Призвание герой представя: "Парадокси" - ревюта и коментари (СПОЙЛЕРИ)

Всяка бг книжарница, сайта на Крея и Алея на книгата във Варна (до 11 август)

Книжката по-скоро ми хареса. Има си и плюсове, и минуси.

Литературата не блести с кой знае какви качества, но не е и много зле. Бих казал, че е на почти прилично ниво. Достатъчно за да не ме дразни.
Проблем за мен е по-скоро в очевидната липса на коректор. На много места текстът е във вид на чернова. Забравени съюзи, предлози, думи, половин думи и т.н., които явно е трябвало да бъдат изчистени при корекция, ако такава имаше.

Сетингът си е типично фентъзи клише. Персонажи като цяло има само трима, като и тримата се появяват епизодично и няма много мегдан да бъдат развити в дълбочина. Но пък и историята сякаш няма нужда от това. Тя сама по себе си е приятна без да блести с особена оригиналност. Дори е доста наивна на моменти, но пък не бих казал, че и в историята е фокусът на книгата.

Фокусът е по-скоро в "играта". Поставям "игра" в кавички, тъй като игра в тази книга-игра всъщност няма или поне не по начинът, който се очаква от една книга-игра. Това е по-скоро пъзел, замаскиран като книга-игра. Или нещо като крими загадка, която е замаскирана като книга-игра. Без значение е колко добре или зле се справяш с изборите в книгата, защото така или иначе няма начин да стигнеш до фатален край, както и това че ще стигнеш рано или късно до успешен финал ти е гарантирано, стига в някакъв момент да не ти писне и да не се откажеш. Според мен историята дори би стояла по-добре като обикновен разказ с неочакван край. Самият край пък е леко разочароващ, защото очакването ми че ще разплета някаква заплетена загадка на финала, не се оправда. В същото време не ме и издразни, защото не беше и особено предвидим или клиширан.

Това което за мен е най-впечатляващо в цялата книга е трудът, който авторът е положил да изгради цялата схема, така че с всеки "следващ" ден да напредваш една стъпка по-напред от "предния" и малко по малко да разнищваш загадката (нареждаш пъзела). Главата ме заболява като си помисля през какво мислене, какво планиране и какви безконечни сметки и проверки е минал за да работи всичко накрая.

Друго което ми харесва е начинът по който използваш предмети или информация, с която разполагаш, без да е изрично посочено това в текста под формата на избор. Има само едно - две места където е можело да се направи малко по-елегантно, но като цяло се е получило доста добре.

Самата концепция и структурата на играта за съжаление правят книгата абсолютно непреиграваема. Щом веднъж си я превъртял, на практика вече си минал поне през 95% от епизодите и то по около 10 - 15 пъти през повечето от тях и няма почти нищо ново, което да видиш или направиш при следващо преиграване. Още повече че вече нямаш стимул за игра след като веднъж вече си разбрал какъв аджеба е тоя времеви парадокс и как да оправиш нещата. Ще е все едно да седнеш да решаваш криминална загадка, която вече си решил и на която знаеш отговора. Безсмислено би било.

Та така. По-скоро приятна изненада, отколкото разочарование, но все пак по малко и от двете.

Оценка 6/10

Някой да ме светне къде бъркам, че започнах да се ядосвам, а не ми се рови

СПОЙЛЕРИ!

Значи избутвам всичко, намирам камата, намирам фокуса, отивам лафя си с магьосника, трепя го и пак отначало... Ровейки откривам епизод, в който хвърлям камата по него и явно печеля (не крайно оптимистичен край, ама все тая). Та какво пропускам, че се нервирах.

Пишете ме преди да съм изял книгата за назидание на другите

Оффф...
Ясно.

Честно казано книгата цялостно ми хареса. В един момент ми напомни малко на писанията на Сим Николов. Все пак всичко беше подредено и логично до някаква степен. Оказва се, че съм направил всичко точно и просто в края не съм улучил епизода в сметките. Това след като от предния епизод се опитвах да я използвам тая кама. Голям минус ми беше, че след второто завъртане ми се стори безмислено да се връщам в началото всеки път и да сменям точки, като така или иначе ще се върна по същия път, преглеждайки познати епизоди.
Голям плюс е, че ме изненада. Не очаквах такова чудо. Беше приятно написано/преведено.
С две думи приятно и относително логично. Но ми се струва, че ако има други такива книги, моделът много бързо ще се изчерпи.

