Зарево над Кордоба - От край огъня

Искам да изразя възхищението си от тази КИ. Страхотен ритъм на действието. Кратки, но въздействащи описания, интересни избори и завладяваща история с интересни персонажи.
Ако желаете исторически екшън, това е Играта и Книгата!

Някой ще пусне ли епизод 110 в коригиран вариант ?

Защо, какво му е в сегашния?

Преди малко минах набързо през играта, макар че като че ли достигнах до много малка част от възможните случки (ако се съди по кодовите думи, за които получавах запитвания, но нямах). Авторите успяха да ме накарат да се чувствам като истински герой. По традиция, при първо изиграване не мятам зарове, но имам чувството, че някои ситуации зависят с една идея повече от късмета, отколкото би ми се искало.

Струва ми се странно всички да са настанени в различни крила по време на нападението. За редовите охранители ми е ясно до някъде (макар че пък от друга гледна точка именно те трябва да са близо до главния герой), но не и за Радомир, бащата и главния герой.

Поздравления за механиката с избора на това колко от телохранителите да отидат на кораба. Уж сляп избор, но пък след това трябва да нагаждаш стратегията си спрямо него като при това се получават интересни комбинации.

Изборът на специално умение (от спаринга с Радомир) е очевидно нарочно небалансиран (нещо, което не бях виждал от Гневът на Викингите). Понеже ММ няма да каже защо е използвал такъв похват, надявам се Питър Вейл да сподели какво носи такава механика.

Anardil писа: писа:

Защо, какво му е в сегашния?

Липсват числата на заровете при преход към следващия епизод.

Ефикс, не знам какво гледаш, но при мен на епизод 110 играчът сам избира дали да отиде на 130, 140 и 150 и понеже изборът е сляп, пише "Опитай шанса си!". Подобни избори има на още няколко места. Какви числа, какви зарове?

Мда, моля за извинение - моя грешка. Свикнал съм като чета "опитай шанса си" да хвърлям зар, а не да избирам.

Този разказ приятно ме изненада. Бях най-подозрителен към него. Дори (нетипично за мен) го играх с бойната му система, която ми допадна - да се има предвид, че всичко, което ме кара да мятам като луд зарове за една битка ме отегчава бързи и директно минавам на следващ епизод. Само през цялото време и аз като Лисичков се чудех какво правят, аджеба, чак в Андалусия българи, отишли да търсят арабски технологии за строеж на коражи и стенобитни оръжия. Съмнявам се в Никея да не разполагат с подобни, или някъде по близко, че да трябва в тези мътни времена да прекосяваш цяло Средиземно море.

В тази връзка: Лисичков, от една седмица се моташ да написаш мнение за разказите! Искам сериозна критика от сериозен критик!

Имам един въпрос:

(Спойлер за предмет)

Плетената ризница ми дава право да хвърля повторно зар веднъж на ход или веднъж за цяла битка с един опонент? Следейки написаното мисля, че е второто, но пък е толкова удобно да е първия вариант пък и тази ризница трябва да ми върши работа не само при един удар, нали?

Ех, мамка му, много готин разказ. Наистина готин. С много хитра идея, приятен сюжет и т.н. Имам обаче няколко забележки.

Шанса е твърде силен и не е никак лесно да бъде повлиян, да не кажа, че е невъзможно. Битките са що-годе интересни, макар че ако имаха по-комплексен вариант (още предмети от рода на ризницата и брадвата включително и за противниците) щяха да спечелят, според мен. Всеки преборил се през зомбокалипсиса не би се оплакал от повечко опции в боя. Както и да е, като цяло - прилична системка, ужасна за всеки с лош късмет със заровете като мен.

Преходите на моменти са ужасни - от последните 10 епизода към първите 10 и после пак към последните 10... ъгх... Освен това, може би началните епизоди, които с едно изключение са един дъъъълъъъъг разказ, можеха да са наситени с повечко игра (отново, при леко по-комплексна система). Имам предвид, че не ми хареса тясната специализация на героя - як като бик и почти толкоз умен, гъвкав като мокър червей или хитро копеле. Да не говорим, че сякаш силния герой бе в очевидно неизгодна позиция през повечето време (дори с този бонус живот... живота ми така и не стигна до под 6 за цялата игра).

