"Прах и сол" - коментарна

nixata писа: писа:

Карта на Грешната земя:

<!-- ia0 -->SB_map1 - Copy.jpg<!-- ia0 -->

1 - Мрак
2 - Остров на Прокажените
3 - Раздор
4 - Плач
5 - горите Вълнолом
6 - Долината на меда
7 - Острови на Скръбта
8 - Северните планини
9 - Ледоръб
10 - Планините Нискочелите
11 - Безименните гори
12 - горите Дъболист
13 - река Теснобриз
14 - Стръмните хълмове
15 - Кръстопът на ветровете
16 - Степи на Конния народ
17 - Дарокръв
18 - Скалистия проход
19 - планините Белосняг
20 - Огнесевер
21 - Железните планини
22 - Медните планини
23 - села на Медните кланове
24 - Пъклобяс
25 - странноприемница Олан
26 - Въглерог
27 - Черните планини
28 - Отремер
29 - Безбрежните пясъци
30 - Златните вирове
31 - Кървавите каменоломни
32 - Горделия
33 - Руини на Съборния меч
34 - Огледалната река
35 - река Черна вода

Само тук, за феновете от форума, ще може да видите пълната карта на Грешната земя. На картата в сборника ще са означение само 9 от локациите.

Картата е убийствено добра браво!

Добре, това е легендата. Представям си да е измислена от пропагандната машина на кралете, за да свързва тяхната власт с Бога и да я проследява до най-древни времена. Легендата си е легенда, за това пропускаме разни продбробности като това как са живели тия хора в мрак, как са виждали, какво са яли и т.н.

Само че как в действителност са възникнали седем краля в един град?

Вилорп писа: писа:

Малкия Непокорчо едва 6 годишен спасява от нещо някак си трима възрастни, които решават да му положат клетва за вярност и да служат докато той ги освободи. Освен ако не са страшни льольовци не знам как не са се отървали след първата седмица...

Те дават клетвата доброволно. Ще трябва да изчакаш за пре-прикуъла ако искаш подробносто ... и ако види бял свят >

Вилорп писа: писа:

На мен проблема ми е, че нашия пич яростно се противопоставя срещу кръвния данък, ама сяда и си прави разпивка с търговец на роби. Един вид оставам с чувството, че не мракчани ги е яд че не са могли те да си продадат децата.

Важно: не влизайте в битка ако нямате сила, явно бързината не може да са ползва за това.

Кое не е ясно? От една страна, съвсем нормално (да, нормално в егоизма си) поведение - Непокор го е грижа за неговото си племе, не за някви оръфляци от другия край на света дето не могат да се защитят сами. От друга - основната му мотивация е отмъщение, а не някакъв порив да донесе повсеместна свобода и демокрация; от трета - това се връзва с темата (не достатъчно застъпена вероятно) за моралното му компрометиране в търсене на отмъщението.

Поне аз така ги виждам нещата...

За Силата - относително убеден съм че не си прав и има ситуации които експлоатират и двете умения.

Подходих към разказа с изключително предубеждение. За моя изненада съм по-скоро доволен от резултата.
За начало, играта е доста по-консистентна, липсва тази разлика в разиграването която се получаваше в предишната част.

Преговорите са "подправката" в играта, определено те бяха най-интересни. Към битките имам разни забележки, но предполагам, че ще трябва да се примиря че логиката и физиката имат свое измерение в света на Мрак. Меченосци се оказват по-ефективни срещу конница от копиеносци, и на всичкото отгоре първите успяват да настигнат конницата... Както и да е. Отделно - разните баталии не предполагат алтернативни тактики в зависимост от това с какви части разполагаш. Ама, да не ставаме нахални, стига, че се играе играта...

Като споменах войските, докато четях описанието малко ме напуши смях. Представете си, значи, млад безименен стрелец, който е страшен мераклия да се включи във въстанието на Непокор, за което се отправя в планината на лов за лисици. След три безсънни дни и нощи не среща кьорава лисица, но пък на пътя му се изпречва млад елен. Отчаян и изморен, младия войн му пуска една стрела, сваля рогата и кожата и се връща в селото. Явява се пред дежурния сержант на наборната служба.

