"Прах и сол" - коментарна

Защо няма никакво разузнаване преди засадата на конните - поне за приблизителен брой, който напада керваните? В смисъл, ако попадаш в засада, нормално е да хвърлиш всичко налично, но ако организираш засада, как да знаеш какво ловиш?

Първи впечатления от "Прах и сол":

Хареса ми стилът, изказът и приятното разказваческо перо. Има добри описания ( макар и кратки ) и интересни герои. За съжаление ми се струва, че можеше още да се опишат героите, местностите, градовете. Текстът ми наподобява на една книга, епично фентъзи "Вирикониум".

Цялата кампания срещу Мрак е добре предадена, но бързо се превключва от една локация в друга и ситуациите се сменят стремглаво. Повече пълнеж по случките би подобрил още малко книгата.

Картата е добре и не е добре. Добра е, защото е добре нарисува, но не е добра защото за да разчетеш легендата трябва да я въртиш. По-добро решение при картите е да са по-големи - примерно на 2 страници, но имената на градовете и местностите да са в нея. Така човек получава по-голямо удоволствие когато ги чете и оглежда картата. Не само е по-лесно, но и по-въздействащо. Пробвайте с някоя карта.

Започнах със Бързина-Наука-Нюх и нормално избягвах ситуациите за Сила, защото я нямах. Ако идеята е била човек да използва силните си страни и да бяга от слабите си страни, то в първата ми игра това се получи. Използвах основно Наука и Нюх.

Отрядите направих по равно 3-3-3-3 и загубих само 2 мечки при реката. Друга битка така и не проведох. Разчитах на преговори и подаръци. Можеше преговорите да са по-дълбоки и комплексни, но това сигурно щеше да раздуе обема. Остава чувството за препускане из цялата карта.

В крайна сметка направих 30 точки Слава накрая. Или играта е много лесна, или аз съм взимал само верните решения. Тук е моментът да си поискам в следващата част да има поне 2 нива на трудност. Защото сега нямам мотивация, заради високия резултат. Ще я преиграя още няколко пъти използвайки различни умения и взимайки различни умения. Ниска степен на преиграваемост.

Имената ми харесват - Огнесевер ( заради горящите планини иначе Севера е студен, леден и син ), Дарокръв, Пъклобяс ( тези едва ли са много мирни ) и т.н. Доколкото разбирам политическата ситация се формира от политиките на няколко големи градове-държави, които държат в различни състояния съседните народи - безименни, конни, варварски и т.н. Това е идеална ситуация някой от тези градове да се опита да създаде империя при положение, че имаме керванна търговия.

Защо първата част се казва "Падението на Мрак", а в края на втората част още Мрак е най-силният град-държава в този свят и още не е победен ?

Очаквам с интерес следващата част. :clap:

Efix7 писа: писа:

Защо първата част се казва "Падението на Мрак", а в края на втората част още Мрак е най-силният град-държава в този свят и още не е победен ?

Ахъм... Защото действието на "Прах и сол" се развива преди "Падението"? ('прикуъл' май е модерния термин)

На български - ретроспекция

Хареса ми стилът, изказът и приятното разказваческо перо. Има добри описания ( макар и кратки ) и интересни герои. За съжаление ми се струва, че можеше още да се опишат героите, местностите, градовете. Текстът ми наподобява на една книга, епично фентъзи "Вирикониум".

Oх, не сравнявай с "Вирикониум" - твърде малко неща могат да се сравнят с Вирикониум Също е минала покрай епично фентъзи

Съвсем, съвсем в началото съм (прелистих зарче, за да видя от кой разказ да започна и се падна този), но нещата са ми много, много схематични, почти досущ като стилистиката на разни правила за настолни/картови игри, които съм чел из нета. Което не е особено добра препоръка за книга-игра.

Високият стил доста се клатушка с неподходящо подбрани думи и изрази понякога, като извадени от журналистически материал - не всички многосрични думи са "висок стил", все пак. (Това въпреки че си казах, че изключвам редактора за това четене.)

Освен това спътниците на Непокор и стоманеният град (поне според обясненията на Рагнар (сериозно, Рагнар? От всички възможни мъжествени псевдовикингски имена?)) са страшни клишета - не мисля, че щеше да боли да имат поне по един оригинален елемент от характера/външния си вид/обичаите в случая с града.

В добавка можеше да се интегрират качествата, в които тримата те усъвършенстват (тези чифтове, дето човек си избира от тях), в общуването със самите спътници, може би под формата на няколко епизода въведение, в които качествата да са представени в някой разговор или ситуация с всеки от тримата - може би с по-праволинейна последователност на епизодите (от 1. отиваш на 2. или 3. от 2. - на 4. или 5. и т.н.), за да може хем да няма хвърчане по страниците и да е повече като обикновено четене, хем да поразкърши читателя в принципа на интеракцията с книгата. И след въведението да си се мине към обичайните ослучайностени номера на епизодите.

Горното предложение е свързано с нещо, което наблюдавам и в игровите епизоди до момента - звучат точно като синопсиси на случки, а не като реални случки, както споменах и в началото. За мен се губи идеята на "книговостта" някак.

Иначе правилата ми се струва, че създават интересни предпоставки за тактика, ако не и за стратегия (защото поне до момента не ми е дадена никаква възможност да предвидя какво кога ще ми трябва), но ще видим.

garich писа: писа:

На български - ретроспекция

то и ретроспекция не е на български...

