо Тервел, но пресмятането на щетите е твърде сложно. Трябва да гледате каква е разликата, колко е шанса и пр. можеше да се направи по-просто с риск леко да се отслаби баланса.
Превземането на крепости е доста по-лесно изчисленията не са така тегави. Реално е доста рисковано да се плячкосва друг народ, защото може да ви избият армията, а за финалното ниво трябва да имат супер много войници

Във втората част читателят не е предупреден, че ще му трябва определена квота от обучение,хора, и провизии. Лесно може да не достигне квотатата от обучение, ако поне ведънъж не отиде да се обучава.

Eдит -и аз съм мнение, че за пленените знамена можеха да се дават точки. Сега ти те трябват само ако гониш постижението "Втори Йоан Асен", но нямат отношение към оформянето на точкуването. Това не е правилно, защото в една трудна битка губиш много хора, реално нямаш интерес да водиш битки, а трябва да се ограничиш до три битки, които са задължителни. Според мен поне 10 точки трябваше да се дават за спечелено знаме, за да компенсират силата на загубените отряди.

Ранглистата по точки до момента на "Ивайло - добрият цар"

1. Петко Петков 453 т.
2. Ефикс 431 т.
3. ДжоджАл 405 т.

Ефикс отвръща на удара!

Завръщането на Джордж Ал - 516 точки. Ефикс, окачвай нова ранглиста. Сила на войската – 260, Дръстър, Никопол, Шумен, Варна, Крумова крепост (по 15) и Преслав,Карвуна, Хотел,Петрич кале, Овеч - (10) 75 плюс 50
38 качества на Ивайло, 8 популярност (със сърбите съм на -8 популярност и с ромеите на -4, но пък имам 9 селяни и 6 татари), както и143 от ресурси – отнемам си 58 точки заради кодови думи* - 574 минус 58 - 516 точки
* Област, Георги, Граница (по 10), Брони, Оръжия,Богатства, Велик болярин (по 7)
Най-много се печелят от армия и и от ресурси. Имаше вариант да вдигна с още 21 точки, ако ми се бе паднало още един път минаване през 532, но и така не съм недоволен. Минах три пъти през 532 и направих по 6 отряда татарска конница, вместо по 3. Най-трудно е да минете втората битка с тохарците, без да имате много провизии и хора. После става лесно.

ДжорджАл излиза на второ място!