"Падението на Мрак" - отзиви и коментари

Еми, аз връзките му дори не ги знам, може би за добро. Така или иначе, високият български стил е това, а не преводът на средна ръка фентъзита от хора със завършена английска гимназия и нищо повече.

sycamore_bright писа: писа:

Къде видя слепи избори?

Мотивацията на кралете е обяснена и посочена изрично в самия разказ, виж го отново (сцената при кралицата) или погледни линковете, които посочих по-горе, вече не си спомням с кого дискутирахме това. Фактът, че въпреки това има хора, за които тази мотивация остава неясна, говори, разбира се, че може би не е обяснена достатъчно добре. Ако е така - моя е грешката.

Да търсиш неизвестно какво на разни места при ограничено Време и да трябва да посетиш обектите в определен ред, за да "отключиш" разни събития, си е чисто налучкване - поредица от слепи избори. Съдбоносният избор при кой крал да отидеш също не може да се определи като закономерен.

Предателството на шестимата крале се обсъжда в епизод 79. От написаното там не става ясно защо предпочитат да са васали на Непокор пред това да си запазят положението.

Разказът започва с клетва да паднат главите на кралете. Не става ясно дали тази клетва остава в тайна. Предполагам, че е така, иначе съвсем няма логика кралете да пускат врага си в града. Но ми се налага да гадая и като читател това не ми харесва.

Бих предположил, че Непокор няма да получи удовлетворение, ако просто разграби Мрак. Все пак, по този начин наказва предимно обикновените хорица, а не кралете. Не ми харесва това, че в началото разбираме много за преживяванията и чувствата на Непокор, а после изведнъж героя става друг и Непокор се губи.

Да си призная, самата идея за седем крале ми е непонятна. Има ли случай в историята двама крале да управляват едно кралство, и то от една столица? Като читател не приемам тази идея и цялата история започва да ми звучи непонятно. Губя логиката и ми е трудно да разбера какво се случва и защо.

Много от изборите са "слепи", но това не е валидно само за този разказ или само за този автор. Това си е проблем на всички книги-игри (може би при Колин не е така, там е ясно като бял ден, че трябва да си добър и доблестен и ще ти се случват само хубави неща в края).

Не съм анализирал внимателно разказа, просто отделих час-два да го прочета и да поогледам разклоненията. Вероятно на автора ще е полезно да прочете какво не е харесало на читателите, но според мен обществените дискусии са лоша идея. Ако нечие мнение ти е интересно и искаш да разбереш повече, най-добре е да става "на четири очи".

Има ли случай в историята двама крале да управляват едно кралство, и то от една столица?

Имах някакъв спомен от часовете по история. Оказа се, че било традиция в Спарта и Картаген. Но не знам дали столицата е била една. Съмнявам се, обаче, за седем. Терминът сигурно е хептархия.
en.wikipedia.org/wiki/Diarchy

Вероятно на автора ще е полезно да прочете какво не е харесало на читателите, но според мен обществените дискусии са лоша идея. Ако нечие мнение ти е интересно и искаш да разбереш повече, най-добре е да става "на четири очи".

Абсолютно съм съгласен с Майкъл. Авторът трябва да знае какви са проблемите с произведението му, но някакси да ги забучваш в очите на цялата форумна общност... малко започва да ми прилича на public humiliation (публично унижение).
В случая, Сикамор се държи като политик, което за мен е най-правилното.

Като говорим за критика, искам да попитам какво прави Анардил толкова уважаван редактор? Ами, има подход към авторът, с който работи. Успява да каже каквото трябва като мине безпрепятствено през защитните механизми. Редакторът работи с хора, не с мъртъв дървен материал, който трябва да се сече, за да стане по-добре оформен. От тази гледна точка, не само авторите, но и критиците трябва да поработят върху себе си, ако не искат пишещите просто да си изключват сетивата.

С това мнение не искам да обидя Леидрин или Трип. Не претендирам да съм прав, просто представям гледна точка.

ММ, публичните дискусии *тук* може би не са много добра идея, да.
Рони, срещал съм неадекватни реакции на автори тук доста по-често от неадекватни включвания на "критици". (сикамор всъщност е един от малкото констистентно адекватни като реакции автори.)

Способността на Анардил наистина да свърши полезна работа с един автор е обратнопропорционална на това доколко ще му щади крехкото его, а той явно е склонен да го прави, дори за сметка на текста. Предвид работените от него текстове, които съм виждал, мога да кажа, че би бил доста добър, ако се занимаваше с това по-професионално - в момента е добър, като за любител. Впрочем, подозирам, че бихте видяли друга негова страна, ако получаваше нещо в замяна на труда си. Конкретно за нещата, планирани да излязат на хартия, милостта на редактора не е приоритет въобще.

Ама нали темата е за отзиви и коментари? Какво като някои от коментарите са критични, вие какво очаквате само положителни мнения ли? Вг ясно си е казал, че разказа не му харесва и е дал и подробен анализ защо не му допада.
Не съм чел разказа, но е смешно да се очакват само положителни отзиви. Ако е така, да се преименува заглавието на темата на: "Падението на Мрак" - Положителни отзиви и коментари, хвалби и прочие такива...
Сикамор си реагира напълно адекватно и изобщо не виждам да не търпи на критика, някои мнения ми приличат малко на лични нападки, явно имате нещо лично по между си което само вие си знаете.

За няколко крале на куп:

Mindcrime писа: писа:

Много от изборите са "слепи", но това не е валидно само за този разказ или само за този автор. Това си е проблем на всички книги-игри (може би при Колин не е така, там е ясно като бял ден, че трябва да си добър и доблестен и ще ти се случват само хубави неща в края).

