Землянинът

Пускам темата, за да отворя диалога за мнения. Аз в момента я изигравам и ще я ревюирам на живо в канала си в предаването NOTcast следващия месец (по всяка вероятност 13 април).
Тук ще пиша подробен коментар, много по-задълбочен от ревюто ми, но само за един конкретен аспект от играта, който е много значим за мен генерално в игрите (и особено много в книгите игри). Става дума за елементите на системен геймплей, с които "Землянинът" се заиграва.

(съзнавам, че е частично некоректно да ги нарека системни, защото те са скриптирани по същество. Наричам ги системни, защото у мен създават чувството, което системният геймплей във видео игрите създава, и мисля, че това вероятно е било малко или много дизайн цел на автора)

Чудех се дали да пусна тема, но благодаря, че ме отмени
Първо да кажа, че изпълнението на външен вид е много добро. Твърда корица, качествен печат и вътрешни илюстрации. Претенцията е на ниво. За мен обаче започна доста шантаво, сюжетът е наивистичен и е далече от най-добрите фантастики. Има някои нелогични неща, които ми направиха впечатление. Повече ще кажа, като я мина цялата, но имах други очаквания. Въпреки това подкрепям автора и ще му дам обективна обратна връзка. Това е добър тест на пазара дали може да приеме такова ниво на изпълнение на КИ и съответно да плаща за него.

Малко ми е заето и доста се бавя, но снощи завърших първото си разиграване на "Землянинът". Неуспешно и в позиция, в която не виждах как може да стане успешно, ако не лъжа.
Това съобщение го пиша, за да дам първи впечатления преди обещания по-дълъг разбор на отворените механики, който ще направя като поприключа с книгата, както и на същиснкото ревю, което ще публикувам на канала си.
Искам да се знае, че каквито и критики да отправя към играта тогава (а такива ще има не една и две), цялостните ми впечатления са изключително добри. Първото ми усещане е, че (от книгите игри, които съм играл) това е най-стойностното от "За честта на Зур" и "Ивановден" насам (не съм играл "Запад" още, моля да не скачате на бой). На мен искрено ми липсва това книгите игри да са по-амбициозни като игри (нещо, което ще онагледя по-добре през идните години). За жалост разбирането ни за това как една книга игра може да е игра, така и не е надскочило убедително заровете и/или визуалните и логически ребуси. Метанаративните игрови похвати, различни от предните два, са кът и рядко са последователно следвани в продължение на цяла игра (както в "Мостът на Лагран" или вече мога да твърдя "Землянинът"), обикновено са резервирани за един-два момента, които целят да внесат леко разнообразие.
Както и да е, отплеснах се. Ако "Землянинът" е направлението, по което можем да очакваме Марто Дангов да се движи и занапред, то несъмнено той ми става най-интересният за следене автор. Хвала, Марто, и прощавай, ако следващият ми коментар (когато успея да го скалъпя) бъде прекалено остър на моменти.

Etom, присъединявам се към твоето мнение. На мен сюжета ми идва леко банален, а "изборите" - голяма железница. Но признавам, че съм чел само демото, надявам се нататък играта да стане по-интересна. Въпреки това имаме нужда от повече фантастика, подкрепям автора че се е захванал с тази трудна тема.

Изиграх Землянинът. Останах със смесени чувства. Ще се опитам да дам обективна оценка и обратна връзка, защото знам колко е важна за един автор.
Започвам с позитивите:
- Отлично печатно изпълнение, твърдите корици са хубаво решение. Дизайнът е артистичен, но не дава анонс към съдържанието и темата на книгата. Но е хубав. Вътрешни илюстрации, които със силно въображение може да се свържат към историята.
- Оригинална история - даже бих казал доста шантава
- Логически загадки - хубаво е си поразмърдаш мозъка, понякога ме дразнят, друг път се амбицирам да ги реша, зависи от настроението. Но за по-младите поколения това не знам до колко би било зарибявящо.
-Има доста обикаляне по различни места, трябва да събираш късчета информация


Сега малко негативи:
- До средата на книгата нямах представа какво се случва и къде се намирам. Светоизграждането има доста дефицити. Има много нелогични човешки места, съществуващи на извънземни светове, които никога не били чували за хората???
Намесени са много и различни извънземни раси, като за тях няма почти никакви описания и е оставено на въображението на читателя да си ги измисля.
- Литературата не ми допадна. Чете се, но няма съспенс, няма драма. По-скоро документално изброяване на събития. Бих дал за позитивен пример "Катарзис" на Рей Гард, която скоро препрочетох.
- Гейм механиката не е лоша, но изобилства от салами по 3-4 епизода, до средата на играта почти няма избори. Смятам, че повече от 2 последователни епизоди без избор само затормозяват играта, без да добавят стойност към нея. Играта е праволинейна, битките ги прескачах, не съм влизай детайлно в баланса на точки и показатели, защото не ми беше интересно да видя дали е балансирана играта и не мога да кажа мнение за това.

