Ревюта на "Призвание Герой" (NO spoilers)

Корицата - изглежда страхотна, хваща окото. Само, заради нея много хора ще си купят сборника
Обемът - впечатляващ. За 10-11 лв си е направо супер. Поздравления за това.
Разказите (книгите-игри) - разнообразни като тематика и жанрова насоченост. Два от тях са супер, третият е...неприемлив за мен.
Коректор - мисля, че е свършил страхотна работа за краткото време. Браво на Анардил!
Редакция - специално в Зомбокалипсиса има проблеми (не мога да приема в изречение, което не е пряка реч, да присъства думата "бая" ). Иначе мисля, че е на достатъчно добро ниво .
Арт - тук е големият проблем. Липса на художествен усет и предпечатна подготовка. Картата към "Падение на Мрак" не се чете, илюстрациите едвам се виждат. В Зомбокалипсиса има някакви картинки, които са ужасяващи. Предполагам, че тези проблеми са от липса на достатъчно финанси.
Интервюто с ММ - страхотен завършек на сборника. Не знам чии са въпросите, но са добре подбрани и отговорите на ММ са издържани като поднасяне на информация.
За финал - Сборникът е страхотен, въпреки някои проблеми.

Ал Торо писа: писа:

Тази тема е за читателски ревюта за целия сборник или някой от разказите вътре. Моля не пишете нищо, което издава повече необходимото от сюжета, за да е подходяща темата за хора, които не са чели сборника.

Взех си сборника преди няколко дни от новото клубче.
Сега няма да пиша подробно ревю на самите разкази, понеже съм чел само предговорите и интервюто с ММ.
Има едно малко недоглеждане на автора на текста и на коректора в началото на интервюто - "един от най-плодовите автори на книги-игри" , но да не го сметнете за хейт, то е ясно, че спелчек това не го хваща, така че е разбираемо да се пропусне...
Външното оформление ми харесва, хвърлих и едно око на правилата и дневниците на разказите - системите изглеждат интересни, като ги прочета ще имам впечатление как работят.
Бих препоръчал за втори брой да се сложи и номерация на страниците - вярно, че за интерактивна литература не е задължително и дори в обемни издания като Destiny Quest също липсва, но в сборник с няколко разказа с еднаква номерация, ми се струва, че липсата на страници по-скоро затруднява - трябва читателят допълнително да проверява в дясно дали е в същия разказ, докато отгръща на даден епизод...
Цената е много добра като съпоставим обема с другите издадени интерактивни заглавия от 2011 насам. Ако, обаче, я съпоставим с някои неинтерактивни сборници (напр. До ада и назад с много по-голям обем), цена от 12лв., каквато ще е по книжарниците за незапознати с жанра читатели, ми се струва, че ще направи сборника трудно конкурентен на неинтерактивната литература и трудно продаваем за тях. Но всичко това е въпрос на разходи, тиражи и маркетинг - неща, от които не претендирам, че разбирам достатъчно.
Материалът, обясняващ какво е книга-игра е много добър - поздравления за автора. Единствено не съм 100% съгласен с частта за край на играта - описаното там като най-често срещано, важи най-вече за книгите на Майндкрайм, въпреки че в късните периоди и други български автори възприеха някои от посочените неща. За преводните заглавия, обаче, дори в момента не ми идва наум някъде да съм виждал оценка на играта или епилог. Дори да ги има, са по-скоро изключение.
Като цяло поздравления за хората, които в толкова кратък срок успяха да осъществят успешно този проект!

Грешката с "плодовите" е адски тъпа и е изцяло моя. И впрочем не е единствена. Във въвеждащия текст в началото липсва едно "в" в "този сборник да се превърне нещо по-голямо", в интервюто с Майндкрайм на едно място пише "шанда", вместо "щанда". И въведението, и интервюто са правени само от мен, оттам и глупавите пропуски (не мога да се редактирам сам своевременно).

Силно се съмнявам, че има други такива в останалия текст, но, разбира се, не е невъзможно. Имаме още малко други проблеми, за нещастие, както споменах в отговор към другата тема, но те се появиха при предпечата и лично аз не виждам как можехме да изчистим всички за времето, с което разполагахме. (Още повече, че аз - при цялата си наивност - просто не очаквах, че при предпечата ще се появят грешки във файлове, по които вече бяхме работили със седмици. Не знам и каква е причината да ги има, понеже не съм запознат с това как се случва самият процес по предпечат, но май само аз бях неподготвен за това.)