- А, чудесно, вземи си копие и отивай при ротата - грейва доволен старшинката.
- Ама аз съм стрелец, не мога да се бия с това нещо - протестира безименния.
- Кожи от лисици имаш ли?
- Нямам.
- Това кожа и рога от елен ли са?
- Такива са.
- Ами, отиваш при Елените, тогава - отсича старшината и се обръща към следващия наборник.

Значи, който иска да ходи в даден корпус, да си отстреля съответния дивеч.

Имената (на местности и хора) тук са станали пълен мармалад. Ако в предишната част преобладаваха странните съставни заглавия ала Сатър Блъд, Въртитруп и прочие, сега бозата е пълна, защото освен "интересните" има и всякакви други имена. Малко ми е куцо след като съм чел за разни северняшки (или южняшки) персони, да се върна към лица и местности със странни заглавия.

Уменията се оказват напълно неравностойни - противно на очакванията ми "бързина" се оказа напълно безполезна за всякакви битки (видях, че всъщност е полезна при бягство), бях поканен да използвам "наука" три или четри пъти, за сметка на единствения път когато употребих избраното от мен "Слово".

Въпреки изброените недостатъци (глупости?) играта беше приятна. Всъщност, стана приятна точно преди да започне да ми опъва нервите.

Привет!

Благодаря за коментарите. Бих искал да отбележа няколко неща.

Първо – относно употребата на уменията Сила/Бързина и твърдението, че са неравностойни и че Бързина е напълно безполезна за всякакви битки. Ето защо смятам, че не е така (следват доста спойлери):

1) В битката с войските на Улфрик в подножието на Белосняг можеш да си послужиш успешно както със Сила, така и с Бързина.
2) В битката с просяка също можеш да си послужиш успешно както със Сила, така и с Бързина.
3) Можеш да се измъкнеш успешно от войниците на Мрак както с помощта на Сила, така и на Бързина.
4) Наистина, ако решиш да се млатиш с огромния бияч или да играеш на канадска борба, ти върши работа (логично) само Сила, това е така. За сметка на това срещу бързия и жилав братовчед на принцесата можеш да си послужиш с Бързина, която ти помага освен това и в някои други ситуации да постигнеш успех/избегнеш по-големи загуби.

Второ – относно употребата на уменията Наука/Слово и твърдението, че са неравностойни и че Слово за нищо не става. Ето защо смятам, че не е така (следват доста спойлери):

1) Преди да влезеш в двореца на лорд Ерин можеш да си послужиш както с Наука, така и със Слово, за да спечелиш разни бонуси от разходката ти в Огнесевер.
2) Двете умения могат да ти послужат при двете мисии на лорд Ерин: Наука може да ти помoгне при битката с Конния народ от Степите, но пък Слово може да ти помогне при преговорите с Улфрик.
3) Както Наука, така и Слово могат да те избавят от нещастен край при двата опита за убийство срещу теб (просяка и Икарион).
4) При братовчеда можеш да си послужиш както с Наука, така и със Слово, за да се измъкнеш от ситуацията.
5) Както Наука, така и Слово могат да ти помогнат в преговорите с Раздор.

Специално с Longshot гледахме употребата на уменията доста подробно – всяка една употреба си има своята тежест и пресметнахме всичко, така че уменията да са колкото се може по-балансирани.

Трето – относно «Към битките имам разни забележки, но предполагам, че ще трябва да се примиря че логиката и физиката имат свое измерение в света на Мрак. Меченосци се оказват по-ефективни срещу конница от копиеносци, и на всичкото отгоре първите успяват да настигнат конницата...». Ето защо смятам, че не е така (следват спойлери):

