Games on Infinity - Baldur's Gate, Icewind Dale

колежке ето го мода . това, което мога да кажа, че съм писал фенфикшън като директно продължение. Идеите на доротея (бях един от първите, които тестваха мода) говорят много за това, което Иреникус представлява като знаков злодей за фентъзито. Макар че е доста завишен като характеристики е огромно удоволствие да се наблюдава как Иреникус би действал. Сложил съм идеи как действа според мен в конструктивни разкази 1 . Всичко е хубаво.

Лично аз преигравам Baldur's Gate 1 за втори път, изследвах света почти до максимум с около 180 дни в играта (вероятно около 60 часа) и с едночасова мъка да победя Саревок Анчев . Впечатленията са ми много добри за тази остаряла игра. Помня как излезе през 1998 година, но я изиграх едва като излезе EE версията доста по-късно. Въпреки това смея да отбележа, че играта е наистина чудесно РПГ, със запомняща се вселена (Forgotten Realms) и герои. В тоя ред на мисли явно съм врътнал и вградения експанжън Tales of the Sword Coast (1999), а сега започвам Siege of Dragonspear. Освен бойната система, която си е DnD естествено, хареса ми и много възможността да си пренасям героя/ите напред в приключението.

Все още не съм играл Baldur's Gate 2, но съм опитвал Icewing Dales EE и Planescape:Torment EE, но за тях ще пиша отделно, когато ги изиграя. Те поне са с по-малко крупно игрово време отколкото BG1. Та дето се вика ще могат да се изиграят в човешки срокове, ако приемем, че ще ми устиска да ги довърша. Но за тях по-натам...

BG1 е класическо (да не казвам, че вероятно наложи стандартите за това въобще) РПГ приключение във фентъзи свят. Няма да си кривя душата, и до ден днешен не съм играл ролева игра от типа на Dungeon & Dragons, не съм фен и на филмовите/рисуваните поредици в този свят, но въпреки това играта ме зариби. Четях доколкото мога и за историята на света от томчетата, разпръснати по рафтове и сандъци в играта. Изпълнявах чинно quest-ове, поддържах някакво що годе добро реноме, за да не си загубя некроманта (което си беше постоянна мъка в битките). Най-трудната ми битка всъщност беше с върколак на кораб на далечен остров, който регенерираше на всеки пет секунди. М-ъъъ-к-аааа! Но след петдесетото преиграване на битката и него го сразих. В тоя ред на мисли не ми се мисли как в истинска настолна игра на ДнД след няколко десетки сесии, просто зар с тотален малшанс не те довежда до фатално падане на земята/изпускане на меча/удар по съотборник и т.н. и в крайна сметка до разтурване на самото парти с кавги и сърдене?

Геймплеят на доста добро ниво дори за игра от края на 90-те, pathfinding-ът на ситните човечета на прилично ниво, но не е като да не ми се налагаше да пускам стари записи само заради засядането на две човечета върху един пиксел и т.н. Графиката определено си ми хареса, за човек любител на изометричните РПГ-та (Fallout 1 и 2) - доволен. Само не разбрах как да си направя прозорчето с текстовия поток по-голямо, което ми създаде огромна мъка как да следя колко опит трупам, какъв куест съм изпълнил, кой какво ми е казал, какви предмети не правят поражение на даден противник... и прочее. Големо разочарование беше. Но сигурно в мен е проблема. В определени случаи ползвах baldursgate.fandom.com/ за някои от по-засуканите приключения, но като цяло се стремих да не прекалявам и да не си развалям кефа от играта. :silly:

Толкоз от мен, силно препоръчвам и към днешна дата, който има толкова свободно време за играта - да и го отдели. Тъй де, толкова ме впечатли, че чак щом споделям мисли във форум за книги, значи има защо. Хехе.