Сцени с кървища и прекалено насилие

По-скоро зависи как са описани нещато отколкото колко черва и кървища изобразяват. Добре де има и количествено изражение като в Червената земя на абъркромби, но пак много зависи от представнето.
Моичкия оня ден почна да подсмърча на сцена от цар лъв*, а после си пусна старкравта и изгори 4 кошера с напалм две дванайски маринки, а всички знаем как обилно кървят зергите.
Предполагам, че ако Върдж е имала читав редактор дори онова с бръснача е можело да стане подходящо за четене и да не дразни.

*не на цар лъв а на някакъв динозавър но си беше от тоя род сцени където където една от гадинките сгъва към края на филма, но за да не ревът децата авторите я същивяват.

Трябва да видиш какво става в неадаптираните версии...

От сорта на: "Всички бяха много щастливи. И тогава се сетиха, че трябва да решат какво да правят със свекървата. Пъхнаха я в буре с отровни змии и врящо олио и тя умря в адски мъки. The end."

От едно произведение се изисква да доставя емоции -> да развлича. Ако е направено както трябва и попадне в целевата публика е валиден метод. Страхът и ужасът са страхотни източници на емоции, проблемът с кървищата и прекаленото насилие е, че трудно се правят добре и често са самоцелни и бутафорни, не успяват да постигнат нужния психологически ефект, ако не са добре дозирани, сложени на правилното място, ако не е изградена подготовка за тях и ако не са добре описани. Това стеснява изключително много кръга на автори, които, по моя вкус, могат да го направят правилно - даже популярни имена като Баркър за мен се справят посредствено в тази посока, ефектът по-често е бутафорен, сцените - очаквани, вместо страшни. За сметка на това Кунц и Кинг успяват, но те боравят повече с психология на героите. Лъвкрафт го постига почти изцяло по същия начин, без почти никаква визуалност - по-скоро страшното е това, което не виждаме, неописуемите създания, а същото съм чувал и за Хичкок. Това, разбира се, е субективно, отчитам, че аз съм си "отял" на ужаси и не съм на 12 вече. Виан пък е изключително визуален и ми харесва начинът, по който го прави - самият "авторов глас" е изключително извратен и описва нещата всякаш тези гадости са просто рутинна случка.
Обективно е, че не са сами по себе си рецепта за въздействащо произведение, също и че ако са направени добре имат сериозна аудитория.

Не бих отишъл към обобщения колко би допаднало на живо нещо подобно на почитател на жанра, аз съм по-скоро привърженик на идеята, че в игрите и изкуството по-скоро запълваме дупки и ни допадат неща, които не биха ни допаднали на живо и не бихме направили на живо (или няма шанс да ни се случат) или ги има за "то"-то ни, но "аз"-ът и "свръхаз"-ът никога не биха ги допуснали на повърхността на живо, а за забавление е ок. Подчертавам, по-скоро казвам, защото и това не винаги е вярно.

Понеже Ефикс каза че е разкостил Дракона, а аз си намерих бележките... В Да намериш Дракон сумарно можеш да ликвидираш 3746 души, в това число хора и елфи, ама тях кой ли ги брои. Това прекалено много насилие ли е?

Чутовен рев се надига от гърдите ти. Чуваш как пукнатините по тялото ти се разширяват и разместват докато с едри крачки започваш да
набираш скорост срещу прииждащата сган.
Туп.
Туп.
Туп-туп.
Тупа-туп-тупа-туп.
Тупа-тупа-тупа-тупа-тупа-тупа.
Цели чимове трева са изхвърлени от ходилата ти. Елфите са само на десет разтега, пет, три, един… Виждаш как се опитват да се отдръпнат от пътя ти, но се блъскат в събратята си, идващи отзад. Разперваш широко ръчища. Двама елфи от двете ти страни падат като покосени, а двама пред теб просто ги стъпкваш. Леко се извърташ наляво и приклякаш, за да избегнеш един вероятно митрилен мач да ти сцепи главата. Същевременно улавяш с ръка някакъв нещастник за краката и, завъртайки се в кръг, поваляш всички на един елф разстояние от теб.
Гарган също се е включил в боя и размахва бойна брадва с размерите на лизгар. Тъй като от околните дървета долита нов залп стрели, правиш още едно завъртане и запращаш елфа по най-близкото от тях. Без да намаляваш инерция, грабваш глупака в краката ти и го адресираш към следващото дърво. Успяваш да докопаш още един преди „мунициите” ти да избягат. След това отново набираш скорост избирайки с математическа точност точките А – малко размазано поле около теб, Б – групичка елфи и В – последното дърво, от което още се стреля. Всъщност и идея си нямаш от математика, но знаеш, че тия от точка Б ще ги заболи, а стигнеш ли до В, ще настъпи сезонът на елфопада.

Само тая сцена загиват над 50 души.

В самия текст лизгар е обозначен със звездичка и бележката гласи - права лопата, бел.
Забележи че самото ми притежание ти дава Кръв и можеш да се ъпдейтнеш до кървища. Но като цяло тезата ми е, че може да се показва насилие без вътрешностите на обектите да плискат по екрана и лицето на читателите.

Същата сцена преработена, намерете разликите.