Иначе, въобще не съм съгласен с това за "бая". "Зомбокалипсис" е разказ в първо лице на обикновен човек, попаднал в необичайна ситуация. Обикновените хора използват обикновени думи и "бая" е напълно на мястото си. Даже от моя гледна точка и трите истории са повече или по-малко сковани като за разкази в първо лице - и в трите авторите пишат по-литературно, отколкото биха говорили в действителност героите им.

Anardil писа: писа:

Иначе, въобще не съм съгласен с това за "бая". "Зомбокалипсис" е разказ в първо лице на обикновен човек, попаднал в необичайна ситуация. Обикновените хора използват обикновени думи и "бая" е напълно на мястото си. Даже от моя гледна точка и трите истории са повече или по-малко сковани като за разкази в първо лице - и в трите авторите пишат по-литературно, отколкото биха говорили в действителност героите им.

Предполагам, че си прав. Просто ми се наби в очи и не съобразих, че разказът е в първо лице.

Нека и аз да си кажа мнението. На първо място – сборникът ми хареса и то много. Почувствах същата тръпка, позната ми още от дете да отгръщам страниците след всеки избор и четенето-изиграването ми доставиха истинско удоволствие. Разбира се има и неща, които не харесах, повече за тях в минуси. Мнението ми е базирано на едно изиграване, така че не знам колко обективно ще бъде, но исках да споделя първите си впечатления.

Плюсове:

+ Играта е много удовлетворяваща, с уговорката, че не съм спец по гейм дизайн. Съзнателните избори, в комбинация с елемента на шанс ми дадоха чувството за истинско приключение, в което решенията на читателя имат значение. Разнообразието изглежда на нужното ниво и желанието за преиграване е налице. Не съм препрочитал всички книги-игри, които имам, но мисля, че това, което съм чел от новата вълна (този сборник и Котарака на Торо) е на нужното ниво в геймплейно отношение и със сигурност на по-високо, в сравнение с някои (май повечето) стари книги. Стремежът за баланс между избор и шанс ми допадна много, резултатът, от който е предизвикателна и в същото време балансирана игра. Разбира се, бих се радвал на всякакви експерименти от страна на авторите в бъдещите им проекти.

+ Историите и на трите разказа като цяло, бяха интересни и държаха вниманието ми до края.

+ Оформлението на корицата – може по-добре, може и по-зле обаче. В крайна сметка смятам, че е добра, като имам предвид по-скоро избора какво да се изобрази, илюстрацията сама по себе си е добра. Но това е по-скоро въпрос на вкус, предполагам. Мога да отбележа, че и заглавието намирам за подходящо.

+ Атмосферата, където я имаше, добавяше нужното за да се вживееш в премеждията на персонажите. За мен най-автентична беше атмосферата в “Падението на Мрак“.

+ Всички игри са много тематични и с добре заложена механика - забавният момент да играеш себе си, отчитането на време, лоялност, чест и т.н., да не изброявам всичко, намерих за много сполучливо!

+ Интервюто с Майндкрайм – въпреки че доста от нещата ги знаех от форума, други читатели не са били толкова запознати, тъй че намирам, че изборът за допълнителен материал е добър. Може би беше малко кратко.

Минуси:

Знам, че вложеният труд и усилия, а и средства, разбира се, са били много, и наистина ги оценям, искам само да споделя какво ми липсваше този сборник да бъде продукт за образец. Моите критики са малко или повече от първо впечатление и първосигнални за добро или лошо. Надявам се, да не се приемат като нападателни и сърдити, каквито не са... Хайде, усмихнете се!

- Стилът – това на първо място. Искаше ми се повече. Наясно съм, че сигурно авторите са се опитали да намерят баланса между литература и игра, за да не се губи ритъма, което е доста трудно. За стила и редакторите би трябвало да имат дума, така че и те могат да коментират написаното. Нямам нужното образование да съм специалист, тъй че ако съм сгрешил ще се радвам някой по-запознат да ме поправи.

