"Падението на Мрак" - отзиви и коментари

Съжалявам, но точно при разказа на Сикамор има опит за най - много обосновка в сравнение с много други представителите на "новата" и "старата" вълна и целият този разговор до момента ми звучи като заядане на дребно. А и говорим за фентъзи, а не за разказ с претенции да бъде исторически, при който шепа българи през 13 - ти век минават като на магия през Средиземно море с кораб, за да питат арабите как се строят кораби, при положение, че Никейската империя е на две крачки от тях и България е съюзник с нея по онова време.

Обосновка на какво има? На света или на сюжета?

Trip писа: писа:

Обосновка на какво има? На света или на сюжета?

В повечето фентъзи книги - игри няма никаква обосновка на света. В раказа на Сикамор има поне няколко места в самия сюжет, където е направен опит за обосновка на определени обстоятелства.
Светът не е изграден, безспорно.

Еми, не виждам фентъзи книгите-игри какво ги спира. Деветдесетте ги спираха издателските изисквания към авторите, бесни срокове, липса на редакция и т.н. Тук какви са факторите? Всъщност, интересно ми е наистина какви са факторите, та Анардил да говори за нямане на време, примерно. Може и несправедливо да го омаловажавам като фактор, всъщност. От кого е зависело "времето"?

Маркетинговата стратегия на Торо залагаше на шопинга по празниците. Не мисля, че е грешка, по традиция тогава човек развързва кесията си.

Мен графикът за творческия и редакторски процес ми е по-интересен.

Ако питаш мен лично, бих ти отговорил, че най - често това е много сложна задача. Би могло разбира се да се щрихира, но да се стигне до детайлно изграждане на фентъзи свят в книга - игра не би било лесно. В интерес на истината има няколко подобни - Кървав меч и Пътят на тигъра, при които е правен опит. И в двата случая интересното е, че световете са били изградени по време на ролеви сесии по DnD на авторите и техни приятели.

Другият вариант разбира се е просто да не се пише фентъзи, ако се искат подобни детайли и обоснвока. Но тогава винаги съществува рискът да се стигне до българите и летящият над Средиземно море кораб.

Качественото щрихиране е много важен аспект от писането на всякаква фантастика и фентъзи, тъй че съм навит да е просто такова. Но то си е сериозен аспект от умението за писане в тия жанрове.

Лисичков писа: писа:

Ако питаш мен лично, бих ти отговорил, че най - често това е много сложна задача. Би могло разбира се да се щрихира, но да се стигне до детайлно изграждане на фентъзи свят в книга - игра не би било лесно. В интерес на истината има няколко подобни - Кървав меч и Пътят на тигъра, при които е правен опит. И в двата случая интересното е, че световете са били изградени по време на ролеви сесии по DnD на авторите и техни приятели.

Мммм.... Сложно е. Играенето на РИ не гарантира създаването на добър сетинг. ДнД и до сега поддържа същите сетинги, по които са писани: Легенда за Драконовото Копие (или както там се казваше) и Приключенията на Дризит/Дзрит/Ония-негър-с-дълги-уши-и-платине-коса.

Дали КИ имат нужда от дълбокоразработени сетинги? Според мен - да. Но аз съм пристрастен - за мен начина по който ще нагласиш света определя адски висок процент от историята ти и съответно изграждам света преди самата история.

Има си и разумни граници, естествено. И не малко автори ги прекрачват. Описването на 10000000 гозби из различните краища на света е... странно, особено ако на всяка се отделят 200+ думи. Описването на всяко преобличане и всяка рокля на героините - също.


Дали проблем е думата "крал" в Мрака? Ами, не. Самата дума не е проблем. Проблем е наличието на седем крале без реална причина за това.

"Въпреки всичките ни страхове Гандалф, ни въведе тук и ще ни изведе отново, каквото и да му струва това. Сред черна нощ той би открил пътя към дома по-лесно, отколкото котките на Кралица Берутиел. "

Някъде съм чел, мисля дори че ставаше дума за писмо на самия Толкин до синът му, в което се казва, че едното от малкото неща, които не "лежат в своя собствена плоскост" е въпросните котки. Търсих цитата, нещо не успявам да го открия. Може би от Недовършени предания ?!