Като цяло имах погрешни очаквания, когато видях анонса, но това си е мой проблем. Голям почитател съм на фантастиката, особено на научната фантастика. Но в тази КИ освен мистерията, която трябва да се разгадае нямаше много фантастика. Краят пък съвсем ме хвърли в тъча
Но е хубаво да се появяват такива заглавия и в този формат, това е добър тест за пазара дали има оживление и развитие. От нишово хоби-забавление за 100-200 фена дали ще се превърне в нещо по-голямо.

Прочетох демото на "Землянинът" и цялостно ми хареса. Загатна се за интересна бойна механика, която е в стилистиката на класиката "умения и зарове". Историята също ме заинтригува: Земята е унищожена и човек попада сред враждебни извънземни раси в борба за оцеляване. Началото ми се стори някак хаотично - стартираш като отрепка, след това започваш да даваш нареждания по време на ученията, а после изведнъж ти дават чин. Не знам доколко демото е изрязано от цялостната история, но "изсипването" на толкова раси беше тежко за асимилиране, особено без илюстрации, които да визуализират тварите, срещу които се изправяш. В крайна сметка смятам, че книгата ще ми допадне и поздравявам автора затова, че след "Мечът на Хармонията" стъпва здраво в книги-игри общността с още една творба.

Направих подробно ревю на "Землянинът" под форма на livestream сегмент и можете да го гледате ТУК . Там съм вместил повечето от размислите си, макар че имам и доста пропуски, защото живото предаване, особено когато си бърборкаш с чата, е доста непредвидимо. Тук ще разпиша размислите си най-вече за това, което е солта и пипера на "Землянинът" за мен, а именно - класовата система и уникалните механики зад (повечето от) класовете, които на играчите служат като нов интерфейс за интеракция с книгата. Уклонът на постът ще е по-скоро критичен и малко дребнав, но го правя с предварителната уговорка, че много, много харесвам "Землянинът" и това, което прави е уникално.

Занапред в този пост очаквайте само СПОЙЛЕРИ . Няма да си играя да ги крия всичките в блок, защото ще го направя потресаващ за четене.


Няколко общи думи за системата
В "Землянинът" имаш избор от четири професии/класове, които освен че нанасят свои статистически промени по основните показатели на героя, му дават и специални умения, които да използва. В най-семплия случай - този на щурмовака от Елитния отряд, бонусът е най-семпъл - може да носи двуръчни оръжия в една ръка. Нищо, което да промени коренно играта.

Друг герой е специалният агент, който има своя risk/reward система за умения. Първо тръгваме от трите му базови действия, които могат да бъдат активирани, жертвайки издръжливост. По принцип не искаш да губиш издръжливост, тъй като така ти пада и силата, но с този герой е обратното, тъй като колкото повече ти пада издръжливостта, от толкова повече умения той може да се възползва по време на битка. Уменията идват на двойки и можеш да избереш само по едно на всеки интервал от грубо 5 загубени точки издръжливост. Това коренно променя подхода ти към менажирането на издръжливостта, избора на предмети и водене на битки.

Но истинското яко идва с другите две професии. Първата е Механикът, който може да разглобява всички намерени предмети и дори някои машини на дребни чарколяци, които после да сглоби наново в по-полезни предмети. Сглобяването не става просто като изтриеш въпросните чарколяци от дневника и си вземеш новия предмет. Напротив. Самото сглобяване е емулация на изобретяването на предмета. Всеки предмет има своя схема, която ти показва от какви части се състои. Частите са разделени на 5 различни категории и за да сглобиш въпросните предмети трябва да следваш една формула. Смятайки успешно формулката откриваш епизода, на който ще получиш сглобеното оръжие с инструкции за него. Играейки Механикът ти не просто получаваш различни възможности в света на играта, а влизаш в обувките на героя си още повече, точно защото както него и ти трябва да станеш научен работник. Да осмислиш ролята на различните предмети, да минеш през процеса на сглобяване. Системата на Механика е емулация на това да си научен работник.