Карам нататък и "синопсис"-стилистиката е все такава. Нека отправя един апел и към Сикамор, и към всички останали автори на КИ:

Моля ви, нека се поучим от Старата вълна как (като цяло) не се прави. Нека не обобщаваме случки. Има позитивни примери в тази посока - погледнете разговора с дъртия библиотекар в Гримоар (изборът дали да му се сопнеш, или не) или първите епизоди на Карибски вълни (как привличаш пича Х да ти стане помощник и ситуацията след това). Абстрахирайте се от стил на писане и т.н. Погледнете структурата - предпочитам 10 епизода от по 50-60 думи, които обрисуват една ситуация в конкретика, стъпка по стъпка, и я изпълват с интеракции (избори, сиреч), интересни минимум за четене, ако не и за min-maxing, отколкото 2 едностранични епизода от обобщения + 1 избор. Лично мнение.

Едит:

Нека изложа причините си защо да е така.

Читателят знае, че в края на епизода има избор. Просто го знае - това е КИ.

-> Колкото повече текст вижда преди избора, толкова повече ще се изкуши да го пропусне, защото четенето на КИ предразполага към настойчивост да видиш още, да видиш резултата от решението си. За да може да си позволи, според мен, един епизод да е дори страница дълъг, той трябва да е наистина прекрасно написан и ритъмът на историята преди и след него ясно да указва, че тук ще го караме малко по-спокойно, вкл. дължината му да е оправдана от ситуацията (героят е пасивен наблюдател, или покриваме малко по-дълъг отрязък от време, или даваме безценна информация, или нещо такова).

Горното не е само мое наблюдение, чета много материали за интерактивна литература и това е всеобщо впечатление на пишещите и четящите. А и краткостта ще позволи човек по-лесно да се фокусира върху късчета информация от текста, които го водят към правилни решения.

Напълно си прав, Трип, поздравявам те за тези разсъждения. Макар че, може би има тенденция към въвеждане на повече текст в КИ. По лесно се пишат по-дълги епизоди (съответно по-малко на брой и с по-малко избори), но това като че ли пречи на играта.
За сега не съм прочел въпросната КИ, но започвам да имам сериозен проблем с имената на градовете. Сат'ър става, Въртитруп е на ръба... но Огнесевер и особено Въглерог! са ми трудни за смилане. По принцип не е нещо, което би трябвало да е от значение....

Ами, не само на играта пречи, а и на четенето. Както казах, колкото по-дълъг е, толкова повече няма да го прочете човек. Също така толкова повече ще се пита "добре, що не го е направил на статична книга това тоя пич?!"

Всеки избор привлича вниманието, а баланса между екшън и кътсцени е адски заплетено нещо и по-добре да не почвате тоя спор. 10 страници увод изморява и отблъсква в КИ, казвам го като човек, който е фен на Джордан. Знам, че има школа сред определена част от Новата Вълна проповядваща "литературност " (каквото и да е това животно) и много текст, но една КИ си е книга и игра, а най-популярните и до сега са си КИ със средна дължина на епизодите и няколко кътсцени между основните моменти в историята.

Лично мнение, естествено. Аз със сигурност не съм изчел толкоз учебници, като вас.

Първо, посочих Гримоар като вярна в подхода си, доколкото разчупва в първата си сцена някаква интеракция на не-важни за геймплея секции, но а) разчупва и б) добавя атмосфера благодарение на разчупването си.

Колкото до материалите, Торо, визирам ревюта на Emily Short, лекции на Jon Ingold и дискусии в intfiction.org и в гугъл групата rec.arts.int-fiction , както и в блога на Дейв Морис, които източници няма как да цитирам един по един, защото впечатлението ми е комплексно и базирано на наистина доста изчетен текст + субективното ми усещане, че КИ изграждат у читателя доста по-силно желание от статичната литература да разбере "какво става нататък". Което, както казах, е потвърдено от немалко хора. Дето се вика, нека питаме и хората тук.

И не, усещането изобщо не е базирано на предположението, че читателят не се увлича от история/атмосфера. Чета доста повече книги, разчитащи на това, отколкото повечето хора тук, на практика съм сигурен. (То не е за хвалене, защото поначало не смятам енергичния екшън/действие за нещо лошо въобще.) Тъй или иначе, усещането е базирано на предположението как реагират в психологичски план хората, когато четат КИ или изобщо текст, който в края на даден пасаж им дава свобода на избор.

Играл съм Walking Dead и там разликите са три:

1. Образи са, а не думи, при това много професионално "заснети".
2. Не са никак повече, като пропорция, от активния "текст", който се състои от преки команди къде да движиш героя и какво го караш да прави.
3. Не можеш да извадиш други примери Знам, че не можеш, защото и аз разцъквам доста игри The Walking Dead са много голямо изключение от обикновено кофти скалъпените сюжетни и character аспекти в повечето игри, но бидейки единственият донякъде AAA адвенчър в последните много години, това е разбираемо.

И накрая - изрично съм упоменал в какви случаи "биват" по-дългите части от текста. Никакви обобощения не съм правил, нека разсъждаваме прецизно, плс И никакъв светая светих не предстаям, повтарям си молбата за прецизно разсъждаване. ПЛС. Моля. Изрично. Болднал съм израза "според мен", точно щото знам културата на обичайно общуване тук, макар от теб точно да не очаквам точно такива изказвания като това със светая светих, които са очевадно изопачаване И на тезата ми, И на изразните средства, с които съм я формулирал. Предпочитам да говориш НА мен, когато говориш ЗА мен, и да формулираш общуването си във въпроси какво имам предвид, както бих сторил аз, а не на (погрешни) предположения, изказани, сякаш си ми прочел мислите и си ги изтълкувал безпогрешно.


ПЛС, Торо, мисли и реагирай прецизно. Не ме карай да мисля, че се предубеждаваш, защото не харесвам произведение в "Героя" (до момента, не съм го завършил).