Не би следвало да изпадаме в подобна педантичност, когато си говорим за фентъзи книги - игри.
Но иначе да, едно грубо щрихиране би трябвало да върши работа.

Тц. Аз говорех за качествено щрихиране Грубото щрихиране някакси подканя към немарливост.

Лисичков писа: писа:

Някъде съм чел, мисля дори че ставаше дума за писмо на самия Толкин до синът му, в което се казва, че едното от малкото неща, които не "лежат в своя собствена плоскост" е въпросните котки. Търсих цитата, нещо не успявам да го открия. Може би от Недовършени предания ?!

Котките и Унголиат (или както там се казваше оня грамаден паяк, дето за малко да утрепе Моргот) са двете неща без реално обяснение, ако помня правилно. Котките са просто едно от няколкото "мистични неща без ясен произход" във вселената на Толкин. Унголиат Толкин споменал, че или е нещо като Елдридж Абоминейшън или третостепено божество (квито са магьосниците и балрозите), придобило огромна сила.

Смятам, че всички правим разлика между свят в който е задълбано до безумие и добре направен такъв. Разликата е голяма

Trip писа: писа:

А иначе шест ситуации с един и същи текст И резултат е всъщност още по-зле от това, за което си мислех, че говорим. Може би инстинктивно съм скочил на аспект, за който всъщност има смисъл да се говори. Шест повтаряеми ситуации с един и същ резултат... какво каза, нямали сте време да измислите друго? Наистина?

Трип, в шестте ситуации героят ходи забързано по прав коридор, накрая отваря врата - съвсем просто е. Ти може и да смяташ, че е готино 35-те думи, нужни да се опише това, да са различни във всяка ситуация, но за мен е нелеп опит да се генерира фалшива оригиналност, от който няма абсолютно никаква нужда. Какво, по единия коридор героят ще се спъне без да иска, а по другия ще се спре да гледа гоблените? (Каква би била нуждата от това за историята?) Или е логично да накараме герой, който бърза и няма време да се отклонява, да ни дава някакви различни описания на коридор, на който никой нормален човек не би обърнал внимание, ако е на негово място?

Минимализмът в случая е напълно търсен и се вписва в контекста на читателското преживяване, според мен. Различните описания на ходенето по прав коридор и отварянето на врата, за мен лично са ненужни, самоцелни и предмет на изчистване и опростяване при редакция. Това е.

На другия ти странен коментар не виждам смисъл да отговарям, след като очевидно отказваш да направиш разлика между "илюстрация, целяща да ти покаже какво се има предвид под определена теза" и "аргумент в подкрепа на определена теза (на всичкото отгоре по линията на спор за въпрос, който няма връзка с предмета на илюстрацията)".

А ти смяташ, че ти зададох онзи доуточняващ въпрос, какво разбираш под "механиката на Хам" (на който впрочем можеше да отговориш и с вариации на "да" и "не", eй така, да влезеш в диалог малко от малко), за да ми дадеш изолиран пример, без да го обвържеш с теза? След като недвусмислено заяви такава във "вметката" си? (А тя, между другото, не беше на правилното място, нищо, че май беше написал нещо от сорта на "тук е правилното място да вметна...")

И айде да не си елементаризираме позициите, плс. Тези 35 думи смятам, че най-добре би било да са 35, а не 6х35. Когато пък ситуацията, според авторовата преценка, предполага смислодаващи вариации в описанията, нека има. Филолози сме и двамата, мен ме знаеш и от другаде, смяташ ли, че наистина бих искал нещо като това героят да бърза по коридор по шест различни начина, втф?! Дадох изрични предложения за решение на този проблем в Падението и никое не включваше шест перифрази на шестте неудачни избора.

Добре бе, при положение че Мрака има по-важни проблеми... защо на тия неколкостотин думи повтарящ се текст се спряхте?