Последната професия - Хакерът, изисква от теб да научиш един малък импровизиран език за програмиране, състоящ се от няколко оператора, които да се научиш да прилагаш в команди. Всяка машина, с която можеш да осъществиш интеракция ще бъде указана в текста със сериен номер, например база данни може да бъде БД-123. Ако искаш да се пробваш да анализраш базата данни, ще трябва да изпратиш команда [изпрати][насочи][анализирай]. Събирайки трите кода за всяка команда получаваш 100 + 10 + 1 = 111. Съответно 111 го събираш със серийния номер на базата данни и получаваш 234. На епизод 234 ще намериш краткия анализ на базата данни - чия е, каква е машината, ала-бала. Само дето за да я достъпиш, ще ти трябва друга команда. [изпрати][насочи][отключи] им сборен код 100 + 10 +2 = 112. Събираш със серийния номер и на епизод 235 получаваш достъп до подробна информация от базата данни. Решаваш, че там има опасна информация и искаш да я унищожиш. За целта ще трябва да използваш [изпрати][насочи][-поправи]. Минус поправи, защото не искаш да я поправиш, а да я унищожиш. Смяташ си кодовете: 100 + 10 - 3 (тъй като минус поправи ще трябва да се извади вместо събере) и така на епизод 230 ще успееш да унищожиш базата данни.
Програмирането може да се ползва и в битка. Вместо с [изпрати] командите ще започват с [приеми], причините са обяснени в книгата. Да речем [приеми][удължи][-поправи] ще атакува съперник на далечно разстояние, а [приеми][-насочи][-премести] ще насити пространството около теб с квантови решетки, които ще пречат на противниците да се движат за известно време. Има много възможности, но най-важното в системата е, че те кара да си откривател и интерпретатор. Трябва да разбереш как работи програмният език, да си въобразиш командата, да я реализираш на практика и да обереш плодовете от нея.

Какво постига системата?
Най-важният успех на тази система е, че постига много високо ниво на механична имерсия, особено за стандарта на книга игра. Не мисля, че имаме еквивалентно сравнение на този етап, поне няма такова, което да е известно за мен. Освен, че ми се предоставят нови избори на базата на избрана от мен професия, аз започвам да виждам света на играта по различен начин.
Като програмиста аз виждам света през неговите очи. За всички други разбитите спасителни капсули могат да са купчина железа, за мен техните бордови компютри са безценен източник на информация. Докато другите търсят начин да се промъкнат покрай автоматичните оръдия, аз влизам през парадния вход, защото зная как да ги хакна без напрежонка.
Ако съм механика в безполезните оръжия, паднали ми от враговете аз виждам безценни източници на материали. Да избегна битката, за да си спестя загуба на издръжливост? Защо? По-добре да убия врага и да си направя лечебна станция от "трупа му".
Ако съм специалния агент ще тържествувам във време на оскъдица. Докато другите търсят път до най-близката лечебница, аз продължавам напред по-силен отвсякога. Да си пълня инвентара с лечебни предмети? Ха!
Ако пък съм щурмовака...ги трепя с двете леки картечници...предполагам.

Най-големият проблем на системата
Въпреки положителното, казано дотук, трябва да отбележа, че така или иначе не малкият обем на книгата не е достигнал, за да бъде задълбочено разгърната системата за никой от героите освен може би щурмовака (това е шега, щурмовакът има несъразмерно малко за разгръщане така или иначе). Обемът на играта би бил достатъчен да изчерпа по задоволителен начин системата за една от двете професии Механик или Хакер, а може би и за другите две в дует, но не и за четирите в комплект. В следващите редове ще споделя някои конкретни проблеми, защо са се получили и как биха могли да бъдат избегнати. Ще презумирам, където е възможно, че са породени от недостатъчен обем, ако причината е друга, поправете ме.