Проблемът става огромен, когато успехът в играта е обързан със слепи избори, които образуват цяла верига.
А това вече не е слабост на всички книги-игри.
(Май не си чел достатъчно от Колин, защото често в неговите книги-игри хитростта, наблюдателността и решителността също се възнаграждават; това е свързано с избори, които не са нито слепи, нито прозрачни.)

Рони# Мейдей писа: писа:

Има ли случай в историята двама крале да управляват едно кралство, и то от една столица?

Имах някакъв спомен от часовете по история. Оказа се, че било традиция в Спарта и Картаген. Но не знам дали столицата е била една. Съмнявам се, обаче, за седем. Терминът сигурно е хептархия.
en.wikipedia.org/wiki/Diarchy

Няма как двама или повече крале да споделят властта. Може двама да се борят за престола и всеки да отрича правото на другия, което обаче е съвсем различно. Ако са двама, трима или повече управници, просто никой от тях няма да е крал. Титлата крал има смисъл само при монархия (единоначалие) и идва от името на Карл Велики, който е бил император. За никакво делене на властта не може да става дума.

Какво значи слепи избори-играта е тип изследовател.Търсиш нещо си в случая информация и има подсказки къде да я намериш.А за тия крале не знам какво сте се хванали произведението е фентъзи човека,ако иска и сто може да ги направи.

Ако ги нарича крале, не може. Може да си измисли друга титла, която да си споделят седмина души, даже да вмъкне някакви мега-фентъзи обяснения кви са и що са. "Седмината архимирхели, управлявали града от зората на времето!" Може. Крале? Не. Понятието е твърде натоварено с асоциации от реалния свят, особено за хора, дето си имат понятие що е то крал.

Ако си достатъчно егоцентричен може и едно село да управляваш може да се наречеш император,тъй че не виждам защо управителите на един град да не си дадат титлата крале.Аз лично смятам да изчакам продълженията на разказа и евентуалните обяснения там,ама пък нищо не пречи и да продължим да си чешем езиците все пак форумите за тва служат.

Все едно дали е фентъзи. Думите си имат значение. Кралят по определение е едноличен владетел. За седем управници можеше да се измисли нещо от рода на седмовластници или септархи. Но пак остава въпросът как може седмина да владеят едновременно един не особено голям град.

@ vg:
Относно слепите избори: историята, разказвана в "Падението на Мрак", е свързана с търсенето на информация. Мисля, че ситуацията е даже сравнително реалистична - Мандрейк попада неочаквано на заговора и трябва да намери заговорниците бързо (т.е. под натиска на време) без да разполага с предварителна информация, както често се случва в такива внезапно развили се събития. Разбира се, че в началото просто трябва да тръгнеш на някъде. В интерес на истината, която и от дестинациите да избереш в южната част на града, няма да сбъркаш. За северната е почти същото - единствено, ако отидеш при Рубин без преди това да си проникнал в манастира, можеш да "сбъркаш". Но дори и това не е фатално, все пак играта не свършва, а дори и да не откриеш информацията при Рубин и не разбереш откъде ще дойде атаката по-късно, пак имаш възможност да защитиш града.

Защо да не е закономерен изборът за това при кой крал да отидеш? Побеждаваш Кинжало и взимаш информацията.

За епизод 79: предпочитат да са васали на Непокор, защото ги е страх, че иначе Непокор ще ги убие при превземането на града. Избират (за разлика от кралицата) да преклонят глава пред меча (в случая по-скоро брадвата), за да запазят живота си. Съжалявам, че не е станало достатъчно ясно. Както казах вече по-горе, явно не съм го описал достатъчно добре, което си е моя грешка. В тази връзка забележката на Mindcrime е на място: трябваше да се посочи някъде, че клетвата на Непокор остава в тайна, иначе Шестимата едва ли биха се съгласили на предложението му.

@ Относно въпроса за кралете, посочен от vg, Mindcrime и други:
Истинската причина за наличието на седем крале бива разкрита в продължението на историята.
В този ред на мисли бърз (и в никакъв случай обстоен или претендиращ за професионално историческо мнение) преглед на някои текстове показва, че например династията на Меровингите и късната Римска империя са имали едновременно повече от един крал или съответно император. Разбира се, това е всъщност пост-хок обяснение на наличието на седем крале в Мрак (тъй като, ако трябва да съм честен, не бих казал, че творбата е вдъхновена от текстове за Меровингите или късната Римска империя), така че не бих могъл да се "оправдая" с него. Но и не това е целта ми. Склонен съм да изградя света си така, както аз желая. От друга страна, както Trip правилно посочи, повечето читатели биха асоциирали думата "крал" най-вече с еднолична власт. Дали това обаче би бил такъв голям проблем? Мисля, че съм склонен да поема риска.

@ Рони и хамелеона:
Благодаря за линковете.

@ Рони и Трип:
Личното ми мнение е, че Anardil и Longshot бяха изцяло коректни и се държаха съвсем нормално, без да са си затваряли очите за мои грешки. Доколкото си спомням, обсъждахме доста случки, ситуации и т.н., които според тях трябваше да се променят/изхвърлят/добавят, в резултат на което произведението претърпя доста промени. Разбира се, винаги има какво да се желае още. Мисля, че един текст винаги може да търпи подобрение.

@ sycamore_bright

Тайно да пуснат врага в собственото си владение изглежда безумен ход. Очевидно няма какво да спечелят от него. Ако действително вярват, че Непокор ще се задоволи с плячка, просто биха му събрали богатствата на града, за да се откупят.