Поздравления на Никсата за добрата работа.

Май няма човек, който да не се е преебал с тая кама в последните епизоди. При всички по един и същи начин протича историята

Така... Време ми беше и за тази книга. Харесва ми идеята за времева примка,доста подходяща е за книга-игра. Тук нещата започват доста тегаво с цел да се чудиш какво става... Наистина все едно си в книга на Сим, но после нещата придобиват смисъл и тръгва гладко.. Почти до финала... И аз се преебах с камата. Опитвам се да играя честно, но след н-тия път на рестарт спрях да преразпределям оценките. Историята е окей, игровата система също е окей.. Един вид плаващи кодировки. Краят е изненадващ... Определено не е за литературни играчи, но цикленето може да откаже и всеки друг.
Като цяло съм доволен.. Примерно 3.5 от 5.
Евала на Никсата за труда и за това, че продължава с добри преводни неща.

Категорично не ме кефи играта, много по-зле е от Вещицата. Тръгвам минавам през епизоди които са един голям салам и попадам на "железница" . Намирам камата, викам си - кеф. Добавям към номера на епизода и....ме убиват. Питам се къде бъркам? чак на третия или четвъртия път проумях, че не бъркам никъде, то е заложено да ме убият като във "Вещицата"... Абе м---а му, тогава що ще ми променяте показателите, какта аз не бих искал, след като реално не съм направил грешка? Както и да е - казват ми - върни се, на 1 обаче на мен салама ми е досаден и веднага отивам на .. Сигурно поне половин час търсих епизода със две звездички. Защо просто не сте му написали номера? М--а му в началото на книгата съм, а загубих сума време да го търся, защото някой е решил да си играе на гатанки. Както и да е - измъквам се, попадам на оня тип администратора и просто не зная как да се промъкна вътре. Той ме следи като някакъв цербер. С много чийтване открих някаква тайна врата, и бам тъкмо влязох ме заловиха.
Нататък се отказах. Играта е прекалено трудно, с твърде много преходи тип "плаваща кодировка", каквито ненавиждам,, с много връщане назад.
Имах големи очаквания за нея - книжка-тетрадка, приятна цена, хубаво оформление на корицата, нов автор французин....да ама нещата не стоят така. Слаба, слаба работа.

В играта няма грам литература - първо един голям салам с описания, от три епизода, после железница, после намирате камата, циклеж, връщате се на епизод 1 отноо минавате 1-2 епизода, които вече сте минали , за да откриете епизмода със двете зведички да откриете неговото продължение оттам пък да откриете продължението на продължението, където да избягате от стаята. За 10 епизода - нямате дори ред пряка реч. Досада.

Ще опитам да съм полезен, като дам по-долу в синтезиран вид трите момента, които ме спънаха в книгата + как се преодоляват, за да може и хората без достъп до чата да се преборят.

Влизането в кулата. Става (успешно) от епизод 141.

"Локацията" с Мерон всъщност се отключва, когато направиш ритуала - на епизод 76.

Мятането на кинжала. Става (успешно) на епизод 143.

Като цяло съм разочарован от книгата, не знам защо очаквах много повече от нея, може би заради интересната тематика. Това за мен безспорно е най-слабата книга-игра от т. нар. джобни формати. Положението тук е: "автор - читател" = "строга господарка - роб". 1 към 1. Изпълняваш инструкции и биваш наказван, докато не ги изпълниш по начин, какъвто авторът/господарката иска. Наказанието е едно и също и бързо привикваш към него. Ако си предразположен, даже ти се услажда. Ако не си - насладата идва накрая, когато биваш освободен, т.е. довършиш книгата... Само завършен мазохист би се върнал отново да я чете, т.е. пак да бъде окован.

Добър пример за лоша книга-игра. По-лошото е, че не е изолиран случай за тази календарна година.

Иначе, ако се махне заблуждаващото "книга-игра" от корицата, си става една интересна за четене книжка. Поздравления за екипа, който е работил по текста, защото никак не е лесно с преводите...

На мен Парадокси ме обгърна с идеята си. Няма нововъведения в механиката, освен цикличността, която за някои е досадна, за други прелюбопитна. Книгата се чете на 1 дъх за около няколко часа.

