Зомбокалипсис - от кухнята

Предназначение на темата:
Идеята на тази тема е да ви представя предварителна информация, както и след като прочетете книгата-игра в сбоника (опитваме се да избягаме от термин разказ-игра), да задавате въпроси към мен, ако имате такива, да обсъждаме механики и подобни.
Струва ми се неподходящо да се бъркам в темите за ревюта и коментари, от друга страна е приятно да обсъждам с вас и неуважително да не го правя, така че публикувайки в тази тема ще означава, че предпочитате да се включвам в дискусията, а в съседните (за ревюта и за коментари) - че по-скоро искате да обсъдите нещата, без да ви се меся.
По някое време ще я маркираме като съдържаща spoiler-и, но за момента ще я държим изчистена от такива.

Въведение
Преди седем месеца изкарах мъчително боледуване на маймунския грип. Болестта ме държа две седмици трескав на легло и излязох истински късметлия, че оздравях напълно и без допълнителни усложнения. Вирусът се разпространяваше по въздушен път, бе изключително заразен и по-опасен от всеки друг, познат до момента. Мнозина нямаха моя късмет. В България имаше над десет хиляди жертви, а загиналите в световен мащаб преди разработването на ваксината бяха милиони, като най-тежко засегнати бяха страните от третия свят. Правителствата обявиха, че ваксинирането е задължително за всички, чието здравословно състояние го позволяваше, с изключение, разбира се, на тези, които вече бяха преболедували грипа. С тези ефективни мерки пандемията бе потушена, а след месец на траур светът започна да се връща към своето ежедневие и злощастните събития запъплиха назад по колелото на историята. По това време още никой не подозираше какви последствия щеше да даде тази ваксина по-късно и какви мутации щяха да последват в „умъртвените” вируси.
Когато тръгнах към мола на Стамболийски, новините за обезпокоителни събития вече втори ден гърмяха по медиите (и кой знае колко още преди това бяха покривани), но аз не им бях обърнал внимание. Сирените на линейки и патрулки пищяха прекалено често по улиците. В ума ми се загнезди тягостно чувство, но все пак не се прибрах. Беше сряда, късният следобед и търговската сграда бе сравнително празна. Изядох набързо един събуей с бекон и онази смазващо добра горчица с мед и влязох в Сиелата да видя дали най-после е излязъл „Котаракът и Абаносовият дракон”. Авторът го бавеше вече повече от година, сякаш беше шибаният Джордж Р. Р. Мартин и някой щеше да го чака толкова време. Някъде далеч отвън от долните етажи се чуваха викове. Поредната селска разпра, помислих си. Книгата я нямаше, разбира се, така че се насочих към секцията с настолните игри, да видя дали няма нещо ново. После попаднах на една интересна и добре илюстрирана енциклопедия за рицарите и се зачетох, когато отвън се чуха три глухи гърмежа. Изстрели ли бяха това? Замръзнах с енциклопедията в ръце и се заслушах. Ужасяващ вик огласи помещението. Този път идваше съвсем отблизо. Минута по-късно се престраших и се приближих до входа, защото стената от препълнени етажерки закриваше стъклените витрини и само от там имах видимост навън. В този миг видях как изходните врати на Cinema City се отвориха и двама мъже панически хукнаха към ескалаторите. След тях тичаха още хора, истински хаос цареше сред тълпата. Някакъв мъж застигна едно момиче на около двадесет, което се препъваше в опитите си да бяга с високи токове. Той се нахвърли върху нея и я събори на земята, а отгоре им се метнаха още няколко човека. Стоях в шок и потрес и наблюдавах как тълпата буквално разкъса момичето, а също и един по-възрастен мъж и едно малко момченце. Момченцето до последно пищеше и се бореше да издрапа и да се изплъзне от преследвачите си, които го дърпаха и хапеха за краката. Някъде отвън сирените, сигнализиращи опасност, нададоха жалостив високочестотен вой и подхванаха онази мелодия, която досега само ни бе досаждала при проверките на системата. Именно тя ме изкара от вцепенението. Тръгнах към изхода, но в същия момент двама мъже дотърчаха отляво и пред погледа ми направо отнесоха продавачката, която дотогава стоеше смразена пред книжарницата. От етажерките не виждах какво се случва, но чувах как тя квичи като животно от ужас и болка. Страхът ми попречи да изляза и да побягна или да опитам да ѝ помогна. Просто останах на място, без да мога да предприема каквото и да било. Една единствена мисъл бе обхванала цялото ми съзнание и бе прогонила всичко друго от него. Голяма и червена мисъл, пулсираща, ужасяваща, лигава и злокобна.
„З О М Б И Т А”
Внезапно чух стъпки зад гърба си, нервни тръпки пролазиха по цялото ми тяло и по лицето ми изби пот. Разбира се, не бях сам в книжарницата...