Лесен пример за подобен проблем е механиката за "телепортация" на хакера, който може да изпълни [изпрати][насочи][премести] върху себе си като добави към епизода, на който се намира към сбора на командата - 114. Това ни е демонстрирано нагледно в обучението на хакера. Подчертано е, че може да се използва дори при наличие на епизод с КРАЙ. Това ме накара да го пробвам няколко пъти точно при епизод КРАЙ, имах такъв шанс тъй като в откриващата секция имаш мисля 2 такива. И в двата случая не проработи. По-натам в играта я пробвах на 1-2 места, на които ми се видя логично, както и като последна мярка на 1-2 епизода КРАЙ. Нищо от това не сработи.
Това много ме обезкуражи да ползвам тази система, тъй като тя си има и цена. Чак после случайно видях една успешна употреба на тази команда, която беше интересна и креативна, но това беше при второ разиграване с друг герой. В разиграването ми с хакера не успях да използвам системата нито веднъж. Независимо дали проблемът е в моя телевизор за липсата на креативно мислене, поне в станцията, която е обучителна и когато тази механика е най-прясна за играчите, е нужно да бъде реализирана много пъти, за да може да окуражи играчите, че ще могат да я използват в хода на играта. Щом си си направил труда да споменеш, че на епизод с КРАЙ ще може да се ползва тази команда, направи и двата епизода с КРАЙ на станцията да могат да бъдат избегнати с телепортация. Естествено, не може всеки КРАЙ да избегнеш, защото ще тривиализира малко някои избори в играта, но все пак, не можеш още в началото, когато нов играч е най-склонен да експериментира с механиката, да му дадеш толкова възможности да се подхлъзне. Възможности, които си адресирал в текста. Алтернативно може да не казваш, че командата може да се ползва за избягване на епизод КРАЙ. Така за играчите, които го открият, това ще е още по-голяма награда.

Друг проблем, отново с програмиста, е, че недостатъчно много алтернативни решения са предоставени за хакване на врагове. Най-често имаш един анализ и още една "решителна" функция, която я ще изключи машината, я ще я разбие, я нещо такова, което можем да обобщим до "правилното" решение на загадката. Така свеждаме системата единствено до решаването на един базов пъзел, а това е пропуск. Спокойно може да се намерят алтернативни решения, които да те накарат освен да изобретиш командата, също така да избереш правилната команда за целта според твоя вкус. Дадох горе пример с базата данни, но ще дам такъв и в бойна ситуация. Например имаме автоматична картечница АК-74. Можем да действаме с [анализирай] (за да изберем да си изгубим 1 Претоварване ), може да решим да я хакнем с [-поправи], за да ѝ нанесем щети, а защо не с [-отключи], за я блокираме за част от битката. Можем пък да използваме [отключи], за да я накараме да изхвърли част от патроните си, които да ползваме за муниции или да продадем, или пък дори да можем да вземем самата картечница след битката. Можем да ползваме [премести], за да я преместим в обсега ни. Всичко това би следвало да бъдат валидни решения. За тях трябва обем, но именно това е липсвало на програмиста. Играта с него няма нужда да е по-дълга, а по-широка. Така ще се промотира в голяма степен преиграване, а за мен хората, които биха били подтикнати да играят с тази професия, ще ценят повече това отколкото по-голямата дължина.

Нещо, което също нямаше да е излишно за програмиста, е да има команди, които да научава от някакви мастер хакери в хода на приключението. Да решем [внедри], което ти дава да влезеш като оператор във въпросната машина и да поемеш контрола над нея. [-внедри] може да я прави неконтролирана - да хвърляш зар, за да определиш случайно действие на машината. Като цяло след първата половина спираш да "учиш" неща за системата и почваш да преповтаряш действията, които "работят". Тези нови оператори ще разчупят това. Не е нужно да са много. Дори два в хода ѝ, например, биха разнообразили играта супер много.