1) В описанието на войските, което се намира още в самото начало на разказа, елените са описани като „безценни срещу тежковъоръжени конници”. Такива конници биха били например конниците на Мрак, с които се сблъскваш към края на разказа и където наистина копиеносците се оказват далеч по-ценни от мечоносците. В споменатия от Пешката пример обаче става дума за леко въоръжени конни стрелци, за които в епизод 107 (преди да влезеш в битка с тях) е казано, че „ могат да обсипят приближаващия враг със стрели от гърба на конете си, след което да се отдалечат на безопасно за тях разстояние, продължавайки да стрелят. “ Когато се сблъскаш с тях, най-добре е да ги посрещнещ със собствените си стрелци. Ако обаче решиш да ги посрещнеш с пехотинци или пък нямаш достатъчно стрелци, в началото няма никакво значение какви пехотинци ще изпратиш срещу тях – елени или вълци. Конниците просто се обръщат и се отдалечават, засипвайки ви със стрели и ти, естествено, понасяш известни загуби. Виждайки загубите ви, враговете ви отново се спускат върху вас, уверени, че са ви (да цитирам Вилорп) „нашокали канчетата“. Сега е важно да изпратиш войници, които са достатъчно бързи и подвижни, не за да се надбягват с конете на дълги разстояния, а за да успеят да впримчат конниците в битка, докато последните се опитват да стрелят и да обърнат отново конете си. Кои твои войници биха били достатъчно бързи, за да стигнат до тях и да направят това? В описанието на Безименните елени е казано: „Те са сравнително бавни…“, а за Безименните вълци пише, че носят малко на брой и леко снаряжение и са „изключително маневрени”. Т.е., вълците определено са по-бързи от елените.

Така, по нощите пак изчетох и този РИ.

Като цяло съм доволен. Историята е много добра и психологията на героите е добре изградена. Въпреки всичко имаше няколко кусури и неща, които ме подразниха:

- като начало не разбрах тия 3-ма учители как Непокор ги е спасил. Предполагам това ще стане ясно (живот и здраве) в някое разклонение от основната история.
- Играта ми беше една идея по-лесна, отколкото трябва. Без да се имам за някакъв свръхталант, постигнах резултат 19 от първия път.
- За питките и меченосците не знам, но при мен имаше твърде малко битки (май една истинска, в другата проявих хитрост). И това е битката, където някой си потомък на Маврик (май така се казваше) беше докопал книгата. Там обаче имаше една неточност - трябваше да разпределям отрядите си (при мен всички си бяха живи и здрави), а после ме пита примерно в центъра от кои сили имам - че аз разпределих да има по няколко различни отряда и в центъра, и по крилата. В този случай чета най-добрия епизод ли (то така стана при мен, може и чийтване да се брои) или какво?
- Като ходих към ледените полета и ми се доспиваше - къде бяха моите учители? (може да съм проспал обяснението, защото вече ми се спеше). Уж почти всички са изклани и в плен, а после и тримата се оказва, че си ме чакат в горите.
- Всичко това обаче са бели кахъри и почти не са ме подразнили (може би с изключение на лесното преминаване). Обаче бях разочарован, че я нямаше самата битка за МРАК (а се надявах, че така ще завърши и от мен ще зависи ще пощадя ли нещо, всички ли ще избия, както и разбира се как ще протече битката). Може би остава за друг РИ, но за мен така настоящият остава незавършен.



И без да претендирам, че разбирам от стилове, икзази и т.н. мога да кажа, че книгата е много добре написана и вълнуваща. Не искам да се приеме като заяждане, просто (цитирам по памет) на епизод 37 се говореше за одобрително мърморене или нещо такова. Според мен това е някакъв оксиморон (по принцип се мърмори от недоволство). Естествено това ни най-малко не разваля играта.


Пак казвам, играта е добра и си заслужава да се прочете. Аз лично бих дал малко по-добра оценка на първата част, обаче. Причината е че беше завършена и малко по-различна от настоящата. И със сигурност не ми бе толкова лесна (а може би да съм имал късмет като за първо четене с "Прах и сол", не знам).

Поздравления за Сикамор и очаквам(е) продължението!

А бтв - може би съм повлиян от Калоян, който четох преди 2 дни, ама очаквах и сватба да вдигна, особено след като забих една кака (всъщност ако пълнолетието там е на 16 години, може и да не е кака, а да си е най-проста принцеса )

Радвам се, че като цяло разказът ти е харесал!

Историята за спасението на тримата учители и въздигането до предводител на Безименния народ беше част от първоначалната версия на разказа, но обемът беше чудовищен и трябваше да се увеличи дори още, за да се направи по-добра връзка между двете отделни части. Признавам, щеше да бъде по-хубаво, ако можехме да включим и тази история към разказа.

