"Прах и сол" - коментарна

Основния проблем е, че една гигантска кът-сцена може да унищожи цялото усещане от играта.

Огромния начален експозишън (дали ще е "За хобитите", дали ще е "За света", дали ще е нещо друго), лесно отблъсква читателите. Особено в КИ, където не-рядко в текста има важна информация за успешното изиграване на играта. И така, като някой ми стовари 7 страници увод и 10 епизода салам, преди да почне играта почвам да се чудя... "Абе туй що изобщо е КИ?"

Защото почти винаги има начин да се разбие целия тоя експозишън в игрова схема. Има начин събитията там да се превърнат в игрални и да повлияят на играта по-късно. В момента нямам 100% конкретен пример и карам по спомени, но ако в Падението на Мрак, увода беше игрови и от там можеше да се повлияе на действията на Раздор във финала, щях да се прекланям пред новаторския похват на двустепенна игра и т.н. Или нещо в тоя смисъл. Не мисля, че експозишъна щеше да е загубен (събитията пак щяха да са ни известни), но игровата стойност на произведението щеше да се увеличи многократно.

Вярно е, че има неща, които няма как да бъдат разбити в игра. Но хората за това са измислили приложенията, а БайоУеър - кодексите.

Допълнително не е нужно всеки избор да променя играта. Достатъчно е да промени сцената и то даже не е нужно да я промени с много. За пример привеждам разказа ми за последния конкурс, в който първия избор е излишен (крайния резултат е четири възможности, две по две еднакви на практика), но представя различни сцени и ми спестява нуждата да наспамя 1000 думи салам.

Това, за което говори Торо пък е друга тенденция в гейминга - да се вкарват много неигрови елементи (клипчета). Много ми хареса този подход в експанжъна на Старкрафт 2, защото от тинейджър съм фен на Сара Керигън и играя със зъргове. Тоест, ако потребителят е силно потопен в атмосферата, тези елементи могат да бъдат огромен плюс.

Обратно, най-скорошният ми пример е Gamebook Adventures 8. Не е лоша КИ, но някои от описанията на селото ми бяха твърде протяжни и излишни. Зависи и от нагласата на потребителя - колко време може да отдели. Знам, че има един важен показател, който според мен е доста надценен (не се сещам за името, но показва колко време потребителят прекарва играейки), но мнозина го смятат за важен, особено когато е разделен на цената.

Дискусията е много интересна, но не вярвам да доведе до някакви генерални изводи.

Торо, ами, нека го сметнем? Нека говорим с конкретика.

Представи си дооста голяма КИ - около 120 000 думи. Представи си 10 "минути" "кът-сцени" на всеки 2 "часа". Да кажем, че тези кът-сцени са по около 400 думи, страница и половина някъде. Това са 30 епизода. Представи си, че останалите епизоди имат средна дължина от 200-ина думи (което според мен пак е много, но нека си го представим.) това са над 600 епизода. Значи дъъългите епизоди ще са около 5 процента от реалния "приемлив" геймплей в тази КИ. Нямам никакъв проблем с това. Дори 1000 думи спрямо 200 да са (тогава ще са още по-малко то 30 епизода), пак нямам проблем с това. А ако, подобно на моите предпочитания, са 400 думи на около 100 (средно), тогава са по-малко от 3%. Е, определено нямам никакъв проблем с това. Така че аналогията ти с Уейк не ме убеждава, доколкото се оказва, че сме на едно мнение

Да не говорим, че е нужно, за да приема дори тия 3% по-дълги епизоди, авторът - от гледна точка на писането изречение по изречение, - да е поне на ниво Питър Брет (The Warded Man, Desert Spear, превеждам третата му книга The Daylight War в момента), например. А над него има още мнoooого нива, както би могъл и сам да прецениш.