Торо е написал, че умишлено е изрязал литература, но мисля, че заради тази липса текста е под нужния минимум за създаване на подобаваща атмосфера. Също имам спомен за някакви „мекотии“, „смазващо добра горчица“ и инфодъмп въведението. Харесва ми, че Торо се е опитал да обясни причината за появата на зомбита, но в случая по-добре щеше да няма никакво обяснение. Нямаше ли да е по-удачно разказа да започне в разгара на събитията – главният герой се крие в мола, бягайки от зомбитата и т.н. Защото сега имам усещането, че в един момент, някой е превъртял филма с един час напред и както всичко е мирно и тихо, в следващия зомбитата прииждат отвсякъде, сирени вият и бойни изтребители прелитат. Още нещо - когато четох Котарака ми беше странно как при епизод с лош край, главният герой вижда какво става дори след като е в безсъзнание - спомням си, че и тук срещнах такъв епизод.

В „Зарево над Кордоба“ хванах няколко стилистични грешки, иначе ми хареса. Пример: „ ...някой се хвърли към мен и ме събори с трясък в розовите храсти на двора.“ (епизод 125) и „Сърцето ми биеше като ковашки чук, заглушавайки болката от падането.“ (епизод 211). Мисля, че редактора трябва да може да вижда такива грешки. Искаше ми се повече описания на Кордоба, авторите да ми покажат великолепието му, а не само да се споменава колко е богат и впечатляващ, а какво го прави такъв.
Също няколко думи за обстановката (сетивни възприятия) можеха да засилят впечатленията от нощния град по време на бягството.

В „Падението на Мрак“ стилът ми се понрави най-много. Там имах проблем май само с имената – имаме от една страна Смарагдойл и Сат' Ър Блъд ( базирани на английски), а в следващия момент Непокор, Раздор и т.н.

- Липсата на илюстрации – добре, съгласен съм, имаше няколко, но можеше и да ги няма. Илюстрацията към „Падението на Мрак“ беше много тъмна, може би от печата, и почти не се виждаше, трудно ми е да я коментирам. Текстът и графиката на заглавната страница на „Зарево над Кордоба“ сякаш нямат нужната връзка помежду си – бих вложил текста или част от него в подобна извита арка, която да продължава надолу, за да образува портал, примерно. Илюстрациите бяха неразделна част от книгите-игри и бих искал да ги има отново. Наясно съм, че става дума за пари, но това не променя факта, че с тях крайният продукт ще е по-добър – разбира се, говорим за добри илюстрации или поне средно ниво, иначе по-добре без такива.

- Картите – идеята да има карти е чудесна, но реализацията не ми хареса. Първо – много са малки, трудни за разчитане и за разбиране. Второ – графичното представяне. На „Зомбокалипсис“ картата ми е доста неясна. При „Падението на Мрак“ мисля, че по-подходящо щеше да бъде едно по-сухо и детайлно представяне на картата, а не сегашния по свободен рисунък.


И за финал, с пожелание за много вдъхновение за авторите и много нови вълнуващи приключения за читателите. Дерзайте и успехи!

В „Зарево над Кордоба“ хванах няколко стилистични грешки, иначе ми хареса. Пример: „ ...някой се хвърли към мен и ме събори с трясък в розовите храсти на двора.“ (епизод 125) и „Сърцето ми биеше като ковашки чук, заглушавайки болката от падането.“ (епизод 211). Мисля, че редактора трябва да може да вижда такива грешки. Искаше ми се повече описания на Кордоба, авторите да ми покажат великолепието му, а не само да се споменава колко е богат и впечатляващ, а какво го прави такъв.
Също няколко думи за обстановката (сетивни възприятия) можеха да засилят впечатленията от нощния град по време на бягството.

Нямам нищо общо със сборника, но ми е чудно какви проблеми виждаш в двата цитата.

Човек от екипа ми напомни, че още не съм написал ревю, а от доста време имам сборника. Обещах да напиша едно страхотно хвалебствено слово, но ... това хич не му хареса Искали градивна критика, а не хвалби. Е, щом искате критика - няма проблем:
На корицата пише "1" Това означава, че се очаква и брой 2. ЗАЩО БРОЙ 2 ОЩЕ ГО НЯМА? КОЛКО ЩЕ ТРЯБВА ДА ГО ЧАКАМ?

