Призвание Герой представя: Сред обръч от пясък и вода

Така и така стана явно модерно да се пускат части от нерадктирани проекти:

Гребеш с плавни равномерни движения, без да мислиш или мечтаеш за нищо, погълната единствено от усещането за физическото усилие на мускулите. Влажният въздух изпълва ноздрите ти, а топлите ласки на слънцето галят голия ти гръб. Малката пирога се плъзга леко по повърхността на водата, а океанското течение, което си хванала е толкова силно, че ти позволява да си почиваш от време на време. Над главата ти, сред сякаш безкрайното синьо небе, като малки точици се реят десетки птици. Посоката на полета им ти служи за ориентир, накъде най-вероятно трябва да има остров. По обяд с радост разбираш, че си била права. Очертанията на остров изплуват на хоризонта. Ако преценката ти е вярна, то би трябвало да го достигнеш преди залез слънце.

Докато приближаваш острова, тъмносинята вода отстъпва място на прозрачни плитчини, а зеленината на дърветата те кара да забравиш за усещането за самота, нетърпелива да разбереш какво те очаква тук. Дали островът е обитаем?! След като остави зад гърба добре познатия ти малък архипелаг, досега попадаше единствено на безлюдни островчета. Не си свикнала да си толкова самотна и, въпреки че положението не беше чак толкова неприятно, имаш нужда от малко промяна.

Обитаем или не, този остров ще ти помогне да попълниш провизиите си, които в момента се ограничават до малко варени ямсови грудки и варени картофи, подплатени с няколко банана. Малко прясна вода ще ти дойде добре: една от двете ти манерки е напълно празна. Поправката или подмяната на някои от принадлежностите също би било добра идея ако пътешествието ти се проточи: направения от животинска кост нож не е особено остър, а наскоро се строши и дръжката на каменната ти брадвичка.

А след това накъде?! Най-вероятно тук няма да откриеш това, което търсиш, и ще трябва да продължиш лутането си в океана.

Наричат те Манануива и от деня на раждането ти са минали точно седемнадесет дъждовни сезона. През всичкото това време познаваше единствено родния си остров, съседните острови и водите между тях. Но ти най-накрая достига възрастта, на която всеки млад член на племето следва да изпълни един определен ритуал, с който да навлезе в зрелостта: да се качи сам на пирогата си и да поеме навътре в океана. Традицията се нарича „пътуване към хоризонта“ и легендата разказва, че началото й е поставено от младо момче от племето ти, което така е открило тайнствен далечен остров. Но сега реалност беше съвсем друга. Всички подложени на това изпитание просто се усамотяват на някой безлюден остров на около ден път от родните места и се забавляват в продължение на десетина дни. Така срещат свои връстници и често романтичните преживявания завършват с венчавка между хора, които най-вероятно никога не биха могли да се срещнат по друг начин.

В месеците преди отплаването, много вечери прекара в мисли как трябва да премине твоя ритуал по съзряване, таейки неясна надежда, че той ще те научи на нещо безценно за теб самата и за околния свят. И в големия ден, когато родният остров беше започнал да изчезва зад гърба ти, изведнъж те озари прозрение. Това, което по принцип се случва в това ритуално пътешествие, не е нещото, което ще те направи шастлива. Не искаш да бъдеш поредната благоразумна жена от племето, нямаш желание да се омъжиш и да имаш много деца, нямада водиш живота на твоите родители и петимата ти по-големи братя.

Това беше преди около два месеца. От тогава посети много острови в търсене на някакъв знак или предзнаменование, които да ти покажат пътя, по който да поемеш. Не си напълно сигурна за истинската причина, която те накара да избягаш от предначертаното ти бъдеще: до момента животът ти не е бил тежък, въпреки че често изпитваше недоволство. Но нито за миг не се съмняваше, че си взела правилното решение.

Само на няколко загребвания си от плажа, където водата е спокойна и няма вълни, но все още не акостираш. Подозираш, че това не е остров, а е най-вероятно атол с вътрешна лагуна, така че ако намериш от къде да навлезеш в нея ще може по-ясно да огледаш мястото, на което си се натъкнала.

Тъкмо се чудиш от коя страна да заобиколиш, когато плясък във водата зад теб те кара да обърнеш глава. От водата хваната с две ръце за поплавъка на пирогата те гледа с любопитство младо момиче.

- Здравей! – бодро казва тя – Отдалеч или идваш?

- Доста отдалеч. – отговаряш, след като си се отърсила от първоначалната изненада. – Искаш ли да се качиш?

- Изчакай ме малко! Оставих нещо и предпочитам да си го взема веднага.

Без да дочака да кажеш нещо, тя се гмурва и през прозрачната вода виждаш как се изгубва сред кораловия риф. Няколко мига по-късно изплува на повърхността и се качва в лодката. В ръка държи нож от слонова кост, който явно е предметът, който е взела. Предполагаш, че може да е събирала с него миди или рапани преди да се появиш ти, но в такъв случай би трябвало да има въженце с нанизания улов, а ти не виждаш такова.

- Името ми е Раиахауи. А твоето?

- Манануива. Селото ти далеч ли е от тук?

- Точно до лагуната е. Ще ти покажа най-прекия път до там.

Раиахауи е на около твоята възраст. Тя е малко по-висока и по-слаба от теб и кожата ѝ кафявата й кожа е малко по-светла от твоята. Косата й е отрязана странно късо и едва достига нивото на раменете ѝ.

