Фенъл Брокула и тайната на сатъра

Посрамен публично заради двойния стандарт допуснат в подбора на творби за ревюиране, реших, че е крайно време да прекратя свинщината и да дам на феновете това, което искат - още едно ревю на литературно игриво̀, а именно "Фенъл Брокула и тайната на Сатъра".

Голям залък
Бях с предварителната настройка, че ще видя зор да завърша "Фенъл Брокула", не поради нейната вопиюща трудност, а заради славата, която се носи на предишните творби на автора. Почти универсално съм чувал негативни отзиви за тях. Вярвам, че мога да се абстрахирам от това, но дори на мен ми е трудно да седна да чета напълно без всякаква настройка, особено когато от корицата на книгата, която съм си подготвил, похотливо ме гледа левент като мистер Брокула.

Малко признание
Обожавам абсурдизма (като течение в комедията). Не съм чааак такъв фен на Тери Пратчет, към когото открих доста препратки във "Фенъл Брокула", но цялостно съм изключително предразположен да харесвам представители на абсурдизма, въпреки че съм и по-взискателен към тях.

За текста
Много ми хареса текстът в тази книга игра. Смятам, че беше понякога витиеват, хаплив, безсрамен, а понякога и възмутителен, но с добра мярка. Искрено се изненадах от прочетеното не защото авторът ми беше представен като слаб предварително, а защото нивото на прозата генерално беше драматично над средното за книга игра.

Безпосочен?
Въпреки отчетливо компетентното текстописане, цялостният плот ми се видя безпосочен. Първоначално очаквах, че ще е неприкрит присмех по адрес на веганството, впоследствие започна повече да ми намирисва на гавра с хейтърите на веганството. По-натам започнах да се чудя дали творбата въобще е сатирична, дали е инфантилна, да не би да е дебилна. Няма по-кратък път човек да си покаже магарешките уши от това да прави категорични твърдения за мисията на една комедийна творба, така че ще се въздържа от тях. В крайна сметка реших, че авторът не е бил напълно сигурен какво послание иска да предаде, а по-скоро е искал да ни разсмее.

Самата игра и нейната материална необезпеченост
Играта е по-скоро на заден план, но не е прекалено постна. В нея се следи един основен показател на героя: Веганизъм, както и два помощни - Пари и Време. Стойностите са малки, променят се рядко и изборите добре телеграфират последиците си. Играта се състои почти изцяло в наративни избори с морален или логически характер, гарнирани с оказионни проверки на късмета. Цялостно геймплеят се усеща по-скоро уместен и като количество, и като ангажираност.
Спокойно можеш да не записваш, ако решиш, защото лесно се помнят няколко стойности, които се променят толкова рядко. А ако решиш да играеш "Фенъл Брокула" само с книгата в ръка, можеш да "мяташ" зарове, разгръщайки на произволна страница. За жалост тук няма зарове по-страниците, но ако разгърнеш на произволна страница, вземеш четното число, разделиш го на две, а после и на шест, можеш да ползваш остатъка за стойността на зара (остатък 0 = 6).
Въпреки всичко не мога леко да не се възмутя колко назадничаво изглежда цялостното оформление заради пропуснатите зарове, малко немарливото оформление на почернения текст при препратки и изключително разхвърляния Епилог. Това е една от малкото творби, в които не просто не би ми направило негативно впечатление употребата на ИИ за изображенията, а би било по-скоро позитив. Напълно съм склонен да преглътна неконсистентността при стиловете, дори само заради изящните многопръстни ръце на ханджийката, дума да не става за налудничавата усмивка на нацапаната с доматен сос готвачка.

В заключение
Не съм впечатлен от "Фенъл Брокула". Беше неплодотоврно забавен час. От онова забавление, което ти носи по-скоро вяла, макар и искрена усмивка, не от това, от което се превиваш от смях. Хуморът, който е основен фокус, ми беше удовлетворителен ситуация за ситуация, но въобще не успях да захапя накъде бие авторът до самия край, че и отвъд него. Екстремно разочарован съм, че амулетът на Фенъл е сребърен морков, а не дайкон.