Зомбокалипсис, коментарна

Ал Торо писа: писа:

Историята е планувана в четири части, за момента ще се фокусирам върху Котарака, защото Зомбокалипсиса е много сегментиран и се харесва на малка част от хората. Иначе често си нахвърлям записки за сцени за продълженията, не съм го зарязал като проект.

За фен на зомбитата смея да твърдя че съм от тази малка част

Аз не съм фен на зомбита, но разказът е написан майсторски, забавен е, иновативен, изглежда по-голям от обема си, чете се леко.

Сашо, дай аз да ти напиша продължението. Взимам Monewwwwwwwwwww, който май си пада зомбомен като мен да ми помага. Само кажи колко епизода го искаш. Няма да променям системата, която си измислил.

Зомбокалипсисът е мега сексистки... и много смешен. На мен ми хареса.
Специални поздравления за това изречение:
(За да не е спойлер Края на епизод 97. Въобще не го очаквах.

П.П. Някъде по темите мернах, че се обсъжда неудобството със заровете. Тъй като и аз нямах достоверни предположения къде съм ги затрила си изтеглих приложение на телефона, което имитира 1,2 или 3 хвърлени зара. Нищо излишно и много удобно.

На мен Зомбокалипсиса ми допадна изключително много, и всъщност ми хареса това, че не е развит характера на спътниците в подробности. За мен поне се получава нещо в стил играта XCOM или флаш игричката Rebuild 2, където играча сам си развива в главата характера и историята на всеки от героите.

Самото хвърляне на зарове го правих online, което прави нещата много бързи и интуитивни, не знам как ще е с реални зарове. Dice Pool системите са ми едни от любимите, така че тук няма грешка.

Наблегнато е повече на игра отколкото на описания - очаквах точно това и много ми хареса. Имах усещането, че играя card game, в която тегля Event и Challenge карти и си създавам историята, без тя да е написана директно, а някак си генерирана от събраните условия. Включително стават бруални сцени като:


Неща като тези и случайните спътници добавят на играта стойност за преиграване.

Надявам се в бъдеще да излезе продължение на бял свят. Единствената ми забележка е краткостта на разказа. Тъй като "книгата" не разчита на литература, това би създало предпоставка за повече епизоди в продължението с повече игра, върху неголям обем страници. Може би само да се засилят малко кървавите описания.

П.С. Поздравления за информираните избори.. ...малко книги-игри го правят като хората.

Наскоро прочетох "Зомбокалипсис". Смея да твърдя, че съм тесен познавач на свръхестественото, така че темата е като детска игра за мен. Като начало искам да поздравя автора за динамичния екшън, обратите и многото избори. Въобще нито за момент не скучах. Но имам една конкретна забележка - защо трябваше действието да се развива в МОЛ? Мисля, че е трябвало да използваш някаква друга сграда - примерно Партийния дом?!? А защо не и героят да бяга гонен от ужасяващите тълпи демонични изчадия из цяла София? Знам че в затворено помещение е по-лесно, но дай повече мащаб на действието.

Абе хареса ми, особено епизода с бабата. Чакам още от същото.

Имам и конкретен въпрос към теб, Торо. Вярваш ли в съществуването на подобни демонични създания като зомбитата? Наскоро имах разговор с един католически свещеник точно пред портите на Сикстинската капела. Той ми довери, че в архивите на Ватикана се пазели, подчертавам, "ясни и необорими доказателства", че зомбита са съществували в древността. Според него те са проникнали в южната част на Европа по време на Великото преселение на народите и са били отделно племе също като германите, готите, осготите, вандалите и прочие други езичници.

Не знам как да тълкувам думите му. Останох леко озадачен, но не искам да влизам в подобен диспут. Какво мислиш ти по този въпрос?

Аз също вярвам, че експериментът или трябва да бъде оставен да умре, или да се развие в нещо сериозно. Понеже в книгите-игри е трудно да напишеш Великата Българска Книга-Игра (звучи претенциозно и жалко), по-добре е вторият продукт от серията да взема най-доброто от експеримента и да е насочен към по-широка аудитория.

Тая вечер го изиграх. Искам втора част! Як хумор, приличен екшън, готини тестове за индивидуализиране на героя. Минус - твърде кратка.

Прочетох разказа пак...и ми хареса повече отколкото първия път ! Да фен съм на зомбита и т.н. и темата ми е приятна, но честно казано бях останал с впечатлението, че е по-слаб отколкото е! Наистина е доста кратък, но е страхотно въведение в историята (доколкото знам е била планирана в 4тири части...) жалко наистина, че е преустановена работата по проекта. Идеята ми се струва готина ...става Зомбокалипсис..правиш си отбор от оцелели (не е задължително да се харесвате), въоръжавате се доколкото можете, помагате си ...измъквате се от Мола и ви предстои ....поредното оцеляване! Живите мъртви го влачат вече няколко сезона по този начин
Харесва ми, че е заложена много игра и наистина пак се повтарям е жалко, че проектът е спрян...дано настъпят по-добри и топли дни и да бъде размразен, дори и не като част от ПГ, а самостоятелно , защото сега стои САМО като хубав увод на история, която е трябвало да продължи.

https://scontent.xx.fbcdn.net/hphotos-xap1/v/t1.0-9/s526x395/11133676_10155458613135711_3633216602808642242_n.jpg?oh=66b3d2b79022c92a9dfd619011a90898&oe=55E2227E

Три пъти за щастие - това е третото интерактивно произведение, което прочитам от автора (след "Рандеву" и "Пазители") и то ми хареса най-много.
Доста иновативно ми се стори създаването на персонаж преди началото на играта. Имаш възможност за кооперативна игра... абе, яката работа си е!
Игровата механика със заровете също ми допадна. Не знам дали ми върза с формирането на групата или със зара в битките, но минах играта от раз и по оценяването накрая завърших със 100 точки.
Съдейки по това, което съм прочел до момента, "Зомбокалипсис" и "Българ" са нещата, в които литературният стил на Торо пасва най-добре.
Надявам се да видим продължението на историята!

Най-слабото произведение на Торо евър! Сюжет на практика няма. Героите са супер плоски и стереотипни. Играта е основното достойнство на разказа, но дори и там има сериозни минуси.
Направих две изигравания, едно със себе си като герой и едно с 13 годишно момиченце. И двата пъти умрях защото нямах нужните точки еди какво си. Т.е. или е невъзможно да се мине с какъв да е билд на героя, или трябва да налучкаш верния път, където това е възможно, което си е по-скоро изстрел в тъмното и ми оставя горчив вкус.
След второто ми умиране, нямах нерви за трети опит и прелистих ситуациите до края, да видя какво се случва. Нищо, измъкваш се от мола и толкоз. По никакъв начин не бях клифхенгнат, за да искам да разбера какво се случва в продължението. Най-вероятно ще е още от същото, но извън мола. Искрено се надявам Торо окончателно да се е отказал от този проект.

Оценка: 2/10