Механикът е пострадал най-вече по два параграфа. Всичките му рецепти имат много високи изисквания и са на практика неизползваеми в първата половина от играта. Във втората пък получаваш достъп до магазин със свободна продажба и препродажба на всички части, което тотално те обрича да си полубог и да не срещаш никакво съпротивление. От (кръгла) 0 до (епизод) 99 (където е този магазин) за един епизод. Това е проблем, състоящ се от много микропроблеми, които ще адресирам един по един.
Първо, нужно е да можеш да си ползваш уменията, дето се вика от началото. Нека има много прости рецепти - с 2 евтини части. Нека са тъпи. Примерно отвара, която лекува 1 зар - 1 Издръжливост или нещо, което ти премахва 1 Йонизация, но ти добавя по 1 Травми и 1 Патогени. Без значение. Ситуационно полезни предмети, които иначе са зле. Трябва обаче да можеш да използваш уменията си от епизод 1 (фигуративно).
За мен със сигурност е грешно решение всяка част да е достъпна в един магазин. Трябваше от всеки от петте типа да има по една или две "редки" части, които може да се вземат само на места в хода на приключението. Друг съвет би бил да има повече продавачи на много специфичен набор от части, които обаче дори може да не работят с кредити, а само бартер. Може да има продавач, който не знаеш, че е продавач, ако не го убедиш, че си "точен" или не си го спасил по-рано. Частите трябва да бъдат ценни, а не да бъдат подхвърляни така лековато.
Покрай самите части има някои добавки, които могат да се измислят. Например лупа или микроскоп, която да ти позволява всеки път, когато разглобяваш на повече от една част, да си запишеш една бонус. 2v, 3h, 6i да стават 3v, 4h, 7i, но z да си остане z.
Може да има рецепти, които научаваш само в хода на приключението, а защо не ѝ срещу услуга или цена? Сега имаш една такава, предметът от която има една скриптирана употреба в играта.
Тази професия страда най-вече от това, че няма плавно натрупване от фонда, с които работи, и в който изработва. А на самата професия като ресурсно ориентирана точно това ѝ е най-ключовото да се нацели. Зная, че има хора, които почват карта на Цар с hmpetleva (код за голямо количество ресурси), но те така или иначе могат да си лъжат тук. Фокусът трябва да е върху изпипването на няколко възможни траектории на прогрес с чарколяци и рецепти, които да работят с променлива успеваемост спрямо това колко добре се е справил играчът. За това си трябва обем, но...

За другите две професии е по-лесно да се адресират проблемите. Те биха били облагоприятствани от по-дълго приключение. Тъй като са по-бойни, е нужно да имат по-голям контрол върху инвентара си. Тъкмо го получават в третата част и играта отива към завършек. Според мен близо половината игра с тези герои трябва да е прекарана в пълно снаряжение. Първата част може да е именно на въоръжаване, да караш играчите да експериментират с различни конфигурации. Втората трябва да е по-dungeon crawl ориентирано приключение, в което можеш да се запасиш с ресурси, когато вече си оформил идеалния си герой, и да направиш едно финално мега приключение, в което нямаш право на неконтролирано и самоинициатвно презапасяване, а напротив, трябва да докажеш, че конфигурацията ти е добра и може да се справи със свои сили.
За още по-голямо очарование можеше да има предмети, които нанасят повишени щети на опреден тип съперници. Например ножовете можеха да нанасят +3 щети на създания от плът и кръв, електрошоковата палка да нанася по-големи поражения на машини. И също така щурмовакът е трябвало да може да носи два различни сета оръжия или поне да може да носи оръжия в раницата. Тази професия си няма нищо "интересно" като вземане на стратегически решения, произтичащо от самата нея. Тя има нужда от това. Не казвам, че е нужно да са тези методи, но е хубаво да имаше нещо.

Специалният агент пък със сигурност трябваше да може да научава още умения. Не че и това, което има е малко, но е нужно да имаш постепенност на даряването на играчите със сила. Ако отначало можеш всичко, играта трябва да е много по-отворена към алтернативни пътища, за да може да се създаде основание за преиграваемост. Но тя не е. С тази си структура тя има нужда от постепенност при изграждането на персонажите (в механично направление), за да може да се запази чувството за откривателство, с което играчите биха почнали, когато тепърва започнат да изучават механиките на дадена професия и преди рязко да спрат да се сблъскват с нови проблеми или обстоятелства, които да форсират еволюция на тяхното отношение към въпросните механики.

В заключение?
Имам чувството, че имах още доста да кажа по въпроса, но сякаш забравих. Засега оставям коментара така. Ако няма други под него и се сетя, ще добавя новите работи с редация.

Ал Торо писа:

В приложението механиците получават +1 Сила, но не намирам нищо такова в книгата. Някой дали е установил кой вариант е правилният?

Ал Торо писа:

Ето го и моето мнение за "Землянинът": knigi-igri.bg/component/zoo/item/review-zemlyaninat

Очаквах го с нетърпение. И макар че малко съжалявам, че не е след игра с всички професии, трябва да отбележа, че съм изненадан от позитивния тон. Очаквах точно ти да си в пълна опозиция на творческата посока.

Не можах да навляза надълбоко в механиката, повече търсех сюжета. Пристрастията ми към фантастиката ми изиграха лоша шега. На втори поглед Землянинът е интересен проект, изпълнен визуално качествено, но с твърде усложнена игрова схема и повече би отивала на ролева игра, или страт. Сюжетът е доста далеч от моите разбирания за фантастика, далече е и от Звездни войни, където все пак бяха развити много герои, сложен сюжет и политика.

Дали книгата може да бъде намерена някъде?