"Отново заедно" - коментарна

ЪЪ няма жени хмм добре решили са пичовете да си направят мъжка почивка,но и ако алкохол няма вече ще е странно срещет се стари приятели на хубаво място и остават трезвени

Мен тази игра ми изглежда като Тийм Билдинг. Не е лошо, стига героите да са добре представени, като в Пробивът или Хлапето. И на мен на моменти ми писва да размахвам мечове или да хвърлям магии.

По инфантилно нещо от това недорасли келеши/или пораснали но неудачници в живота да се вживяват в ролята на успели гъзари които си харчат парите на екзотични местенца не мога да си представя Идеалната игра за чикиджии ще се получи :clap:

Някак си не виждам в такава обстановка наистина зрели теми, но знам ли - може да има изненади, развитие на междуличностни отношения и борба с живота.

А аз бих предпочел да не се вкарвам в предварителни рамки. Темата на разказа е изненадваща за мнозина, за мен също. Но пък не съм очаквал нещо по-различно от Майкъл, нещо различно от това да ни изненада. Аз му гласувам доверие. Вярвам, че в привидно лежерния сценарий има доста възможности за още изненади. Тъй че започвам даже да ставам нетърпелив.

Аз ще коментирам след прочита. Предварително да говоря, без да знам нищо по самата тема е само загуба на време, което мога да изразходя с отиване да играя настолни игри.

Практически от всяка тема може да се получи интересна история. Зависи как е разказана. Например, при Стивън Кинг историите не блестят с оригиналност - правителствени експерименти върху невинни хора, може ли да променим бъдещето, ако имаме способността да надникнем в него, убивайки убиец, не се ли превръщаме в такъв. Обаче описанието на малките хора, с техните отдавна забравени (освен от самите тях) малки истории, които са ги превърнали, в това, което са прави сюжета интересен.
Дали Майндкрайм се е справил, няма как да се определи, преди да прочетете разказа, освен ако не хвърляте на боб.

Е, винаги може и на пристрастие, както и на твърда убеденост.
Повечето хора не влагат старание да прогнозират, а просто да се включат в някакъв хор.
Не казвам, че "Отново заедно" ще бъде всепомитаща емоция, но ще ви е много трудно да посочите аргументирано нещо по-добро.

Майтапа настрана, обаче сънувах сборника с все разказа на Майкъл. Доколкото си спомням имаше около страница дневник и 3-4 страници правила, а "Призванието" беше във формат А4 Освен това имаше и разказ за Формула 1 от Ефикс, както и футболен разказ, където 4-ма приятели създават отбор в Англия през 1952-а (не ме питайте защо точно тогава)

За съжаление не си спомням нищо от самите игри, може би само правилата съм им чел

Определено влизането на Дунав (Русе) в Б група не ти се отразява добре.

Te да бяха били първия мач и съвсем нямаше да е добре

Компилирайки късчетата информация за разказа, а и за книгата, почва да ми се върти нещо в главата. Левски, футбола, утраси, ходене на мачове, почивка на курорт в съседна държава, действието се развива от ранна възраст на героите - 12 годишна до 42 годишна.

Казват, че винаги първата книга била до някъде, ако не изцяло автобиографична . Има ли нещо подобно или съм на грешен път? Е, да, не ти е първа книга, но все пак вероятно първа с толкова много положен труд и обмисляне.

Дневникът за Призвание Герой 2 наистина ще е само една страница. Правилата са на една или на две страници.

Има разлика между това да пишеш за неща, които познаваш и неща, които си преживял. Не мисля, че историята е автобиографична. Сигурно във всеки от героите може да се намери нещо от мен, но не съм проектирал себе си в нито един от тях. Повечето истории наистина имат нещо истинско като основа, но често не е преживяно от мен, а винаги съм добавял и художествена измислица.

Неминуемо е възгледите ми да се отразят върху мислите на героите и развитието на историята. Именно поради това неколкократно казвах на хора, че ако толкова силно не одобряват държанието ми, няма логика да харесат и книгата ми. Не че това е така за всеки автор и за всяка книга, но точно за тази моя книга-игра житейският ми опит и възгледите ми намират пряко отражение в книгата. Например, ако шерифите на този форум вземат решения за героите по начина, по който вземаха решения да ме наказват, доникъде няма да я докарат в играта.