А конкретно в случая със Сикамор, за да сме по темата все пак, дори не говоря за структурата на изреченията му и за употребата на тази или онази дума, не говоря за писателските компоненти. Говоря за цялостния концептуален подход към описанието на случките в книгата. Това е чисто и просто преразказ. Визирам неща като увода, като срещата със Стоманения крал. И нататък в сюжета, разбира се. На около 1/4 съм, по своя преценка, но до 2 дни примерно ще мога да кажа със сигурност. От опит знам обаче, че нищо не се променя драматично спрямо първите си няколко страници, но се надявам "Прах и сол" да ме опровергае.

И общо взето Сикамор след Уейн е най-четеният автор. Темите с критики към неговите творби са доказателство за това.

Ал Торо писа: писа:

учебници, практика и курсове по гейм дизайн (и въобще изучаване на какво кара хората да изпитват удоволствие и как; изглежда е важно да изтъкваме авторитет за да пишем в темата )

Trip писа: писа:

ревюта на Emily Short, лекции на Jon Ingold и дискусии в intfiction.org и в гугъл групата rec.arts.int-fiction , както и в блога на Дейв Морис

този месец си говорих с Никсата на тема волейбол и ми направи впечатление едно нещо: преди треньорът давал инструкции "по усет" на кого да се вдигне топката, през кого да се атакува и т.н. но от известно време навлезли статистиките и вече няма усет, ами суровата статистика показва как да се играе.

във филмовото изкуство вече има консултанти, които казват как да се направи хит, като се уравновесят съответните елементи, които въздействат на публиката, пак според статистиката.

същото е в медицината - всичко опира до проучвания и доказателства, все статистически. (друг е въпросът, че понякога изкарват най-добро лекарството на тази фирма, която е поръчала изследването)

същото е явно и в игрите - просто има правила, по които се случват нещата.

не знам защо, но това доста ме дразни. това изключва възможността да се появи нещо ново, вкарва изкуството в рамки и убива експериментите. да, комерсиалният ефект вероятно ще е добър, но... просто не ми се струва правилно. "по усет".

Ами, Зенокс, какво да ти кажа, хубаво е подобни мнения да ги базираш на реални наблюдения.

Имам такива, под формата отново на доста коментари на тема гейм дизайн (Gamasutra, Rock Paper Shotgun, например) - повече AAA заглавия проблемът им е именно, че не се водят по "правилата", а по маркетингови предположения, кое на кого ще се хареса, и представляват много кофти компромиси с това, което всички участващи в създаването тия игри знаят, че е редно. Braid на Джонатан Блоу е страхотна игра, която следва ТОЧНО правилата, а именно - хвани механика и я изпипай старателно и фокусирано. Механиката е една, играта е чудесна. И е силно инди, разбира се.

Торо, за мен тия 2 часа игра представляват час и половина пасивно четене на преразкази какво е станало (мога изречение по изречение да се аргументирам защо е преразказ, а не разказ, поне досега). Усещането ми не е нито за книга, нито за игра.

Като цяло, много добра КИ, макар да има няколко дразнещи елементи, които биха могли да се изчистят по желание.
Ако някой ми беше казал, че в сборника има произведение на ММ без да ми казва кое е то, щях да реша, че е именно Прах и Сол. Според мен, тази КИ е вдъхновена от поредицата за викингите на Майкъл. Самият стил на писане ми се струва почти идентичен.
Сега, за дразнещите елементи:
- Имената са... твърде оригинални
- Женските образи са само щрихи. Наан е красива... и толкова. Даже в Пътят на Тигъра се обръща внимание на детайли като тоалетите на Фоксглъв, примерно.
- Романсът с Бела получава твърде лесно. Трябваше да има някаква интрига, ухажване. Иначе, хоп, забиваш принцесата, печелиш флота... съдба!
- Любовните сцени ги няма никакви. Торовият заек е с една идея по-пикантен от задължителният минимум, но тук пък няма никаква описателност.
– Поне в нашия свят, албиносите са на практика слепи. Не видях нещо, което дори да подсказва, че онзи силен мъжага има проблеми със зрението. Най-странното е, че Явор е медик (до колкото знам от едно негово интервю).
- Не мога да схвана логиката на битките, но явно не съм единствен.