Интересното е, че и други хора ми казаха, че намират тази игра за по-лесна. Също така имаше и други хора, на които им хареса повече първият разказ, точно както и на теб. Имаше обаче и няколко, на които им допадна повече вторият, предполагам, че донякъде е и въпрос на лични предпочитания

За уменията написах по-горе в отговор на Пешката. Освен това е напълно възможно да си направил абсолютно правилните избори в отделните ситуации и така да си попадал на епизоди, в които обстоятелствата/избраното от теб решение на задачата изискват онези умения, които ти имаш.

Прочел си и си направил съвсем правилно в епизода за сблъсъка с потомъка на Мавик - епизод 181 ти казва да разпределиш силите си и по фланговете, и на предна линия. След това епизод 156 те пита първо за предната линия, а след това епизод 208 те пита за фланговете.

За ходенето към Северните планини и въпроса за учителите: в самия епизод 219 пише "При всеки владетел, когото все още не си привлякъл на своя страна, изпращаш по един от твоите наставници, придружавани от бойците от отряда, с който премина през толкова приключения. Ти самият подбираш нова група Безименни воини, които да те придружат до Северните планини." Ето защо накрая тримата те чакат в горите.

За сватбата: колебаех се дали да направя сватба или секс-сцена с двете близначки. Накрая реших, че ще е нещо по средата и сложих само сцената с едната близначка

Темите за военните стратегии в книга са поместени в тази тема viewtopic.php?f=127&t=3560&p=78421#p78421

Моля да се придържате към темата.

Вдигнатия шум ме накара да оставя Дракона и да прочета "Прах и сол".

От трите автора, участвали в сборника и двете български книги, излезли през септември Сикамор сякаш пише най-добре. Изказът на Майндкрайм е най-шлифован, но той поема по-малко рискове с избраната тема.

Разказът е интересен, изборите са доста логични, често можеш да предвидиш правилното решение според избраните умения (но си бях взел Сила, понеже четох спойлъри) и подадената информация. Светът е много богат, има свой дух и колорит. Вярно е, че пет пари не давах в началото за съдбата на Непокор и Мрак, но към края се хванах, че влизам в историята и започна да ми пука за героя. Може би просто съм си циник.

Имам проблем само с онази битка и разпределението на видовете войски, понеже имаме 3 позиции и 4 вида войски, а излиза, че всяка войска може да заема само една позиция. Там ми измряха 4 отряда и накрая се разминах с пълния сбор точки.
Много е похвално да можеш да избягваш битките, но ми се искаше поне още една, с някакво различно тактическо решение. За съжаление всички играли на Медивъл Тотал Уор знаем камък-ножица-хартият-та с мечове, копия, конница и тактиката става доста очевидна, особено при добро разузнаване.

Зарязах кифлата Бела заради капитана и сега ще се върна да прочета какво става с нея. Предполагам, че ще е по-интересно. Между другото - викам ще я впечатля като набия онзи с умените си за Сила, пък то нямало нужда.

Браво на автора! Сега чакаме... какво?

Торо беше дал много яко предложение да я впечатлиш, ако преди това си се бил, но накрая и аз вече не помня защо реших да не го използвам

Вчера получих ПГ2 и веднага подхванах Прах и сол.
Започна обещаващо, лична драма, интересни герои, разнообразен свят. Имаше дори елементи от тактическите КИ като "Завръщането на наследника". По едно време обаче усетих, че играта започва да се разпилява - отивам там, после на друго място, трето, четвърто...
Сикамор се е опитал в малък обем да пресъздаде мащабна кампания, но не се е получило добре. Липсва дълбочина на мисиите. Да не говоря за случая с онази принцеса колко наивно и повърхностно беше всичко.
Все пак действието се развива бързо, има интересни моменти с тактическите битки, така че успя да ме задържи докрай.
Иска ми се Сикамор да се върне към по-малко мащабни КИ като Падението на Мрак, където атмосферата е убийствена и ми липсваше в Прах и сол.

само да си кажа, че крадвам идеята с отрядите. таман се чудех как читателя да не изчислява войските в хиляди и ето: ще ги изчислява в стотни.

Да, определено идеята е много добра - за разказа я даде Longshot и/или Торо, не помня точно.

А можеш направо да ги смяташ в единици