Зарево над Кордоба - От край огъня

За мен това е най-доброто произведение в сборника.

Не ме интересува, защо българите са там, след като историята е добра, екшънът е на много високо ниво, а битките... За тях изписах каквото мога в предварителната тема.

Имам само един въпрос към авторите.

Какво става с войниците, които не изпращаме към кораба?

Искаш да кажеш, че има епизод, в който ги взимаш със себе си и заедно се пробвате да се спасите?

Значи съм го пропуснал. Не че битките ми се сториха някакви сложни, макар че доста се дразнех, че трябва да мятам за опонентите си... Та се наложи да мятам с ръка, а не с чашка за да изравня силите в моя полза. Та не загубих кръв, времето ми стигна, достигнах максимални точки и в двата индекса в края на книгата.

SatanicSlayer писа: писа:

За мен това е най-доброто произведение в сборника.

Не ме интересува, защо българите са там, след като историята е добра, екшънът е на много високо ниво, а битките... За тях изписах каквото мога в предварителната тема.

Имам само един въпрос към авторите.

Какво става с войниците, които не изпращаме към кораба?

+1
Страхотно произведение - и системата на игра и хода на играта.Продължавайте само така!
и това за 6-а победа директна е много доба идея.
9,5 от 10 - Лека прилика усетих малко с Битката за Америка заради кораба и Синът на Пустинята-Харун и Шеила-което не пре4и поредния арабин да се казва така,но е супер като цяло :clap:

Привет и от мен след доста време мълчание. Благодаря за отзивите и градивната критика!

TheVaka писа: писа:

Лека прилика усетих малко с Битката за Америка заради кораба и Синът на Пустинята-Харун и Шеила-което не пре4и поредния арабин да се казва така,но е супер като цяло :clap:

Не съм чел Битката за Америка, да ти кажа, а приликата със Шейла си беше направо нарочно: за мен Синът на пустинята си остава една от най-увлекателните игри от старото поколение. Голям кеф е да се тича с Алви...така де, с Халс, нагоре-надолу. Както е известно, няма нищо ново под слънцето, та затова и Ахрин си има верен спътник, въпреки че, естествено, мотивацията на всеки от спътниците е коренно различна.

Вилорп писа: писа:

Ако си не им казал да чакат мрът като плъхове нейде по улиците на града. Ако си им наредил да чакат кибичат в казармите и имаш възможност да ги вземеш с теб. Ако не ги вземеш организират малка бандитска шайка която вилнее следващите няколко години из околността. Страшинката - Кубрат войвода раздува дружината до почти 200 души. В крайна сметка са обкръжени и разбити от редовна военна част на кастилците на връх Торо пет години след описаните в разказа събития. Кубрат така и не е намерен сред мъртвите, а и нещо не се чува повече за него.

Вилорп, обещавам ти бонус разказ за точно тези пичове някой ден. Специално за теб. Ей така за идеята някой от второстепенните герои да каже "Абе те май ни зарязаха тука..." и да видим какво ще стане тогава.

firthisaword писа: писа:

Вилорп, обещавам ти бонус разказ за точно тези пичове някой ден. Специално за теб. Ей така за идеята някой от второстепенните герои да каже "Абе те май ни зарязаха тука..." и да видим какво ще стане тогава.

Официално се обявявам това да е един от разказите в ПГ 3.

...

Сериозен съм!

Би било наистина много готино. Мисля го

Поздравления за добрия разказ. Засега съм направил едно изиграване, но ме очакват още минимум две такива - виждам, че има какво да ми предложи още играта.

Първоначално имах малко отрицателни очаквания за него виждайки че се състои от битки със зарове и очаквах голямо мятане на зарове неумиращи противници и битки по 5 мин, но очакванията ми за щастие не се сбъднаха.
Битките бяха бързи (онлайн метачницата на зарове помага да минат по бързо) и приятни, само една забележка - щеше да е по-интересно ако имаше повече умения/оръжия, с които да се влияе върху заровете, защото в момента силата случайността е голяма.

Кодовата дума за крайната локация е наистина хитър подход за спестяване на обема. Минах я без да имам отряд от войници, но в следващото преиграване ги взимам да видя какви ще станат нещата тогава.

Останах много доволен, атмосферата и играта бяха на ниво. Само както беше споменато по-горе, на моменти ме изумяваше това, че сякаш всички в града си продават и лекуват на спокойствие, сякаш в момента няма обсада и атака над него.

Вилорп писа: писа:

Ако не ги вземеш организират малка бандитска шайка която вилнее следващите няколко години из околността. Страшинката - Кубрат войвода раздува дружината до почти 200 души. В крайна сметка са обкръжени и разбити от редовна военна част на кастилците на връх Торо пет години след описаните в разказа събития. Кубрат така и не е намерен сред мъртвите, а и нещо не се чува повече за него.

Игра-Разказ в ПГ3 по този сюжет. Веднага!

Понеже не съм го коментирал, а сега го преиграх, та ...за мен най-добрият разказ в ПГ1. Екшън съчетан с доста игра.
Бойната система е супер лека и приятна с подходяща програма на телефона битките траят под 1 мин. Историята има доста варианти за преиграване

Добре е, че има и възможност за оценка, това също покачва възможността за преиграване. Факторът време, тактическите решение за отряда и какво да посетиш преди да тръгнеш по улиците, кодовите думи + това, че някой от тях ще се отразяват на бъдещото продължение - дано е да скоро - правят играта още по-интересна.
Поздравления и след историята на принцесата очаквам още истории "От край огъня"

Изиграх я и завърших с оценка за съобразителност 4 и за чест 0. Хареса ми, но ролята на шанса в битките е голяма. Играх с Умение 5 и Живот 9, но след лош зар умрях още в началото, та я изиграх до края без зарове.

kinez писа: писа:

Изиграх я и завърших с оценка за съобразителност 4 и за чест 0. Хареса ми, но ролята на шанса в битките е голяма. Играх с Умение 5 и Живот 9, но след лош зар умрях още в началото, та я изиграх до края без зарове.

Да системата е базирана на шанса, но има екипировка в играта и умения, които доста улесняват битките

Ех, много ви се радвам. И аз отвреме-навреме си я препрочитам ей така от носталгия.

Как ви хареса Принцесата? Писали ли сте в нейната тема? А за следващата глава, в стил Заревото ли да е, или в стил Принцесата, какво предпочитате?

Аз не мога да разбера защо тази прекрасна книга няма продължение. Да, тук-таме има неща с уменията, които могат да са по-добре, но книгата има заряд, има дух и просто е много жалко, че свърши до никъде.