Няколко забележки за в бъдеще:

1. всякъде, където се искаше Умение + зар, трудността бе 8. Това е съответно около:
16% шанс при Умение 2
33% шанс при Умение 3
50% шанс при умение 4
66% шанс при умение 5
Не ми харесва факта, че имаш 1/2 шанс за успех дори да си с Умение 4. Струва ми се, трудността трябва да е 7, за да имаш 66% шанс при Умение 4. Лично мнение, естествено, но често тези проверки бяха адски важни.
2. Ризницата е ИМБА! Описано е сякаш имаш право да използваш способността й при ВСЯКА размяна на удари. Преди да я взема нанасях щети в съотношение 2:1. След това съотношението скочи някъде към 3.5:1. Няма лошо, бтв, и в реалността е било така. Но може би можеше да има още няколко такива предмета?
3. Нямаше никаква нужда лечебната отвара а изисква мятане на зар. твърдо 9 или 10 точки възстановяване щяха да свършат същата работа.
4. Брадва + Ризница + Умение 5. Кървава история... за противниците... но Брадва + Умение 3 или 2 и без ризница е шибано самоубийство
5. Лъка не е особено полезен или поне аз не го усетих като такъв. Да не говорим, че става малко като в Робин Худ: Мъже в чорапогащи, с възможността да изсипеш 6те стрели на куп. Тук трябва да въра твърде заплетени сметки, за да мога да се изкажа категорично, но може би трябваше да има и повечко извън-бойни приложения?

И така, поздравления на авторите - създали са една наистина приятна и изпипана Книга-Игра.

Хама, ризницата можеш да използваш само веднъж на схватка (поне аз така разбрах). И, да, не звучи логично.

Абе и в двата случая е ужасно диво. Умение 4, ризница и брадва... и не ти се налага особено да понасяш щети втори път.

Знаех си, че има причина да си оставя "Кордоба" за накрая. Четох с голям интерес и удоволствие.

Наистина не виждам никакъв съществен проблем тук, при един прочит. Дори кратките саламчета от епизоди в началото не бяха дразнещи, а разпределени по подходящ начин като "глави" от историята. Не попаднах на нито едно словосъчетание, където да се чудя какво иска да ми каже автора, или да проверявам тълковния речник за значението на някоя странна, но пък "поетична" дума. Както си му е реда, играта става по-трудна с напредване на историята, вместо да става по-лесна и неангажираща.

Системата е приятно попадение, почти се бях приготвил за копи-пейст от "Битки Безброй" докато разглеждах сборника. Тук дайспула е чудесно употребен. Единствена забележка - едно от уменията в началото на разказа идва малко имба, при условие че може да се ползва на всяко хвърляне. Като се съчетае с ризницата и брадвата, героя става малко "недосегаем", даже срещу 4-5 противници.

Единствена цялостна забележка - разните полезни предмети, дето се налага да помни човек какво правят можеше да се изнесат като описание в едно кратко приложение. Малко е досадно да се рови, ако си забравил как-точно-се-използваше-лъка.

Чудесна книга. Най-доброто попадение в "Призвание герой". :clap:

Поздравления за авторите! Добрите страни на разказа напълно компенсират лошите и се е получила интересна история. Дано излезе в една книга, в която да са на лице разказите на всички герои, при което те да си взаимодействат активно.

Добри страни:
-за малко епизоди играта е дълга и наситена с действие.
-много варианти за преиграване.
-добре обмислени тактически задачи.
-има елегантни решения за пестене на място, като например номера един и същ път да води до две различни локации според записаната кодова дума.
-мотивацията на главния герой е убедителна.
-бойната система е елегантно проста с опции за нейното усложняване. така читателят може да избира доколко да задълбае в битките по един естествен и непринуден начин.

Слаби страни:
-пропуснати са възможности за пестене на място. например описанието на полезните предмети се повтаря. можеше да се изнесе на един епизод или в правилата.
-относно мотивацията, която е добре съобразена с историческия момент, възникна само един въпрос в мнителната ми глава: защо училият се в Никея българин не изнесе от там информацията за строеж на кораби и защо Иван Асен не търси гръцки инженери? Ясно - защото историята трябва да се развива в Испания. Не е невъзможно.
-моментът с нападението на кастилците е малко странен. Градът е превзет, суматоха, битки и крясъци, изобщо много шум, а в цялата къща сякаш само главните герои вършеха нещо, докато другите стояха и чакаха.