Подразниха ме грешките: (елементарни, а някои и много фрапантни, но като цяло игровия елемент не страда от тях. Нарушено е единствено пълното удоволствие.)

1. Още в правилата ме посреща това, че някой не знае какво е колона и какво ред: Правилното, е редовете са с букви, а колоните с цифри и като се пресекат дават координата от картата. (Тук ще спомена разочарованието си, че на фона на толкова много квадратчета само 5 са използваеми. Щеше ми се да се добавят: Таверната до реката, богаташкия квартал, площада с глашатая... и др. - трябва повече въображение, па макар и да са за амбалаж в книгата. Може би за някои ще им се стори положително това, че е изчистена и всяко нещо си е на мястото и работи.)

2. Епизод 218 - ах, че елементарно: изборните епизоди са разменени. Прочетете ги и тях и разсъждавайте логически.

3. Епизод 201 към края, ще цитирам:
"... На този етап, надали дори и си помисля да свърши нещо без нейна помощ...." - може би аз не мога да го осмисля това изречение, предполагам е можело да се преведе по прост и достъпен начин. (при нужда ще добавя абзаца...)

4. Доста малки грешки: книгата не е ли мината с речник?!...


Ще ми се книгата да има продължение: Завръщането, като трябва да се решава по-глобален парадокс, да се излезе извън града Серат и да може да се ходи и до Исен, Норасан и др. с по-голяма карта. Да се включи търговията с тези сребърници до толкова до колкото да се сдобиеш с необходимите: начини, методи, средства и възможности за направата на портали м/у градовете за по-бързото придвижване. Да има възможност да изчетеш трудове и да станеш Магьосник. Въобще от циличността като от филма "Омагьосан ден" с Антъни Хопкинс може да се извлече доста полза. Старгейт също имаха такъв епизод... Нищо чудно време да не съществува, да е наше земно понятие, а в Космоса да е съвсем друго: Ако нямаш изгреви и залези какво ще отчиташ: някакъв период зададен по шаблон, като мярката за килограм... Колко бита е 1 минута?!... 1 буква е 1 байт...

... ?!?...

За пръв път чувам за тази книга-игра. Откъде може да се купи, някой има ли идея?

knigi-igri.bg/shop/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0...%81%D0%B8-p275842936

Много исках да завърша книгата, преди да пиша отзиви, НО...

Вече я чета около 10 пъти. Поне тези части, които трябва да се четат около 10 пъти, преди човек да стигне до края. Не е защото в книгата се умира много, или поне не защото всяка смърт те праща да започнеш от начало. Всъщност се умира само веднъж, и се започва от начало, но това реално не прекъсва играта.

Всъщност играта е да прочетеш книгата 10 пъти и повече за да можеш да довършиш играта. Противно на "пъзелите" от ББ това не е свързано с търсенето на "правилния начин" да минеш играта - правилния начин "ти се представя сам", просто самия сюжет и механика те карат да преиграваш "един и същ ден" в играта много пъти, докато героят ти събере нужните знания за да я завърши.
Не можеш да загинеш. Не можеш да се провалиш. Поне до сега не открих начин да "удариш лимита прераждания", което реално обезмисля играта - така и така ще успееш, просто трябва да я препрочетеш достатъчно пъти.

Мога да продължа в същия дух още няколко страници ама май няма смисъл. И другите слабости на механиките няма смисъл да описвам. Иначе идеята е добра, историята - сносна. Самата концепция за книга-игра е преиначена по най-лошия възможен начин.

Пешка,
извинявай, но има ли разлика с някоя Бибитка, дето също я четеш 10 пъти (само че умирайки), докато напаснеш пъзела? Питам просто ей така.

Разликата е изцяло в полза на Бибитките, страхувам се. Първото, повечето не са "хардкор" пъзели, такива има само няколко. Реално в "нормалните" ббитки има игра, може и да загинеш - но не "сценарийно", а в следствие на играта. Може обаче и да спечелиш от трети или дори втори опит - особено ако ти се падне силен герой.

Парадокси преднамерено е направен да бъде препрочитана много пъти, като "инкрементната добавена стойност" за цикъл е много малко - нямаш шанс да направиш повече от две "открития" за ден, а често и само едно.

Без съмнение сюжета е по-интересен от масата ББ, но това как ли помага за играта...