Trip, ако си същия Trip от Shadowdance, сигурен съм, че ще можеш да ме поправиш точно ако съм сгрешил. Бях забравил и в последствие сложих подчертаване на думите, които смятам, че си противоречат като употреба. В първия случай събарянето с трясък в храсти ми се струва пресилено, не е ли по-вероятно да се стоваря с трясък в стена, маса, нещо с плътна маса, но не и в храсти, които ще смекчат удара и няма да има произведен звук "тряс!", колкото и глупаво да звучи? За второто - звук заглушава болката?

Уф, и мен ме подритват да съм коментирал. Е, какво да коментирам. Стилът на разказите просто не ми допадна особено (зомбита като чуя и ми се повръща, като чета имена като Непокор и т.н. изтръпвам тотално, а като чета за Испанци, вместо за Кастилци или Аргонци и т.н. също се чувствам странно). Но това е само поради личния ми крив и странен вкус, а не защото разказите са лоши или нещо подобно.

Не ми хареса, че вместо да се почне с лека система и да се стигне до тежка такава се е получило обратното - сложен дайспул, прост дайспул, без зарове. Помислете в брой 2 да имате по 4 зара на страница - по два на външен ъгъл и обяснение как да се ползват.

Системно... Ами изглежда всичко бачка. Притесненията ми за Кордоба се оказаха излишни, притесненията ми за Зомбокалипсис - верни. Някой път системите просто са твърде тежки за новаци. Определено шегата с -1 шофиране ако си жена е не на място, поне според единственото момиче, което прегледа книжката до сега.

Литературно... ми, не знам. Не съм литературен критик или редактор, че да коментирам.

Като цяло... не знам до колко беше умно да има толкова много зарове. Научих, че наистина мразя карти с епизоди на тях и че е адски нужно да се намери художник. Пиенето на по бира с някой в художествено средно училище или по висшите училища не е лоша идея - препоръчвам ви я.

Положителни страни.
Ами много са, няма да ви ги изброявам, щото съм гаден и лош и не съм в настроение, но ако трябва да подредя по качество излезлите до сега неща от Новата вълна в над 16 страници ( ) от най-ниско към най-добро са: Патрула, АнП, Котето, Сборника. Това би трябвало да говори достатъчно

@ kolender
Ако трябва да опиша стоварване в храсти, "трясък" е една дума, която по-скоро бих използвал. Трошат се, хрущят шумно, не много по-различно от звуците на маса или стол, върху които си се стоварил. В момента не се сещам за по-адекватен вариант, честно казано. В стена, между другото, няма да се стовариш с трясък, а с приглушено издумкване, освен ако не строшиш стената, де.
А това със звука и болката, като субективно описание отвътре на някакви осезания, не е особено добро, но не е и безсмислено до степен да си струва специално да го отбелязваш. На мен сравнението с ковашкия чук ми пречи повече.
Но така или иначе, ако и да не съм съгласен с конкретните ти примери, от твоя тип критика определено има смисъл. Даже е единия от двата типа критика, от които въобще има смисъл. (Другият е по-подробен разбор на игровите системи и доколко работят и защо.)

Trip, благодаря за бързия и изчерпателен отговор. Другият път ще се опитам да бъда по-внимателен и да не се хвърлям първосигнално да поствам примери, които са явно неподходящи, всъщност направо грешни Въпреки това мисля, че подобна дискусия е в полза, в случая най-малкото за мен.

Да кажа и аз нещо като редактор . Отзад-напред.

Хамелона, нямам книгата пред мен, но гледам последният вариант на историята за Кордоба и думата "испанци", никъде не се среща. Думата "Испания" се среща два пъти в увода, веднъж в словосъчетанието "арабска Испания" (мисля, един от най-добрите начини да подскажеш на съвременния читател къде се развива действието), веднъж в "свивайки арабските владения в днешна Испания" - предполагам тук едва ли има проблем.

"Испанец" се среща веднъж в описанието на Хуан (отново в увода), но от моя гледна точка, след като сме говорили за "днешна Испания" вече е ясно, че този текст спазва известна времева дистанция и можем да си позволим да наречем човека по този начин. Може и да греша.