Малко за стила от "Няколко думи от автора"

В пълен контраст с целите ми в първата книга за Котарака („Черният Нарцис”), тук се опитвам да ви предложа повече игра и да създам усещането от четене, близко до това на книгите-игри от 90-те. В комбинация с това реших да проверя дали ще ви хареса в книжен вид популярният от филмовото изкуство „грайндхаус” стил. Книгата-игра е написана лековато и за да ви доставя кеф, като, за да бъде той в най-чистата си форма, умишлено съм намалил някои от по-тежките литературни елементи, като например сериозния сюжет или пък дългите художествени описания. Сами ще забележите, че текстът често е пародиен. Резултатът е динамичен екшън с щипка хумор, няколко кофи кръв и липса на каквато и да е цензура. Удоволствието от писането бе огромно, надявам се и вие да се забавлявате. Предварително се извинявам за шегите от дискриминативен характер, които ви уверявам, че са напълно чистосърдечни, и се надявам да предизвикват усмивки, а не смръщване.

Няколко думи за системата на игра и gameplay-я въобще:

Заложил съм няколко игрални елемента, които са слабо разпространени или направо изцяло нови за книгите-игри в България. Самата книга-игра е един голям експеримент в много посоки, за да се види кои от нещата ще ви се харесат и кои не. Сами ще се убедите, че е коренно различна от "Черният Нарцис" от базовите елементи, като съотношението екшън+игра vs история, ролята на шанса (тук я има) и т.н.

- за мен лично най-интересният опит е това главният герой да е читателят. Да, знам, чували сте го безброй много пъти, но тук е друго - тук наистина е читателят. С неговата възраст, пол, физически данни и т.н. В началото на играта попълвате кратък тест, на базата на който се определят показателите ви за играта. Не се притеснявайте, разбира се, че играта е така замислена, че да може да се изиграе от всеки, независимо от тези начални оценки; Допълнително, в самата книга отношението и реакциите на вашите спътници зависят от тези ваши показатели, от пола и възръстта ви и т.н.

- Книгата може да се играе с двама играча. Всички сте виждали "Кървав меч", тук нещата обаче са по-особени, защото и двата играча са си читателите и предполагам усещането ще е коренно различно. Тази опция за игра е предвидена за тези от вас, които биха предпочели да седнат да прочетат книгата с приятел и най-вече с гаджето си, знам, че има много такива читатели. Винаги ми се е струвала много привлекателна опция и съм сигурен, че изигралите я ще останат доволни. Разбира се, на места ще ви е доста по-лесно когато сте двама, но пък на други ще е по-трудно, например когато трябва да бързате и да се измъкнете отнякъде.

- Определянето на късмета на групата се базира на dice pool система - добре позната на любителите на настолни игри. Най-общо казано, получавате правото да хвърлите допълнителен зар за всеки от групата, отговарящ на дадено изискване, а целта е да имате даден брой резултати 4 или повече. Тази система е много любопитна като разпределение на шанса и с нея не може никога да сте абсолютно сигурни, че ще се справите, както и почти никога не е сигурно, че ще загубите - просто се накланят везните в една или друга посока. Не се съмнявайте обаче, че изборите ви ще са тези, които ще определят изхода на играта - колкото по-съобразителни сте, толкова по-рядко ще трябва да хвърляте и толкова по-минимален ще е шансът за провал.

Бих я определил по-скоро към 12+ (18+ е абсурдно, това се слага ако има диск с видео клипове на убийства и изнасилвания на малки кученца към книгата) и такива неща не се слагат по корици на книгите (поне аз колкото съм чел horror--и, не съм виждал, а все пак това ми е любимия жанр). Лично по мой вкус, аз се кефих на далеч по-брутални работи като бях още по-дребен (нищо че после ме беше шубе да се прибирам на тъмно). Наистина не вярвам, че ще повреди нечия детска психика.

Забележката ти обаче е напълно уместна и малко след въведението се приключва играта за тези под 12 години, като ако продължат да четат, поне са предупредени (няколко пъти) за нецензурен език и насилие, което е повече усилия в посока цензуриране от всички други книги, на които съм попадал

Разликата между корицата и "Зомбокалипсис" стилово не е никак малка. За излъгани не се притеснявам - корицата трябва да насочи хората, че книгата е яка и като я прочетат да останат със същото мнение. Трябва да се има предвид, че корицата трябва да предава цялостното настроение от трите разказа, а не само от моя.

Радвам се, че ти изглежда добре, дано и като го прочетеш целия да е същото впечатление.
Относно мола и Сиела си мслехме дали не може да се преговаря за някой лев, но така и не намерихме човек, желаещ да поеме инициативата в тази посока. Напрактика още не е съвсем късно да се случи, а реално и нищо е губим като опитаме, така че ако някой мисли, че може да проведе такива преговори, това ще е от голяма полза.
Позволение също нямаме, има disclaimer, че разказът е художествена измислица и всички прилики с бла бла са напълно случайни; така или иначе едва ли ще има проблеми и едва ли ще са кой знае какво, нямат какво да ни вземат, нито защо

Ламболииски и сирела повече дразни отколкото помага. В повечето комедийни предавания вече се ползват истинските имена на личностите които усмиват. Друг е въпроса, че хора извън софия може и да не знаят нищо за мола и книжарницата.
В американските филми пък има едно правило: ако искаш успешен филм не убивай деца и животни, а това правило тука се нарушава още в началото.
И да разминава ми се текста с корицата.