Никога не съм разбирал какво иска да каже Стивън Кинг с това, че е важна историята, а не кой я разказва. Бих намерил някакъв смисъл, ако приема, че винаги е важно кой я разказва, но това не подлежи на промяна. И затова се концентрираме върху онова, което можем да променим към добро. Но мнозина биха възразили, че разказвачът също може да се промени, просто отнема повече време.

Щом Симс е мания за толкова народ, значи и този разказ има потенциал да бъде интересен (и сложен)...

Откъс от "Отново заедно" - Майкъл Майндкрайм (брой 2 на Призвание герой)

Първият се появява малко след девет. В дясната си ръка държи кафе в пластмасова чаша. Лявата стиска свит на руло вестник. Оставя кафето на плочките до оградата, после с тромави движения се прехвърля от другата ѝ страна. Промъква ръка през решетките, за да си вземе кафето. Отпива глътка, след това се извръща и оглежда училищния двор.
Няколко хлапета играят на футболното игрище. Появата му, макар и очаквана, вероятно им е причинила разочарование. Знаят, че тяхното време изтича.
Младият мъж се настанява на една от пейките близо до главния вход на училището и се задълбочава в спортните страници.
Следващите двама пристигат с кола десетина минути по-късно. Паркират точно срещу овързаната с вериги желязна врата на училищния двор. Шофьорът, който в разгънато състояние се оказва висок около метър и деветдесет, отива до багажника и вади оттам футболна топка. Спътникът му, нормален на ръст и доста атлетичен, излиза от колата, разкършва се, след което поглежда към четящия на пейката и се провиква:
– Стареееец!
– Няма да ти отговарям нищо пред децата – отвръща на висок глас онзи от пейката, без да откъсва поглед от вестника. – Вчера твоите са паднали, а?
– Няма да ти отговарям нищо пред децата!
Двамата новодошли се раздалечават на десетина метра и започват да си разменят пасове. Така загряват за предстоящия мач. Неточен шут на някое от хлапетата дотъркалва тяхната топка до мъжа с вестника. Той го сгъва и се изправя. Вдига топката във въздуха с десния си крак и с отмерен удар я връща обратно на децата. След това се включва в загрявката.
– Ей, помните ли как ни мразят? – пита той.
– Кой те мрази, бе?
– Малките. Помните ли как всяка неделя сутрин се събирахме тук да ритаме преди старците и се надявахме, че този път няма да дойдат?
– Да, струваше ни се, че на техните години има голям шанс всичките да са измрели през изминалата седмица и повече да не ги видим.
Засмиват се. И тримата са на по двадесет и седем. Възраст, която им се е струвала преклонна само преди петнайсетина години. Доста от мъжете, които тогава са наричали “старци”, все още идват в училищния двор да поритат в неделя сутрин.
Високият се казва Асен. Стърчи с една глава над другите двама. Жените го намират за красавец и чаровник. Мъжете също са подвластни на обаянието му и той с лекота завързва познанства.
Мъжът с атлетичното телосложение се казва Борис. Той умее да подтиква хората да вършат полезни неща, когато си мислят, че няма да им стигнат силите или просто ги мързи. Може да бъде убедителен в
обясненията си защо правенето на нещо е полезно за някого.
А онзи, който се включва в загрявката със закъснение, е Огнян. Обича да се изразява странно. Впечатлява с аналитичното си мислене и способността да се концентрира.
– Някой чувал ли се е с Вълко? – пита Асен. – Какво става с този човек?
– Още е контузен, но ще мине да се видим след мача – отговаря Борис.
Огнян е готов да се обзаложи как точно са станали нещата. Борис не е от хората, които чакат нещата просто да се случат, той обича да организира случването им.
– Напоследък се събираме само в училището – отбелязва Асен. –
Всички станахме много заети. Трябва да се разберем да поиграем някоя петък вечер.
– Вярно е, завъртя ни живота – казва Борис. – Или ние му се оставихме да ни завърти. Хайде да го направим още този петък! Стига Огнян да може, че с тези две малки деца...
Когато Асен поиска нещо и Борис се заеме да го организира, то просто се случва. Това е добре дошло за Огнян. Вечерите, прекарани в игра с приятелите от детинство, са започнали много да му липсват.

Предстои ти да се запознаеш по-подробно с всеки от четиримата приятели и да заслужиш правото да се отправиш с тях на вълнуващо пътешествие. Но преди това прочети внимателно ►Правилата за
игра!

Тоя откъс е толкова зле, че всички са безмълвни