"Прах и сол" - коментарна

Прочетох си я пак. Пак беше умерено приятно, и минах по същия път, ако не броим че взех други умения.

Което ме навежда на мисълта, че различния път за изиграване е различен, само когато са привидно равностойни, да не кажа еднакви. Подобно на разклонения в тъмница.

Така де, кой здравомислещ мъж ще ходи да играе канадска борба, когато принцесата сама си го търси?!

Моето мнение е, че "Прах и сол" е доста по-слаб от "Падение на Мрак". В първия разказ атмосферата повече ме потопи във фентъзи света. Тук на места ми се стори, че за да се използват различни думички за текст започва да прилича на "Калоян и златния печат". Изборът на умения е провал, защото читателя трябва едва ли не да предвижда избора си мислейки дали няма да има условие за умение в последствие. Понякога има равностойно продължение, а понякога не.
Непокор е доста неориентиран и колеблив. Няма ситуация в която да не пита менторите си какво да прави. След като са го учили години наред е редно той да им споделя възможните действия, а те да си споделят мнението кое биха предпочели. Иначе за кого отиват точките "Слава" за Непокор или ментора?
Силно се надявам продължението да е силно както първата част, която има главна заслуга да си закупя "Призвание герой 2".

Втори прочит и само си затвърдих мнението, че това е най-слабото от нещата на Сикамор и ще се самоцитирам

Monevwww писа: писа:

1. изключително лесна ми беше...може би трябва да има ниво на трудност. В началото си избрах сила, наука и нюх и се стараех да попадам в ситуации, които изискват "сила". За отрядите важи същото...12 отряда са си доста, още повече, че може да дойдат и още 3...
2. линейността ... да ок...хубаво е да минеш през цялата книга, интересна ми беше, но само с едно изиграване и се изчерпват почти всички възможности...при второ и трето вече няма какво да се търси...все пак не е тетрадка..

Прочетох книгата. Като цяло съм доволен и се очертава темата Мрак да бъде една от силните в жанра.

Какво ми хареса:

- в прах и сол има доста повече игра отколкото в падението на мрак
- картата е по добре направена този път
- има много политика и тактически избори
- богата вариативност


Какво ми хареса наистина много:
- Историята показва как Непокор се е сдобил с огромната армия да стопи мрак. В първата книга разказа беше прекрасен обаче не може да не се зачудиш - абе този непокор как от сополив младеж е станал предводител на такава армия. Че чак и с раздор се договорил… е отговора е в книгата и тя дава липсващото парче от пъзела

- това да играеш от различните страни на барикадата докато историята си следва своя логичен ход е просто гениално! Първото извъртане е още в падението! Запознаваш се с безименните и тъкмо намразваш мрак и съчувстваш на непокор когато почваш да играеш лато стражар на Мрак. А - че то и там имало добри хора! Накрая на първата книга вече симпатизираш на воините на мрак борещи се за оцеляване
И в прах и сол - отново си с непокор! И отново искаш да сринеш мрак! Получило се е просто перфектно това шифтване

Какво не ми хареса в книгата:
- литературата и разказа са на много по ниско ниво от Падението
- падението и прах и сол трябва да се разглеждат като една книга. Сега разбрах защо съм скипнал разказа някога. Просто имах призвание 2 и нямах 1 брой. Съответно не знаех историята, а тук интро липсва. И ако не си чел първата книга няма как да се потопиш в света. Освен това се ползват термини за света които са обяснени в първата но не и във втората книга


Като цяло обаче ми хареса книгата защото я прочетох веднага след Падението. Чакам с нетърпение продължение на поредицат