Следваш указанията й накъде да насочиш лодката. Говорът на Раиахауи определено е близък до твоя, като акцентът не е много по-труден за разбиране от този на хората от другите острови, които си срещала досега. Някои изрази са ти непознати, но това по никакъв начин това не пречи на комуникацията ви.

- Добра плувкиня ли си? – пита те изведнъж Раиахауи.

- Много добра.

Отговорът ти я кара да се усмихне широко, но не ти обяснява защо.

Вече сте в сърцето на лагуната.

Отиди на 1.

Това е твое? Вече не си само читател, а и ти се предаде под мейнстрийма? Нещо, вдъхновило те от Завръщане в Синята Лагуна?

Надявам се едно от нещата, които ще се променят изцяло, е корицата - по-грозна картинка и надписи не мога да си представя.

И пирогата не е сал.

[offtopic]Не знам дали Никсата се шегува (че текстът не е минал редакция със сигурност не се шегува). Торо определено се шегува. Поне можеше да направи кожата кафява, освен ако разказът не продължава с това, че момичетата качват някаква шафрантия на борда (и отнякъде са намерили сал).[/offtopic]

Торо се шегува.

Да, тука вече на един читател се падат около трима автори, та скоро съвсем ще станем кът!

Текстът е добре за нередактирана версия. Прави впечатление директния подход при описанието, без излишни абстракции. Може би заради морето и събирането на храна с нещо ми напомня на броденето по островите от "В бездната сред мъртъвците"...
Само тия женски образи . . .

Корицата е ...

Намерих и галерия с още няколко алтернативни корици и потенциални илюстрации...

greengreenwald.com/women_main.html

Може би е купена цяла папка с картинки по почина на конкурентен издател

Браво на автора на този текст.

Ал Торо писа: писа:

[offtopic]

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Принципно не беше това начина да го обявяваме, но като сме стигнали дотам, ето я и корицата.
Първоначално проектът беше заплануван за "Призвание герой 4", но тъй като набъбна на 90 000 думи (!!!) се наложи да мислим за отделно издание.

prntscr.com/79zm3l

* Някой от споменатите в този пост неща може да не репрезентират на 100% действителността или да претърпят промяна.

[/offtopic]

Eх тази авторрова завист... много е разпространена на нашия форум.

nixata писа: писа:

1...Подозираш, че това не е остров, а е най-вероятно атол с вътрешна лагуна...
варени картофи...банани..

2...една от двете ти манерки е напълно празна.

3...а наскоро се строши и дръжката на каменната ти брадвичка.

4...Не искаш да бъдеш поредната благоразумна жена от племето, нямаш желание да се омъжиш и да имаш много деца, нямада водиш живота на твоите родители и петимата ти по-големи братя.

5...в ръка държи нож от слонова кост, който явно е предметът, който е взела.

това второ лице ме дразни,когато става дума за женски герой.почвам да си подръпвам плитките
в трето може би?

1.щом е атол,то водата е солена,почвата -пясък.за картофи и банани друго трябва.
но вярно тук мацката просто предполага,че е атол...

2.това ме кара да се замислям защо са и две манерки и колко са големи,което не е тема на текста и ме отклонява.
ако беше "водата е наполовина" щеше да е друго.разбирам ситуацията и не мисля за глупости...

3.къде я строши тая брадва?нали сме на пирожка?
пак се разсейвам без да получа отговор как е станало...

4.ъ-ъ-ъ... "момиче влиза в остров"?

5.от де тоя слон на атол?
разбира се, може да е от другаде,но не получаваме информация кой век се развива действието и дали в нашата реалност(планета)...за мацката века няма значение ,а реалността си е нейната,но за мен има...чувствам се загубен,а тя не е ,тя търси и знае горе -долу къде е ...

Текста е добър, надявам се света да е измислен, а не нашия или поне да е много, много отдавна, когато хората по тия острови са били с бронзов загар, а не черни абезиани.
Иначе стила е добър, има текст налят надявам се да има и логични избори.

Понякога вкарвате такива логики, които ме утрепват... кои манерки, какви картофи... и прочее. Ама ако магьосника не е направила рисунка и не е точил точно литър от кръвта, си как така вика червен демон с горящ х... а не син с замръзнал з...?

Раиахауи е на около твоята възраст. Тя е малко по-висока и по-слаба от теб и кожата ѝ кафявата й кожа е малко по-светла от твоята. Косата й е отрязана странно късо и едва достига нивото на раменете ѝ.

Този параграф трябва да се оправи. Той ме навежда на мисълта за преводна книга. Вярвам, ще видиш веднага какво има за оправяне.

Отговорът ти я кара да се усмихне широко, но не ти обяснява защо.

Много дървено изречение. Изобщо не знаеш какво я кара да се усмихва, просто тя те пита нещо, ти отговаряш, тя се усмихва. когато човек се усмихва, рядко се обяснява, така че няма нужда всеки път да се пояснява, че се усмихва, но не обяснява защо. Нали чета текста, ако след усмивката няма обяснение, ясно е, че не се обяснява.



Rahvin, какъв е тоя "бронзов загар"? Набили са ти едно клише в главата като малък и сега като решиш да се изразяваш интелигентно, прибягваш до него?

Майлъл е открил само три проблемни изречения в такъв дълъг откъс. По всичко изглежда, че произведението ще е шедьовър.

Не съм казвал, че има само три проблемни изречения.