Всъщност една сериозна част от моите разговори (така де, размени на мейли) с авторите бяха по линия на историческата достоверност. Може би ще забележим например, че (надявам се) никой в крайния вариант не говори за Византия - едно име, което се появява в средата на XVI век и което самите ромеи никога не са използвали. Давам просто един пример, има много други, по които сме говорили (ето още един - мое мнение, с което авторите не се съгласиха, отстоявайки собствените си идеи - правилно или не - е, че Радомир едва ли би могъл да е с 10 години по-възрастен от главния герой в тази епоха).

Не мисля, че сме се справили с историческата достоверност, но аз не вярвам много хора въобще да са го постигнали това в литературата - просто ние знаем наистина малко за онова време (аз например хал хабер си нямах от средновековна Кордоба и ми се наложи да почета по темата, за да съм в час - доколко успешно, честно, не знам).

За подредбата. Основната причина "Зомбокалипсис" да е първи разказ е, че още от самото начало Longshot имаше ясна визия за корица, която ни се стори, че ще привлече внимание и тя беше със зомбита. В този случай някак си не върви зомбитата да влязат накрая на сборника - някои читатели може да се почустват излъгани, преди да са стигнали дотам. Но има доста резон в това, което казваш. Надявам се, че се компенсира в известна степен с опцията първият разказ да се играе без зарове.

Колендер, с риск да си навлека гнева на Торо, като гледах крайния вариант, ако сега решавахме и имах право на глас, със сигурност бих предпочел сборника да е без вътрешни илюстрации. Илюстрациите не са се получили добре наистина - с изключение на картата към "Преданието за Мрак". Не знам, всичко останало ми изглежда зле, тя ми се стори излязла много яко. Едно че като цяло беше красива, отделно, че черно-бяла за мен стои по-добре и трето, че тя е по-скоро илюстративна - аз реално не бих се водил по нея, докато играя разказа и за това нямам някакъв проблем с разчитането ѝ (което реално си беше по-трудно, отколкото трябва).

За двата ти примера от "Зарево над Кордоба"... аз бих ги класифицирал по-скоро като логически (не стилистични) грешки (стилистично изреченията са си ОК), ако предположим, че си прав. Въобще не мисля, че е така в случая с розите - аз съм имал съмнителното щастие да съм свидетел на подобна сценка и думата, която ми идва първосигнално е "трясък". Може и да греша, но честно казано се съмнявам!

Другият пример е по-интересен и, ако разказът беше в трето лице, щеше да има бая резон в него, според мен. Но нека не забравяме, че това е история, разказана от български аристократ от XIII век. Естествено, не можем да използваме езика на българските аристократи от тази епоха, но първото лице позволява известни волности в изказа. Искаме историята да звучи като че авторът ѝ е Ахрин, затова и не искаме съвсем да полираме изказа му. Отново, може да бъркам, но аз така си представям, че трябва да звучат този тип истории.

Същото за "смазващо" добрата горчица.

Имената в разказа за "Мрак" и на мен са ми много нестандартни, но Сикамор има концепция за цял свят и аз не си позволих да му се бъркам. В крайна сметка във "Властелина..." имаме Торбинсови, Дългокраци и Дългокраки, но и Арагорн, Денетор, Леголас и Теоден.

Трип, аз не виждам проблем със "сърцето ми биеше като ковашки чук", но може би идва от непознаването на ковашките чукове . Малко е претенциозно, но не ми се струва грешно per se, така че, ако можеш да кажеш повече, ще бъде супер!

Андариле, просто ще напиша пак, какво съм написал:

Е, какво да коментирам. Стилът на разказите просто не ми допадна особено (зомбита като чуя и ми се повръща, като чета имена като Непокор и т.н. изтръпвам тотално, а като чета за Испанци, вместо за Кастилци или Аргонци и т.н. също се чувствам странно). Но това е само поради личния ми крив и странен вкус, а не защото разказите са лоши или нещо подобно.

Авторите не са виновни за стила си. Не съм споменал, че има исторически или други грешки. Просто някои неща не ме привличат. Ако една жена има черна коса, това прави ли я сбъркана? Същия проблем имаме и тук. Но ме радва до БЕЗУМИЕ, как се хвърли като обезумял да се заяждаш за лично мнение.

Не знам защо си мислиш, че се заяждам!

Обяснявам каква е логиката ни зад определени неща, на някого може да му е интересно. А иначе исторически и други грешки всъщност ИМА и мен това не ме радва, но няма как да се върна да ги поправям тепърва .