Други коментари:
- Харесва ми атмосферата, също както и в Падението на Мрак
- Не виждам проблем със сънищата, изпълнение с миризмата на Бела. За нас може и да е нормално да сме заобиколени от ароматни жени, но представете си какво е положението на Непокор. Представете си как миришат кожите на безименните войни, пропити с потта и кръвта от поредната битка.

За мен е най-силната КИ в сборника, защото не мога да вляза в тон с хумора на Спас.

Останалите мнения за албиносите бяха преместени в тази тема . Моля придържайте се към темата.

Мерси за отзивите, Рони#!
Да разбирам ли, че повече си водил битки отколкото преговори?

П.С. Някои от любимите ми книги-игри са от Майндкрайм, но поредицата за викингите не е сред колекцията ми и никога не съм я чел

Препоръчвам ти Гневът на Викингите и Нашествието на Викингите. Мисля, че ги има дигитализирани.
Водих само 2 битки. В първата се справих добре, във 2-рата оцелях само защото имах повече хора. Мисля, че си много по-добър в ситуациите с преговори.

Съжалявам ако повтарям мнението на някого...
Първо Весела Коледа на всички Почивните дни намерих време (за мой срам) да прочета и другите игри освен "Да намериш дракон"(който сигурно играх над 10 пъти, но му се изкефих на макс...)
Та относно "Прах и сол" да изкажа и аз мнение...
Доста неща ми харесаха, най-вече това, че се изгражда фентъзи свят.
Но ще изброя какво не ми хареса...
1. изключително лесна ми беше...може би трябва да има ниво на трудност. В началото си избрах сила, наука и нюх и се стараех да попадам в ситуации, които изискват "сила". За отрядите важи същото...12 отряда са си доста, още повече, че може да дойдат и още 3...
2. линейността ... да ок...хубаво е да минеш през цялата книга, интересна ми беше, но само с едно изиграване и се изчерпват почти всички възможности...при второ и трето вече няма какво да се търси...все пак не е тетрадка..

Толкова от мен...

Поздрави на автора, въпреки че си позволих да изкажа критика, "Прах и сол" ми хареса!

Увода някак си не ми допадна имаше мисля един примерен такъв пуснат преди време,където Непокор е с баща си и определено беше по добър.
Самата книга е добра,но за мен е далеч от първата част.Липсва атмосфера,не можах да се вживея.за това може би предполагат множеството кратки локации.Две приказки,едно действие и случката свършва.Както казах някъде в началото на тази тема за доброто описание на толкова много събития трябват сигурно 400 епизода,ако не и повече.
Уменията са небалансирани,както казаха и хората по горе.Конкретно Наука е ужасно силно умение ще поясня защо.
Значи избрах Слово вместо нея и без малко това да ми струва загуба.При битката с конниците обирджии,ако нямаш наука трябва да се биеш.Да ама тогава ти избиват огромна част от войската.При това взимах правилните тактически решения/така де автора в края на епизода казваше нещо от сорта,че е добро тва дет съм го направил/.Оттам се повлиява цялата игра щото ми стана ясно,че още една такава битка няма да изкарам реших,че ще се скатавам доколкото мога.Подкупих онзи младеж с една мадама/много лесно се лъже тоя пич/.Принцесата не я боцнах,а се бих с корсаря.Прочетох между другото да видя какво бис станало,ами нищо интересно общо взето,като няма описания никакви или трудности за преодоляване,поне за по интересно Непокор да беше забил и двете принцеси.След тва преговарях с Раздор.Накрая битката с магьосника едвам я изкарах поради липсата на отряди.Засадата накрая май беше само за пълнеж.
И така завърших с 15 точки слава,ако бях избрал Науката и Принцесата сигурно щяха да са доста повече.
Извода ми накрая е,че ако няма достатъчно място не бива да се маркира само случка и да се продължава нататък все пак това е книга -игра,а не компютърна такава.